Генади Велков: Да оправим първо своите кривици

  Интервю на Генади ВЕЛКОВ, председател на ОбС на СДС-Видин за вестник "Видин"

 - Господин Велков, в началото на този месец Вие участвахте в заседание на НС на СДС. Какви въпроси разгледахте, какво решихте?

   - Поредното заседание на НС на СДС имаше дневен ред с три точки. Първата бе анализ на политико-икономическата обстановка в страната и произтичащите от нея приоритетни задачи на СДС, които бяха формулирани в приета декларация . Втората разглеждаше организационното състояние на съюзите, които са към нас и регистрираното заявление за членство на новоучредения от Мартин Димитров, Надежда Нейнски и Ваньо Шарков съюз "Единство". Третата точка определяше сроковете и начина на провеждане на предстоящата отчетно-изборна кампания в структурите на СДС.

   - Кога ще започне тя? Определена ли е вече дата за събранието на видинската общинска организация?

   - Ще започне в началото на декември и ще приключи в края на януари. Отчетно-изборното събрание на видинската общинска организация на СДС ще бъде в първата десетдневка на декември.

   - Колко са членовете на СДС в областта?

   - Във Видинска област регистрираните членове на СДС са 276. Структури на Съюза има във всички общини, с изключение на Ружинци и Чупрене.

   - Казахте, че заседанието на НС на СДС е приело декларация за политическата обстановка в страната. На какво акцентирате?

   - Ние се притесняваме от цялостната икономическа обстановка в страната, от влошаващия се жизнен стандарт на населението и от състоянието на малкия и среден бизнес. Той е подложен на натиск от страна на държавата чрез изискването за безкрайни разрешителни за осъществяване на неговата дейност. Ние продължаваме да твърдим, че именно тези малки и средни фирми са гръбнакът на нашата икономика. Това, че има големи структурни проекти, е чудесно, но те не решават проблемите на страната. Обедняването на населението е факт, то влияе негативно на неговата покупателна способност, респективно на дейността на малките и средни фирми, които от своя страна са принудени да свиват работата си или да я замразяват. А това означава нови безработни и в без това немалкия им брой. Друг основен проблем, който е разгледан в нашата декларация, е енергийната политика на страната. Възразяваме срещу насрочения през януари референдум за ядрената ни енергетика. За мен той силно напомня проведения преди четири-пет години видински референдум да има ли или да няма университет в града ни. Не само, защото на него се явиха по-малко от петдесет процента от населението, а защото тези въпроси, както за университет, така и за ядрената ни стратегия, не се решават чрез референдум.

   - Освен констатации, декларацията на НС на СДС очертава ли и някакви конструктивни предложения?

  - Разбира се, че декларацията посочва какво трябва да се направи, особено за средния и малкия бизнес. Имаме предвид избягването на ненужната бюрокрация, даване шанс на хората, които искат да работят. Известно е, че за стартирането на някакъв бизнес са необходими безкрайно много разрешителни, че възстановяването на ДДС е труден и продължителен процес. Сега има толкова много и ненужно администриране, което отнема и време, и сили, и пари. Аз бях изумен да науча, че не в една-две, а в повечето африкански страни е много по-лесно да откриеш фирма и да започнеш някакъв малък бизнес, отколкото при нас. Звучи невероятно, но е факт.

   - Приехте ли "Единство" в СДС?

   - Не. Беше му даден срок за подготвяне на необходимите документи. Всъщност, към СДС има две структури - Съюз на жените и Младежкият съюз, които формално бяха разпуснати и сега трябва да проведат своите отчетно-изборни събрания. По същата логика засега бе отказано приемането на "Единство", защото на практика той няма изградена структура и цели, по които да работи.

   - Вашето мнение за "Единство"? Дали със създаването му и Мартин Димитров, и Надежда Нейнски търсят отново лидерски места?

   - Няма нищо лошо да има такъв съюз. Що се отнася до търсенето на нови лидерски места, и двата са лидери. И двамата са утвърдени политици, поне аз не знам човек на 35 години, имам предвид Мартин Димитров, да е вече с толкова богата политическа биография. Не по-малко богата е и политическата кариера на Надежда Нейски. Но не съм съгласен с поведението им напоследък - разногласията не бива да се решават медийно или чрез създаването на нови съюзи, например.

   - В събота, 10 ноември, се навършиха 23 години от началото на демократичните промени у нас. Къде бяхте Вие на 10 ноември 1989 година. С какво запомнихте този ден?

