Надежда Нейнски: Бизнесът да бъде привлечен в нов подход по ромската стратегия на ЕС

 Интервю на Надежда Нейнски за предаването "Европа сега" по Дарик Радио

Г-жо Нейнски вие обсъждате ромска стратегия заедно със Съюза за малките и средни предприятия. Кои са основните пунктове в нея?

Може би трябва преди това да кажа няколко думи кое роди изобщо този тип подход, защото само за сведение на вашите слушатели, само между 2007 и 2013 г. Европейският социален фонд е предложил близо 13 млрд. евро за финансиране на образование и жилища за ромите. Същевременно обаче еврокомисарят заявява, че страните членки се въздържат да използват тези пари и на практика нерешените въпроси с ромите раждат популистка и антиромска риторика, която се отчита във всички държави, в които има ромско население. Затова идеята, която ние в Съюза за малки и средни предприятия лансирахме, беше да се привлече бизнесът, като му се даде възможност да кандидатства пряко по европейски програми за оборудване и разширяване срещу наемане и квалифициране на роми. Защото една статистика сочи, че близо 70% е безработицата сред ромите, а по отношение на образованието над 45% са с основно и много висок е процента на неграмотните. Само 7% имат висше и средно образование и сами разбирате, че хора, които нямат образование много трудно си намират работа, а към това се добавят и редица други предразсъдъци, но основното е ниската квалификация на тези хора, която ги превръща в потенциални безработни. В този смисъл, съвпадението на интереси или по-скоро използването на бизнеса като движеща сила в един период, в който той също се нуждае от подкрепа, ще даде възможност наистина бизнесът да обучи и наема роми срещу - пак повтарям - възможността да кандидатства пряко за финансиране. Имам предвид малкия и микро бизнеса, тъй като при този бизнес ръководството е най-близко до работниците. При големите предприятия е много по-трудна този вид социална политика.

Т.е. Вие искате да се следва поговорката, че е по-добре бедният да бъде научен как да лови риба, отколкото да му се даде риба наготово?

Категорично. Още повече, че до този момент другите практики - това не изключва, разбира се, те да бъдат подпомагани и социално, като им се дава възможност да подобряват битовите си условия, но аз смятам, че основният проблем е наистина на тези хора да им се даде възможност да се обучат на някакви дейности и да могат да бъдат ангажирани. Защото посредством този ангажимент се постига и още нещо - тяхното интегриране към социалните и здравните системи. Това ще даде възможност и в голяма степен за реална интеграция - иначе в противен случай много от другите идеи, които битуват - "дайте да им раздадем пари, да им дадем къщи", по същество създават нови разделения. Защото има достатъчно много бедни хора в България, които казват "добре, на нас защо не ни предоставите също такива възможности". Дори да се построят нови къщи, това са пак нови гета, защото ще бъдат изолирани от останалите. Според мен, разрешаването на проблема трябва да мине наистина през образование и наемане на работа на тези хора.

Вие как смятате да стимулирате малкия и микро бизнес, за да наема роми, защото, знаете това съвсем не е скрито, не само неграмотността и ниската квалификация са пречка тези хора да бъдат наемани на работа?

Аз точно това смятам - че ако ЕС направи пилотен проект и пробва този вариант - да даде възможност на малките и микропредприятията да кандидатстват за финансиране например за закупуване на машини, за разширяване на бизнеса срещу ангажимента да наемат на работа и да обучават роми, смятам, че по този начин ще бъде използван точно бизнесинтересът, който ще даде възможност на мнозина от тях да преодолеят всякакви предразсъдъци и да се ангажират и със социална дейност. Защото срещу този ангажимент те ще получат от своя страна възможност да разширят бизнеса си, т.е. интересът ще бъде двустранен. Много хора казват: "ми, те ромите не са свикнали да работят". Вероятно има голямо основание в тези техни подозрения, но същевременно аз смятам, че интересът на тези хора да бъдат наети на работа, да бъдат обучени на някакви занаяти или дейности, които са близки до тяхната култура и начин на живот, една голяма част от тях най-малкото ще пробват. А оттам нататък те ще се превърнат в добри примери, които ще бъдат водещи в тези общности от хора, които са като тях.

