Румен Христов: Истинската автентична десница може да промени България

Водеща Цветанка Ризова: Здравейте отново. Тук е кандидатът на СДС за президент Румен

Христов. Добре дошли.

 

Румен Христов: Благодаря ви.

 

Водеща: Сега, усещате ли се добре приет от, така да кажа, от сините десни, от всички?

 

Р. Христов: О, да, ние сме обединени, ние сме заредени с енергия. Аз смятам, че никога не е имало такова широко обединение след 97-а година, когато ние успяхме да изберем президент, а впоследствие да постигнем и мнозинство в рамките на 137 народни представители. Почти 15 десни формации са застанали зад мен, така че нямайте съмнение, че аз съм единственият кандидат на обединената десница.

 

Водеща: Да де, но това, че в крайна сметка се раздели една дясна коалиция, като "Синята коалиция", именно заради другия десен формат, струва ли си? Струваше ли си, дали не е останало огорчение у част от сините?

 

Р. Христов: Надявам се, че не е. Аз разчитам на категоричната подкрепа на ДСБ, както и г-н Прошко Прошков и кандидатите от ДСБ, ние на много места сме заедно междувпрочем, имат много кандидати "Демократи за силна България", те могат да разчитат на категорична наша подкрепа и аз разчитам на тази тяхна категорична подкрепа. И я получавам засега.

 

Водещ: А защо не се получи да получите сто процента подкрепата на ДСБ?

 

Р. Христов: Не, тя се получи. . .

 

Водеща: Те си оттеглят регистрацията, изобщо. . .

 

Р. Христов: Не, тя се получи, само че формално "Демократи за силна България" не участваха в регистрацията. Иначе има декларация. .

 

Водеща: Говорите ли с Иван Костов?

 

Р. Христов: Да, говорим си.

 

Водеща: И какво ви обясни, вие какво му казахте? Труден разговор ли.. .

 

Р. Христов: Не, тази тема не я коментираме. Ние сме заедно по кампанията, бяхме в шест-седем града, утре сме в Стара Загора заедно с него, така че. . .

 

Водеща: Заедно с Иван Костов?

 

Р. Христов: Да.

 

Водеща: Добре, хайде, да кажем, това е единият въпрос, който, така, според мен виси във въздуха, когато споменем вашата кандидатура. И вторият важен въпрос е - всички са убедени, че вие очаквате много силна подкрепа от ДПС.

 

Р. Христов: Аз очаквам подкрепа от всички български граждани. Не ги деля на отделни. . . членове на отделни формации. Не сме водили преговори с тази партия, така че не искам да коментирам повече. Сто пъти съм дал отговор - наистина нямаме водени преговори с тях. Ако обаче. . .

 

Водеща: Никакви?

 

Р. Христов: Никакви, да. Ако обаче те харесат моята визия за развитието на България, моята програма, моите послания, а те са, че аз ще работя за енергийна независимост на България, аз ще работя за привличане на свежи пари за България, аз ще работя за намиране на работни места на българите и повишаване на доходите и на пенсиите, аз ще работя много активно, много силно и много категорично за справяне с битовата престъпност, която от четири месеца аз определям като битов терор, положението в малките населени места е ужасно, спрямо възрастните хора се провежда геноцид. . .

 

Водеща: Защо? Какво имате предвид?

 

Р. Христов: Ами, защото им се краде всичко на тези хора - земеделска продукция, зимнина, животни. . .

 

Водеща: Кой краде?

 

Р. Христов: Обикновено хора от малцинствата, за съжаление.

 

Водеща: Мислите ли, че у нас има етническо напрежение, щом заговорихте за това? Има ли проблем между циганите и българите?

 

Р. Христов: Проблемът е икономически. Ако хората имат работа, ако има работни места, на първо място те ще бъдат заети и ще получават заплати, на второ място ще отчисляват в НОИ и ще има възможност пенсиите и заплатите да бъдат повишени. Въпросът е икономически. Аз затова казвам, че моята програма се свежда до три важни направления - икономиката, икономиката и икономиката.

 

Водеща: Е, добре, как президентът ще се занимава с икономиката, икономиката и икономиката? Как точно?

 

Р. Христов: Президентът има много сериозни правомощия. . .

 

Водеща: Как не ги разбрах аз тези правомощия 20 години?

 

Р. Христов: Ами, да ви спомена ли някои от тях?

 

Водеща: Споменете ми ги. Двадесет години, откакто имаме президенти, аз въобще не разбрах, че има пък толкова сериозни правомощия.

 

Р. Христов: Аз познавам тази институция отлично. . .

