Румен Христов с лекция на тема "Влиянието на климатичните промени върху българското земеделие и уязвимост на икономиката в селските райони"

 Изменението на климата е предизвикателство, пред което е изправено съвременното земеделие. Това налага приемането на адекватен отговор – от една страна земеделието да спомогне за смекчаване на климатичните промени, а от друга страна секторът да се адаптира към новите реалности. Това подчерта председателят на Парламентарната комисия по земеделие и храни и депутат от РБ Румен Христов по време на конференцията: „Трансформиране на сектор „Земеделие и развитие на селските райони“ в България“. Форумът бе организиран от Министерството на земеделието и Световната банка.

В своята лекция Румен Христов припомни, че България не прави изключение от глобалния контекст на актуалното развитие на земеделието.

Той посочи данни, че през последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления:

-          Има значително увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 мм - с около 30% за периода 1991-2007г. спрямо базисния период 1961-1990 г.

-          В периода1991-2007г. се наблюдава увеличение на регистрираните в метеорологичната мрежа случаи с проливни валежи.

-          Наблюдава се увеличена честота на средния брой дни с гръмотевични бури и градушки в по-хладни десетдневия през април и септември през периода 1991-2006г. спрямо същите за базисния период 1961-1990г.

-          Дебелината на снежната покривка показва тенденция към намаление в края на миналия век.

-          Съществува тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата в резултат на повишения разход на вода, която се изпарява от повърхността на почвата и посредством транспирацията на растителността.

Румен Христов отбеляза, че предвид климатичните особености и нарастването на вероятността за възникване на екстремни климатични явления особено внимание следва да се обърне на:

• а) пролетните земеделски култури - поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие;
• б) културите, отглеждани върху неплодородни почви;
• в) културите от неполивни площи.
• Увеличеният риск от засушавания в България налага рационалния извод за необходимост от развитие на поливното земеделие. Напояването ще спомогне за по-добрата подготовка на земеделските стопани за адекватен отговор на предизвикателството от климатичните промени.
• Напояването е важно да бъде подчинено на принципите на устойчивото развитие, с нови и икономични технологии като в същото време се оползотворяват българските традиции и опит.
• Развитието на поливното земеделие ще спомогне за увеличаване на добивите, минимизиране на риска от негативни последствия при продължителни засушавания, диверсифициране на селската икономика и повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопани. В същото време е важна и подходящата подготовка за предпазване от вредното въздействие на водите и минимизиране на риска от наводнения и пропаднали площи в резултат от преовлажняване.

Според него стимулирането на научните изследвания, които са базирани на резултати приложими в практика е един от начините за успешното отговаряне на предизвикателството от изменението на климата.

• Извън климатичните промени, селската икономика в България е изправена пред редица предизвикателства, които водят до повишена уязвимост.
• Влошената демографска структура, застаряването на населението и липсата на достатъчно квалифицирана работна сила в някои селски региони на страната е предпоставка за увеличаване на уязвимостта на селската икономика. Създаването на икономически стимули и подобряването на условията на живот в тези райони може да бъде естествен стимул за преобръщане на миграционните процеси и пренасочването им към селските територии.
• Притегателен фактор за демографската обезпеченост на дадена територия са възможностите са трудова заетост на населението и степента на доходност от тази заетост. За населението в селските райони е важно наличието на инфраструктура и културен ландшафт, но с много съществено значение е и възможността за получаване на достойни доходи.
• Диверсифицирането на икономиката в тези райони, повишаване на атрактивността и конкурентоспособността на земеделския бизнес в селските райони също ще спомогне за преодоляване на уязвимостта на селската икономика.
• Уязвимостта на селската икономика може да бъде намалена с промяна в производствените методи, като подобрено съотношение между нивото на вложените продукти и готовата продукция и алтернативните технологии, например в управлението на естествените и изкуствените торове, промяна в земеползването, подобрени земеделски техники, оптимизация на фуражите, подобрено секвестиране на въглерод и намалени загуби от въглерод в почвата.

В заключение той отбеляза, че е необходимо е земеделието да увеличи своята конкурентоспособност и в същото време да функционира в съответствие с принципите на устойчивото развитие. В тази връзка е изключително важно предприемането на мерки, насочени към осигуряването на по-висока степен на издръжливост на производството и стабилност на доходите на фермерите, както и мерки за диверсифициране на производството в най-рисковите райони. Важна е синергията между европейската, националната и регионалната политика с оглед осигуряването на устойчива и предвидима икономическа среда за развитието на семейното земеделие. Превръщането на аграрния сектор в атрактивен бизнес с осигурена дългосрочна правна сигурност и устойчиви правила ще допринесе за устойчивото развитие на семейните ферми. По този начин може да бъде осигурена стабилност на сектора и дългосрочно развитие като се предават традициите и опита между поколенията, занимаващи се със земеделска дейност.