Аз разбирам, че тази идея е в начален етап, но правили ли сте някакви изчисления колко пари вероятно биха били необходими за осъществяването поне началото на тази стратегия?

Аз съм разговаряла с моите колеги в Бюджетната комисия, не сме говорили за конкретни суми, но ние считаме, че съществуват възможности в момента, дори и с промени в сегашния бюджет, но най-вече за следващата бюджетна година да бъде заложена една сума за пилотни проекти. И ако това сработи, смятам, че всички ние имаме интерес и дори, ако щете смятам, че за самите европейски държави, а и за ЕС като цяло ще бъде много по-изгодно да подпомогне ромите по този начин. И аз неслучайно ви давам за пример тази цифра, че между 2007 и 2013 г. само Европейският социален фонд е предложил 13 милиарда евро. 13 милиарда евро! А същевременно поне за България безработицата сред ромите е 70%! Хората с образование са много нисък процент, т.е. тези 13 млрд. евро са предложени за финансиране на образователни програми, а същевременно виждаме, че нивото на образованост сред ромите, ако изобщо се е покачило, в което дълбоко се съмнявам, е почти незначително. Т.е. една огромна сума пари не е постигнала ефекта си.

Вие нямате ли впечатление, че голяма част от тези пари всъщност така потъват някъде, без да има някаква отчетност, без да има видим резултат от тези пари?

Аз мога да кажа, че няма видим резултат - не знам дали има отчетност и не мога да се ангажирам да критикувам, но очевидно резултат няма. Иначе тези проблеми няма да се задълбочават, вместо да се решават. Аз смятам, че сред самите европейски институции назрява едно желание за промяна на подхода.

Днес участвах в един друг дебат, който, макар и различен има своите допирни точки с това, за което говорим - как да подпомогне ЕС разрешаването на кризата в Либия и там се говори за хуманитарната помощ, която трябва да бъде отпусната от ЕС. Но хуманитарната криза е резултат от сериозна политическа криза. Ние трябва да адресираме конкретния проблем. Разбира се, хуманитарно трябва да подпомагаме хората и да се опитваме да създадем един стандарт на живот, който да бъде достоен за тях. Същевременно, ако това се прави без да се решава проблемът сам по себе си - както в случая с ромите - неграмотността им и невъзможността им да си намерят работа - ние по същество ще харчим големи суми пари и няма да постигнем резултатите, които се искат не само от нас, но и от самите ромски общности. Защото кой не иска да живее достойно и добре?!

И нещо друго. Аз смятам, че голяма част и от предразсъдъците, и от тази популистка антиромска риторика, се появяват точно поради неправилното задаване на въпросите и неправилното адресиране на проблемите. Създаването на напрежение между малцинствата и мнозинството се получава точно, когато не се адресират правилните проблеми.

Вие имате ли съмишленици за тази идея в ЕП?

Получих много сериозна подкрепа сред мои колеги от бюджетната комисия и в момента подготвяме конкретния проект. Разговарях и с председателя на Съюза за малките и средните предприятия на ЕНП, представих своята идея и пред председателя на Парламентарната група на ЕНП Джоузеф Дол. Както и пред Вилфрид Мартенс.

Когато възникна проблемът с връщането на българските роми от Франция, разговарях и с тогавашния френски посланик в София. Аз нямам претенция за някакво магическо решение на проблема, който очевидно е много сериозен и се задълбочава все повече и повече, но се чувствам задължена не само като българка, но ако щете и като човешко същество, което смята, че още една идея никога не е излишна и че тя трябва да допринесе за търсенето на решението. Защото очевидно решението няма да дойде само по себе си и трябва да използваме механизмите на ЕС адекватно. Не е въпросът да се дадат едни пари, пък каквото се случи. Ако нещо не сработи, ако видим, че подходът или инструментите, които използваме не са ефективни, ще се търсят други ефективни. Защото пак казвам, този проблем аз не смятам, че някой го подценява, но дори и това, че се въртим в омагьосан кръг, е също форма на подценяване на проблема, ако не се излезе и не се търсят алтернативни решения.

