Мартин Димитров: България е на кръстопът и предстои да се вземат решения – фискалните правила са важни за следващите години

Пресконференция в Народното събрание на съпредседателите  на ПГ на Синята коалиция Мартин Димитров и Иван Костов

Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция: Добър ден на всички. България е на кръстопът и пред нея предстои да се вземат решения, които ще дадат отражение през следващите години. Става въпрос за фискалните правила, които Европейския съюз предлага.

До момента имаше три редакции на тези правила, като по нито една от тях българското правителство нямаше позиция, а те бяха изменяни до момента по предложения на различни правителства, които взеха участие в дебата. България не участва в този дебат до момента. Вчера ни бе предложен проект за решение, с което да подкрепим всичко това, което е написано в редакцията от 19 януари. Този вариант не е окончателен, но това е работния вариант, с който разполагаме всички ние. Каква трябва да е позицията на България, защото е крайно време да бъде изработена позиция по този въпрос. Без всякакво съмнение България трябва да приеме ограничение на бюджетния дефицит и ограничения на външния дълг, т.е. мерките за стабилност трябва да бъдат приети и Синята коалиция предложи първата редакция още миналата година. Това, обаче, което не трябва да бъде прието е по-важно  - всички  мерки за икономическа хармонизация и координация, които са описани в гл. 4. Това означава не просто данъчна хармонизация има текст, според който едва ли не всяка важна реформа трябва да бъде обсъдена на ниво Европейски съюз, вероятно с участието на Европейската комисия преди да се случи. Т.е. ако искаме да правим пенсионна реформа в България би трябвало да поискаме позицията на Европейската комисия. Не това е идеята на Европейския съюз. Идеята на Европейския съюз е конкуренцията. И ще ви дам следния пример – държавите от Европейския съюз са в една лодка и е важно заедно да запушим пробойните, за да не тече вода в лодката, а това означава да ограничим дефицита и дълга. И до момента имаше Маастрихски критерии, които би трябвало да ограничат дълга, да има светофари, но да няма санкции, когато мине на червено. Има ги светофарите, те светят зелено, жълно, червено, но който мине на червено не е бил глобен сериозно до момента и не е понесъл санкция. Затова до момента няма истински механизъм, който да ограничава дефицита и дълга.

Следващият въпрос, който е обезпокоителен за нас  - създава се ВИП клуб в Европейския съюз. Не може 12 държави от Европейския съюз да си правят своя общност със свои правила и своя икономическа политика. Това променя  първоначалната идея за обединение на ЕС. Това е първото най-голямо разединение на ЕС. И ако това е някакъв опит да се спаси еврото по този начин, грешката ще бъде много голяма, тъй като процеса на обединение ще спре и ще започне обратния процес. Сега ключовия въпрос е как да направим така, че този процес на разединение да не се случи. Обединението обаче не означава хармонизация на данъците, т.е. вдигане на данъците, не означава обща икономическа политика и централизация. Не означава големите държави да вземат решения вместо малките.

В последната редакция е отпаднало и изречението, че този документ потвърждава ангажиментите към Евро плюс. Това е добра стъпка, само че ние искаме гаранции от българското правителство, че ще вземе твърда позиция и ще направи всичко възможно влизането в еврозоната да стане без вноска. Това ще бъде допълнително разединение в ЕС и ще означава, който е богат влиза в еврозоната, а бедните събират парите и тогава. Точно обратното на политиката на разширяване на общността.

Знаете, че ЕС многократно е поставял като основна своя цел да постигне нивото на конкурентноспособност на САЩ в  много свои документи. И ако сега надделее мнението за данък върху финансовите трансакции ЕС и всички ние ще се отдалечим от тази цел. Защо? Защото този данък означава да отклоним инвеститорите от ЕС към трети страни, към Азия и най-вече към САЩ, към Северна и Южна Америка. Това не трябва да се случи и българското правителство трябва да вземе категорична позиция.

По всички тези теми какво трябва да направи българското правителство? трябва да проведе консултации с други правителства и да има общност от страни на едно и също мнение по всички тези фискални правила. Ние не можем да ги изменим сами. България няма силата сама да промени тези правила. Това може да стане в съюз с други страни, които имат подобни проблеми, всяка източноевропейска страна, Великобритания, Холандия, които имат проблеми подобни на нашите. Те не искат икономическа хармонизация. Сега е момента за една коалиция в ЕС, която да е коалиция за запазване на конкуренцията, което означава запазване на развитието и спиране на процеса на разединение на ЕС. Няма кой друг, освен българското правителство да свърши тази работа. А ние не можем да разберем защо не само няма такива усилия и няма истинска българска позиция до момента. Затова ние днес ви предлагаме нашата позиция, която поради липса на друга е достатъчно добра да стане българска позиция по тези фискални правила.

Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция: Аз искам да обърна внимание върху няколко неща, които са неприемливи. Първото е обстоятелството, че Народното събрание в петък трябва да одобри проект без това споразумение да е постигнато, като после че уточня за какво става въпрос. В  текста, който вариант е изпратен на г-жа Цачева е казано, че ще бъде финализиран варианта на 30 януари. Всъщност Народното събрание одобрява текст, който не е финализиран и това е абсолютно неразумно. Второ, Министерският съвет се обръща към Народното събрание да одобри проект за международно споразумение за засилен икономически съюз, а вижте какво е изпратено  - проект за договор за стабилност, координация, управление в икономическия съюз. Даже заглавието е различно. В този смисъл няма връзка между документите, които ние искаме да обсъждаме и да вземем отношение по тях. Няма конституционна процедура на одобрение на такъв договор, който не е постигнат още и чието название още не е окончателно. Искам да кажа това много категорично,  за да няма недоразумения.

 На второ място искам да обърна внимание върху този прословут дял 5, който е наречен управление на еврозоната. Ние не можем да го приемем в този му вид, тъй като освен, че праща Европа да се развива на три скорости минимум, тъй като се създава вип еврогрупа в рамките на еврозоната и страни, които са извън нея. този дял 5 напълно лишава Бъългария от право на участие, макар че е страна, която ще подпише този договор. Напълно я лишава например от правото да избере председателя на срещата на високо равнище на страните, които всъщност са подписали този договор, защото те са наречени страни от еврозоната. Вижте как се избира председателя по времето на избора на председател на Европейския съвет. Избира се с обикновено мнозинство от страните членки на еврозоната, подписали този пакт, т.е. с обикновено мнозинство от еврогрупата в еврозоната. А страна като нас, която е извън еврозоната, но е подписала този договор няма право да избира председателя. Освен това тя не участва в редовните заседания на тази еврогрупа. За нас е казано, че ние можем да бъдем извикани  - може да ни покани, когато е уместно, най-малкото веднъж годишно държавните и правителствените ръководители на договарящи се страни, чиято валута не е еврото, които са ратифицирали този договор. Това грубо казано на дипломатически език, аз веднъж го казах, че ние няма да сме около масата, а ще бъдем на друго място, може би в менюто, защото ще ни извикат, за да ни кажат когато е уместно и каквото е уместно. Това не е коректно отношение към страните извън еврозоната, които ще се присъединят към този договор. Тези неща будят изключителна тревога. Първо, огромната несръчност, с която се поднасят документите на Народното събрание. Второ отговора на Народното събрание с този проект за решение. Ние ще направим съществени предложения за изменения на този проект за решение, защото не може Народното събрание предварително да одобри нефинализирано споразумение.

Искам да подчертая и следното – ние се занимаваме с най-сложния въпрос за бъдещето на страната в условията на непрекъснати скандали породени от действията на министър Цветанов. Безкрайно съжалявам, че до такава степен е отклонено вниманието на обществото, за да не може да се проследи един наистина дебат, засягащ не само нашето бъдеще, не само на младото поколение, но и на всички българи. Много съжалявам за това. просто безкрайно неподходящ контескт за такъв разговор, но въпреки това трябва да се опитаме.

Въпрос: Все пак ГЕРБ имат мнозинство в парламента и ако не се съобразят с вашия апел, ако мога да го нарека така, да се обсъдят тези важни за страна въпроси, както отбелязахте и ще има отражение не само върху това правителство. Каква ще е позицията на Синята коалиция оттук нататък, защото разбрахме какво искате, но ако това не се случи какво ще направите?

Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция: В момента има основание да се даде мандат за преговори с ясна позиция и нищо повече. Никаква подкрепа или окончателно решение, без да го има крайния вариант, който трябва да бъде подкрепен. Това е все едно да подкрепиш един работен вариант. Каквото и да правиш не може да дадеш подкрепа, без да си прочел целия текст. Т.е. в момента кабинета трябва да получи мандат за преговори при ясна позиция. В този мандат трябва да им две ясни неща – подкрепа на стабилността, т.е. ограничаване на дефицита и съответно ограничаване на дълга като за България за дълга трябва да има специална разпоредба, защото ние сме далеч от Маастрихския критерий. На второ място не трябва да се случват мерките по икономическа координация и хармонизация, като заедно с това не можем да допуснем разединение на Европейския съюз. Ако ЕС има три зони това означава, че България ще бъде без право на глас за много от решенията, които ще бъдат взимани. На следващо място това ще означава, че вече няма да имаме истинска общност от държави, които работят заедно. Истински общ  пазар, истинско движение на хора, стоки и капитал, ако ЕС се раздели на три. Това разединение не трябва да се допуска.