 

Водеща: Сега всеки от кандидатите. . . Знам. Всеки от кандидатите, от вас, казва, че има. . . аз по нищо не разбрах, че имаме сериозни правомощия.

 

Р. Христов: Вижте, още от 26 април, когато бях номиниран, аз заявих, че не желая увеличаване на правомощията на държавния глава, тъй като те са много сериозни и са достатъчни той да провежда много активна политика. Само някои от нещата, които има право да прави той. . .

 

Водеща: Кажете.

 

Р. Христов: Назначава главния прокурор, назначава председателя на Върховния административен съд, назначава председателя на Върховния касационен съд, има една трета от квотата в Конституционния съд на Република България, има една трета от квотата в Българска народна банка, има пряко отношение към финансовата стабилност и ред други органи. Ако там той назначава хора с високи морални, с високи професионални качества, хора,

които по никакъв начин не зависят от тяхната партийна принадлежност, от тяхното агентурно минало, например, нещата могат да започнат да се случват. Освен това давал съм многократно примери с мандата на г-н Петър Стоянов, на когото бях главен секретар. В началото на своя мандат той издейства 65 милиона долара от арабския фонд за изграждане на терминал две на

летище София, откъдето междувпрочем за голямо съжаление ежедневно напускат България около 100 наши деца, млади българи. Та той издейства този заем, разбира се, заедно с правителството, след договорка, проект и т.н. И вторият заем, който беше осигурен от него, е около 200 милиона долара за изграждане на метрото в град София. Така че президентът, ако иска, може. Ако той отиде в определена държава с готови проекти, с министър с него, той може да привлече свежи инвестиции. Ако той назначава на тези места важни хора, от гледна точка на техните професионални качества, нещата биха могли да започнат да се случват.

 

Водеща: Добре, вие казахте, че сте били главен секретар на президента Стоянов, но бяхте и съветник на президента Желев, нали така?

 

Р. Христов: Да, да.

 

Водеща: Има една тема, която знаете, че е много болезнена за седесарите, въобще за десницата, това е т.нар. Боянски ливади. Можете ли с днешна дата да дадете оценка на Боянските ливади, това, което наричаме ние Боянски ливади?

 

Р. Христов: Моята лична оценка?

 

Водеща: Вашата лична оценка, разбира се.

 

Р. Христов: Моята лична оценка е, че това беше грешка. По този начин се подкопаха устоите на едно демократично правителство и най-вече на един изключително честен, изключително демократичен, изключително обаятелен политик, какъвто беше Филип Димитров, за голямо съжаление.

 

Водеща: Добре, сега ви предлагам да погледнем заедно с нашите зрители също така един откъс от портрета, който ви направи психоложката Ани Владимирова.

 

Р. Христов: Добре.

(излъчва се запис - бел.ред.)

Водеща: Какво общо имате с актьорството?

 

Р. Христов: Като студент завърших тогавашните факултети за обществени професии "Театрална режисура" и съм участвал в самодейни състави. Обичам театъра и сега си позволявам да посещавам хубави постановки. Така че много отдавнашни студентски мои занимания. Но чувам, че искам да провокирам. Да, аз искам да провокирам десните избиратели да се ядосат, да излязат на тези избори и да гласуват. Защото тезата, която развивам, тя не е моя, тя е на социолозите, е, че има един милион десни избиратели, които по една или друга причина не ни харесваха през годините, бяхме разделени, казахме си тежки думи, обидни думи, но тези един милион десни избиратели не посегнаха към друга бюлетина. Ако можем да ги провокираме. . .

 

Водеща: Как не посегнаха? Не са ли същите тези избиратели, които избраха НДСВ навремето с връщането на Сакскобургготски, които предните избори подкрепиха ГЕРБ. . .

 

Р. Христов: Ще ви отговоря.

 

Водеща: . . . и Борисов?

 

Р. Христов: 1997 г. ние получихме 2 милиона 354 хиляди гласа. . .

 

Водеща: Това не бяха според мен десни избиратели.

 

Р. Христов: . . . петстотин тридесет и четири хиляди гласа.

 

Водеща: Това бяха някакви мечтатели. . .

 

Р. Христов: Един милион. . .

 

Водеща: . . . зажаднели хора за промяна.

 

Р. Христов: Един милион триста и четиридесет хиляди гласа заминаха при НДСВ, при ГЕРБ, но останаха един милион десни избиратели, и сега ги има, които през годините не посегнаха към друга бюлетина и не гласуваха. Ние привличаме от тях около 300 хиляди. Ако можем да привлечем още 350 хиляди, тоест половината от тези, които не гласуват за нас, още повече, че сега постигнахме това обединение. . . с 650 хиляди гласа само десни гласове аз съм на балотаж, само с десни гласове.

