Румен Христов, кандидат за председател: СДС трябва да се яви на изборите самостоятелно

Политиката е бягане на дълго разстояние, емоциите не са най-добрият съветник

Интервю с Румен Христов, кандидат за председател на СДС за вестник МОНИТОР 15.06.2012

­ Г-н Христов, казахте вече официално, че ще се кандидатирате за председател на СДС. Лесно ли взехте това решение?

­ Първо искам да кажа, че бях номиниран и след това се съгласих, такава е процедурата. Аз получих номинацията на всички общини в Русенска област, които имат структури на СДС, и впоследствие и на областния съвет на СДС. Благодарих на организацията, в която съм от 2007 г., и приех да се кандидатирам отново. Решението, разбира се, не се взема лесно. Знам в какво тежко състояние изпада един председател точно по време на предизборна кампания, какви тежки задачи има пред него. Но мисля, че познавам най-добре партията. През последните години обиколих 4-5 пъти страната, няма клуб на Съюза на демократичните сили, в който да не съм бил, няма председател на общинска структура, когото да не познавам, до голяма степен познавам и симпатизантите. От друга страна, на заседанието на Националния съвет на партията в Пловдив на 15 май се взе решение да се явим самостоятелно на изборите, без „Демократи за силна България”. Теза, която аз отстоявам четири години. Смятам, че след като мнозинството от партията застава зад тази теза, е добре председателят да е на същата позиция. Това, което се случи в Пловдив, по никакъв начин не разбива екипа, напротив – ние продължаваме заедно напред. Всички, които бяха на другата позиция, са важни членове за СДС и се надявам, че ще останат да работят за каузата на партията.

­ Знаете ли вече някои от опонентите си за лидерския пост и има ли човек, с когото, образно казано, бихте искали да премерите сили?
­ Не, нямам предпочитания. Все пак това не е европейско първенство по футбол ­ да искаш отбор, който е по-слаб. Всички членове на СДС са достойни, така че за мен няма значение кой ще бъде другият кандидат. Но смятам, че няма да бъде един. Между другото на предишните избори, на които участвах и стигнах до балотаж с Мартин Димитров, кандидатите бяхме шестима. Така че в една демократична организация е добре, когато има избор.

­ Какво бихте искали да се чуе по време на кратката предизборна кампания? Притеснявате ли се, че може да се влезе в спорове, които да навредят на партията, или очаквате джентълменска надпревара?
­ Това, за което аз ще говоря и което отстоявам от четири години, е възраждането на СДС. Такъв беше и слоганът на кампанията ми, когато за пръв път се явих на избори за председател на СДС. На второ място ще апелирам за консолидация на партията, членовете и симпатизантите. И на трето – ще се опитаме да скъсим дистанцията, която по една или друга причина се получи между ръководството на СДС и многото симпатизанти. Разбира се, ще говорим и за проблемите, пред които са изправени българските граждани.

Много наши симпатизанти и дори членове ни напуснаха по една или друга причина. Сега те са добре дошли отново. В редиците ни, като симпатизанти и членове, има място за всички, с изключение на тези, които през годините са хулили СДС.

­ Ако спечелите изборите и станете лидер на СДС, какъв ще бъде пътят, който вие ще посочите за СДС, ще гледате ли към следващото управление?
­ На този етап амбициите ми са да стана председател на СДС. Но що се отнася до това къде искам да заведа партията ­ моята цел не е просто да влезем в парламента, аз в това нямам съмнение. Ние имаме потенциал да спечелим 8-10%, което означава 20-25 депутати, но от нас зависи дали ще можем да го постигнем. Аз смятам, че пред СДС има историческа мисия и тя е да не допуснем отново връщане на левицата във властта и да помогнем на дясното да продължи да управлява България в следващите четири години. Тоест ние трябва да направим всичко възможно да постигнем такъв резултат, който да ни позволи да сформираме десноцентристко правителство с останалите десни формации.

­ Как ще върнете обратно хората, които през тези години се откъснаха от СДС, какво ново ще им предложите?
­ Картината вдясно е много интересна. През 1997 г. за нас гласуваха 2,340 млн. души и ако от тях извадим 1,5 млн., които отидоха при Симеон Сакскобургготски, а след това при Бойко Борисов, остават 600-700 хил., които не гласуваха за друга партия. Заради дрязгите, които се случваха вдясно, не гласуваха и за нас, просто си останаха вкъщи. Надявам се, че ако партията вземе решение, защото в момента тече дебат как ще се явим на тези избори, да се състезаваме самостоятелно, ние ще можем да излезем с открито лице. Ще можем да кажем ­ ние сме СДС, ние проведохме реформите, благодарение на нас страната е член на ЕС и НАТО. Надявам се, че по този начин ще можем да постигнем тези 8-10%, което означава 300-350 хил. гласоподаватели.

Личната ми позиция е, че е най-добре СДС да се яви самостоятелно, но с отворени листи за други знакови фигури отдясно. СДС трябва да се яви като собствена марка, защото видяхме, че изписването на абревиатури отдолу на много десни формации, макар и всички производни на СДС, не носи успех.

