Кирчо Димитров: Може да се окаже, че България ще подпомага богати, но недисциплинирани държави

Интервю на депутата от СДС Кирчо Димитров за "Всеки ден"

Г-н Димитров, включването ни в Пакта за еврото предизвика противоречиви оценки. Какви плюсове и минуси да очакваме от българското участие?

Важно е сега България да разбере, че е пълноправен член на ЕС. И че освен задължения, има и права и те трябва да се отстояват. Мина времето, когато се оправдавахме, с "това е нареждане на Брюксел" и тези неща се изпълняваха, без да се замисляме. Така беше и по отношение на включването ни в Пакта за стабилност, или Евро плюс. Моето мнение е, че трябваше да се проведе една по-широка дискусия по отношение на положителните и отрицателни страни с това включване на България. От политическа гледна точка може би правителството е имало право за включването към Пакта.

Това е коз за влизането ни в Еврозоната.

Да. Както каза премиерът - по-добре да сме на масата за преговори, отколкото да чакаме пред вратата. Но от гледна точка на финансите и развитието на икономиката, може би това действие е прибързано. Трябваше да се проведе дискусия, за да се преценят по-реално нещата. Искам да подчертая, че затова мнението на Симеон Дянков, а и на управителя на БНБ, беше различно. Те смятат, че се избързва с включването ни в Евро плюс, а реално те са хората, които определят политиката по отношение на развитие на финансите в България.

Така че тяхното мнение наистина е важно и може би трябваше правителството да се вслуша. Така или иначе влизането ни е факт, но предстоят още преговори, така че хубаво е правителството да отстоява нашите позиции, за да може да влезем с неща, които ще ни удовлетворят и ще доведат до нарастване на икономиката и финансовата стабилност.

Какви финансови ангажименти всъщност ще поеме страната ни и няма ли те да й натежат, имайки предвид, че никак не сме богати?

Няколко са целите на Евро плюс - повишаване на конкурентноспособността, на заетостта, устойчивост на публичните финанси и устойчивост на финансовата ни стабилност. Тук трябва много да внимаваме по отношение на данъчната политика - като има така нареченото уеднаквяване на данъчната политика на страните в Еврозоната, а и на тези, които ще се присъединят по-късно. Знаете, че България е страната с най-ниски данъци и това е едно от предимствата ни за привличане на чужди инвестиции. Уеднаквявайки данъчната политика може да изпаднем в ситуация, в която нашите данъци ще се приравнят с европейските, т.е. ще се повишат. И може да изпаднем в ситуация, в която няма да бъдем привлекателни за чуждите инвестиции. По този начин вместо да има нарастване на икономиката ни, може да има похлупак на икономическото ни развитие.

В следващите разговори трябва да се отстоява тази политика, страните от Еврозоната да се съобразят със специфичните икономики на страните, които не са членки на ЕС. Друг важен момент е по отношение нарастването на работната заплата - предложението е те да се обвържат с производителността и да се намали границата на нарастване на работната заплата.

Всъщност критиците на влизането ни в Пакта предупредиха, че става въпрос за орязване на доходи, тъй като политиката на Пакта предвижда умереност на работните заплати и ограничаване на разходите.

Не че в България няма механизъм за ограничаването им. Но все пак при нас тази политика е по-либерална в сравнение с Франция и Германия, така че това също може да доведе до задържане на ръста на икономиката ни. Но на един по-късен етап, когато България стане член на Еврозоната, ще стане въпрос какво страната ни дължи като такава по отношение плащането на встъпителна вноска, която е 300 милиона евро за петгодишен период. Като сума тя не е голяма.

Следващата сума обаче, която ще бъде като гаранция, ще бъде по-голяма - 3 млрд. евро. Сумата трябва да бъде налична в момент, в който дадена държава от Еврозоната изпадне в тежка финансова криза, няма възможност да си плаща дълговете и трябва да се стабилизира икономиката й. Тогава нашата държава трябва да тези суми в наличност. Ако ги нямаме, означава, че ще влезем в един голям дефицит, или трябва да излезем на дълговия пазар, за да ги намерим, защото парите трябва да бъдат във всеки момент на разположение на страните от Еврозоната. Така, че ние ще подпомагаме тези държави, които не са спазвали добра финансова фискална политика, т.е. ще плащаме за тях. Тоест ние като държава, спазвала финансова дисциплина, ще подпомагаме недисциплинирани държави като Гърция, Ирландия и др.

Отсега трябва да се водят разумни преговори за отстояване на финансови позиции. Да не се окаже, че страна като България - с най-ниски доходи в ЕС, с най-нисък ръст в ЕС, най-ниска средна заплата, ще подпомага богати държави, които не са спазвали дисциплина.

Влизането ни в Пакта ще донесе ли някаква подкрепа за икономиката в момент на криза, какъвто е сегашният?

Подпомагането е до толкова, че трябва да спазваме правилата, които ще ни бъдат наложени.

Е, с това можем и сами да си помогнем.

Да, ние и в момента това правим. Аз не виждам с какво ще ни помогнат. Идеята на това Евро плюс е да има по-внимателно следене на тези прекомерни дефицити, тоест на макроикономическите показатели, които биха довели до нарастване на бюджетния дефицит. Може би това е единствената полза - че ще бъдем на тази маса за преговори и ще следим изкъсо политиките, които се водят в еврозоната и така или иначе ние трябва да ги спазваме.

