ПРОТИВ фалшификатите, но ЗА човешките права

Дължа тази позиция не само на онези близо 10 000 хиляди човека, които препълниха електронната ми поща с настояване да не подкрепям АСТА в Европейския парламент. Дължа я на всички читатели на моя блог и посетители на моя сайт, с които разменям ценни мнения. Дължа я и на онези европейски и български граждани, чиито продукти на техния труд представляват интелектуална собственост. Дължа я на българското гражданско общество, което неведнъж е отнасяло несправедливи упреци в пасивност.

Най-напред искам да направя ключово уточнение. Аз съм ЗА защита на авторското право, ЗА ефективни мерки срещу фалшификатите и премахване на възможностите за ощетяване на творците. Но съм ПРОТИВ един документ, в който тези иначе благородни каузи се ползват като претекст, за да се прокарат спорни практики.

ACTA съдържа твърде обтекаеми формулировки, които дават възможност търговското споразумение да бъде прилагано в много по-широк обхват, отколкото се дискутира в момента. ACTA създава предпоставки да се опасяваме за нарушаване на гражданските права, за свободата на словото, за свободния обмен на информация, за масово наблюдение и налагане на цензура, за контролиране на интернет-потреблението, за злоупотреба с данни, дори за въвличането на интернет-доставчиците в несвойствени за тях действия като превръщането им в частни полицаи и съдии.

Напълно основателни са и опасенията на моите колеги от Синята коалиция, че ACTA може да се превърне в оправдание за поредната форма на полицейщина у нас - онлайн-полицейщината. АСТА не бива да е повод за поредния епизод на сериала, продуциран от ГЕРБ, "Добрите полицаи арестуват лошите гражданските права", защото този сериал го гледахме преди 22 години, беше зловещ и не доведе България до нищо добро. Римейкът му сега е тотално ненужен.

Липсата на прозрачност относно мотивите, с които страната ни се присъеди към АСТА, буди истинско недоумение. Смятам, че да подпишеш подобно споразумение по толкова чувствителна за гражданското общество тема, без обществена дискусия, без професионално и експертно мнение, е недопустимо. Това само по себе си вече е ограничаване на гражданските права. От това не следва и не може да се прави политика.

Неведнъж съм говорила, че Арабската пролет се осъществи благодарение на свободния достъп до интернет на хората в онези държави. Не искам да допускам, че някой днес в България се притеснява от факта, че революциите все още са възможни - при това инициирани и организирани в интернет. Така че моята принципна позиция ЗА максимално свободен достъп и ползване на интернет - естествено при ясни правила и прилагане на националното и европейското законодателство - се разбира от само себе си.

Намирам за нужно тук да обясня хронологията на случващото се в международен мащаб, както и в Европейския парламент по темата. Първоначални разговори относно АСТА започват през 2007г., а официалните преговори - през м. юни 2008г. Провеждат се в седем кръга и са финализирани през м. ноември 2010г. Страните по преговорите, които в крайна сметка са постигнали съгласие за АСТА, са 22 държави-членки на ЕС и самият Съюз, Австралия, Канада, Япония, Корея, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Швейцария и САЩ. През м. декември 2011г. всички страни по АСТА без ЕС, Швейцария и Мексико подписват документа и започват процедури по ратифициране. ЕС, както и 22 държави-членки, полага своя подпис на 26 януари 2011г. в Токио. Тъй като АСТА съдържа клаузи за наказателно производство, което е в компетенциите и на ЕС, и на държавите-членки, споразумението трябва да бъде подписано и ратифицирано както от ЕС, така и от тези 22 държави-членки, съгласили се с договора.

В Европейския парламент са водени няколко обсъждания за АСТА, като мнения са били обменяни мнения и с комисаря по търговията Карл де Гухт. През 2010 г. е гласувана резолюция, в която "ЕП призовава Комисията да потвърди, че прилагането на ACTA няма да има въздействие върху основните права и защитата на данните". Също така според ЕП "АСТА е инструмент, който прави съществуващите стандарти по-ефективни", т.е. не би трябвало да се налагат нови стандарти и практики за опазване на интелектуалната собственост.

Според процедурите на Съюза, на 24 юни 2011г. Европейската комисия приема предложение към Съвета за подписване на АСТА. Като всяко търговско споразумение, АСТА подлежи на обсъждане и в Европейския парламент, който трябва да даде своето съгласие за неговото подписване, т.е. документът трябва да бъде ратифициран от ЕП. В момента се работи по съответния доклад в ЕП, чиято цел е да препоръча ратифицирането или отхвърлянето на споразумението. Провеждат се дискусии в различните компетентни комисии: Комисията по международна търговия, Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред, както и в Комисията по правни въпроси. Провеждат се и консултации с национални парламенти.

Междувременно докладчикът по темата Кадер Ариф /ПЕС/ подава оставка.

От държавите-членки Унгария, Великобритания, Полша и Италия са сред най-силните привърженици на АСТА. Естония, Кипър, Германия, Холандия и Словакия не са подписали документа и техните евродепутатите са гласували против резолюцията от 2010г.

Очаква се обсъждането в пленарна зала в Европейския парламент да е през м. юни 2012г. Ако ЕП и останалите 22 държави-членки ратифицират АСТА, Съветът на министрите ще гласува финалната позиция за приемане на споразумението и то ще влезе в сила.

Така че България има достатъчно време и възможности да преосмисли позицията си - било чрез оттегляне подписа на правителството, било чрез отхвърляне на ратифицирането в националния парламент.

Настоявам управляващите да докажат, че могат да отстояват смислено правата на българското гражданско общество, а не само да го употребяват предизборно.