Лъчезар Тошев: Моралът на цивилизацията изисква престъпленията срещу човечеството да бъдат осъждани

 Интервю на депутатът от СДС Лъчезар Тошев за Агенция Всеки ден 

Г-н Тошев, вашият проект за глоби до 10 000 лева за преподаватели, които изкривяват историческите факти в час и не заклеймяват събития - престъпления срещу човечеството, събуди голямо любопитство. Кажете ни подробности.

На 17 февруари беше приет на първо четене законопроектът, внесен от правителството от 22 октомври за изменение на Наказателния кодекс. В него в параграф 28 от оригиналния текст се предлага не учителите, а всички, които по какъвто и да е начин оправдават, омаловажават или отричат престъпления, извършени срещу човечеството, което може да създава омраза с този акт, да се наказват с лишаване от свобода от 1 до 5 години.

В моето предложение, което внесох с цел да предизвикам дискусия с този параграф, който иначе не получи много голямо внимание при дебатите на 1-во четене, предлагам да се обсъди първо - дали тази санкция, която е сериозна, трябва да се отнася до всеки или само до тези, които би трябвало да разполагат с необходимата информация. Тоест хора, които са минали нужното обучение и имат необходимото образование, за да говорят по тази тема. И това са учители, преподаватели и лектори.

Всъщност маса необразовани или зле информирани хора могат да обясняват публично факти от историята и да ги интерпретират както намерят за добре.

Да, пишат се най-различни неща от всякакви хора. В момента всеки може да напише и публикува разни неща. И после се оказва, че ако някой направи твърдение, което отрича или оправдава някое от извършените престъпления, ще бъде осъден до 5 години затвор. Въпросът е, че ние нямаме в Наказателния кодекс ясно формулирани дефиниции за престъпление срещу човечеството. На същата дата, когато беше приет на първо четене този законопроект, беше отхвърлен моят, който предлагаше да пренесем дефинициите от римския статут на Международния наказателен съд, който сме ратифицирали и е в сила за България от 2002 г.. Там се дефинират 11 престъпни състава на престъпления срещу човечеството.

Идеята беше същите текстове да бъдат пренесени в нашия Наказателен кодекс. Това не беше прието и в момента, когато правителството говори за престъпления срещу човечеството, не се знае точно за кои говорим, защото трябва да имат дефиниция в самия НК. Затова внесох предложение на второ четене, където предлагам да дадем дефиниции на съставите на престъпления.

Значи при липса на дефиниция кои събития и актове са престъпления, има възможност да се правят различни трактовки. Както и може би става...

Дефиниция нямаме все още и това създава още един проблем. През 92 г. Конституционният съд прие едно решение, с което се казва, че ратифицираните международни договори, ако съдържат наказателни разпоредби, не стават автоматично част от вътрешното законодателство, както изисква чл. 5 от Конституцията, а могат само да поясняват съществуващи такива състави в нашия НК. Тоест не може да приемаме автоматично, че римският статут на Международния наказателен кодекс става част от нашето вътрешно законодателство, защото той е наказателен.

Това всъщност блокира приложението и не можем да приложим закона така, както вносителят иска. И така може да се стигне до произволно интерпретиране. Което не е редно за НК. Защото в него трябва да се каже какво действие се криминализира, в какво качество извършителят е обявен за престъпник и какво е наказанието.

Например, ако вземем съсловието на учителите. Те трябва да преминат курс на обучение, за да знаят кои факти точно как да пресъздават. Сложно е.

Учителите трябва да знаят за тези събития. Не вярвам, че има проблеми с добросъвестни учители, преподаватели или лектори, защото те знаят за тези събития. Те са получили образование за това в университета. Наясно са и с българските случаи за тежки престъпления, като започнем от Априлското въстание и продължим с комунистическия режим, но също знаят за световните престъпления срещу човечеството и случаи на геноцид.

Нека да изброим някои базисни събития, които могат да влязат в тези графи.

Известно е, че по време на Втората световна война са извършени много тежки престъпления и геноцид. Например геноцидът срещу еврейското население в Европа, наречено Холокост. Също и Гладоморът в бившия Съветски съюз, - Украйна, Казахстан и части от Русия, където са загинали милиони хора. Естествено, че ако някой оправдава това, е едно поругаване. Затова в моите мотиви съм написал, че ако много държави са въвели вече санкции срещу поругаването, такива трябва да има и в България.

Имаме санкция за обида и клевета, когато това се отнася до живи хора, които могат да се защитят и да заведат дело срещу някого. Или прокурорът да направи съответни постъпки за образуване на дело. Но когато става въпрос за жертвите на големи престъпления, как те ще бъдат защитени, ако някой се поругава над тях?

