Господин Панчугов, управляващите вече преполовиха мандата си.Каква е оценката на Съюза на демократичните сили за изминалите две години управление на ГЕРБ?

Не е тайна, че веднага след парламентарните избори през 2009 година Синята коалиция предложи на ГЕРБ принципно коалиционно споразумение,  с което да се декларира политическа воля за приоритетните за българското общество политически, административни и икономически реформи, както и да се поставят основите на управление, което да ги реализира.  ГЕРБ избраха да поемат по този път сами. Въпреки, че сега ни обвиняват в безпринципна критика и изнудване, ние дадохме своята подкрепа на кабинета на ГЕРБ именно защото за нас реализирането на критични реформи в бюджетния сектор, в здравеопазването, в земеделието, в държавната администрация бяха по-важни от участието ни в това правителство. Нещо повече, ние декларирахме, че ГЕРБ ще продължават да получават тази подкрепа, дотогава, докато имат волята да провеждат тези реформи. За съжаление две години по-късно равносметката е негативна. За този период ГЕРБ показаха пълна липса на управленски екип. Решенията се променяха от една крайност в друга, в зависимост от обществения натиск. Често министри от този кабинет си противоречаха със свои колеги. Политически решения бяха променяни еднолично от премиера. В сектора здравеопазване видяхме смяната на трима министри, в земеделие на няколко висши кадри, подобни случаи имаше и в транспортното министерство. Тези промени се случваха на тъмно и без ясното посочване на причините довели до тях. Това означава или пълна липса на анализ за проблемите в тези сектори, което предполага и липса на визия за тяхното преодоляване, или подчиняване на логика, която е различна от политическата. И в двата случая този подход противоречи на заявките на ГЕРБ за прозрачно управление и за принципите, зад които застава СДС и Синята коалиция. Лошото управление в секторите здравеопазване, земеделие и вътрешни работи, започва видимо да блокира работата на тези институции. Вместо това да провокира дебат за политика в тези сектори и нужните промени обаче, ние сме свидетели на управленско упорство и преднамерени атаки срещу различни институции. Недопустимо е Министър председател, избран от Парламента на Р. България да си позволи нееднократно, публично да изрази своето презрение към тази институция. Недопустимо и вредно е Министър на вътрешните работи от сутрин до вечер да обвинява съдиите и съда за собствената си некомпетентност, която обезсмисля усилията на всички, работещи в сектора. Тази тенденция „ако не сте с нас сте срещу държавата" все повече започва да ни тревожи.Искаме да напомним, че ако ГЕРБ има критики към съдебната система има и нужната подкрепа в лицето на Синята коалиция, за да промени начина по-който се избира Висшия съдебен съвет, например. Ние вече предложихме това да става, чрез избирането на членовете на ВСС с мнозинство от 2/3 в Народното събрание. Вместо това обаче станахме свидетели на поредното кадруване в съдебната власт, този път от страна на министър Цветанов.  Разделението на властите, техния баланс и контрол е в основите на функционирането на българската демокрация. Дебатът обаче все по-малко е как да гарантираме този баланс и контрол и все повече отива в посоката как изпълнителната власт, в лицето на Премиера и вътрешния министър е тази, която знае, може и казва на всички останали какво да правят. Имайки предвид нашето общо минало, ние трябва да сме особено чувствителни към подобни тенденции.

Бихте ли конкретизирали с примери принципната политика на СДС през този период?

Както вече казах СДС и Синята коалиция подкрепиха кабинета в посока изработването на бързи антикризисни мерки и стратегия за реформи в посока прозрачно, ефективно и добро управление. В този период ние подкрепихме всяко едно смислено и добро предложени от страна на кабинета. Такива бяха промените в закона за Сметната палата, предложението от страна на министър Дянков за въвеждане на фискален борд, който ние преди това бяхме предложили. Предложихме реформа на контролната система, която към този момент за съжаление не е приета. Внесохме промени в Търговския закон насочени към улесняване на условията за започване на бизнес в България.  Изготвихме своя антикризисна програма и я предложихме на вниманието на обществото и правителството. За съжаление много от мерките в нея останаха извън приетия от ГЕРБ план и се наложи актуализация на бюджета за 2010 година. В същото време предотвратихме идеята на правителството за повишаване на ДДС и здравните осигуровки.

