Синята коалиция сезира ДАНС заради АЕЦ „Козлодуй“

 Среща на съпредседателите на Синята коалиция Мартин Димитров и Иван Костов с президента на Република България г-н Росен Плевнелиев

Росен Плевнелиев, президент на Република България: Добър ден. Днес проведохме консултации с ръководството на Синята коалиция. За мен е символично, защото когато бях кандидат за президент, имах среща с президента Петър Стоянов и той ми разказа за неговата инициатива, както той я нарече, месец на политическите консултации. Разказа ми как, когато той е бил президент в началото на всяка година се е срещал с всички парламентарни сили и е обсъждал с тях приоритетите, които да зададат дневния ред на съответната година. Хареса ми неговата идея да има месец на политическите консултации всяка календарна година и стартираме днес тази инициатива символично с ръководството на Синята коалиция.

 Днес обсъдихме няколко теми, които са важни както за президентството, така и за Синята коалиция.

 -         Темата за малките и средните предприятия, където се търси подкрепа за тях, както и мерки за тяхната защита от господстващо положение, монополи, каквато е формулировката на Синята коалиция. Аз получих конкретни предложения от тях в тази насока.

-         Общ приоритет е и работеща и мотивирана администрация, която е предпоставка за работеща икономика.

-         Вътрешен ред и сигурност, като конкретните ангажименти, които поех е първия Консултативен съвет за национална сигурност, който ще се проведе в края на март  ще зададем в дневния ред освен реформата в сектор сигурност, която аз обявих, и тяхното предложение  - темата за енергетиката. Национални мерки за енергийна либерализация, енергийна ефективност и енергийна независимост. Първият Консултативен съвет за национална сигурност ще работи и по тази тема.

-         Беше обсъдена и стандартната и много важна за Президентството тема – България 2020. Имаме пълната подкрепа от страна на Синята коалиция по тази важна тема. България 2020 отговора на много  въпроси и стратегически приоритети, които ще зададем през 2012г. до 2020г. трябва да сме наясно, че тя трябва да бъде приета с национален консенсус, диалог и дебат, защото едно правителство оттук нататък ще отговаря, друго ще преговаря, трети ще разплаща и за да сме коректни към широкия политически сектор в страната, трябва да има широк обществен дебат. Синята коалиция подкрепя тази идея и ще участва активно в съветите, които ще работят към Президентството, като е сигурно, че ще прехвърлим този дебат За България 2020 и в парламент.

-         Много силни и ясни идеи получих от страна на Синята коалиция по темата за данъчната хармонизация и Пакта за стабилност, който се подготвя и се договаря с европейската общности разбира се темата, която е свързана с ликвидността в България. Синята коалиция постави много ясно тези две теми. Първо, Синята коалиция беше категорично против хармонизация на данъците. Тя е притеснена, че правителството по никакъв начин не трябва да допуска и да индикира съгласие за това натиска от някои европейски държави за данъчно хармонизиране да доведе наистина до конкретни мерки в България. Аз също приветствам и съм на същото мнение, че България има сериозно преимущество от гледна точка на ниските данъци като част от бизнес средата, която ние предлагаме на инвеститорите и това не трябва да поставя под угроза преговорите по Пакта за финансова стабилност.

-         Друга важна тема за Синята коалиция, те днес я определиха като спешен въпрос бе рисковете свързани с намалената ликвидност, намаляването на фискалния резерв на държавата и оттам разбира се какви са механизмите за външно или съответно вътрешно финансиране и рефинансиране, така че България да има достатъчен резерв. Синята коалиция предложи да се търси национална програма и възможност, включително за добра комбинация между вътрешно и външно рефинасиране. Защо не да работим за такова доверие на гражданите към правителството и държавата да е такова, че и гражданите с милиардите си, които имат в банковите си сметки да купуват държавни ценни книжа, така както в момента се прави в Италия, Португалия и други европейски държави в тази посока.

-         Енергийната тема е много важна. Това, което днес чух е, че Синята коалиция заяви категорично своята подкрепа за национална програма за подкрепа на енергийната ефективност. Това е и програма, която ще подкрепи и малките и средни предприятия в България и ясни мерки за енергийна диверсификация и либерализация, колкото се може по-скоро на пазара. И категоричната позиция на Синята коалиция срещу АЕЦ „Белене”. Това, което аз се ангажирах по тази тема – решението за АЕЦ „Белене” трябва да бъде взето след широк дебат с цифри, обосновки и всички аргументи на масата.

