СДС е необходим на България

Обръщение на НС на СДС към членовете, симпатизантите на СДС и всички български граждани

През всички години от разпада на комунистическия лагер до наши дни СДС винаги е бил политическият изразител на ценностите и светогледа на онази антикомунистическа част от българското общество, за която свободата – политическа, икономическа, на изразяване, на предвижване е от първостепенна важност. Онази част от българското общество, за която ценност представляват  неприкосновеността на собствеността, възможността за лична реализация – тук и по света, справедливата правова система, малката помагаща, а не пречеща държава, осигуряваща равнопоставеност и спокойствие на своите граждани. Онази част, която вярва в капитализма, а не в социализма. Изобщо, тези българи, за които просто казано нормалният, цивилизован начин на живот е ценност. Това са хората заради и благодарение на които, съюзът съществува през тези години.

Благодарение на тяхната енергия СДС, макар винаги изправен срещу откритата политическа съпротива на БКП/БСП и нейните минали и настоящи деривати, както и срещу подмолната съпротива на бившата номенклатура и ДС, успя да наложи новия облик на България.

В историята на СДС има и грешки и провали, голяма част, от които са свързани в немалка степен с личните особености, характер и его на нашите водачи.

Най-големият ни провал за тези 22 години е фактът, че дори когато бяхме натоварени с пълната власт от мнозинството българи, не успяхме да възстановим историческата справедливост, която нашите привърженици очакваха. Не въведохме лустрация, не отворихме досиетата на престъпния тоталитарен режим и не само допуснахме, а и помогнахме по време на приватизацията на представители на бившия комунистически режим и репресивния му апарат да запазят ключови позиции в обществения и стопански живот на България.

Затова обаче отговорност не носят редовите членове на партията и милионите симпатизанти останали разочаровани. Отговорността за тази и останалите грешки  е персонална и се носи от хората, които тогава бяха начело на СДС – някои от тях сега имат свои партии.

В голяма степен отказът да се понесе тази персонална политическа отговорност е причината за  последвалите „разцепления”, „отлюспвания”, скандалите и политическите провали благодарение на които българите, стремящи се към нормален, цивилизован начин на живот нямат подобаващото им се политическо представителство.

Като цяло обаче, политическата линия, отстоявана и провеждана от нас през годините е правилната и единствената възможна, с оглед на обстоятелствата и главните политическите цели, към които винаги сме се стремили. В това отношение СДС никога не е лъгало избирателите си.

Политическа линия, благодарение на която сега

България е държава с преобладаващо частна собственост и икономика, с демократично устройство на обществения живот.  Имаме свобода на изразяване, сдружаване и предвижване. Положение което, макар към днешна дата да ни се струва даденост, бе извоювано и трябва да бъде отстоявано. 

България е член на НАТО и ЕС, факт, за който основен принос също има Съюзът на Демократичните Сили.

Но макар всички предимства и възможности, които тези факти дават, те са само част от инструментариума за постигане на основната цел – нормален, цивилизован начин на живот за българските граждани.

В продължение на повече от десетилетие, благодарение на въведения от нас т.н. валутен борд, страната продължава да поддържа стабилни фискална политика и банкова система – предимство, което правителствата след нашето, за съжаление, не успяват да употребят в достатъчна степен.

Най-видимото и важно предизвикателство пред България сега, според нас е ниският стандарт на живот на голяма част от нашите съграждани или казано простичко - беднотията, която се шири повсеместно. Причините за нея се коренят в последиците от редица нерешени проблеми, задълбочаващи се в периода на последните 3 управленски мандата.

По наше виждане те са, без да ги подреждаме по важност:

-Тромавата и на моменти неработеща съдебна система;

-Няколкото недореформирани и неефективни публични сфери като здравеопазването, държавната и общинска администрация, образованието, пенсионната система;

-Корупцията, която горните две генерират;

-Неадекватността на структурите по сигурността и опазването на обществения ред – и от там ширещата се организирана и битова престъпност;

-Монополите и картелите в ключови сектори от пазара;

Към това трябва да добавим:

-Липсата на трайни, целенасочени секторни политики от страна на държавата, стимулиращи конкурентни стопански отрасли;

-Отношението към малкия и среден бизнес, единствено като към източник на приходи във все по-раздутия правителствен бюджет, а не като към основа на стопанството и обществото.

-Непълноценното използване на възможностите, които ни предоставя членството в ЕС;

-Асиметричното разпределение, както на правомощията, така и на отговорностите между държавната и местната власт в полза на първата.

Малко история

Като оставим настрана някои доста съмнителни от морално естество практики (някои биха ги нарекли откровено корупционни), основният провал на управлението на НДСВ и ДПС се състои в стопирането на вече започнати от нашето управление важни реформи – в здравеопазването, в осигурителна система – и в незапочването на други важни реформи в чувствителни, но много важни сфери като правораздаването, образованието, сигурността. Като и това, че допусна представителите на бившия комунистически режим и репресивния му апарат запазили ключови позиции в обществения и стопански живот на практика да се превърнат в олигархия.   

