Говори се за Севера и Юга. Югът обаче също не е хомогенен. Има два вида Юг. Не искам да определям държавите, но има силен Юг и слаб Юг. Силният – става дума за Италия и Испания – икономики, които не трябва да бъдат подценявани и независимо от това, че Италия има в момента огромни проблеми, там никой не подлага под съмнение, че мащабът на италианската икономика (...) е съвсем различен отколкото на Гърция. И другите – това са примерно държави като Гърция и Португалия, където намесата на Евросъюза и санкциите към тях са много по-рестриктивни.
Следейки внимателно нещата, макар и не като икономист, ще ви кажа, че има две основни концепции за това на какво се дължи сегашната криза. Едната концепция смята, че се дължи на обществена задлъжнялост, т.е. че имаме неспазване на правилата, че има държави, които изцяло следват финансовата дисциплина и други, които си позволяват много повече волности. Обикновено като пример се дава Гърция. Затова и се предприемат конкретни мерки, които бяха споменати от вас - повишаване на финансовата дисциплина, много по-голям надзор от Брюксел върху националните бюджети, като тук варират различни предложения за степента на надзора и съответно на новите механизми за влияние върху държави, които нарушават финансовата дисциплина като част от еврозоната.
Другата концепция обаче е практически напълно противоположната и пример в нейна подкрепа най-често се дава с Испания. (...) идването на правителството на Рахой, което дойде с едно значително мнозинство, доведе не до успокояване, а до нова тревога на финансовите пазари. И лихвените проценти се вдигнаха. Причина за това е, че Рахой спечели изборите с широка програма за нови икономии. Оттам идва и тезата, защитаваща конкретно тези причини за кризата- а именно, че (...) не се създават необходимите условия на бизнеса да може да се развива. Всъщност нямаме стратегия за растеж. Испания винаги е била държава, която дори в по-голяма степен от Германия е спазвала правилата, но в нея имаме висок процент на безработица, бизнесът е замрял и държавата не може да постигне икономически растеж.
(...) всички знаем, че еврото беше прието преди всичко с политическо решение и е логично ние днес да търсим повече политическо решение, за да дадем шанс на еврото да се развие и за напред, т.е. икономическите решения не последваха достатъчно скоро след взимането на политическото решение, в резултат на което се получи вакуум между политическата и икономическата логика, който доведе и до днешната криза.

За бъдещите ангажименти и изисквания за България
Много се говори за необходимостта от строга финансова дисциплина и един от поводите за гордост на България е, че имаме финансова дисциплина. Едно от нещата, които не се оспорват, е, че имаме нисък бюджетен дефицит. Въпросът е как ще повлияят реформите в ЕС върху България. Очевидно България ще бъде принудена да изпълнява от една страна Конвергентната програма, от друга страна – националната програма за реформи. Това обаче, което е много важно, е ние да изпълняваме ангажиментите, които поемаме, защото когато говорим за Конвергентна програма и понеже вече стана дума за пенсии и заплати, в нея е записано, че пенсиите и заплатите не трябва да се вдигат. Но ние този ангажимент вече го нарушихме и практически не го изпълняваме. Понеже всичко в този свят и в икономиката в много по-голяма степен отколкото в политиката е въпрос на доверие, искам да подчертая, че когато България поема ангажименти – първо тя трябва да ги спазва. След това – в момента България има реалната възможност с останалите държави от ЕС, които искат да станат членки на еврозоната, да участват в дебата и да формализират дебата за новите критерии към тези за монетарния съюз. Да се коментират в конкретика и механизмите, и процесите, и конкретните послания, които трябва да бъдат направени - трябва да търсим по-голям формат с онези държави от Централна и Източна Европа, които още не са част от еврозоната.