-         Последно, но не и по важност е реформата в сектор сигурност. По този въпрос Синята коалиция има готов законопроект за реформа в сектор сигурност и ще ни бъде предоставен, така че Президентството в рамките на работната група, която вече е инциирана за реформата в сектора сигурност да може да се ползва от техните предложения и компетентност по тази тема.

 Искам да обобщя и да кажа, че разговора беше много приятелски и имаме сходни позиции по много теми и приоритети, които поставихме на дневен ред, но мога да обобщя и да кажа, че ще използваме целия капацитет и възможности и експертността в Синята коалиция, както и възможностите за законодателен дебат и инициатива, за да може по тези приоритети да постигаме прогрес и напредък.

 Мартин Димитров, председател на СДС и съпредседател на  Синята коалиция: Добър ден и от мен. Първо искам да благодаря на г-н Плевнелиев за тази среща. Оценяваме, че първата среща е със Синята коалиция, това е знак за нас. Извън думите и приоритетите, които начерта г-н Плевнелиев, искам да кажа, че внесохме сигнал до ДАНС, за който информирахме президента, относно оборудването, което е доставено на АЕЦ „Козлодуй” и знаете, че за него има сериозни скандали в Русия, че не е качествено и е заплаха за държавната сигурност.

Много е важно, че на първия Консултативен съвет по национална сигурност ще бъде обсъдена и темата за енергетиката и всички тези въпроси ще бъдат поставени. Въпросът за АЕЦ „Белене”, въпросът за енергийната независимост, ако щете за сигурността на АЕЦ „Козлодуй” и сигурността за доставките на газ. Тези въпроси са изключително важни и не могат да бъдат отлагани.

 Спешният въпрос, който поставихме и на който г-н Плевнелиев обърна сериозно внимание  - България навлиза в ликвидна криза и ние разчитаме българския президент е да бъде медиатор по решаването на този въпрос. Бързо да бъде осигурено вътрешно и външно финансиране. По-важното е да покажем план през целия свят, за да не рискуваме ограничаване на лихвените проценти, отлив на инвестиции и задълбаване в кризата. България спешно има нужда от план, който да бъде одобрен от българския парламент и той не трябва да включва изразходване на Сребърния фонд и не може това да е плана за финансиране на дефицита, който се очертава и на външния дълг, който трябва да се плати януари 2013г.

 Смятам, че срещата беше ползотворна и това е само началото на постоянни и добри отношения с президентството. 

Въпрос: Бихте ли развили по-подробно идеята гражданите да купуват държавни ценни книжа?

Иван Костов, председател на ДСБ и на съпредседател на Синята коалиция: Много е просто. Ако се направи добра кампания и се предложат облигации на добра лихва – над 6,25% по евро облигации, българските граждани биха могли да реагират като италианските граждани, тъй като първо процентът е атрактивен и конкурентен по евро депозитите, които банките дават. Освен това имате държавна гаранция, която е най-добрата възможна гаранция в страната. Знаете, че нито една банка не може да има по-високо доверие, отколкото страната, в която оперира и в този смисъл лесно може да се направи такава кампания, т.е. има силни аргументи, аз не казвам, че лесно ще се направи. Става въпрос все пак да привличане на една много малка част от 28 милиарда лв. депозити на български граждани в български банки. 2 милиарда да се вземат от тях или милиард и половина да се превърнат в облигации на държавата наистина е съвършено нормално нещо да се случи. Хубаво е българските граждани да започнат да имат доверие на собствената си държава, когато тя им предлага добри условия.

Росен Плевнелиев, президент на Република България: Между другото цифрата е 3 милиарда лв. Вие знаете, че освен рефинансирането на около 2 милиарда по външния дълг през януари 2013г. ние имаме още около 1 милиард планиран дефицит в бюджета за 2012г. Това, което коментирахме днес е, че тези три милиарда лв. биха могли да тестват и двата пазара и външния и вътрешния. Вътрешният по идеята на Синята коалиция с едно високо доверие на гражданите в така или иначе държавата, която е стабилна, има силен регулатор БНБ, има силни банки и биха могли при един изгоден процент да купуват гражданите държавни ценни книжа. Но е добре да тестваме и външния пазар, защото по този начин знаем къде се позиционира държавата в глобалната картина. Това е добре и е полезно как международния пазар оценява риска на България. Така или иначе много икономисти ще бъдат поканени, Синята коалиция също ще участва, дебатите тепърва предстоят, но и няма време, защото рефинансиране на един такъв сериозен ресурс за държавата не може да става в последния момент.