Тоталитаризмът вече е заклеймен като режим в нашето законодателство. Но има учители, особено от по-възрастното поколение с по-леви възгледи и те не биха акцентирали върху това.

Комунистическият режим в България е обявен за престъпен със закон от 2000-та година. Когато те учат учениците, се очаква от тях те да бъдат коректни и да предоставят информацията за тези престъпления на своите ученици. Те трябва да го правят това и по никакъв начин да не оправдават тия престъпления. Не смятам, че има учители, които биха оправдали подобни престъпления и затова не смятам, че това по някакъв начин ги застрашава. Това просто е една гаранция, че няма да има поругаване срещу жертвите и ние ще имаме нормативна уредба, която гарантира защита срещу поругаване.

Българските учебници отговарят ли на тези изисквания?

На първо място те трябва да информират, че са се случили такива престъпления. Но това е въпрос и на ценностна система на обществото - че не могат да бъдат оправдавани.

Но поколения наред сме учили история, която сега се отрича....

Да, но учебниците са променени отдавна. Едно време не се знаеше, че Сталин и Берия са разпоредили да бъдат убити полските офицери в Катин.

И в България имаше много поддръжници на Сталин.

Ние в парламента направихме изложба заедно с полското посолство за случая в Катинската гора, където са убити повече от 20 000 полски офицери, които са били военнопленници и в това си качество са били защитени. Но въпреки това са били избити. Това според мен е геноцид. Макар че имаше спорове в Съвета на Европа дали Гладоморът в Украйна, където са загинали 30 000 българи, които са се занимавали с земеделие в района, дали е геноцид или престъпление срещу човечеството. ПАСЕ реши, че това е престъпление срещу човечеството, тъй като не е само спрямо украинци, а има и много казахстанци, и руснаци, които са загинали, и българи. Но това е един юридически спор. Въпросът е, че това е едно от най-тежките престъпления срещу човечеството, което трябва да бъде осъдено. И не може никой да го оправдава. Това не е цивилизовано. Моралът на цивилизацията изисква като има престъпления, те да бъдат осъждани, никой да не се асоциира с тях и никой да не казва: "Аз подкрепям такива престъпления", защото тогава трябва да има санкция срещу такива хора.

В Европа има санкции и в някои страни като Германия, Австрия, например съм сигурен, че се наказват с лишаване от свобода такива, които отричат Холокоста или го оправдават. В момента нямаме нормативна наредба срещу поругаването. Предлага се от правителството да има и аз приемам да има. Предлагам един подход, който да е фокусиран, там, където би могъл да възникне проблем.

Медиите ще бъдат ли засегнати от такива санкции?

Ако чрез медия се извършва това действия, може да бъде санкционирана. Медията има много читатели и слушатели, те може би не разполагат с оригиналната информация и могат да бъдат подведени и това да доведе по нататък до поругаване. Смятам, че трябва да се намери съгласие за въвеждане на такива санкции - да се види до каква степен да бъдат такива санкции, какво да бъде наказанието и за какво да се отнася. Това предстои да се гледа на второ четене в Правната комисия. Що се отнася до моя законопроект, аз целях да предизвикам дискусия по внесения от правителството текст.

Техните предложения за санкция са по-крайни - наказанието е затвор.

Зависи. Те не са изброили конкретни събития, аз съм изброил. Но санкцията е затвор до 5 години, а за подстрекателство - до 1 година е наказанието.

Как обаче ще се докаже, че един учител е преподавал, интерпретирал дадени исторически факти погрешно? За това само ученици могат да сигнализират.

По общия ред, по който се доказват престъпления. Има начин за доказване, ако може да се докаже - ще има процес, иначе няма да има. Това е очевидно. Има НПК, попитайте как се събират доказателства.

Нека все пак да изброим наши исторически събития, които се тълкуват като престъпления....

Аз съм започнал от отричане на масовите убийства на българи по време на Априлското въстание 1876 г., защото смятам, че паметта на жертвите не трябва да бъде поругавана. Когато някой оправдава това или отрича, това е един вид поругаване. Всички престъпления на комунистическия режим, които са тежки и са довели до масови убийства, престъпленията в лагерите. Също престъпленията на националсоциализма, които също не трябва да бъдат забравяни. Ние би трябвало да застанем на общи демократични позиции, а не да се стремим към помирение между комунизъм и нацизъм. Ние сме демократи и отричаме и двата вида режими, защото те са довели до големи престъпления.

Интервю на Валерия Йонкова