Емил Кабаиванов: Лидери на СДС предаваха синята идея през годините

Иван Костов е част от историята на СДС, но не бих го сложил в положителната страна на партията.Това заяви Емил Кабаиванов, лидер на СДС, в предаването „Седмицата” на Дарик радио. Кабаиванов изрази благодарност към президентите Жельо Желев и Петър Стоянов, но посочи, че много лидери на СДС са предавали идеята през годините. Лидерът на СДС отбеляза, че в живота си осъжда три неща - лицемерието, лъжата и предателството.

 

"Дарик" радио, "Седмицата"

      

           Водещ Кирил Вълчев:

       Лидерът на Съюза на демократичните сили Емил Кабаиванов в

       "Седмицата" на "Дарик" радио. Добър ден, г-н Кабаиванов.

           Емил Кабаиванов:

           Добър ден, г-н Вълчев.

           Водещ:

           Кое е вашето най-голямо съмнение за България?

           Е. Кабаиванов:

           Не знам дали да го назова съмнение или притеснение, но то е

       да не би, затрупани от грижите на ежедневието, да сме забравили

       пътя, който поехме преди 23 години. Дали още вярваме в

       собствените си сили и че можем да извървим пътя да имаме една

       модерна и истинска България.

           Водещ:

           Всички политици, които говориха през седмиците на

       предизборната кампания, не поставят под съмнение пътя - ЕС,

       НАТО. А мислите ли, че народът вече го поставя под съмнение?

           Е. Кабаиванов:

           Аз говоря за суверена, за народа.

           Водещ:

           Мислите ли, че хората... че много хора вече са готови да се

       откажат от ЕС? Да мислят, че са сбъркали?

           Е. Кабаиванов:

           Не толкова да се откажат, но, честно казано, се страхувам от

        това, че почва да не им пука за посоката. А тя е много важна,

       защото без посока ние копаем към дъното, вместо да вървим

       нагоре.

           И ще ви кажа, пък в какво изобщо не се съмнявам. Не се

       съмнявам, че СДС пое верния път.

           Водещ:

           А за какво се молите?

           Е. Кабаиванов:

           Моля се всеки ден, първо, в личен план за здравето на моите

       близки, за успеха на делото. Моля се и за това в тази

       предизборна кампания повече хора да разберат къде е истината и

       кой говори истината.

           Водещ:

           Като казвате всеки ден лично... пазите ли това, останало от

       едно време всяка сутрин да се помолиш, преди да се храниш, да се

        помолиш? Имам чувството, че това вече в българските семейства

       почти го няма.

           Е. Кабаиванов:

           Това се позагуби за съжаление. И тук основно ние, родителите

        носим вина, по-големите. Българското семейство трябва да даде

       пример на децата, на внуците. Аз не мога да кажа, че толкова

       ежедневно правя молитви, макар че съм вярващ християнин и държа

       много на това, но по-скоро, когато имам възможност да се

       усамотя, го правя.

           Водещ:

           За какво се разкайвате?

           Е. Кабаиванов:

           За всичко, което не съм успял да свърша и...

           Водещ:

           Знаете ли, всичко и нищо е едно и също...

           Е. Кабаиванов:

           Да...

           Водещ:

           В едно разкаяние, смисълът на покаянието е да кажеш

       конкретни неща. Вие може ли да кажете едно конкретно нещо?

           Е. Кабаиванов:

           Мога да кажа много конкретни неща, тъй като при мен идват

       ежедневно хора с различни проблеми и се опитвам да помогна на

       по-голяма част от тях, независимо дали като лидер на партия или

       като кмет. И затова се замислям сега, разкайвам се например, ако

        не мога да помогна на един мой съгражданин да му осигуря една

       животоспасяваща операция. А е имало такива случаи. Защото аз не

       съм...

           Водещ:

           Това не зависи от кмета, защо да се разкайвате за това?

           Е. Кабаиванов:

           Да, да, не зависи. Аз го поемам като личен ангажимент.

           И още от едно нещо се разкайвам - когато съм се усъмнил в

       приятел, а после не съм бил прав.

           Водещ:

           В кой приятел се усъмнихте? Известен човек ли е?

           Е. Кабаиванов:

           Да.

           Водещ:

           Кой?

           Е. Кабаиванов:

           После се оказа...

           Водещ:

           За кого?

           Е. Кабаиванов:

           Това са лични неща, лични неща са, но...

           Водещ:

           Ама това е идеята на разкаянието. В обществен план ли се

       усъмнихте в него?

           Е. Кабаиванов:

           В обществен план, по-скоро от това дали не е предал нашите

       идеи. Оказа се, че не съм бил прав.

           Водещ:

           Кой се оказа, че не е?

           Е. Кабаиванов:

           Оказа се, че не съм бил прав. Българин, който е бил избиран

       от... няма да кажа името, това е ясно, но е известен политик.