Въпрос: Говорихте за енергийната диверсификация, обсъдихте ли темата с посредниците? Г-н Президент, какво се оказа, имате ли какво да надграждате по тази тема?

Росен Плевнелиев, президент на Република България: По темата за посредниците аз ще помоля ръководството на Синята коалиция да вземе отношение, защото не сме коментирали тази тема по време на днешния разговор. Днес говорихме конкретно и ясно, че истинската диверсификация за България е връзката с Турция, където ние наистина имаме възможност за алтернативни доставки. Това трябва да стартира през 2012г. – строителство и връзката с Румъния, която също е изключително важна за България и представлява реална диверсификация. Имаше още две добри идеи от страна на Синята коалиция във връзка с техни разговори в Европейската Комисия, за които ще помоля г-н Димитров да разкаже точно каква беше неговата идея и да отговора на последната част на въпроса, който зададохте. По отношение на посредниците и по отношение на преговорите, които предстоят в края на 2012г. между България и Газпром по дългосрочния договор все пак аз очаквам правителството да се подготви добре и да работи за това България да получи една справедлива цена.

Мартин Димитров, председател на СДС и съпредседател на Синята коалиция: Искаме целия процес на преговори с Газпром за подписване на нов договор, който да бъде при по-добри условия. Извинявайте, но Газпром продава на една от най-високите цени в Европа газ на България заради предишното правителство и подписа на Румен Овчаров. Очакваме целия процес на преговори да бъде публичен, да не се стига до ситуацията с АКТА, в която има подписан нов договор с Газпром, а обществото и дори парламента не е запознат. Вторият важен въпрос за енергийната либерализация и диверсификация - знаете какво постигна Полша - малка революция. Полша с участието на Европейската комисия договори тръбата, която идва от Русия да може да бъде ползвана от трети страни. Затова информирах г-н Плевнелиев. Имах въпрос на икономическа комисия към г-н Трайков и той каза, че българските договори са пратени до ЕК да се търси подобно решение. То ще позволи България да купува от десетки доставчици по същата тръба, т.нар. суапови сделки. Това е истинска либерализация и диверсификация и аз се надявам това да стане приоритет на България и на г-н Плевнелиев, затова и го споделих с него, защото ще дава нови възможности и ще намалява цената.

Въпрос: Каква е вашата позиция относно кризата в здравеопазването, която наблюдаваме в момента, доколкото се срещате с представителите на Синята коалиция? Все пак от тях донякъде тръгнаха смущаващите данни за бонусите, те подадоха сигнал и до КЗК за монопола с лекарствата. Вие като президент каква позиция заемате по всичко това, което се случва – Здравната каса е обезглавена, вече и БЛС иска оставката на министъра на здравеопазването?

Росен Плевнелиев, президент на Република България: Здравната реформа предстои на България. Аз зададох три приоритета, по които ще работя в рамките на България 2020г. като отделни компоненти на здравната реформа. Единият е електронната здравна карта. Имам конкретни идеи, дори ще ви издам една тайна – от следващата седмица правителството започва срещи с различни министри в различен формат по конкретни идеи на Президентството, като то инициира тези срещи. Целта е как да решаваме наболели проблеми независимо дали са в здравеопазването, електронното правителство или в други сектори на обществения живот. Кои са конкретните три теми, по които искаме да видим бързи решения и напредък – електронната здравна карта. Втората тема е реформата в спешната помощ, която би могла спокойно да се случи и третата тема е да я наречем – пазар на цени и услуги и сигурност в държавата, че ние получаваме пазарни цени на това, което плащаме в сферата на здравеопазването. Има конкретни механизми, по които можем да го постигнем.

