Йордан Бакалов: Пропуснат е рискът на неграмотността

 Изказване на депутата от СДС Йордан Бакалов по време на дебатите в парламента за приемането на Стратегията за национална сигурност

ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Аз ще започна с една метафора, на основателя на теорията за стратегиите, а това е именно Артур Локе, който така или иначе илюстрира стратегиите със следната метафора, а именно за трикракото столче.

Трите крака във всяка една стратегия трябва да бъдат еднакво дълги, за да не падне този човек, който седи на столчето. Едното от крачетата на столчето са националните цели - това, което фактически е в лицето на изпълнителната власт желаят и не само в изпълнителната власт, и българският народ желае крайното състояние, което трябва да се постигне.

Другото е националната концепция. Това са начините за постигане на това желано крайно състояние.

Третото, за голямо съжаление, което липсва в тази стратегия, това е финансовата обезпеченост, финансовият ресурс на стратегията. Точно по това нашата стратегия се различава от всички останали стратегии на европейските държави и не само на европейските държави.

В интерес на истината, един от важните елементи на всяка една стратегия е, че трябва да се избира подходяща политика за прогнозиране на рисковете, които трябва да се елиминират тогава, когато възникват. Оценката на риска е най-важният елемент на всяка една стратегия и тя трябва да се провежда многократно, трябва да се наблюдава постоянно, за да се вземат адекватни мерки и да се реагира. От тази гледна точка всяка една стратегия е динамичен документ. Тъй като нашата стратегия, и не само нашата стратегия, а всички стратегии са динамични документи, аз бих казал, че тази стратегия, която се предлага в момента, има неща, които отсъстват и тя отсъства от тези рискове, които възникнаха в последните два месеца. Ето защо, тук специално, времевият хоризонт, който е заложен за 2020 г., който не е унифициран в другите стратегии, но така или иначе времевият хоризонт на всяка една стратегия е от 8 до 10 години, тук няма определено обяснение защо точно 2020 г., независимо че това са динамични документи.

Тъй като казах, че за всяка една стратегия важните елементи са изброяването на самите рискове, определено мога да кажа, че тук вносителите донякъде са напипали основните рискове. Има един много сериозен риск, който аз смея да твърдя, че е пропуснат и който е много сериозен, особено за българската държава, а именно неграмотността. Неграмотността като риск за нашата държава е много сериозен, той не е сериозен само за националната сигурност, той е сериозен за всички останали елементи от стопанството на нашата държава.

Второ, като структура на самата ни стратегия за национална сигурност виждам, че вносителите общо взето са се съобразявали със стратегиите на другите европейски държави. Практиката в европейските парламенти и в другите европейски държави е такива документи да се обсъждат предварително като структури. Това за голямо съжаление в България не се състоя. Говоря - преди да започне да се пише самата стратегия. Може би тук и парламентът има определена вина, особено Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Това са комисиите, на които трябваше да бъде поставено заданието, на които да се направи структурата на самия документ и оттук нататък да е ясно какви са основните моменти, които ще запълнят тази стратегия.

Третото, което виждам в самата стратегия е, че донякъде има преплитане на термини, някои от които са съвременни, някои от тях недотам и които вече не се използват в европейските стратегии. В случая обаче така или иначе вносителите са въвели термините „гражданска сигурност", „обществена сигурност" - това все пак са по-модерните термини тогава, когато се изработва една стратегия.

Тук определено може да се каже, че също имам въпроси към вносителите на самата Стратегия за национална сигурност. В случая е избран всеобхватният подход към сигурността, той предлага, че в сигурността влизат абсолютно всички обществени дейности, а именно: обществен ред и сигурност, отбрана, специални служби, икономика, социални дейности, здравеопазване и т.н.

В повечето европейски стратегии действително е приет точно такъв вид подход. Наистина и при тях е приет широкият подход на тези стратегии. При техните стратегии е ясна пресечната точка на прагматичното начало във всяка една стратегия. Това, което в нашата стратегия, за голямо съжаление не се забелязва. Тук определено, за да бъда ясен, за да ме разберат колегите, ще дам пример с две области - едната от тях е образованието - вече ви споменах за неграмотността. Да, то наистина не е елемент от националната сигурност, но благодарение на неграмотността може да стане елемент на националната сигурност с всички останали последствия.

По същия начин стои въпроса и със здравеопазването. Непровеждането на реформи в сектора на здравеопазването на този етап може да предизвика точно заплаха за националната ни сигурност.

В интерес на истината това са елементи, които всяка една европейска стратегия ги има, но се вижда пресечната точка. За голямо съжаление в нашата стратегия като проект-документ, на този етап това не се вижда.

Четвърто, към посочените принципи, според мен, е необходимо също да се добави политическото начало, а именно политическото начало, че освен необходимостта на всички български институции в системата на националната сигурност да се намират под постоянен контрол - контрол от гражданско общество, контрол от парламент, е необходимо да се посочи първенството на политическото начало в тази система за национална сигурност - това, което не се вижда. Тоест, да бъде изключена възможността за каквито и да било действия от страна на службите за сигурност, без съответно политическо решение, те да действат.

Другото, което според мен трябва да се добави, това е гражданската сигурност. Стратегията е фокусирана изключително в сигурността на атрибутите на държавата, а именно граници, суверенитет, територия, сигурност на политическия режим - не са адекватни за реалностите на ХХІ век. Това са остарели понятия. Адекватните за реалностите на ХХІ век са националните и колективните ценностти, свободния избор на начин на живот, поддръжка на националните и многостранните интереси от стабилна и продуктивна международна среда, в която обществото е от свободни и инициативни хора, разгръщат и реализират своя потенциал.

