Кирчо Димитров: Грешка е да се пипа Сребърният фонд

Дянков трябваше да излезе на международните пазари и да вземе заем, но закъсня и сега търси по-лесния начин, казва синият депутат и член на бюджетната комисия в НС пред "Аргументи.бг"

- Господин Димитров, вчера сутринта премиерът Борисов каза, че било по-изгодно да се вземат пари от Сребърния фонд, за да се платят вноските по външния дълг за 2013 година. Според вас, това разумно ли е?

- Сребърният фонд бе създаден да подпомага пенсионната реформа, ако тя изпадне в затруднение. Към момента нямаме затруднение в пенсионната реформа, но никой не знае какво може да се случи догодина и по-догодина. Не мисля, че е удачно да се ползват средствата от Сребърния фонд за погасяване на външния дълг. Да, наистина, те са изправени пред първото голямо плащане на външния дълг през 2013 г., те трябва да платят 1,3 млрд. лева по външния дълг и имат 2,1 млрд. лева от бюждета 2012 г. Събират се към 3,4 млрд., които трябва да ги има към началото на януари 2013 г. За мен не е удачно парите от Сребърния фонд да се ползват за погасяване на външните плащания, защото това са пари, които около 2018 г. трябва да се ползват за увеличаване пенсиите на хората. Ще се окаже така, че парите от този фонд няма да бъдат на разположение и Сребърния фонд няма да изпълнява функцията, за която бе създаден. Дянков закъсня. Той трябваше много по-рано да излезе на международните пазари и да каже: “Ние подготвяме това разплащане за външния дълг. Имаме тези средства и искаме да заемем пари отвън.” За съжаление, той отново се забави и търси по-лесния начин. По-лесният начин е да се посегне на готовите пари и да се вземат средствата от Сребърния фонд.

- И Кристалина Георгиева посъветва министър Дянков да не пипа Сребърния фонд. Ако съветът й не бъде чут, как разполагането с парите на Сребърния фонд ще се отрази на финансовата стабилност на страната? Дори само 10-20% от фонда, ако се ползват за погасяване на вноската по външния дълг?

- Вижте, те 10-20% нищо няма да помогнат на г-н Дянков. Първо ще даде отражение на международните пазари, на чуждите инвеститори, които ще видят, че отново се посяга на резерва. Знаете, че Сребърният фонд е част от нашия фискален резерв, за който бди Валутният борд. Неминуемо ще даде негативно отношение, най-вече на чуждите инвеститори, които и без това ги няма в България. Ако се разбере, че се посяга на фискалния резерв, това неминуемо ще даде негативен сигнал. За мен не е удачно да се пипат парите от Сребърния фонд. В парламента зададох този въпрос на финансовия министър Дянков и той категорично ми отговори, че парите няма да се ползват за погасяване на външния дълг. Неговата идея е тези пари да носят по-голяма доходност като ги вложи някъде на по-висока лихва. Това също е риск, защото същото решение са взели гърците преди 10 г. От техните пенсионни фондове са взети парите и са ги вложили в държавни ценни книжа (ДКЦ), в момента държавата фалира и в случая те вече не могат да изплащат това, което трябва да платят по тези ДКЦ. Да не се получи същото и с България! В момента може да сме стабилни по отношение на банковата система, да, тя има голяма ликвидност, но в един момент може да изпаднем. Такъв е случая и с Ирландия. Ирландия ни се даваше за пример, докато не гръмна “Лемън Брадърс”. Парите, вложени в тази банка потънаха.

- През 2015 година има още една вноска. Какви са перспективите в тази насока?

- Перспективите са, че ако нямаме икономика – малкият и средният бизнес са изправени до стената, не се прави нищо за тяхното подпомагане. Повече внимание се отделя на монополите, но виждате, че те си играят с цените. Не може да се разчита на монополите, така че трябва да се направи всичко възможно, за да се подпомогне малкия и среден бизнес, за да има повече приходи в бюджета. Като има повече приходи в бюджета, знаете, че може да се заделят и средства за погасяване на външния дълг. Другият вариант е да излезем на международните пазари, да увеличим нашия дълг, който сега е между 14 и 15% спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). Казвам – на външните пазари, защото излизайки на вътрешния пазар, вземайки ресурс от банките, ще вдигнем лихвите за населението и няма да може да се стимулира потреблението. Най-важното е да има потребление в държавата. Да работи икономиката, да има потребление, да се произвежда, да има принадена стойност и от там ще има повече средства в хазната.

- Кажете ми как да има потребление, при условие, че безработицата расте, много от фирмите не дават навреме заплатите си, има хора, които от година и половина- две не са получавали заплата. Същевременно националната статистика отчита, че има увеличение на БВП – как става това?