Въпрос: Г-н Костов, тъй като влизането на България в ЕС беше очертано в голяма степен и окончателните документи, които в последствие бяха подписани, самите текстове бяха предварително договорени по време на вашето управление. Сега България с бъдещето й членство в тази еврозона да бъде поставена в едно такова неравностойно положение, не компрометира ли идеята на целия този път, който извървя България благодарение на вашите усилия?

Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция: Първо по повод предишния въпрос искам да кажа следното – формулата на предварителна подкрепа на договори, които подлежат на ратификация, какъвто е този, който така или иначе ще се приеме и подпише, беше въведена от Даниел Вълчев, за да брани правителството на Симеон Сакскобурготски. Ако си спомняте  от едно нарушаване на мандата, даден от Народното събрание за закриване на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй и след това за други подобни неща. Т.е. тази несъществуваща в конституцията форма беше въведена и опорочена процедурата в Народното събрание. Искам, обаче да ви върна към истински процедури, които са били от типа даване на мандат на правителство за сключване на договори. С такава процедура завърши Народното събрание преди разпускането си през 1997г., когато остави след себе си решение, в което дава съгласие правителството да води преговори и да сключи договор при определени условия за преодоляване на кризата. От този тип трябва да бъде и решението в този случай. Тези решения се взимаха с пълно мнозинство, т.е., когато Народното събрание дава мандат от такова естество и за дълъг период от време трябва да има консолидирана позиция. Защото утре някакъв следващ формат ще направи нестабилно това съгласие.

По отношение на втория въпрос – ясно е, че ако Европа се появи на три скорости пред нас ние не знаем към какво се стремим. Това означава разпадане на инструмента, на който България се надяваше да постигне изравняване на своето благосъстояние с това на средно развитите европейски страни. Виждате, че тези страни, които биха се формирали след това споразумение се движат с различна скорост и ще имат различни цели. Примерно, първата група ще има за цел да стабилизира еврото и да реши дълговия въпрос. Другата група ще има друг главен приоритет – например, запазването на конкурентоспособността и икономическия растеж. Коя група обаче ще споделя ценността да има кохезия и изравняване на жизненото равнище, не е ясно? Може би само ние, които ще останем извън тези групи. Наистина се получава не само Европа на различни скорости, но и различни групи, целящи различни неща в ЕС.

Въпрос: Г-н Костов, ако позволите, същия Даниел Вълчев в събота каза, че правителството се готви да посегне на Сребърния фонд. Имате ли вие подобна информация и простете за лаишкото съмнение, но възможно ли е това да остане скрито от обществеността?

Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция: Не!

Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция: Ще допълня нещо към вашия въпрос – още търсим резерва на здравната каса, който беше част от фискалния резерв. Правителството взе решение, което прокара с мнозинството си в парламента и имаме съмнения дали тези пари не са харчени за други цели, макар че няма как да ги докажем на този етап. Но това е тема, по която Сметната палата трябва да направи сериозна проверка. А колкото до Сребърния фонд, аз смятам, че подобен опит е възможен, но ние ще се противопоставим категорично.

Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция: Ние ще бъдем против.

Въпрос: Г-н Костов, получихте ли отговор от президента Плевнелиев дали ще свика Консултативния съвет по национална сигурност по темите за фискалния пакт? Банковият сектор ще се повлияе ли от задълбочаване на кризата в Гърция и в цяла Европа?

Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция: Вижте банковия сектор се влияе в момента. Ако обърнете внимание на параметрите, които показват какъв е примерно пазарния дял на чуждестранните банки в страна, вие ще видите че той се свива непрекъснато от 82 е паднал на 75%. Основната причина за спада са няколко банки в първата група на най-големите банки, примерно на първите седем банки в страната, което означава, че кризата вече влияе. Кризата влияе и през още един показател, а той е обратно репатриране на капиталите, които са вложени в чуждестранните банки, опериращи в България. Те са изтеглили от страната милиард и 250 млн. през последния отчетен период и тези средства са компенсирани само благодарение на големите преводи от български граждани от чужбина. Така че, ние вече сме под влияние на кризата, включително и на кризата в Гърция. Тя влияе на банките, стеснява периметъра им и това е неминуемо. От тази гледна точка най-сериозно безпокойство буди решението, аз ще го нарека – управляемото изпадане в несъстоятелност на гръцката държава, защото Гърция, ако сключи споразумение, с което да обезцени своя дълг, това неминуемо ще удари по всички банки, които притежават гръцки облигации. Този ефект ще го видим през следващия период и ще видим с какви мащаби ще бъде понесено от българската банкова система.