С включването на БКП/БСП като основен управленски фактор по време на тройната коалиция, липсата на целенасочени политики и дори регресът в някои структуроопределящи сфери стана очевиден. Въпреки кумулативният ефект от присъединяването ни към ЕС и изключително благоприятната международна икономическа конюнктура, правителството на Сергей Станишев не направи почти нищо за подобряване и модернизиране на инфраструктурата и средата за развитие на бизнес. Пропуснати бяха златни шансове за реформиране на големите и важни публични сфери.  В много стопански области беше осъществено отклонение от пазара чрез допускане /и дори стимулиране/ от държавата на монополи и картели. Корупцията и шуробаджанащината успяха да достигнат нови висоти.

Управляващото вече повече от три години правителство на Бойко Борисов, въпреки заявените добри намерения, също не направи почти нищо за преодоляването на наслоените проблеми. Независимо дали поради неразбиране, нежелание или поради липса на капацитет, нерешаването на основните структурни проблеми пред  държавата остава факт, все по-видим на фона на световната икономическа криза. Нерешителността и постоянно променящите се позиции, политики и ситуационните решения са най-точната характеристика на настоящото управление.

На фона на ежедневното рязане на лентички и ежегодно увеличаване на разходната част на бюджета, трайното обедняване, задлъжнялост и безработица се превръщат в проблем, който застрашава да дестабилизира държавата.

Въпреки очакванията, външната политика на сегашното правителство също разочарова – без ясни приоритети, хаотична и противоречива.

Вместо стъпки за същностно реформиране на съдебната система, по наше мнение имаме (грешка която и ние сме допускали) поредните груби опити за нейното подчинение.

По примера на предшествениците си от Тройната коалиция, сегашните управници се специализираха в създаването на измислени проблеми, които после да бъдат решавани за радост на публиката.

Референдумът, който ще бъде проведен след няколко месеца е чудесен пример за тези практики. Извън това, че противоречи на действащото законодателство, това предизборно мероприятие на БСП и ГЕРБ, освен, че няма да доведе до конкретни резултати (освен замитането на многогодишни и многомилярдни злоупотреби с обществени средства!) заплашва за дълго да дискредитира всенародните допитвания като инструмент на демокрацията.

Наблюдаваме безпрепятственото развитието на тревожни тенденции, чието начало бе поставено от тройната коалиция, свързани с базовите предпоставки за демократичното функциониране на държавата – намаляване на плурализма в медийното пространство, намаляване ролята на парламента за сметка на правителството, неглижиране на институциите и централизация при вземане на решенията, намеса на държавата и правителството в несвойствени за тях области, регулации на много стопански дейности с непазарни средства.

Казано по друг начин – наблюдаваме тенденции, по-близки до манталитета на недалечното ни комунистическо минало, отколкото до манталитета на демократична Европа, част, от която станахме с цената на много усилия.

Рекомунизацията – засега най-вече в мисленето – за нас и за хилядите българи, стремящи се към нормален, цивилизован живот - е недопустима.

Така наречените „нови десни” проекти не представляват реална алтернатива, най-малкото поради факта, че са оглавени от знакови за провалените управления на НДСВ и Тройната коалиция лица. Хора, които първо обещаваха, че ще оправят България за 800 дни, после, че никога и по никакъв начин няма да се коалират с БСП, а станаха министри и вицепремиери в правителството на Сергей Станишев. Хора, които влязоха в управлението под мотото „за нов морал в политиката” и за 8 години успяха да излъжат почти за всичко. Както е казано в Библията – не по думите, а по делата ще ги познаете.

Всичко това ни задължава да продължим напред.

Защото сме длъжни да отстояваме постигнатото през последните 22 години.

Защото въпреки грешките, които допускаме, СДС е партията доказала, че има не само капацитета, а най-вече политическата воля да налага и осъществява необходимите реформи, които да ни приближават към основната ни цел – нормален цивилизован живот за българските граждани.

Защото трябва да бъдем европейци, но и българи. А това означава да отстояваме българските интереси в Европа точно толкова, колкото отстояваме европейските принципи в България.

Защото някои трябва да казва истината дори когато е болезнена и някои трябва да предлага решения дори те да не се харесват на всички. Дори това да звучи претенциозно, историята през годините доказва, че сме готови да правим това независимо от политическата цена която плащаме.

Защото внушенията за безпреспективност и безалтернативност  са поредната многократно повтаряна  манипулативна лъжа целяща да запази удобното статукво.

Защото СДС е партия на членовете си, а не на лидерите си и това ни прави независими и свободни.

Затова продължаваме напред

Не вярваме в обединението на партиини абревиатури, а в обединението на хората с граждански позиции, цели и идеи. Призоваваме всички съмишленици, обезверени, разочаровани или обидени през годините, да се съберем, защото го дължим на себе си и на България.

България има нужда от стабилна, традиционна дясна политическа сила, която на основата на своя натрупан в годините опит да даде нов старт на добрите дни за българската демокрация. Нека отново дадем шанс на всички поколения да сбъднат своите мечти и надежди за достойна и просперираща България, в която всички граждани намират своя път към успеха.

С вяра в нашите общи усилия и за доброто бъдеще на България:

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА СДС