Същевременно обаче СДС не можеше да подкрепи, внезапната и необяснима промяна в позицията на правителството по отношение проекта за строеж на АЕЦ „Белене".  Не можехме да подкрепим и намерението на правителството да национализира професионалните пенсионни фондове. По този случай сезирахме и Конституционния съд. Противопоставихме се категорично на предложената либерализация на режима за отглеждането на генно-модифицирани организми, в околната среда и наложихме нашия законопроект. Предотвратихме нарушаването на личната свобода на гражданите. Противопоставихме се на законопроектите, свързани с масово подслушване на мобилни телефони и следене в интернет. СДС  внесе  текстове, които позволяват хората да могат да проверяват дали са били обект на подобни проверки и дали това се е случвало неправомерно.

Предстоят избори за Президент на България и местна власт. Вашата оценка за подхода на Синята коалиция и по-специално на СДС към тези избори?

На тези избори Синята коалиция и СДС имаме една изключително важна задача и тя е да върнем доверието на хората с десни убеждения към политиката в България като цяло. Начинът това да се получи е като дадем на хората правото да участват в тази политика, като и покажем, че ние нямаме какво да крием, че процесите при нас са прозрачни и публични и най-важното като предложим кандидати, които имат силна идея за развитието на местната общност и на България. Целенасочено в последните години в България се разпространява усещането, че чрез участие в изборите нищо не се променя. Спомняте си ниската избирателна активност на местните избори 2007 година. Да тя е резултат от лошото управление на тройната коалиция, от откровено корупционните практики в българската политика, липсата на прозрачност, но не в малка степен бе провокирана именно от това усещане, че нищо няма да се промени. Сега сме изправени пред същото предизвикателство. Еуфорията на гражданите довела до висока активност на изборите през 2009 година отново е разколебана от усещането, че за пореден път нищо не се е променило. И за пореден път разочарованието е най-силно сред десните избиратели. Именно това бе и една от причините Синята коалиция да избере отворените предварителни избори като механизъм за номиниране на своите кандидати за кмет на София и президент на България. За нас бе важно не просто да твърдим като всички колко важно е гражданите да участват, но и да им дадем реално правото да изберат своя кандидат. Сигурен съм, че това е правилния път. Ще бъдем максимално откровени и честни към хората в тази кампания. Ние и нашите кандидати нямаме какво да крием, нямаме скрити икономически зависимости, нямаме неясни  ангажименти имаме просто идея за доброто управление на България.

Ролята на десницата в предстоящата предизборна битка за развитието на демократичните ценности и европейската ориентация на България.

Както вече казах, в това управление се наблюдават няколко изключително тревожни тенденции. Едната е свързана с рязкото увеличаване на нерегламентираните подслушвания, което категорично може да се приеме като полицейски произвол. Случаят с лекарите от болницата в Горна Оряховица е показателен за начина, по-който Министъра на вътрешните работи се чувства призван да раздава правосъдие. Само, че това не е негова работа. Това е работа на съда. Неговата работа е да пази правата и сигурността на гражданите, а не да ги нарушава. Особено притеснително е, че същият този човек е същевременно и председател на Предизборния щаб на ГЕРБ. Надявам се да устои на изкушението да се изправи от трибуната на Народното събрание, за да произнася присъди и по отношение на опозиционните кандидати за кметове. Въпросът тук обаче е, че в демокрацията съществуват правила, които да предотвратяват появата на подобни изкушения и ние трябва категорично да отстояваме тези правила.

Втората тенденция е свързана с рязката промяна в позицията на правителството по-отношение на проекта АЕЦ „Белене". От категорично „против" до изключително странния случай с Красимир Първанов, който подписал документите за започване на проекта, без да има мандат. Това за пореден път поставя въпросите, защо липсва прозрачност по един от най-големите проекти, които ще задължат България за милиарди и защо българските интереси биват системно нарушавани. Това е въпрос пряко свързан с националната сигурност и европейската ориентация на България. Президентската институция е много силен механизъм за контрол точно върху тези процеси.

Изключително важно за България в този момент е да намери механизъм, който да спре наблюдаващата се управленска инерция и даде нова посока на движение. Механизъм, който да утвърди и стабилизира българските институции и да възстанови доверието на хората в собствените им възможности. Предстоящите избори са подходящото начало на това търсене.  Местната власт и президентската институция могат да бъдат този механизъм.