           Водещ:

           Кой стар закон бихте заменил с нов, така както Христос

       заменил стария Мойсеев закон "око за око, зъб за зъб" с "като те

        ударят на едната страна, да обърнеш и другата"; или да обичаш и

        врага си, а Мойсеевият закон бил "обичай ближния, но мрази

       врага".

           Е. Кабаиванов:

           Г-н Вълчев, знаете ли, кой е първият закон на медицината и

       най-важният: Primum, non nocere -  първо не вреди. Това трябва

       да бъде мотото на хората, които се занимават с политика. Аз ще

       го видоизменя - първо прави повече за другите, отколкото за себе

        си. А иначе...

           Водещ:

           Вие твърдите, че старият закон в момента в България на

       политиците е първо правят за себе си после...

           Е. Кабаиванов:

           Точно това твърдя за съжаление...

           Водещ:

           ...после за другите?

           Е. Кабаиванов:

           На това се нагледахме 23 години.

           Водещ:

           Този стар закон бихте сменили?

           Е. Кабаиванов:

           Да, със закона "първо направи за другите и тогава за себе

       си".

           Водещ:

           За какво и кому сте благодарен?

           Е. Кабаиванов:

           Ако изброя всички, ще приличам на току-що получил "Оскар",

       нали знаете как става...

           Водещ:

           Поводът за тази въпрос е онази история, когато Исус изцерил

       10 прокажени и само един се върнал да му благодари.

           Е. Кабаиванов:

           Първо да кажа, че споделям християнското правило "направи

       добро, без да очакваш то да ти се върне". И това е едно от

       нещата, които съм се стремял да правя в живота си.

           Водещ:

           Тук въпросът е друг. Вие кому да върнете, благодарност поне?

           Е. Кабаиванов:

           На първо място връщам на моите родители, на семейството ми.

       Ще кажа и нещо чисто политически на хората, които създадоха

       Съюза на демократичните сили, и на милионите, които са верни на

       СДС, независимо че много наши лидери ни предадоха през годините.

           Водещ:

           Тоест това е благодарност към Желю Желев ли?

           Е. Кабаиванов:

           Да, включително и към него, към Петър Стоянов, към много...

           Водещ:

           Иван Костов.

           Е. Кабаиванов:

           ...доктор Тренчев. Иван Костов е част от историята на СДС до

        едно време, след това...

           Водещ:

           Ама част ли е от тези, на които сте благодарен?

           Е. Кабаиванов:

           Не бих го сложил в тази графа или в тази страна на...

       положителната страна, но съм благодарен, че има много хора,

       които ежедневно срещам и които вярват в СДС, независимо че сега

       ни е трудно и не се задава някаква вълна, на която СДС да се

       качи за да управлява България.

           Водещ:

           А благодарен ли сте за ония години след 1997 на хората,

       които тогава работиха... Всъщност това като че ли стават докрай

       ясно във вашето дясно, както е девизът ви. Добри години ли бяха

       това? Добро управление на България ли беше това 1997 - 2001?

           Е. Кабаиванов:

           Като цяло 1997, 1998 - изцяло успешни години, може би

       най-успешните. Не може би, а най-успешните. Е след това почнаха

       вече изкривяванията, които ще използвам думи на един български

       президент, който каза, че тогавашният министър-председател

       направи приватизацията така, както би я направил Луканов.

           Водещ:

           С какво се гордеете?

           Е. Кабаиванов:

           Сигурно ще звучи клиширано, но определено се гордея, че съм

       българин и съм кмет на най-българския град.

           Водещ:

           Това е въпрос изпитание, защото ако следваш християнството,

       християнското разбиране за гордостта, с нищо не трябва да се

       гордееш.

           Е. Кабаиванов:

           Да, де, ама когато животът е труден, когато има много

       въпросителни и когато хората почват да забравят посоката, без

       тази гордост... без тази гордост няма как... Независимо че

       съм...

           Водещ:

           Има риск да отидеш към фарисеите от онази притча за фарисея

       и митаря.

           Е. Кабаиванов:

           Без българска гордост не става. Иначе ще станем едни хора,

       които се вайкат колко е трудно, че има по-богати държави, че се

       живее по-добре. В крайна сметка аз съм избрал тук с моите близки

        и семейство да се борим с този живот, както милиони българи.

           Водещ:

           Кой има най-голяма нужда от милост и състрадание? Как

       богатите да помогнат на бедните в България?

           Е. Кабаиванов:

           Първо, това трябва да бъде искрено, не пиарски акции, както

       сега се правят по изборите. Освен това основен пример в

       християндемокрацията е да се даде възможност, първо, на човек

       сам да си помогне и да си погрижи за семейството си и ако той не

        може, тогава общността да се погрижи за него.