 

Водеща: Добре, но социолозите казват друго. Това не ви ли обезкуражава?

 

Р. Христов: Социолозите 2001 г. даваха трето място на г-н Първанов, който два мандата вече е президент.

 

Водеща: Добре.

 

Р. Христов: Така че аз очаквам да отида на балотаж.

 

Водеща: А какъв е вашият коз?

 

Р. Христов: Козът ми е, че искам, първо, да провокирам българските граждани и, второ, заявявам категорично, че мога да променя България. Това не е фраза, свързана с предизборната кампания. Аз съм убеден в това на базата на опита, който имам, на базата на натрупаните познания, на базата на политическата ми кариера. На базата на това, че моят подгласник е един също успешен министър. Смятаме, че ние заедно бихме могли да променяме България.

 

Водеща: Между другото Ани Владимирова, каза: той е влязъл в роля. Наистина колко автентичен кандидат сте и доколко играете роля? Как се самооценявате?

 

Р. Христов: Автентичен кандидат на десницата, нямайте съмнение. Аз съм от 20 години в Съюза на демократичните сили и съм заявявал многократно, че се гордея, че съм седесар, иначе всеки трябва да влезе в роля. Всеки трябва да потърси начин да провокира избирателите и както е казал Бисмарк политиката е изкуство на възможностите. Та аз търся всички възможности да привлека максимален брой избиратели, за да постигнем максималния резултат на тези избори. Те са много важни. Те биха променили България. България може да се промени само от десницата, от истинската, автентичната десница. Аз не приемам думите, казани от г-н Бойко Борисов, че ние сме синьо-червената мъгла, че ние сме част от статуквото. Няма как да бъдем от статуквото, при положение че ние сме десет години в опозиция. Ние проведохме много тежки, много непопулярни, но много необходими реформи. Бяхме наказани и аз смятам, че платихме тази цена. . .

 

Водеща: Защо бяхте наказани между другото?

 

Р. Христов: Ами, защото не можахме да обясним това, което правим. Вероятно сме допуснали и грешки при управлението, аз се извинявам на българските зрители за допуснатите грешки, но ние тогава трябваше да вземем много важни решения. Ние наследихме една рухнала икономика 1997 година. Да спомена само, че доларът беше 3500 лева. Да спомена само, че заплатата беше 10-15 долара. Да спомена за зърнената криза, огромните опашки за хляб, които се наложи аз да решавам. Тогава аз бях министър на земеделието. Ние стабилизирахме тази страна, подготвихме я за членство в НАТО и Европейския съюз. Е, естествено, когато провеждахме реформи, сигурно сме засегнали интереси на хора, които са работили в губещи предприятия, които ни се наложи да затворим. Но не обяснихме тези реформи може би достатъчно и бяхме наказани. Но аз смятам, че ние платихме тази тежка цена. И сега ние, които

можем да провеждаме реформи. . . А България има нужда от реформи. България последните 10 години не градира, тя деградира. Тя има нужда от промяна. . .

 

Водеща: Каква промяна?

 

Р. Христов: Промяна, на първо място, в областта на икономиката, защото България няма работеща икономика. България има 350 хиляди души безработни. В България всеки трети млад човек е безработен.

 

Водеща: Така е по целия свят в кризата. Почти навсякъде е огромна безработицата, не е ли така.

 

Р. Христов: Да, само че. . .

 

Водеща: По какво се различава българската от другата европейска.

 

Р. Христов: Да, само че Европа започна да излиза от тази криза.

 

Водеща: Последните сигнали са за жалост, че отново се връщаме в кризата и това е в европейски мащаб.

 

Р. Христов: Недай боже, това да се случи.

 

Водеща: Ами, такива са. . .

 

Р. Христов: Но аз смятам, че биха могли да бъдат направени много стъпки в тази посока. Например България няма приоритети. Ние не знаем в следващите 20 години в областта на икономиката, изобщо като стопанска дейност как ще се развиваме. Кои са приоритетите на България? Ще бъдем енергиен център, ще произвеждаме високотехнологични продукти или ще заложим на традиционното - развитие на земеделие. Като бивш министър на земеделието смятам, че това ни е нишата - производството на качествени, екологично чисти храни. Развитие на туризъм, но не само на летен и зимен. ..

 

Водеща: Между другото дайте оценка за работата на Мирослав Найденов.