- Безработицата ще се увеличава, защото няма мерки в помощ на малкия и среден бизнес. Той разкрива работни места – може да са две, може да са три, но се разкриват. След като не се дават никакви преференции, безработицата ще расте, потреблението ще намалява. Няма сигурност в хората, не виждат перспектива в начина на управление, в политиката, която се води. Вземайки 100 лева, те гледат да ги вложат в дадена банка за някакъв депозит, за да имат т.нар. пари за черни дни. Тези пари не се инвестират, за да донесат принадена стойност, а стоят замразени. Замразени пари, които не подпомагат икономиката. Няма ги свободните средства, които да задвижат валяка, който е зациклил на едно и също място. Няма ли потребление, няма да има икономика, няма да има средства, нито достатъчно постъпления в държавния бюджет. Ще се наложи все по-често да взимаме кредити, да увеличаваме нашия дълг, който е един от малките, спрямо БВП в сравнение с държавите в ЕС.

- За да има инвестиции, е нужна сигурност. При условие, че убиват полицай на метри от парламента – за каква сигурност може да говорим?

- Точно това казах – няма сигурност, няма перспектива в хората да имат спокойствие, че инвестирайки в дадено нещо, след време ще очакват някаква принадена стойност.

- Докъде ще доведе това свиване – на потреблението, на размаха, с който живеем? Къде е границата на свиването – не сме черна дупка?

- Това свиване ще доведе до мизерия. Не трябва непрекъснато да говорим за тези бюджетни ограничения, а трябва наистина да помислим в посока развитие на икономиката. Най-важното е развитието на малкия и среден бизнес и заетостта на младежите до 25 години. Нещо повече – на последната среща в ЕС на министър-председателите бе повдигнат този въпрос – да се търсят ресурси за подпомагане на малкия и среден бизнес. За съжаление, за такова нещо не се говори в България. Ние от Синята коалиция имаме предложение за касовите апарати. Фирмите, които не са регистрирани по ДДС, малките търговски обектчета по селата, където голяма част от стоките се дават едва ли не на вересия, записват се в тетрадка, хората плащат от пенсия до пенсия – искахме поне те да бъдат освободени, да не плащат тези 350-400 лева за касов апарат. От там има всеки месец за плащане на поддръжка, плащане на пренос на данните. Тези неща не се чуват. Това не говори добре за правителството, което няма по-широк дебат по стратегически важни неща в страната.

- Днес премиерът каза, че Синята коалиция е една от близките партии, с които евентуално може да направи коалиция след едни бъдещи избори…

- Тези приказки той ги говореше и на предните избори, видяхте какво стана. Той искаше да управлява с правителство на малцинството. Той казваше, че коалициите са нещо лошо, даваше пример с Тройната коалиция. Има доста време до парламентарните избори. Важно е да вършим това, което е необходимо за държавата, за икономиката. Да правим това, което е нужно за 2012 г., да не мислим за 2013 г. Има година и нещо до парламентарните избори, самите избиратели ще кажат какво трябва да стане – дали ще има коалиции, дали – еднолично управление. Това, което ме притеснява, е че няма чуваемост от страна на управляващите. Действа се постфактум, след като се случи събитието, тогава почват да се предприемат някакви действия. Същото се случи сега и с тези бонуси. Бонуси имаше и при Тройната коалиция, и тогава имаше скандали. В началото на управлението на ГЕРБ Дянков каза, че няма да има бонуси, но се продължава тази порочна практика. Сега се предложиха промени в Закона за държавния служител, който едва ли ще промени нещо. Това едва ли ще промени нещо… Реформите не се правят. Трябва една дълбока, сериозна реформа в администрацията, да има ефективност в работата. Да останат 50 000 души, да знаят, че ще са добре заплатени, но за тази добра заплата, те ще вършат това, за което са назначени. Не да дават тези бонуси като втора заплата и те да разчитат на тях, независимо от факта, че сега заплатите са ниски.

- Ако има намаление на Данък добавена стойност (ДДС), кой ще се възползва от това?

- Това е стара идея на господин Дянков. Първо – премиерът беше в Израел, като се върна заяви, че ДДС ще намалее на 18 %. Преди това беше казал, че ще бъде 22 %. Нека да стане факт, хубаво е да се намали ДДС-то. Важно е за производителите.

- А монополистите?

- Те ще бъдат най-облагодетелствани в случая, защото се толерират именно монополите. Трябваше да бъдат дисциплинирани, а не в период на криза да вдигат цените, да помпат инфлацията и по този начин да трупат повече печалби. Вижте като пример лекарствата. Точно в икономическа криза цените на лекарствата в България са най-високи. На какво се дължи това? Същото е с горивата, храните… Преди около месец бях в Германия, нарочно влезнах в техния ЛИДЛ, но голяма част от техните стоки са по-евтини от България. Може ли с такова ниско потребление, ниска средна заплата храните да са по-скъпи! Месото, захарта, шоколада бяха по-евтини. Там, където има работеща икономика, където има дисциплина, където се мисли в перспектива, нещата са добре. Ние като работим на парче, на принципа: „проба-грешка”, нещата са в тази посока. Истината е една и я повтаряме – малкият, средният бизнес трябва да бъде подпомаган. Колкото и малко хора да остават в България, те хранят администрацията. Трябва да правим всичко възможно тези хора да ги задържаме в България, а не да тичат навън, да се закриват работните места и в един момент няма да има кой да произвежда.