Обръщение на д-р Емил Кабаиванов - кандидат за председател на СДС

Аз съм седесар от 20 години!

Доказал съм, че мога да печеля доверие. Доказал съм, че мога да управлявам добре и да оправдавам очакванията.

Претърпявал съм и загуби. Но те не ме отказаха, а ми дадоха още повече сили да продължа напред.

Никога, дори и за миг, не се разколебах. Не помислих да изоставя партията си, независимо колко трудно беше в някои моменти.

За мен СДС е каузата на живота ми!

Затова се кандидатирах за председател – защото не ми е безразлично накъде върви СДС!

В последните 10 години СДС се срина, защото беше хулено и разбивано.  За съжаление, най-сериозните удари дойдоха не отвън, а отвътре.

Спомнете си тежките думи, които животът за щастие опроверга – че духът е напуснал тялото и едва ли не СДС умира! Спомнете си гласуването с отвращение, възклицанието „олекна ми“ и всички недостойни изказвания от хора, които напуснаха СДС, след като бяха получили всичко от партията.

Днес  тези, които делиха джантите и гумите и водеха тежка братоубийствена война, се прегърнаха отново на безпринципна основа. И нещо повече – опитват се да ни убедят, че това е спасителна прегръдка за СДС.

Всичко това отврати десните хора и те ни обърнаха гръб.

Сега, ние отново трябва да се обърнем към тях с протегната ръка за прошка и ново доверие!

В СДС има място за всички , с изключение на тези, които го предадоха и охулиха.

 „Лидерите“, които се откъснаха и си направиха нови партии, нямат място сред нас! Но хората, които им повярваха и бяха подведени, са отново добре дошли в СДС!

СДС трябва отново да стане територия за правене на политика, а не за лично облагодетелстване. Къде са тези, които управляваха от името на СДС? Не са при нас сега.

Колко от министрите, които усетиха меда на властта, пожелаха да усетят и жилото, когато СДС вече не управляваше.  Почти няма такива.

Съюзът на демократичните сили изпи докрай горчивата чаша и е време да се отърси от тежкото наследство на интригите, разделите и предателствата!

Пътят е един – към силен и независим СДС, с когото другите отново да се съобразяват! А не СДС, което плахо се надява да прекрачи прага на Народното събрание.

Как СДС отново ще стане силен?

Като се освбоди от хватката на тези, които го разцепиха, а сега се опитват да го използват отново, за да оцелеят. СДС трябва да продължи пътя си на откъсване от Синята коалиция!

Като използва целия си потенциал и предлага работещи решения на проблемите в обществото.

Като работи за дясно управление, а не гласува в парламента заедно със социалистите.

Като посочва грешките на управляващите, когато не са прави и ги подкрепя, когато защитават националния интерес.

Убеден съм, че това е пътят на СДС.  Ще го постигна заедно с екипа от НИС и Националния съвет, както и с помощта на нашите структури и симпатизанти.

Моят опонент изказа опасения, че няма да мога да работя едновременно като кмет и председател на СДС.  Искам да го успокоя. В СДС има много компетентни и можещи хора, с които заедно ще постигнем поставените цели.  Лидерът не е човек, който присъства на „Раковски“ 134 и се явява по медиите. Лидерът е този, който задава посоката,  отстоява позициите и мотивира другите да го следват. Крайно време е СДС да покаже и другите си лица – не само председателя и депутатите.

Ще отворя партията и ще дам възможност на повече хора не само да участват в създаването на политиката ни, но и да я отстояват в публичното пространство.

СДС има бъдеще. Тя е дясната партия на България.

Ментетата никога не могат да повторят оригинала.

Затова се обръщам към седесарите и  се надявам на тяхната подкрепа в неделя.

За да върнем на СДС силата, авторитета и достойното място в българската политика!