На въпроса, който зададохте от гледна точка на здравната каса, аз ще кажа моето мнение. Дълго време и като министър съм го изповядвал – трябва ли да се плащат бонуси в държавата - да, трябва. Може ли, когато един човек като д-р Нешева управлява 4 милиарда лв. на година, носи огромна отговорност за всяка своя грешка, да получи 12 000 лв. бонус, не може, а трябва. Според мен трябва да получи и повече, защото когато вие управлявате милиарди и носите огромна отговорност, вие разбира се трябва да получавате и съответната подкрепа. Административната реформа винаги е била много важна за мен. Не може да има работеща икономика без работеща администрация. За да имаме работеща администрация ни трябва административна реформа, която да успокои и да създаде правила в системата. Хората в държавната администрация трябва да работят спокойно, по правила и да бъдат мотивирани, включително и с бонуси за добре свършена работа. Но е абсолютно недопустимо сами да си плащаме бонусите, какво стана въпрос в Търговския регистър. Това е срещу правилата и това трябва да се наказва. Абсолютно недопустимо е да има различни правила в системата и всеки да ги интерпретира по различен начин. Тук приветствам усилията на вицепремиера Дянков, ще имам днес среща с него, за да можем да обсъдим с него административната реформа като такава, която да зададе отново правила и да успокои хората в администрацията. Същевременно да ги мотивира и да дефинира тяхната отговорност.

Въпрос: Г-н Президент, по повод на ликвидната криза, бихте ли изказали ясно, според Вас трябва ли да се обърнем към Сребърния фонд или чрез други средства да се избегне това? Вторият ми въпрос е, казахте, че от Синята коалиция са ви дали конкретни предложения за подпомагане на дребния и среден бизнес, бихте ли казали някои от тях?

Росен Плевнелиев, президент на Република България: Моето мнение е категорично, че ако има ликвидна криза, в момента ние не говорим, че има такава, но ние имаме притеснения, че би могло да се стигне до такава. Разбира се, решението е много ясно – рефинансиране и то е най-добре да стане и външни и по вътрешни канали. България е изключително стабилна макроикономически държава и тя може и със сигурност ще извърши такава операция. Въпросът е, че е време тя да стане ясна как точно ще се прави и по какви механизми и да започне нейното изпълнение.

Мартин Димитров, председател на СДС и съпредседател на Синята коалиция: Ако България вместо АЕЦ „Белене” стартира една мащабна програма за енергийна ефективност, това ще оживи малкия и среден бизнес. Ще осигури хиляди работни места, ще намали безработицата, ще спре фалитите на фирми. Аз лично смятам и го казах на президента Плевнелиев, че на него му отива като бивш регионален министър да бъде един от фронтмените на тази тема. На второ място, защита на конкуренцията, имаме внесен законопроект за защита на конкуренцията. Монополите в момента смачкват и убиват малкия и среден бизнес и за съжаление държавата не си е на мястото по всички тези въпроси. Това е обща отговорност на всички нас, трябва да направим така, че държавата да започне да изпълнява контролни функции и да не позволява монополите да унищожават всичко по пътя си. И на трето място, насочване на еврофондовете към малкия и среден бизнес и осигуряване на нови работни места. Аз усетих от думите на г-н Плевнелиев, че той сериозно мисли по тези въпроси, има свои виждания. Това може да бъде наша обща инициатива.

Въпрос: Тази седмица депутатите си замразиха заплатите и тезата на г-н Костов беше, че всички в публичната сфера трябва да си ограничат заплатите, обсъждахте ли тази тема? Склонен ли сте Вие да си ограничите заплатата, която е функция от депутатската?

Росен Плевнелиев, президент на Република България: Това, което беше решено в Народното събрание води автоматично и до замразяване или фиксиране на заплатите в президентската институция. Разбира се ние приветстваме и се съобразяваме с това решение. По отношение на бонусите, отново категорично казвам – за добре свършена работа по правила аз съм за бонуси. Нека, обаче да е ясно, че и бонусите трябва да бъдат лимитирани. Бонусът е добавка към заплатата, той не може да умножи заплатата и тук отново разчитам на вицепремиера Дянков и на промените, които той е подготвил, за да зададем правилата и веднъж завинаги да приключим с тази тема колко е голяма заплатата, колко е голям бонуса, кой го определя, какъв е неговия размер и нека да е ясно, че това е единствено за постигнати резултати и добре свършена работа. Още веднъж благодаря на г-н Димитров и на г-н Костов за проведената среща.