За пречките пред малкия и среден бизнес и конкурентоспособността
(...) според мен ще бъде изключително важно, е да се изгради някаква стратегия за растеж. Защото говорим за конкурентоспособност. Истината е, че дебатът за икономическото управление върви ръка за ръка с дебата за икономическото бъдеще. И това ми напомня темата с малкия и средния бизнес. (...) Ние сме стабилни, но бедни. Можем да продължим да бъдем бедни и стабилни през следващите години и да се гордеем с това, че сме стабилни, което аз не подценявам, но по никакъв начин да не повишим нашата конкурентноспособност. Носим тежко наследство – България не е разчитана като държавите с големи възможности. Тя е нискоспестовна отворена икономика, (...) ако нашият глас не се чуе в посока на това, че трябва да се изработи стратегия за растеж, ако не се създадат условия за бизнеса и за активната част, смятам, че тази конкурентноспособност - когато говорим за България - няма как да бъде налична дори и след 100 години.
Съвсем неотдавна, на един форум, на който се говореше отново за малък и среден бизнес в Брюксел, ми направи впечатление един холандски предприемач (...) излезе и каза: „Ето - аз имам средна по мащаб фирма и не искам пари от банките. Има вече много други възможности- примерно през венчър кепитъл да си набавим необходимите ресурси.Онова обаче, от което аз имам нужда, е добра икономическа среда: малка администрация, достатъчно информация от страна на европейските институции и въобще условията, които са основополагащи за бизнеса изобщо, не само за малкия и средния.
Според мен, това е една тема, която трябва много сериозно да бъде поставена и в България, и в ЕС. Без значение дали търсим варианти да залепим счупеното или просто периодът на кризата ще е период на преосмисляне на досегашните шаблони за търсенето на отправна точка за нови стратегии, които да бъдат много по-печеливши.

За българското пълноправно участие
Темата за това ще загубим или няма да загубим национален суверенитет, битува в българското политическо пространство сигурно повече от 10 години. Това ми напомни едно посещение на Ферхойген в България, когато на въпрос на студент за националните суверенитети и за това дали всъщност ЕС не убива националната политика, той даде следния пример: Германската марка беше символът на Германия. Германия се отказа от емблематичния си символ, за да влезе в ЕС. Какво по-силно послание от това?!
Аз съм убедена в това не само, защото съм евродепутат, а по-скоро съм евродепутат, защото мисля така - това, което ще спаси Европа от кризата и ще я превърне в реален играч отново на сцената /макар да смятам, че тя продължава да бъде на сцената/, е много по-голяма конвергентност между държавите в ЕС. Ние няма как да избягаме от това. Другото е катастрофа. (...) Имаме шанса да вървим единствено и само напред. Смятам, че ние като българи трябва да имаме по-голямо самочувствие. Говорим като европейци, когато очакваме да се ползваме от европейските бонуси и веднага навлизаме в българската фразеология, когато трябва да поемем някаква отговорност. Т.е. Европа е добра, когато дава, и лоша, когато иска от нас отговороност. Това е общ манталитет. Аз досега избягвах да давам политически оценки, но бих казала, че правителството трябва да се предпази от този популизъм. Защото има много неща, които трябва да бъдат взети като смели решения. За мен е популизъм, (...) да блокираме едно или друго европейско решение. (..) Българският интерес може да се защитава аргументирано и то, когато участваш в дебата. Няма как да си извън дебата и да защитаваш този интерес. За да участваш в дебата, ти трябва да имаш и права, и отговорности. Бих казала, че това е в наш общ интерес,. Защото днес правителството е едно, утре ще дойде друго. Трябва да искаме авторитетът на България в новите условия да кореспондира с очакванията на хората. Сега се радваме, че в България още няма евроскептицизъм, но той ще започне. Когато не можеш да дадеш добри европейски решения, хората намират лоши неевропейски и не можем да им се сърдим. Защото вакуум няма. Тогава ще започнат да се търсят решения по балкански, които ще ни върнат години назад. А аз не искам такова нещо да се случи в моята страна.