Парламентарен контрол
Ввъпрос на народния представител Мартин Димитров относно условията, предявени от Русия за прекратяване на АЕЦ „Белене”
Въпрос на народния представител Мартин Димитров относно условията, предявени от Русия за прекратяване на АЕЦ „Белене”
Слушаме въпроса Ви, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа! След мъчително взетото решение за спиране на Проекта АЕЦ „Белене” остава ключовият въпрос: какви компенсации и какви претенции има Русия към България? Четейки руската преса, човек може да види различни суми, почващи от 100-200 млн. евро до милиард-милиард и половина евро претенции към България за обезщетение.
Важно е да е ясно: постъпили ли са такива претенции? Ако не са – аз допускам, че не са, господин министър, и ще Ви кажа моята хипотеза и тази на Синята коалиция по този въпрос, ние се опасяваме, че Русия първо ще поиска подписване на важния за тях „Южен поток” и чак след това, след като са си опекли работата, ще предявят претенции към България по отношение на АЕЦ „Белене”. Тоест първо ще изчакат реализацията на „Южен поток”, необходимите отстъпки от страна на България, необходимите подписи от страна на България, необходимото съгласие от страна на България и чак след това ще предявят претенции за неизпълнение от българска страна на ангажименти, поети, разбира се, от правителството на тройната коалиция, по отношение на Белене.
Какво трябва да бъде направено, господин министър? Според нас, ние твърдим и настояваме пред Вас, настояваме пред българското правителство и пред българския парламент нещата да се гледат в пакет. Заедно с подписа на България по отношение на „Южен поток” да е ясно какви са претенциите на Русия за „Белене”. Най-добре е да няма такива, тъй като и двете страни са наясно – има признание от различни представители на двете страни, че този проект не е бил изгоден както за България, не е бил изгоден и за Русия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тоест нещата трябва да се гледат в пакет и с подписа под „Южен поток” да сме затворили и този въпрос, както и да сме затворили и третия въпрос с новия Договор за доставка на природен газ за България. В противен случай се опасявам, че ще бъдем поставени пред неизгодни условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изтече времето, господин Димитров, дадох Ви звуков сигнал за това.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – министър Добрев, слушаме Ви.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, счетоводните книги на двете дружества вече са засечени. Ние знаем и нямаме разминаване. Знаем колко са фактурите и приетите разходи от наша страна, знаем колко са и от руска страна.
Това, което все още не е направено, е описът на техническото оборудване. Това, което не е било прието и не са издадени фактурите към 31 март 2012 г., защото ние като коректен партньор сме се съгласили и сме изразили нашата позиция до момента, до който сме имали действащо споразумение, удължение на договора, 31 март тази година да си платим всички направени разходи. Оттам нататък твърдо сме заявили, че не бихме коментирали заплащането на каквото и да било оборудване, което не е включено в договора, или евентуални претенции за неустойки.
По отношение на „Южен поток” и нашите финансови ангажименти по проекта, въпросът трябва да бъде разделен на две фази.
Първата фаза е развитието. Знаете, че в периода на развитие на такъв проект има редица дейности, които се финансират – като се започне от екип по проекта, ОВОС, предпроектни проучвания. Това е частта, в която ние участваме и сме участвали финансово през последните години с нашите 50% акционерно участие.
Втората фаза е по строителство, където сумите са значителни по размер за разлика от първата част – за доставка на тръби и оборудване, както и за изграждането на газопровода до въвеждането му в експлоатация. Разходи от този тип все още не се извършват, тоест към тяхното извършване се пристъпва едва след като бъде взето положително инвестиционно решение за проекта и бъде осигурено неговото финансиране. За разлика от проекта „Белене” тук ние имаме проектна компания, която сама се грижи за осигуряване финансирането на проекта. Нямаме поет ангажимент за държавна гаранция. Тук я няма опасността, каквато имаше с „Белене” – да сложим заложник на този проект някоя от нашите компании в енергетиката. Изрично е предвидено, както казах, проектът да се реализира без отпускане на гаранции от страна на държавата, но само в случай, че крайното инвестиционно решение бъде положително, тоест проектът е икономически изгоден за страната.