           Водещ:

           Тоест разказвате по друг начин  притчата за възкресението на

        сина на Наинската вдовица. Тя толкова упорито молила да получи

       възкресение... Христос да помогне на сина й, че най-накрая

       станало така.

           Е. Кабаиванов:

           Да, с мои думи, така.

           Водещ:

           От каква помощ има нужда България?

           Е. Кабаиванов:

           България има нужда да й се даде възможност в това трудно

       време да използва максимума от потенциала на българската

       икономика, на българската мисъл, на всички хора, които са в

       активна възраст. А пък, за да й се помогне, на първо място

       трябва да разберем, че за много от неблагополучията в България

       никой не носи вина освен ние самите. Независимо политици,

       държавници...

           Водещ:

           Аз ви питам в другия смисъл - за външна помощ, която липсва

       на България. Нали, както на онази сватба с Кана Галилейска,

       свършило е виното и се помолили за някакво чудо и Христос

       направил вино от водата. При нас каква външна помощ ни трябва и

       ни липсва.

           Е. Кабаиванов:

           Трябва ни повече, така, ясна мисъл - едно както че ли божие

       осенение да разберем, че ние сме значимите хора, и да не чакаме

       някой месия. Затова е велик, аз не мога да дам друг по-добър

       пример от Левски, който е казал: Вярвайте в собствените си сили

       и стойте еднакво далеч от тези, които искат да ви освободят,

       говори за Русия, от великите сили, от Турция. Затова е велик

       Левски, просто е казал: Ние сме силните, ние трябва да се

       освободим, а не да чакаме някой да ни освободи.

           Водещ:

           Прилича на един карловец да говори за Левски.

           Е. Кабаиванов:

           Да.

           Водещ:

           Какво осъждате?

           Е. Кабаиванов:

           Не ми е дадено аз да съдя, но три неща, които винаги съм

       осъждал - лицемерието, лъжата и предателството.

           Водещ:

           А конкретни измерения? На всяко едно или на едно от тези

       неща. История, която...

           Е. Кабаиванов:

           Да. Лицемерието е да казваш, че си десен, а да гласуваш с

       БСП в парламента, както го прави Костов. Лицемерието е освен

       това да...

           Водещ:

           Е, да, но може БСП да е права някой път. В смисъл да е

       истина...

           Е. Кабаиванов:

           Аз давам пример.

           Водещ:

           А, не, трябва ли само, защото някой лош според вашите

       разбирания гласува някак или прави нещо, и ти да не го направиш.

        

           Е. Кабаиванов:

           В политиката има принципи, които отличават дясното от

       лявото, макар че в последните 15 години в България доста се

       направи от хора, с пари да се размие тази разлика. И в библията

       е казано "хвърли надясно", нали така, г-н Вълчев. Това е

       правилната посока.

           Водещ:

           За какво ще настоявате?

           Е. Кабаиванов:

           Може да звучи наивно, аз смятам, че политиката трябва да се

       прави, като се говори истината, и ако тя ни води, много от

       бедите ни щяха да бъдат предотвратени. Дори когато истината е

       тежка, жестока, тя трябва да се казва. Така тези хора, които са

       ти гласували доверие да ги представляваш, знаят, че имат един

       човек, който няма да им спести лошото, а когато е добро, то е

       лесно.

           Водещ:

           Според вас защо не е щастлив българинът? Доказано не е

       щастлив във всички класации.

           Е. Кабаиванов:

           Според мен основно заради това, че ние имахме една нереална

       представа, включително и аз мислех така, в годините след 1990,

       че бързо нещата ще си дойдат на местата. Влизаме в Европейския

       съюз, НАТО, ставаме една държава, в която се живее по-лесно.

       Значи, не сме имали реална представа, че 45 години комунизъм

       могат да бъдат преодолени вероятно с не по-малко от 30 години

       здрава работа. И другото е очакването на месия. Ей тези

       очаквания на някой месия, който да ни реши проблемите,

       демотивират хората и по-скоро...

           Водещ:

           Да, ама в християнството всъщност вярата, това, което вие

       наричате чакане на месия, вярата в месия, в царството божие е

       това, което според притчите, които разказва Христос, трябва да

       те прави щастлив. Синапово зърно, казва, да имаш вяра, трябва да

        си щастлив. И излиза, че ако българинът наистина е толкова

       нещастен, по-нещастен от африканци и азиатци, които тънат в

       истинска мизерия, излиза, че българинът не вярва.

           Е. Кабаиванов:

           Забравих нещо много важно, много материални станахме и оттам

        най-вероятно не ни стига само вярата, ами и искаме ежедневното

       да бъде някак си по-богато. Не може да стане бързо.

           Водещ:

           Как да използва българинът талантите си? То въпросът е и кои

        са талантите, които да използва...