­ Кои са знаковите фигури, за които говорите?

­ Рано е да говорим за хората, които очакваме да влязат в листите на СДС. Тези дни очакваме да излезе една декларация на екипа за възраждане на СДС, който не се формира по инициатива на ръководството на партията, а е по инициатива на хора с дясно мислене. Няма да споменавам имена, за да не пропусна някого, но там са видни интелектуалци, музиканти, певци, а ,от друга страна, и хора с управленски опит, които заявиха на първата среща, на която бяхме поканени аз и още няколко представители на партията, че искат да помогнат за възраждането на СДС и нямат претенции за постове.

­ Как ще коментирате поведението на бившия вече председател Мартин Димитров – желанието му за ново обединение с Иван Костов и хвърлената след това оставка?
­ Съжалявам, че Мартин Димитров си подаде оставката. Политиката е бягане на дълго разстояние и емоциите не са най-добрият съветник. Понякога печелиш, понякога губиш, но е важно да се съобразяваш с решението на мнозинството. Решението в Пловдив беше взето с вишегласие и както се казва ­ „Глас народен, глас божи“. Преди четири години се случи точно обратното. Аз отново бях против коалиране с ДСБ, но Националният съвет взе именно това решение. Тогава имаше емоции в мен, но не съм давал интервюта, а просто работих за СДС. Г-н Димитров даде много от себе си, млад лидер е, ние имаме нужда от него и се надявам, че ще остане в нашите редици все така активен, както е бил досега, и ще работи за каузата СДС.

­ Защо не е успешен според вас форматът „Синя коалиция“?

­ В интерес на истината в началото като че ли имаше заряд, който обаче не успя да се развие. Остана едно съмнение между двете формации, че има нещо недоизказано. Всеки се опитваше по някакъв начин да постигне повече пред своите избиратели, в което няма нищо лошо. Но стана ясно, че различията са повече, отколкото близките позиции. Пожелавам успех на колегите от ДСБ и дано в следващия парламент да се срещнем с повече народни представители и ние, и те.

Само искам да поясня, че категорично отстоявам тезата, че Синята коалиция в рамките на сегашния парламент трябва да се запази. Ние сме партия с традиции, сложили сме си подписа и никой няма намерение да го оттегля и да денонсира споразумението с ДСБ.
­ Притеснявате ли се от това, че нямате парламентарна трибуна, а депутатите от СДС бяха по-скоро за обединение с Костов. По този начин те ще имат повече изява, за да защитават своите виждания?

­ Не, не се притеснявам. Това, че не съм в парламента, ще ми даде много повече възможност да работя за партията си. Защото досегашният председател имаше четири-пет постове и наистина му беше много тежко. Работеше активно, но му беше трудно. А аз ще мога да отдам цялото си време на партията. Но все пак това, което ще помоля нашите депутати, ако бъда избран за председател на СДС, е да говорят по-често от името на СДС.

­ Има ли раздвижване в редиците на СДС в страната, има ли хора, които се връщат?

­ Раздвижване има, еуфория има. Обадиха ми се страшно много хора, които само искат да помагат, без да искат постове и възнаграждения. Надявам се, че запаленият ентусиазъм ще продължи да гори до изборите.

­ Кои са хората, които искате да привличате на ваша страна?

­ На първо място антикомунистите. Много пъти съм критикувал сегашното ръководство, че забравяме кой е основният ни опонент. А това е Българската социалистическа партия – бившите комунисти. Така че антикомунистите, които по една или друга причина бяха по лагерите, които живяха тежко преди 10 ноември, са естествените наши поддръжници. На второ място са техните потомци – синове, дъщери, внуци. На трето място, но не по важност, са предприемчивите хора, малкият, средният бизнес. Това е нашият таргет, към тях ще се обърнем. Няма да загърбим и младите хора, но те за съжаление са аполитични. Това, което искаме да направим за тях, е да се преборим за електронно гласуване. Ако постигнем съгласие в парламента по този въпрос, голяма част от младите хора, които са много активни по форумите, в социалните мрежи, биха гласували. И предполагам, повечето от тях ще гласуват за СДС.

­ Каква ще бъде позицията на СДС спрямо управляващите във времето до изборите – критика или подкрепа?
­ И ще критикуваме, и ще подкрепяме. Винаги, когато има разумни предложения, те ще получат категорична подкрепа. Когато има неща, които са в противоречие с интересите на българските граждани, ще бъдат критикувани, и то много остро.

Визитка:

Роден е през декември 1955 г.

Член е на СДС от 1990 г.

Бил е министър на земеделието в кабинета на Стефан Софиянски

През 1996 г. е назначен за съветник на президента Желю Желев

От 1997 до 2002 г. е главен административен секретар на президента Петър Стоянов

Избран е за зам.-председател на СДС след вътрешнопартиен вот

През 2011 г. се явява на президентските избори

 БОЙКО КИЧУКОВ, МИНА МАРИНОВА