Относно сроковете за изграждане на газопровода „Южен поток” на територията на Република България, проектният график предвижда завършването на строителството да стане в края на 2015 г., като началната експлоатация на газопровода е предвидена през декември 2015 г. За спазването на този амбициозен проектен график, който към момента се изпълнява без забава, през настоящата година предстои осъществяването на дейности по проектиране и ОВОС, а към края на година се очаква да бъде обсъден въпросът за вземане на инвестиционно решение по проекта. При положително инвестиционно решение през 2012 г., в съответствие със статута на проекта на европейско ниво и в синхрон с развитието на морската част и на останалите отсечки от трасето, през 2013-2015 г. се очаква да завърши изграждането на газопровода. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин Добрев, аз разбирам Вашата позиция, че България ще плати само това, което е поръчала. Моите опасения са какви претенции може да отправи Русия допълнително, а оттук нататък – към арбитражен съд. Ще бъда още по-ясен в това, което ме безпокои. Дано не съм прав и дано ние от Синята коалиция да не сме прави в своите опасения. Ако България подпише „Южен поток” през 2012 г. като ясен и окончателен ангажимент, ние допускаме възможност в Арбитражния съд по отношение на България да бъдат заявени сериозни претенции от Русия за допълнителни плащания, които ние не смятаме за разумни, а и Вие не смятате за разумни, но не се знае, имайки предвид договорите, които тройната коалиция е подписала, какво ще реши съдът в крайна сметка.
Затова настояваме за следното много просто и ясно нещо. Като подписваме за „Южен поток”, да е ясно, че към този момент Русия се отказва от претенции по отношение на „Белене”. Двете неща – заедно. Или ако не се отказва, претенциите да бъдат ясни като суми. Към този момент да е ясно и трето обстоятелство – новият договор за доставка на природен газ за България.
Господин Добрев, ако Вие не постъпите така, сам ще поставите себе си и правителството в много неблагоприятно положение, а именно: ако новият договор за доставка на природен газ не бъде ясен към датата на подписване на окончателния ангажимент на „Южен поток”, какви аргументи ще имате за подобряване на цената? Как ще убедите руската страна на направи отстъпки? С какви аргументи? Имаме ли алтернативни трасета? Имаме ли готови междусистемни връзки със съседните страни? Вашият най-силен аргумент и нашият най-силен аргумент за „Южен поток” в момента е, че това е изключителен приоритет за Русия. То трябва да бъде използвано от наша страна. Няма лошо този проект при определени условия да се случи. Няма лошо, но ние трябва да го поставим в пакет с проблемните теми за България. Имаме две проблемни теми: компенсациите по „Белене” и новият договор за доставка на природен газ за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, Акционерното споразумение за „Южен поток” е подписано преди две години. В него са записани 8% възвръщаемост върху собствения капитал. В момента се появяват спекулации – дали тези 8% са малко или много, не трябва ли да са повече. Факт е, че тези 8% са документирани още преди две години в Акционерното споразумение по проекта „Южен поток”. Наистина има все още отворени въпроси, които ние коментираме. Те не са дори свързани толкова с възвращаемостта на проекта, а са по-скоро по отношение на финансирането – колко са заемните средства, колко са собствените средства в проекта, както и доуточняването на целия финансов модел.
С руската страна през тези два месеца и половина работим в конструктивен и прагматичен порядък – и по проекта „Белене”, и по проекта „Южен поток”. На този етап не мисля, че имаме опасение за евентуални претенции за неустойки, каквито спекулации се появиха в някои руски медии – в размер на няколко милиарда евро. Мисля, че тази тема въобще не подлежи на коментар. Не виждам проблеми с реализацията на тези наши намерения.
„Южен поток” е проект, който ние подкрепяме, защото той ще носи допълнителни приходи. Това е тръба, която ние ще зарием на 5,5 метра под земята, ще направим 3-4 компресорни станции. През тази тръба ще върви газ, за което ние ще получаваме транзитна такса. Това е проект, от който страната ни ще спечели.
Ние подкрепяме и по още една причина – защото с „Южен поток” ще увеличим сигурността на доставките по отношение на трасето, по което минава. Източникът ще остане същият. Ще имаме ново трасе, което ще увеличи сигурността на доставките.
По същия начин подкрепяме всички концепции за южен газов коридор – и за „Набуко Уест”, защото вече е ясно на всички, че „Набуко” няма да се реализира в цялата си дължина. Този проект отново ще носи приходи на страната ни, но с допълнителен бонус, че там ще имаме диверсификация по отношение на източника на газа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Мартин Димитров относно направени финансови разходи за АЕЦ „Белене”.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин Добрев, въпросът ми е зададен на 5 април 2012 г. Оттогава досега в тези повече от два месеца се случиха доста неща – например предоговарянето на заема от БНП Париба. Много лош сигнал ще бъде към българското общество, ако прахосаме стотици милиони левове и за тях не бъде потърсена отговорност. Разбира се, това са деяния основно на тройната коалиция. Всички сме наясно с това, но такава отговорност трябва да бъде търсена.
В тази връзка имам няколко съвсем актуални въпроса, имайки предвид и Вашия писмен отговор, който сте предоставили само преди няколко дни на колегата Иван Иванов. В него се казва, че от НЕК се взима заем за „Белене”, който се харчи за други неща.