           Е. Кабаиванов:

           Ние много обичаме да обобщаваме, да говорим общи приказки,

       да разсъждаваме глобално върху политиката, за спорт, българинът

       трябва да си развива с много труд конкретния талант. Ако има

       таланта да пее или да рисува, да се труди, за да стане певец или

        художник. Така разбирам аз, с много труд, и то конкретни

       таланти, а не общо развитие. Спомняте си, имаше едни велики думи

        за всестранна личност, многостранно развита личност, всички

       сега сме добре информирани, но някак си станахме по-мързеливи.

           Водещ:

           Кой ви е предавал?

           Е. Кабаиванов:

           За щастие не са близки хора. Предавали са ме съратници,

       предавали са ме хора, които са били  в моя екип.

           Водещ:

           Ще кажете ли имена, вашият Юда?

           Е. Кабаиванов:

           Не е толкова важно, защото... но са ме предавали. Житейският

        опит ме е научил, че има предателства и въпреки това си оставам

        наивен някак си. Предпочитам първо да вярвам и след това да се

       съмнявам.

           Водещ:

           Ще отстъпите ли пред гневна тълпа, тъй както Пилат Понтийски

        отстъпил под натиска на гневната тълпа, осъдил Христос на

       смърт, макар самият Пилат да не намерил никаква вина у него?

           Е. Кабаиванов:

           Изправял съм се срещу гневна тълпа. Спомняте си софийските

       боклуци в Карлово. Тогава обяснявах, че за града ще има ползи, в

        момента това не го разбраха. Но се изправих... малка но гневна

       тълпа.

           Водещ:

           Не отстъпихте?

           Е. Кабаиванов:

           Не отстъпих, оказа се, че аз съм правият. Точно след една

       година някои от тези хора, които бяха в гневната тълпа, дойдоха

       да ми кажат "да, ти беше прав". Затова, когато човек е прав,

       трябва да може да се изправи срещу гневна тълпа, независимо дали

        е...

           Водещ:

           Сбърка ли...

           Е. Кабаиванов:

           ...малка или голяма.

           Водещ:

           ...Бойко Борисов като отстъпи? Защото на... това е

       по-лесният отговор да кажеш "няма да направя като Пилат, няма...

        като знам, че съм прав, няма да отстъпя пред гнева на тези,

       които не разбират, че съм прав".

           Е. Кабаиванов:

           Вероятно за...

           Водещ:

           Или не беше прав?

           Е. Кабаиванов:

           ...да съхрани позициите и рейтинга си, по-доброто беше това,

        което той направи, но дали е по-добре за държавата - аз съм на

       противното мнение. Ако той беше прав, не трябваше да отстъпва.

           Водещ:

           Ама прав ли беше?

           Е. Кабаиванов:

           Казвам, ако беше прав, не... Той си го е чувствал, аз не

       мога да бъда...

           Водещ:

           Не, не, прав ли беше...

           Е. Кабаиванов:

           Според мен не трябваше...

           Водещ:

           Гневната тълпа ли беше правата или управляващите бяха прави?

           Е. Кабаиванов:

           Хората имаха... имаха причина да бъдат недоволни, затова и

       ние ги подкрепихме, но един държавник трябва да може да застава

       не само пред тълпа, която му ръкопляска, ами пред гневна тълпа,

       ако е прав и да си защитава позицията. Според мен той трябваше

       да остане, аз бих направил така.

           Водещ:

           Какво пречи на децата в България да дойдат в България по

       двата начина - да се раждат, семействата да искат да имат повече

        деца, а тия деца, които си отидоха, да се върнат?

           Е. Кабаиванов:

           Демографската криза не е само криза на материалното, но и на

        духовното, при нас има и двете, затова има по-малко деца. Не

       могат само да бъдат обяснени с ниския стандарт, само с ниския

       стандарт. Винаги съм казвал, че едно дете се ражда и възпитава

       на първо място в семейството. Там то става човек, който вярва в

       Бог или вярва в това, че в обществото трябва да има правила и

       той да ги спазва, за да не... не пречейки на другия да има добър

        комфорт и за себе си, да вярва и да бъде възпитан във всички

       тези качества християнски - в любов, състрадание, в това да

       помогнеш на близкия, на първо място от семейството. Ако ние, ако

        ние, българските майки и бащи, не сме успели да направим... да

       възпитаме децата си така, ние сме виновни на първо място, след

       това е семейство и държава. И друго - виновно е обществото за

       това, че то насърчи в тези 20 години на прехода пример да бъдат

       хора, които забогатяват бързо, водят охолен живот и остана

       духовната същност на нещата, духовното остана на заден план,

       затова е виновно обществото, политиците на първо място.

           Водещ:

           Лидерът на СДС Емил Кабаиванов в "Седмицата" на "Дарик"

       радио на Велика събота.