Румен Христов: Първата ни цел е балотаж за президент

С Румен ХРИСТОВ, син кандидат за президент, разговаря Лилия Цачева

- С какво спечелихте синия вот в страната, за да сте десният кандидат за президент, г-н Христов? И ще консолидирате ли около себе си синия вот на реалните избори?

- Имам много дълъг опит в политиката, познавам много хора, а и работя много активно в СДС в последните 2 години. Трето, направих много сериозна обиколка в страната в рамките на вътрешната кампания - посетил съм над 70 населени места във всички области, имам над 100 срещи, на всяка от които присъстваха между 30 и 250 души. Хората са ми повярвали, както и членовете на СДС и десните симпатизанти. А и СДС винаги е била по-голямата партия в страната.

- Очаквахте ли над 75 000 души да гласуват - в началото на кампанията и от СДС, и от ДСБ заявявахте очаквания за около 50 000 души?

- Лично аз очаквах по-висока активност. Дори се бях обзаложил с председателя на СДС Мартин Димитров. Загубих. Моята прогноза беше за 100 000 души.

- На какво се обзаложихте, какво загубихте?

- Левове (смее се).

- Колко?

- 50 лв. загубих. Наистина очаквах да са повече бюлетините. Но и тези 76 000 граждани, които отидоха до урните, са близо 7 пъти повече от общата членска маса на СДС и ДСБ заедно.

Хубавото е, че предварителният вот показа, че всички приказки за външна намеса, за чужди партии, които ще влияят на изборите, че мачът е решен предварително, се оказаха неверни. Анализът при броенето на резултатите показва, че 95-96% от гласовете са от СДС и ДСБ. Останалите са от други партии, но процентът им е абсолютно незначителен. А и най-после отпадна съмнението, че аз съм бил човек на ДПС. Там, където партията на Ахмед Доган е силна, кандидатът на ДСБ Светослав Малинов има по-сериозен вот. Така че се надявам този въпрос повече да не ми бъде задаван.

- Между СДС и ДСБ на високо ниво се размениха сериозни думи в последните дни на вота. Има ли търкания в "Синята коалиция", скърца ли?

- Не. Вижте, когато си в битка, макар и между съмишленици, търсиш по-широка подкрепа. И понякога си позволяваш да кажеш и по-остри неща. Може би трябва да се извиним едни на други, ако някой за нещо се е засегнал. Вътрешната кампания беше остра, нямаше обиди, лични нападки. Когато търсиш победа, понякога си позволяваш и по-рязък изказ. Мисля, че е нормално.

- Все пак лидерът ви Мартин Димитров призова дори ДСБ да "си оттегли зам.-министрите от правителството, ако иска да се прави на реална опозиция". Звучи си като проблем в коалицията.

- Това няма отношение към изборите. Или ако има, то е косвено. Според г-н Димитров ДСБ се радикализира срещу ГЕРБ заради предварителните избори, за да активизира електорат. Но това са част от дебатите, които в "Синята коалиция" водим. Ние сме две отделни партии и е нормално да имаме и различни виждания и за правителството, и по политики. Това, че работим добре и синхронизирано в коалицията, не значи, че по нищо не се различаваме. Ще ви дам и пример - в СДС в последно време не сме обсъждали отново оставка на вицепремиера Цветан Цветанов. Затова пък постоянно искаме оставката на земеделския министър Мирослав Найденов. Нашият анализ показва, че нещата, които се случват в неговия ресор, са много по-вредни за страната и хората от това, което се случва в сектора вътрешна сигурност и ред.

- Да се върнем на президентските избори. Кой ще бъде вицепрезидентът ви?

- Засега е ясно, че ще бъде от партньорите ни от ДСБ. С тях ще започнем разговори, не искам 5 часа след номинацията ми да говоря с имена. Ще имам решаващата роля при избора, но искам той да бъде направен след разговори. Практиката някой предлага, а аз отхвърлям не ми харесва. А вариантите са два - да е по-възрастен от мен, със сериозен опит - примерно в дипломацията. Или да е по-млад човек, който тепърва ще се развива. Ако изберем втората опция, г-н Светослав Малинов би бил чудесен вицепрезидент.

- Какво качество ви липсва, за да го допълните при избора на вице?

- Ако вземем американския опит, обикновено вицепрезидентът е човек със солиден опит и експертиза във външната политика. Държавният секретар на САЩ е много важна фигура и отговаря за външната политика на държавата, а вицепрезидентът на практика е дипломат №1. Той ходи там, където президентът или държавният секретар не може. Ще се реши дали "Синята коалиция" ще върви в тази посока. Ако изберем млад кандидат, той може да е следващият кандидат за президент. Хубаво е кандидатът за вицепрезидент да е с профил, различен от моя.