ИВАН ИВАНОВ (СК, от място): И са го изхарчили.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е все едно госпожа Цачева да използва бюджета на парламента за други неща, извън онова, което ние сме гласували тук. Например казва си: „Да, имам един бюджет, но вече няма да правим заседания на парламента, имам други идеи, за друго ще харчим тези пари”. Не си давате сметка, че за подобни безумни действия би трябвало да се понесе някаква отговорност.
Затова към Вас имам няколко ясни въпроса:
Първо, ръководството на НЕК има ли някакво решение за този заем? Има ли някаква процедура? Тоест има ли състезание между банки? Днес министър Дянков дойде с процедура. Каза: „Поканил съм тези и тези банки, те са дали условия, класирал съм ги”. Такава процедура има ли? Има ли становище на тогавашния министър на икономиката по този заем и съответно някакъв контрол? Някой дал ли е съгласие за какво да се вземат тези пари?
Трето, във Вашия писмен отговор пише, че са изхарчени за други цели, но не казвате какви са другите цели. Някой потърсил ли е отговорност за тази работа? И ако не е потърсена, господин Добрев, сега е моментът това да бъде направено, защото практиката е ужасна. Утре всеки може да прави каквото си иска при това положение, ако така ще продължават нещата.
Последен уточняващ въпрос към миналия ми въпрос: кога ще бъде готов новият договор за доставка на природен газ за България с Русия? Имате ли напредък по тази тема? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, въпросът Ви при мен е друг, но ще Ви отговоря на зададения Ви извънреден въпрос. Интересувах се подробно по този въпрос – има процедура за заем от 250 млн. евро. Документация са закупили 16 банки и финансови институции, и правни кантори в някои случаи. Има само една подадена оферта.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): Само една оферта? Не е ли странно?
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само една оферта има – заем от 250 млн. евро.
През целия този период има одитори, които са проверявали дейността и разходите на дружеството на Националната електрическа компания. В нито един от докладите на одиторите не се съдържа констатация, че заемните средства са изхарчени неправомерно за нещо друго. Явно това е било допустимо при вземането на кредита. Това не са някакви целеви средства, които трябва да се разходват точно за определено нещо, а заем, който може да се разходва и за друга дейност на дружеството.
Примерът с Народното събрание не е много коректен. По-подходящ пример за Народното събрание би било – вместо коктейл за народните представители, да се направи заседание на Икономическата комисия. Мисля, че това е по-правилният пример в случая.
Вие имате право да поискате проверка на Държавната финансова инспекция. Аз също ще го направя, след като има притеснения в обществото – да видим дали този заем е целеви? Ако е целеви, защо не е изхарчен за целта, за която е взет?
Още веднъж Ви казвам: има множество одиторски доклади и проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция, в които не се съдържат констатации за нарушения по този заем. Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): А новия договор за газа?
МИНИСТЪР ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Новият договор за газа трябва да бъде сключен до края на тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин министър, не е моментът сега, но в бюджета на Народното събрание нямаме перо „Разходи” за коктейл на народните представители.
Реплика – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Господин министър, ако този заем е взет уж за „Белене”, пък е изхарчен за други цели, и контролните органи не виждат в това проблем, значи имаме проблем в цялата бюджетна процедура в България. Ако така се процедира – тежко ни и горко! Затова и последният одит на Сметната палата показа, че бюджетната процедура в България е пълен провал; че парламентът гласува едно, а след това се правят десетки поправки и в крайна сметка бюджетът е съвсем различен.
Не е нормално заем, който би трябвало да е целеви за „Белене”, да бъде изхарчен за някакви други цели. Наистина тук е редно да има проверка на финансовата инспекция, защото иначе се отваря вратата за всякакви чудеса оттук нататък. Всичко би било възможно. По тази логика някой може да реши утре парите за пенсии да ги използва за нещо различно.
В крайна сметка, използвайки темата, господин министър, искам да Ви обърна внимание на важен аспект – хората, които в момента говорят за частен проект „Белене”, имат за цел спиране изграждането на VІІ блок на „Козлодуй” или поне забавяне изграждането на VІІ блок на „Козлодуй” с надеждата, че утре ще дойде някакво ново, ляво правителство с ДПС или някаква друга коалиция, което да възстанови Проекта „Белене”. Това е целта! Така че всички пречки пред изграждането на VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй” трябва да бъдат премахнати. Това също е Ваша, а и наша отговорност като Народно събрание. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Tags: Мартин Димитров, СДС
Още по темата
Въпрос от Мартин Димитров о...
Въпрос от Мартин Димитров относно поисканите 1 млрд. евро от „Атомс...
Мартин Димитров: Увеличение...
Дотук се стигна, заради една грешна политика на Тройната коалиция.....
Въпрос от народния представ...
Колко са постъпилите средства във Фонда за безопасност на движениет...
Въпрос от народния представ...
Въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно: Планирано в...
Въпрос от д-р Михаил Михайл...
Какви са правните основания за събиране на тази такса, като теренът...