Надежда Нейнски: Шенген значи доверие

 Интервю на Надежда Нейнски за специалното приложение на В. Труд и В. 24 часа, посветено на Деня на Европа - 9 май:

 - Г-жо Нейнски, ролята на Европейския парламент сякаш още убягва на повечето българи, макар да сме пълноправен член на ЕС от 2007 г. Защо?

 - Очевидно е, че политиците в България все още не са в състояние да използват ефективно възможностите на европейските институции за промяна на живота на хората. И като казвам „да използват", нямам предвид обичайното алиби „Брюксел иска това, Брюксел нареди онова", а промяна на стандарта и начина на живот през законодателството и покриване на критериите. В ЕС са примерите за успешни практики в изграждането на работещи здравни, социални и икономически системи. Достатъчно е да се поучим от опита им, вместо да откриваме отново топлата вода.

 - Член сте на Комисията по бюджети в ЕП. Неотдавна предупредихте, че има риск парите за България в следваща бюджетна рамка да бъдат орязани заради лошото усвояване на еврофондове. Още ли има риск?

 - Тревогата от лошото усвояване на еврофондовете в България е отдавна тема на ЕС. И риск има. Да, има и промяна в сравнение с тройната коалиция, но тази промяна е все още неустойчива и неубедителна. Над България все още тегнат съмнения за корупционни практики, конфликт на интереси... продадени мачове. Има моменти на обнадеждаване, но сме далеч зад темпото на другите държави членки. Министър Томислав Дончев е като бяла врана в този пейзаж.

 - Приоритет номер едно на ГЕРБ бе приемането ни в Шенген. Правителството твърди, че ЕП ще потвърди, че изпълняваме техническите критерии. Има ли това значение - решението се взима не от ЕП, а от Съвета на министрите?

 - Неотдавна вицепремиерът Цветан Цветанов обяви, че приемането ни в ЕС е било плод на политическо решение и едва ли не е незаслужен подарък за България. Ето че в „казуса Шенген" той стана жертва на собствените си думи.

Решенията винаги са политически, защото се взимат от политици. А не от експерти. България може да отговаря на техническите критерии за Шенген, но политическото решение да не бъде в нейна полза, защото то е базирано на преценката за способността на държавата да прилага тези технически критерии. Точно там е проблемът на България. В доверието. Може да имаш най-модерните граници, най-добре измазаните сгради и най-добрите хеликоптерни площадки, но ако правиш компромиси в сферата на сигурността, всичко това няма значение. Особено когато става дума за сигурността на целия ЕС. Защото България е външна граница.

Шенген е преди всичко доверие, гаранция за това, че спазваме едни и същи правила. Някои казват, че членството в Шенген е само кауза на политиците, а не е дневният ред на хората.

 - Отговаряте за външната политика в ЕП и политиката на бюджета. Кое трябва да е приоритет на Европа?

 - Първото голямо предизвикателство за Европа, съдбовно важно за България, е изграждането на обща енергийна политика. Само това ще ни даде шанс да си гарантираме енергийна независимост и диверсифициране на енергийните източници.

Друго, не по-малко предизвикателство за Европа, е да бъде силен и убедителен играч на международната сцена. Светът около нас се променя динамично и ЕС трябва да бъде много адекватен и чувствителен към процесите. Същевременно трябва да бъдем принципни, защото днес хората в Европа, а и не само, имат нужда от координатна ос. Аз смятам, че много по-сериозна и по-опасна от финансовата криза е кризата на ценностите. Само принципна Европа може да върне доверието на хората в каузата си.

Оттук може да свалите интервюто на Лилия Цачева с Надежда Нейнски

nadejdaneynsky.bg