- Основният опонент на "Синята коалиция" на президентските избори...

- ... е БСП. Опонентът на десницата е левицата, това да е ясно. Основният ни конкурент е ГЕРБ. А важните играчи на вота ще са кандидатите на ГЕРБ, на десницата и на БСП.

- "Синята коалиция" и БСП ще се борите за второто място, така ли?

- Да, така го разбирайте. Това е програмата максимум за първия тур. Аз съм човек, който си поставя близки цели, постига ги и продължава напред. След първия тур ще говорим пак.

- Трите най-важни приоритета на бъдещия президент и опорните ви точки в предстоящата битка - какъв президент би бил Румен Христов?

- Искам България да се промени. Да се създадат условия и предпоставки хората тук да живеят по-добре и страната да е достоен член на ЕС. Българите трябва да живеят икономически добре, сигурно и да си харесват държавата. Трябва да бъдем по-отдадени на това, което вършим като политици и държавници, да забравим за задкулисните договорки.

- Мартин Димитров поставя по-различни цели - десният президент да спре "милиционерщината" и "преяждането" на власт на ГЕРБ.

- Да, и аз ще изпълня това, ако стана президент. ГЕРБ имат парламентарната, изпълнителната, част от съдебната и местната власт. Добре е следващият президент да бъде коректив. А добър коректив ще е президентът от десницата. Промяната - връщане на България към Европа и западния свят и потвърждаване на цивилизационния ни избор, може да я направи десницата.

- ГЕРБ другаде ли тика държавата? Името им дори е европейско.

- Не. Но в известен смисъл допускат това по отношение на енергийната политика и енергийните проекти на Русия в България. По тази точка аз не виждам разлика между БСП и ГЕРБ. Това е завой обратно. Не наляво, а на изток.

Тази носталгия по миналото и по Изтока ще бъде преустановена от нов десен президент. И трябва да върнем обратно България на картата на ЕС, защото при сегашния държавен глава - не знам дали заради пасивност или недоверие към него - нямаше много посещения в западноевропейски държави, нямаше го и обратното. При президента (1997-2002) Петър Стоянов беше обратното. Президентът трябва и е посланикът на България в ЕС.

- Защо премиерът Бойко Борисов зае колеблива позиция, трябва ли им на ГЕРБ президентският пост и важни ли са им изборите?

- В СДС мнението е различно, но аз мисля, че още не е сигурно, че Бойко Борисов няма да се кандидатира за държавен глава. Мисля, че той ще участва. Не само защото аз твърдя, че това е и трябва да бъде лидерска битка.

- Не вярвате значи на онези 0,00001% вероятност той да се кандидатира?

- Не, не му вярвам съвсем. Той отрече, но може да вземе друго решение в последния момент.

- Меглена Кунева излиза по одобрение преди "Синята коалиция". Тя опонент ли ви е?

- Тя не е десен кандидат. Участвала е във всички правителства от 1990 г. насам и заявката, че до 2001 г. е гласувала вдясно, не я прави десен човек, да не говорим кандидат. СДС спечели изборите през 1997 г. с над 2 300 000 гласа не защото всички тези хора бяха десни. А защото повярваха, че това е формацията, която може да промени България. Едно гласуване не прави никого десен. А на г-жа Кунева пожелавам успех, но за мен тя е неясен и неидентифициран кандидат - не знам кой стои зад нея. Без политическа подкрепа не виждам как и защо някой печели избори. А и какво значи кандидат на гражданите? Партиите са инструментът на гражданите в политиката - това е ясно за всяка демокрация, по-добро не е измислено.

- От новата ОДС казаха, че "Синята коалиция" отказва да се разширява, те може да издигнат свой кандидат за президент. Защо?

- Това ще е поредното цепене на десен вот, ако се случи. А десницата показа, че когато е разделена, губи. Десният избирател не ни харесва разделени. Не разбирам защо всеки път трябва да се убеждаваме в това, вместо да сме заедно.

- Не знаете ли отговора защо?

- А, знам го, отдавна съм си отговорил. И въпросът тогава не е кое ни разделя, а кои ни разделят. Защото ние нямаме драматични идеологически различия. Имаме личностни.

- Назовете ги.

- Не, няма. Те си знаят.

www.trud.bg