Но една от идеите на този Пакт не е ли да помогне на най-закъсалите държави?

Да, наистина ще помага на закъсалите държави, но в момента България не е от тези държави. Не се водим държава с прекомерен дефицит, независимо, че трета поредна година в България има бюджетен дефицит. Той е в рамките на допустимото. Поне през 2011, 2012, 2013 ще бъде в рамките на допустимото - под 3 %. Така че не мисля, че България в момента е от държавите, изпаднали в тежка финансова криза.

Нека да кажем няколко думи по този въпрос, след като разнопосочните сигнали продължават. Управляващите подхвърлят оптимистични обещания, но много експерти твърдят, че затъваме още повече. Всъщност на микрониво, в повечето домакинства, мизерията трайно се е настанила.

Това, което се говори в държавите в ЕС не е вече за кризата, а за възстановяване от кризата. За съжаление мисля, че в България не можем да говорим за това. Още повече, че преди няколко дни излезе и проучването на Институт "Отворено общество" и Световната банка как се отразява кризата на икономиката ни. По отношение на бизнеса се усеща известно оживление. Но ако там говорим за намаляване на кризата, не можем да го твърдим по отношение на домакинствата. Още повече, че 66 % са в тежка финансова криза.

Интересно е, че през 2009 г. процентът е бил 61 по отношение на това, докато сега е 66 %. Тоест може да се говори за задълбочаване на кризата по отношение на домакинствата. Те намаляват своите разходи по отношение на ток, по отношение на парно, вода. Тоест ограничават своите разходи. Най-фрапантното е, че при 7 % от населението говорим за недояждане, защото няма средства. Това вече наистина е доста тревожно.

Тази криза, която най-вече се отразява на семействата, ще има едни дълготрайни последици, ще даде последици по отношение на образованието. Наблюдава се една тенденция - голяма част от децата отпадат от образователната система, защото те нямат средства, особено в университетите. Намаляват желаещите да учат висше образование. Голяма част от хората не си купуват и лекарства, което ще даде дълготрайно отражение.

Тази картина е позната и преди кризата.

Но се задълбочава. Наистина перспективите не са много добри. По отношение на тези семейства кризата продължава да дава отражение, намаляват доходите на хората, което пък води до намаляване на потреблението.

Кажете за безработицата - в крайна сметка намалява или нараства? Нали тя е най-важният индикатор на кризата?

Данните, които излизат за задържане на безработицата, според мен не са реални. Мисля, че безработицата продължава да расте. Най-вероятно сега, през летния период ще има едно задържане, когато се назначават хора за сезонна работа, но след летния период тя ще продължи да расте, защото бизнесът изпада във все по-тежка ситуация.

Но нали управляващите ни обещаха до 1 година домакинствата да почувстват подобрение в стандарта си?

Това са доста оптимистични намерения. Аз виждам този период като доста по-дълъг. Една година е кратък период. Истината е, че трябва да се тръгне към една по-голяма конкурентност между бизнеса. Да се даде възможност средният и малкият бизнес да получат оживление, да се ограничат монополите, които в момента ги смачкват. Да се даде възможност за повече конкурентност, да се допуснат повече фирми на пазара. Знаем, че когато има конкурентност, цените намаляват, пада инфлацията. В момента се наблюдава висок процент на инфлацията - 5,2 % .

Нормално ли е това?

Не. Има доста по-нисък процент, заложен за 2011, който най-вероятно няма да се изпълни. Интересното при тази инфлация е, че докато преди 2-3 години инфлацията също беше висока, имахме нарастване на доходите, които изпреварваха инфлацията. Сега тя е висока, а доходите падат. Това вече наистина води до стагнация в икономиката и забавяне на ръста.

Как постъпват работодателите в тази среда?

Опитват се да задържат своя бизнес с много по-малко хора, неквалифицираният труд е освободен. Нискоквалифицираните биват освобождавани от работа, те излизат на борсата за труда, т.е. остават безработни. Оттам намалява потреблението. Така че ако това е нещо положително - да се вдигне производителността на труда, или да станем по-конкурентни благодарение на вдигането на производителността на труда, ще бъде пагубно пък за хората, които ще останат без работа.

Не е ли по-добра формулата - по-високи доходи, за да има потребление, за да има хората с какво да купуват?

Административно вдигане на доходите не може да се случи в една пазарна икономика. Трябва да има потребление, за да се вдигнат доходите. Това, че се наблюдава ръст на износа, трудно би довело до увеличаване на потреблението. Трябва да имаме вътрешно потребление, за да може наистина да се вдигнат доходите. Трябва да има по-голяма конкуренция на пазара, в производствения процес, за да се увеличи заетостта на хората.

Административното качване на минималната работна заплата няма да доведе до увеличаване на потреблението, както искат синдикатите. Те искат да увеличат МРЗ на 290 лв., което щяло да доведе до по-високо потребление и оттам да живне икономиката. Мисля, че това не е така.

Добре, следващата зима ще бъде ли по-тежка от тази или ще живнем?

Надявам се, правителството да направи така, че средният и малкият бизнес да започнат да функционират по-пълноценно. Това пък ще осигури повече работни места. Ако това се сбъдне, ако правителството се пребори с монополите и картелите, мисля, че следващата зима ще бъде по-добра.

Интервю на Валерия Йонкова