Казахте, че има вероятност, има възможност дори в следващата финансова година да бъдат предвидени пари за изпълнението на тази стратегия. Какви са стъпките за изпълнението й? Какво следва оттук нататък?

Тук разбира се има процедурни стъпки, които ако тази идея получи достатъчно широка подкрепа на политическо ниво - което смятам, че в голяма степен вече е постигнато - имам предвид сред ЕНП- това ще бъде консултирано с другите политически групи и ако се получи също така подкрепа от тях може да бъде направено предложение в Бюджетната комисия, което ако е съгласувано наистина може да мине и да получи подкрепа. Пак казвам, говорих с тях за пилотна идея, за пилотен проект, защото в крайна сметка първо трябва да се провери дали едно действие, дали една идея има ефективност и чак тогава да се развие на широк план. Аз смятам, че би имало ефективност и смятам, че ние с един изстрел, да го наречем, бихме постигнали или бихме направили сериозна стъпка в придвижване на два големи проблема. Единият с ромската интеграция и решаване на ромския проблем и другият, същевременно подпомагане на малкия и микро бизнес, който също е в период на криза и за него това ще бъде допълнително съживяване и развитие. Аз съм българка и говоря предимно за България. Този проблем аз съм го консултирала с предишния координатор на бюджета г-н Ласло Сърджан, който неотдавна беше и в България във връзка с конференцията за финансовата стабилност и фискалния борд. Той в момента като представител и на Унгарското председателство също намира идеята за много подходяща. Знаете, че Унгария също има проблем с ромите. И забравих да кажа, тази идея съм обсъдила също и с Ливия Ярока, която е депутат от делегацията на Унгария и водещ по ромската стратегия в рамките на ЕНП. С нея имаме още една стъпка напред. Смятаме през месец май в Брюксел да организираме една кръгла маса с представители на ЕП, наши колеги, представители на ЕК и на другите институции, на Комитета за регионите, защото този проблем има своите регионални измерения. Да обсъдим успешни практики, в България вече се прие тази чуждица, като брейнсторминг, по време на който да бъдат обсъдени различни идеи, в това число и споменатата вече и да се види как в различните държави този проблем е адресиран.

А опасявате ли се от повторение това лято на случилото се миналата година с екстрадирането на български роми от Франция? 

Аз съм на мнение, че когато се види воля за решаване на проблема търпимостта в държави, които са засегнати от един такъв проблем, се увеличава. Защото, нека да вземем примерно една държава като Франция - ако тя види, че България наистина се опитва да реши проблема, най-малкото да напредне по него, защото в крайна сметка всички, които се занимават с политика, а и тези, които не се занимават, знаят, че магически решения няма, но ако се види, че се търсят решения, че се прави усилие, аз съм абсолютно убедена, че много по-лесно биха могли да бъдат договорени приемливи действия, да не се стига до такова екстрадиране. Това е въпрос на комуникация- както за ромския проблем, така и за всичко друго. Ето, примерно ние говорим за проблемите на Шенген. Хората в ЕС - аз съм участвала в толкова много преговори, не само в рамките на Европа, но и с други държави - по време на преговори другата страна иска да види в партньора си воля наистина да се случи нещо, да се свърши работата. Ако такава воля отсъства или се симулира, тогава търпимостта става много ниска, защото никой не иска да се чувства употребен. И аз смятам, че ако България инициира и наистина има такива идеи много по-лесно може да комуникира една търпимост и едно партньорско решаване на подобни проблеми, за да не се стига до екстрадиране.

Автор: Владислав Велев

www.neynsky.eu