Националните интереси, така както са посочени, в края на краищата, са 7 на брой, но в националните интереси би трябвало да влизат само тези, които са свързани пряко, говоря пряко, а не косвено със системата за национална сигурност.

Другото, което ми прави впечатление, е, че стратегиите по принцип имат ограничен времеви обхват, така както ви казах, че това са едни динамични документи. Затова през този времеви период те трябва да имат и прагматичен вид като постоянни цели, задачи, механизми за тяхното осъществяване. Стратегиите определено, уважаеми колеги, имат двояко значение. Двояко от гледна точка на това, че те имат послание навън и послание навътре. Навън, към нашите партньори, към нашите съседи, към нашите, образно казано, противници. Тук определено може да се каже, че специално външното предназначение, според мен, е доста пропуснато, особено от гледна точка на едни наши съседи. Няма изискване, след като тези наши съседи, визирам тук специално Турция, която миналата година, чак миналата година свали България като евентуален противник. Няма обаче изискване, няма искане от наша страна, от нашата външна политика да се демитализира Тракия. Няма отношение към така наречения план на външния министър, а именно планът Давудоглу, тъй като и ние като държава влизаме точно в този план. Няма го това.

Вътрешното предназначение на стратегията е да се мобилизира целият потенциал на нашата държава, потенциалът на всеки един отделен човек, който присъства, който и който трябва да работи за тази държава. И най-лошото е, че няма ресурсното обезпечаване на всичко това.

Второ, вече ви казах, че тук е определен подходът за секторните политики в сферата на сигурността. Тук определено може да се каже, че има много сериозна диспропорция между отделните секторни политики и не само диспропорция като излагане. Мога да дам пример с доброто излагане все пак на сигурността в сферата на отбраната и недотам добро в други сектори. Но така или иначе, всичко това беше нормално - в самата стратегия да бъдат все пак класифицирани по тежест на своето отношение към сигурността, това, което няма и не се вижда в нашата политика.

По отношение на така наречените секторни политики общото впечатление от дисталното разкриване на рисковете и заплахите се губи от липсата на оценъчните съждения - за степента на тяхната опасност, за степента на тяхната вероятност, за степента на тяхното елементарно случване и това колко евентуално е възможно да се случи в бъдещ период от време. Тук мога да дам пример с Европейската стратегия за вътрешна сигурност. Там са пет цели и за тези пет цели има по три конкретни предложения за решаването им. Това е ясна и точна стратегия.

Трето, най-разочароващо за голямо съжаление в самата Стратегия за национална сигурност е именно Глава пета - „Система за национална сигурност". Независимо че тук определено може да се каже, че новият термин, и това много добре го знаят някои специалисти, е „сектор за сигурност". В тази Глава пета не е ясно изобщо, по никакъв начин, как цялата система функционира, как се поставят задачите, как се изпълняват тези задачи, кой ги контролира, политическото начало, това, което ви говорих преди малко. Това отсъства, има преписване на отделни текстове, които са вкарани точно, само и единствено в Глава пета.

Тъй като един мой колега, колегата Бисеров, говори за Консултативния съвет по национална сигурност, тук определено имам по-друго становище и то е изразено в останалите европейски държави, а именно: те ползват този Консултативен съвет по националната сигурност, защото са го институционализирали, защото повечето от тях имат закони за този съвет, или пък имат Закон за национална сигурност, в който е вкаран този Консултативен съвет. Наистина Консултативният съвет е този, който трябва да координира. Някои от тях даже имат специално министри, даже и вицепремиери, отговарящи за този Консултативен съвет, който поставя задачите, в който отчитат задачите си и от който се контролира тяхното изпълнение и цялата система за национална сигурност. От него се предвижда и се правят анализи за това какво евентуално може да се случи в бъдещ период от време.

За голямо съжаление тук, специално в Глава пета, което за мен, пак ви казвам, е най-разочароваща, а в същото време трябва да бъде най-важната, не е уточнено нищо такова. Все едно, че вие много добре знаете, уважаеми колеги, че в системата за национална сигурност или в сектора за сигурност всичко е наред. В същото време в България няма Закон за националната разузнавателна служба, няма Закон за Национална служба „Охрана". Толкова ли е наред тогава секторът за сигурност в българската държава? Не е наред, след като тези специални служби не работят по специални закони. В същото време ние по никакъв начин, даже и не правим намек, че би трябвало да се изработват тези закони, че трябва да се изработи един Закон за националната сигурност, от който евентуално вече и Консултативният съвет да си поеме задачите.

Четвърто, няма го балансът между аналитичност и задълбоченост, от една страна, и прагматичност на стратегията, който може да се каже, че е един от проблемите на самата стратегия. В нито една от секторните политики аз лично не видях обвързаност на целите и действията с ресурсните възможности на страната. Това, което ви казах - за третото краче на трикракото столче, след като го няма ресурсното осигуряване каква национална сигурност, уважаеми колеги? Всяка година министрите, които отговарят за този сектор, ще се молят на финансовия министър, всяка година ще се молят на парламента да се оправи бюджетът на техните ведомства, които отговарят за сектора за сигурност, а без финансово обезпечение на сектора за сигурност няма как той да се развива.