   - Бях учител в Ново село. Помня, че вечерта на този ден трябваше да изслушаме някаква лекция за преустройството във вече бившия СССР и за провежданата нова политическа линия на Горбачов. Разбира се, помня и последващите дни. Аз съм член на СДС от 1990 година, почти от неговото създаване. Десети ноември за мен е забележителна дата, въпреки че тя е свързана с опитите на соцноменклатурата да се организира и да оцелее. Защото тя просто не можеше да съществува по стария начин - и политически, и икономически. Помня и реакцията на Петър Младенов на  митинга в София, когато се четяха имената на изключените от ЦК. Хората посрещаха всяко име с възгласи: "И още, и още!". Та тогава той каза: "Те, какво, искат всички ли да ни изключат!" Защото той и другите около него не можеха да си представят, че някой друг ще поиска властта. А тя, властта, бе поискана и дадена на народа. Разбира се, помня и възторга на хората.

   - Защо този възторг сега го няма. Какво не успя да направи СДС в тези години на преход, който все продължава и не свършва?

   - Хората се умориха от дългото чакане на промяната. Може би и затова у повечето от тях носталгията по това, което е било, съществува. Само че, когато  слушам някои колко добре сме били в соцгодините, недоумявам и се питам - в един и същи свят ли сме живели те и аз. За учителската си работа получавах брутно месечно възнаграждение от 165 лева, а един обикновен телевизор струваше 600. Колко време трябваше да пестя, за да го купя и на какви опашки трябваше да се редя, за да направя това. Помня, когато се роди синът ми, че два часа имаше ток, два часа нямаше. Искам да кажа, че ние не бяхме готови за един продължителен преход. Не бяхме готови да приемем и истината, че хората не могат да бъдат равни. Да, в годините на социализма, ние бяхме равни. В мизерията. Дори и хората, които имаха някакви пари, нямаше къде да ги похарчат, защото магазините бяха празни и защото се редяхме на опашки пред тях, без да знаем какво ще купим. Затова за мен тази носталгия е необяснима. Обяснимо е друго - невъзможността за някои да разчитат предимно на себе си, липсата им на самочувствие, недоброто мнение за държавата ни, която не е толкова лоша.

   - Как виждате бъдещето на СДС, поне до парламентарните избори?

   - Надявам се до тях да стабилизираме структурите. Наложи ми се да посетя целия Северозападен регион и установих, че хората ги има. Може би малко отчаяни, малко обезверени, но ги има. Не е за пренебрегване фактът, че на изборите за местна власт за кандидатите на СДС в общината гласуваха почти 1200 човека, което никак не е малко. Мисля, че дори ГЕРБ няма толкова организирани членове. Тоест, ние имаме хората, трябва да им вдъхнем увереност и да ги убедим, че СДС трябва да има своето място в управлението на страната.

   - Вашият коментар за напускането на СДС от Павел Паунов и избирането му за областен координатор на ПП "България на гражданите". Изненада ли Ви това? В същото време той е зам.-председател на ОбС-Видин от квотата на СДС, нали. Ще му поискате ли оставката?

   - Не от квотата на СДС, а от коалицията "Обединение за Видин". В този смисъл не виждам някакво основание да му искаме оставката като зам.-председател. Това, че Павел Паунов реши да напусне СДС е негов личен избор, приет много тежко от някои хора. И въпреки че за мен не беше изненада решението му, аз запазвам добрите си чувства към него и се надявам да продължим да работим заедно в общинския съвет за доброто на общината ни. Държа да подчертая, че този общински съвет работи добре, че тонът, с малки изключения, дължащ се на личностни качества или на лидерски амбиции, е коректен, цивилизован. Имам достатъчно основания за такава преценка, все пак това е третият ми съветнически мандат.

   - Като обществена и политическа личност, като гражданин на Видин оптимист ли сте за неговия утрешен ден?

   - Разбира се. Винаги съм бил оптимист. Боли ме, когато чувам как някои съветват децата си да се махат оттук - аз имам един син, върнах го от САЩ и то не в София, а във Видин. Всеки от нас трябва да намери своето място тук. И да престанем да завиждаме на другия и да му пречим. Да видим, както ни учеше Левски, кривиците в себе си и първо тях да оправим. И да се научим да работим повече. 

   Интервюто взе: Лора ВЛАДИМИРОВА