 

Р. Христов: Аз съм му искал четири пъти оставката на г-н Найденов. Аз смятам, че няма цялостна политика в отрасъл земеделие и смятам, че една промяна там би била полезна за управляващите.

 

Водеща: А каква е оценката ви за икономическия екип на правителството на Борисов?

 

Р. Христов: Икономическият екип на правителството не е лош, но като че ли решенията се вземат основно от министър-председателя. Знаете, че. . .

 

Водеща: Това не е ли нормално?

 

Р. Христов: Хубаво е да се слуша и икономическият екип от време на време. Знаете, че най-важната роля на държавата е преразпределителната роля. Когато нямаш достатъчно приходи и

когато си в икономическа криза трябва да направиш преценка дали ще построиш 100 км магистрали и ще заделиш по-малко средства за социално слаби, за повишаване на пенсии, за стимулиране на малкия и средния бизнес, дали ще правиш музей на социалистическото изкуство, който беше абсолютно ненужен, или ще направиш по-малко магистрали и ще заделиш тези средства за тези дейности.

 

Водеща: Нали сега не искате да кажете, че трябва да спрем магистралите или това искате да кажете?

 

Р. Христов: Не, не искам да кажа, че трябва да спрем магистралите, но трябва да има един баланс между възможността да строим магистрали. . . Това е хубаво, ние го приветстваме, но когато нямаш достатъчно средства, е хубаво да погледнеш и първокласна, и второкласна пътна мрежа. Аз си позволих да препоръчам на кандидата Плевнелиев да посети, да мине по участъците Русе - Търговище, Шумен - Силистра, Нова Загора - Тополовград. Пътищата са ужасни. Там линейка не може да мине. Хубаво строим магистрали, но за сметка на това пък има други участъци, по които не може да се движи свободно.

 

Водеща: Въпросът е, че нещо се строи. Аз специално на тема пътища и магистрали не мога да разбера тази. . . упорито да се отрича строителството на пътища и магистрали.

 

Р. Христов: Не не го отричаме. Но не можем само върху. . .

 

Водеща: Това е според мен основното за икономиката.

 

Р. Христов: Добре, магистралите нека да ги строим, въпросът е с какви темпове. Трябваше ли ни тази. . .

 

Водеща: Нали това са европейски пари. Защо трябва да не ги. . . вместо да усвоим европейските пари, да ги спрем.

 

Р. Христов: Ама, ние засега плащаме с български пари. Парите от Европейския съюз още не сме ги получили, да се надяваме, че ще ги получим.

Друг въпрос, трябваше ли да построим тази наистина хубава зала в град София в условията на криза, при положение че имаме зала "Христо Ботев", зала "Универсиада", зала "Фестивална",  Зимния дворец на спорта. Нека да правим избор на най-важните неща, които по време на криза трябва да финансираме. Това е ролята на държавата и на правителството - да бъде преразпределител.

 

Водеща: Добре, сега искам да ви задам тези въпроси, които са общи за всичките вас.

 

Р. Христов: Слушам ви.

 

Водеща: Опитвам се да бъда максимално безпристрастна, за да могат хората наистина да имат една изходна точка, в която. . . от която да ви сравняват, и заради това съм подготвила, иначе не обичам еднотипните въпроси изобщо, даже ми е леко скучно, но в името на някаква обективност. Кажете АЕЦ "Белене" - за или против?

 

Р. Христов: Категорично против. Искам обаче да се обоснова защо. Не защото ние мразим Русия и руснаците, тъй като се опитват да ни изкарат нас отдясно, че не обичаме Русия, затова не искаме АЕЦ "Белене". Аз искам да получа отговор на въпросите дали този обект не е опасен за България. Защо се пренебрегва докладът на БАН за разломната плоча, която е много опасна, тази от "Козлодуй"? Необходим ли ни е този обект, при положение че България разполага с 11 милиона и половина киловат часа мощности, а в най-тежките, пиковите моменти потребява 7 милиона и 800 хиляди? На кого ще го продаваме това електричество, колко ще струва централата? Колко работни места ще открие тя? Дали не е по-изгодно да построим още 2 блока на площадката на АЕЦ "Козлодуй", която е, първо, по-стабилна от гледна точка на сеизмологична стабилност и има подвързваща инфраструктура. Колко работни места, повтарям, ще открием там? Аз смятам с тези 10-11 милиарда, или 12, за които се говори, че ако ги насочим в реалната икономика, ние ще разкрием стотици, хайде да не са стотици, десетки хиляди работни места. Отговор на въпроси. Ако въпросите ни удовлетворяват, ще видим.

