Въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно: Планирано въвеждане на нови изисквания за преводаческите агенции в България.

ЧРЕЗ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ДО

МИНИСТЪРА НА

ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

Г-Н НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

В Ъ П Р О С

от Кирчо Димитров

народен  представител от ПГ на Синята коалиция

На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внасям  въпрос

ОТНОСНО: Планирано въвеждане на нови изисквания за преводаческите агенции в България.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

            В петиция в Интернет против новите изисквания за преводачески агенции се съобщава от представители на бранша, че МВнР и по-конкретно Консулски отдел, се кани да задължи преводаческите агенции:

-          да се сертифицират по стандарт БДС EN 15038 / 2006 от януари 2013;

-         да назначат на ТРУДОВ ДОГОВОР поне ДВАМА филолози;

-         да назначат на ТРУДОВ ДОГОВОР и ВСИЧКИ преводачи с различни езици, които работят за нея на свободна практика;

-         да назначат на ТРУДОВ ДОГОВОР отделно и „РЕДАКТОР”;

-         всяка фирма да се проверява на 2 години (одит) и на всеки 6 години да се сертифицира наново;

-          всяка фирма да закупи отделен преводачески софтуер, независимо дали ще го ползва.

         Инициаторите на подписката съобщават, че това все още е слух и че информацията изтича към фирмите от договорите на нови фирми, които сега за пръв път подписват такъв договор за официални преводи с МВнР. Във въпросните договори е новата клауза за стандарта и за това, че от януари 2013 фирмите трябва да го имат въведен.

       Сертифицирането по DIN EN 15038/2006, съгласно Европейската Директива представлява система за управление на качеството на услугата и е престижно и препоръчително, но НЕ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, освен при фирми, регистрирани по ДДС, които работят спроекти по ЕС,  с Министерства, по държавни поръчки, тръжни процедури и т.н., където такова сертифициране е необходимо.Сертифицирането на една фирма струва няколко хиляди лева (в зависимост от фирмата-посредник), плюс последващи ежегодни разходи и плюс допълнителни немалки разходи по всички гореизброени точки.

         Съгласно чл. 5 от Конвенцията ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ (Ратифицирана със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 25 май 2000 г.), е недопустимо да се ограничава кръгът лица, които искат да легализират документи. Конвенцията е международен акт, който Република България е подписала и ратифицирала. Този акт е достояние на Министерство на Външните работи и не е оправдано да се действа в нарушение на поетитемеждународни ангажименти и в ущърб на националните интереси. В този смисъл действията на Консулски отдел се явяват в нарушение на закона.

         Съгласно чл. 2 от Конвенцията единственото задължение на КО е да проверява и заверява подписите на преводачите.

            Въпросите ми към Вас, господин Министър, са следните:

            1. Наистина ли се планира въвеждането на изброените по-горе изисквания в посочения срок?

         2. Защо от Консулски отдел не се предоставя информация на заинтересованите лица?

         3. Ако наистина се планират такива изисквания, какви са мотивите за тяхното въвеждане?

         4. Направена ли е оценка на въздействието от въвеждането на тези изисквания и предполага ли се изобщо как тези задължения ще се отразят на малките фирми, които се занимават с преводи и легализация?

            София, 23. 05. 2012 г.                                  Народен представител:

                                                                 Кирчо Димитров