СДС няма да участва във вота на недоверие, защото с него представителите на тройната коалиция и сегашните управляващи се опитват да си прехвърлят отговорността, за да не признаят общото си съучастие в него

Позиция на НИС на СДС

по

внесения от БСП и ДПС вот на недоверие към правителството за "провала на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи"

и

ДОКЛАДА НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка

Докладът за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка е за 5 години – две на Тройната коалиция и три на ГЕРБ.

БСП и ДПС прочетоха, че липсва насока на политиката и че независимостта на съдебната власт е поставена под въпрос. ГЕРБ прочете, че са положени усилия за приемане на законодателната и институционална рамка.

Но спират с четенето дотам, откъдето започват текстовете с „обаче” и продължават с липсата на каквито и да било резултати. Там, където е описано законодателно и процедурно заложеното политизиране на съдебната система. Там, където българските граждани нямат никакво доверие в институциите и търсят правосъдие в Страсбург. Там, където ЕК констатира липсата на гаранции, че реформите у нас са необратими, което поставя под заплаха демократичните принципи на държавата.

Три унищожителни критики има записани в доклада и точно те показват къде е страната ни 5 години след като влезе в ЕС.

„Липсва смелост за борба с частните интереси”, Това е констатация, която трябва да стряска всяка демократична държава и всяко общество. Както и категоричното становище, че  България не разполага с независими институции за борба с корупцията. Че властта се задейства само, ако има външен натиск. Че няма ангажираност с постигането на резултати и в двете последни правителства, както и в двата последни парламента.

Липсата на смелост и доминирането на частните интереси вървят заедно с оценката, че политиката и действията на управляващите в България през последните 5 години говарят „за неспособност да се спазва разделението на държавните власти, което има преки последици върху общественото доверие”.

Става дума за слабости в системата като цяло - не само в неприлагането на закона, а и в целия процес на правораздаване – от приемането на закони и отлагането във времето на тяхното изпълнение, неправилното им прилагане, създаването на кухи структури, които харчат европейски и български пари.

Макар да е използвана вежлива формулировка, в доклада политическата власт в демократична България е определена като неморална: „Няма видимост за усилия от страна на властите, които да покажат, че в България етиката се цени и че корупцията и организираната престъпност се наказват”.

Това, което много ясно трябва да се прочете в този доклад е, че има системна грешка – че се действа разнопосочно, с неравномерни темпове и без посока на реформите, че резултатите са неубедителни, институциите и властите действат поотделно, че мерките се прилагат само на книга, а волята е предимно на думи.

Това е разделителната линия между властта и обществото, а липсата на резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и съдебната система – констатирана и от българските граждани, и от Европейската комисия, задълбочава тази пропаст до степен на политически катаклизъм.

Това е оценката – 5 години след влизането на България. Българското общество търси справедливост в европейския съд по правата на човека.

Колкото е абсурдно БСП и ДПС да искат вот на недоверие, на базата на изводите от този 5-годишен доклад, толкова неуместно е ГЕРБ да чете само онези редове от доклада, в които управляващите виждат някаква положителна оценка за себе си.

СДС няма да участва в този вот, защото с него представителите на тройната коалиция и сегашните управляващи се опитват да си прехвърлят отговорността, за да не признаят общото си съучастие в него.

СДС няма да участва, защото двата полюса в България не са БСП и ДПС срещу ГЕРБ. Истинското поляризиране е между обществото и управляващата политическа класа.

Съвпадението във времето между излизането на доклада и терористичният атентат в Бургас може да е случайно, но по възможно най-жестокия начин доказа, че има системна грешка – както в политиката по сигурността, така и в политиката на европейска България като цяло – трябва да спрем да се изживяваме като остров на сигурността и приятел на всички. Ние сме част от НАТО и ЕС и това трябва незабавно да бъде осъзнато от българските политици – битките помежду си за място във властта, не е насоката, нито политиката, от която има нужда България.