 

Водеща: Добре. Трябва ли да има български военни контингенти зад граница?

 

Р. Христов: Да, България е член на НАТО, тя трябва да остане такъв член. Но аз смятам, че категорично участието на българските контингенти зад граница трябва да се свежда само до мироопазващи мисии. Никакво участие във военни мисии.

 

Водеща: Е, то мироопазването и военната мисия, пътят е няколко сантиметра. Те всички са опазващи, нашите контингенти.

 

Р. Христов: Има риск, има риск, но участие в преки военни действия - не.

 

Водеща: Добре. Мястото на спецслужбите - при президента или при правителството?

 

Р. Христов: Категорично при президента. Разбира се, те имат нужда от законова регламентация, а голяма част от тях работят без закони, това трябва да се случи, но категорично при президента. Когато в началото ви казах, че президентът има много правомощия и аз не желая тяхното увеличаване, казвам със същата сила, че не желая те да бъдат намалявани и да се вадят служби от президентската институция.

 

Водеща: Ама, сега всички сте спецслужбите да останат при президента, а само преди една година, когато. . .

 

Р. Христов: Нормално и логично е.

 

Водеща: Ама, не е логично. И вашата партия съм чувала, и други хора да казват - трябва да вземем веднага спец. . .

 

Р. Христов: Нали ми е позволено да бъда, така, различен по някои въпроси от моята партия.

 

Водеща: Позволено ви е, позволено ви е, но се учудвам не е ли егоистично. Значи, когато ставаха скандалите с НСО, когато ставаха нещата, всеки казва. . . никой не знае колко пари отиват, как се контролират тези хора, подслушват ли, интригантстват ли. . .

 

Р. Христов: Ами ето,необходим е закон.

 

Водеща: Да.

 

Р. Христов: Да, необходим е закон.

 

Водеща: И всички викаха трябва да дойде, да може да го контролира засега парламент, правителство. Сега изведнъж, като тръгнахте да ставате президент - да си останат спецслужбите при нас. Добре.

 

Р. Христов: Да, но законово регламентирано.

 

Водеща: Вметвам само това. Кое е първото нещо, което ще направите, ако станете президент?

 

Р. Христов: Свикване на Консултативния съвет по национална сигурност на темата "Белене", по темата "Белене". Там, на този съвет, участват останалите министри, председателите на парламентарните групи, шефът на Генералния щаб, докладчици и т.н. Там трябва да потърсим начина, по който да продължи или да бъде спрян, аз съм за спирането на този проект, но искам да чуя мнението на всички институции.

 

Водеща: По какво ще се различавате от Георги Първанов, ако станете президент?

 

Р. Христов: Ами, аз и сега се различавам от него. Аз съм от десницата, не съм бил член на Българската социалистическа или Българската комунистическа партия. Нямам псевдоним от агентурното минало. Но ако стана или по-скоро като стана, ще работя прозрачно, ще работя активно, ще работя не зад гърба на българските граждани, няма да постигам голям шлем зад гърба на българските граждани, а заедно с останалите институции ще обсъждаме тези важни проблеми. Не може един проект, който касае развитието на България и всеки български граждани за следващите 50 - 100 години, какъвто е АЕЦ "Белене", да бъде решен, така да се каже, на една маса от четирима-петима души. Това е недопустимо и няма да го допусна.

 

Водеща: Вашето предимство пред всички останали?

 

Р. Христов: Аз вече заявих няколко пъти, че имам свободата, дадена ми от партиите, които ме подкрепят, включително и от ръководството на Съюза на демократичните сили, да бъда президент на всички български граждани, на България. И вероятно ще ми се случва да бъда в противовес или в противоречие с моята партия, но когато това го налагат интересите на България и на българските граждани, аз ще бъда такъв президент. Аз ще бъда независим президент.

 

Водеща: Да. Предавали ли сте някого в политиката?

 

Р. Христов: Умишлено не, но ако съм го допуснал, моля да ме извини. Никога умишлено.

 

Водеща: Вас предавали ли са?

 

Р. Христов: За съжаление да, предавали са ме.

 

Водеща: Много хора ли са ви предавали?

 

Р. Христов: Не, но по важни въпроси, така че нося едно огорчение. На всеки му се случва.

 

Водеща: Щастлив човек ли сте?

 

Р. Христов: О, да, имам прекрасно семейство, те ме подкрепят. Дъщеря ми тази година завърши пиар и медии в Лондон, сега е при нас за известно време, ще записва магистърска степен. Така че щастлив човек съм.

 

Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор.

 

Р. Христов: Благодаря и аз.