Валентин Стоянов: ВЕИ секторът в България има голям неизползван потенциал

ВЕИ секторът в България има голям неизползван потенциал, споделя Валентин Стоянов - главен експерт към парламентарната Комисия по икономика и енергетика в интервю за Profit.bg.

Г-н Стоянов, кога да очакваме новия Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)?

Законопроектът вече мина на първо четене, а 10 март е крайният срок за внасяне на предложения за второ. Има опция законът да бъде приет до края на този месец, но от друга страна се очакват много сериозни дебати, които може да отложат приемането със седмица-две. Така или иначе България изостава значително, тъй като със ЗЕВИ се транспонира Директива 2009/28/ЕО, а последното трябваше да се случи до 5 декември 2010 г. В Европейския съюз само 3 държави-членки все още не са транспонирали въпросната директива и за съжаление България е една от тях. Наред с това в законопроекта е предвидено и приемане на 11 наредби, което означава, че самото влизане в сила на закона няма да реши проблема с възприемане на европейското законодателство. Едва с приемане на подзаконовите актове България ще е изпълнила задължението си за въвеждане на най-новите изисквания на ЕС в сферата на възобновяемите енергийни източници, а това няма да се случи преди края на 2011г.

До какво ще доведе това забавяне?

Срещу страната ни ще има наказателна процедура, която може да доведе до налагане на глоба от минимум 770 000 евро. Косвено националната ни икономика ще реализира пропуснати ползи заради забавяне на много проекти във ВЕИ сектора. Не е тайна, че заради неяснотата в регулаторната рамка, причина заради която е забавянето на закона, от поне година българският ВЕИ сектор тича на място, образно казано. Това влияе негативно и на имиджа на страната ни като инвестиционна дестинация.

В последно време се появяват много коментари, че може да забавим изпълнението на националната цел от 16% и дори да не я изпълним. До какво би довело това и в крайна сметка защо трябва да се съобразяваме с едно европейско изискване?

Развитието на енергията от възобновяеми източници в дългосрочен план е неизбежно, но и необходимо. Националната цел за 16% енергия от ВЕИ в крайното брутно енергийно потребление до 2020 г. е заложена в закона и в директивата и трябва да бъде изпълнена. В противен случай след 2020-а ще сме принудени да внасяме недостигащите количества зелена енергия чрез т.нар. „механизъм на статистическите прехвърляния". Тоест така или иначе ще платим високата цена, ако сами не произведем тази енергия и това трябва да бъде ясно. От тази гледна точка е по-добре да се справим сами, включително да привлечем инвестиции и технологии, защото в противен случай потребителите пак ще плащат по-висока цена на енергията, но без в България да са влезли чужди капитали и ноу-хау. Последното означава изтичане на национален доход.

Наред с това е редно да се каже, че във ВЕИ сектора се очакват инвестиции от поне 3 млрд. евро в рамките на няколко години. Същевременно може да бъде спестена някаква част от тези 5 млрд. лв., които ежегодно даваме за внос на енергоресурси. Не трябва да се забравя, че при производство на енергия от вятър, слънце и вода горивото не струва нищо и в общи линии е неизчерпаемо, макар и с доста условности. Зелената енергия (както и ядрената) не води до отделяне на въглероден двуокис, азот, сяра и прах.

В крайна сметка не става дума за поредното „европейско изискване", а за чист прагматизъм, защото развитието на зелената енергия увеличава и енергийната независимост на страната ни. Убеден съм също, че едно адекватно насърчаване на ВЕИ сектора в България може да доведе до създаване на нова индустрия за производство на компоненти за новите фотоволтаични централи, вятърни паркове и малки ВЕЦ.

Основни плюсове и минуси на законопроекта?

Тук може да кажем доста неща. Като положителен пример могат да бъдат посочени облекчените процедури за изграждане на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW, включително към съществуващи сгради в урбанизирани територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции. Облекчена процедура се предвижда и за централи с мощност до 1 MW в индустриални терени и предприятия.

Като негативно отчитам решението вече да подлежат на лицензиране всички прокти с инсталирана мощност над 1 MW. Към момента на такава процедура подлежат централи с мощност над 5 MW.

Процедурите за присъединяване са определяни от някои като „неясни" и „противоречиви". По отношение на тях има доста предложения за промени.

В закона се регламентират и т.нар. гаранции за произход на енергията от ВЕИ. При внимателен прочит на законопроекта може да стигнем до извода, че се въвежда изискване за задължително издаване на гаранциите за произход. В директивата обаче не е заложено такова задължение.

Конкретният текст е: „Гаранциите за произход, издадени за целите на настоящата директива, служат единствено като доказателство пред крайния потребител, че определен дял или количество енергия е произведено от възобновяеми източници.". Друг обезспокоителен текст в тази връзка е чл. 34, ал. 1, който гласи следното: „Гаранция за произход се издава на производител за стандартно количество енергия от 1MWh" и „важи за срок 12 месеца от производството на съответната единица енергия". Това най-вероятно би означавало, че за всеки мегаватчас ще трябва да бъде издавана отделна гаранция, което означава и събиране на отделни такси. Последното обаче би довело до допълнителни разходи за производителите и то за нещо, чието издаване според директивата не е задължително. Все пак предстои издаване на наредба, която да регулира тази материя.

Какво развитие може да очакваме около законопроекта в близките седмици. Има ли идеи и предложения, които може да го усъвършенстват?

През последните седмици имаше много коментари на законопроекта от различни организации и институции. Инвеститорите и производителите се концентрират върху процедурите по присъединяване и различните условия, свързани с тях. Един от текстовете, който често се коментира, е ал. 11 на чл.23. Според приетата на първо четене редакция: „В случай че искането за изготвяне на предварителен договор за присъединяване не бъде подадено пред съответния оператор на електрическа мрежа в срок до една година от получаване на становището по чл. 23, ал. 5, то се обезсилва автоматично." Становището по ал. 5 касае условията и начина за присъединяване.

Част от инвеститорите обаче са на мнение, че този едногодишен срок не е достатъчен за приключване на другите процедури, които са предпоставка за сключване на предварителен договор за присъединяване. Процедурата по оценка на въздействието на околната среда изисква поне една година, особено ако е необходим мониторинг на птиците (както обикновено се налага при ветропарковете). Одобряването на подробен устройствен план (съответно промяна на предназначението на земеделски земи) също изисква няколко месеца. Накратко, един инвеститор трудно би могъл да спази едногодишния срок за подаване на искане за сключване на предварителен договор за присъединяване. Затова част от производителите предлагат диференциран подход, при който едногодишният срок остава за фотоволтаичните централи, докато за вятърната енергия се предлагат две години, а за малки ВЕЦ и останалите ВЕИ - три години.

Друго основно предложение на инвеститори касае чл. 29, ал. 1, където са уредени авансовите плащания в размер на 50 хил. лв. за всеки мегават инсталирана мощност. Текстът има за цел да отсее „несериозните" инвеститори, но поражда и някои основателни въпроси. Не е уредена възможност за страните по договора за присъединяване да уговорят други условия - например изграждане на съоръженията за присъединяване от инвеститора или предоставяне на банкова гаранция за обезпечаване на задълженията му по изграждането на обекта в срок.

Мрежовите оператори също имат съвсем конкретни предложения. Така например срокът по чл. 23, ал. 3 за произнасяне по допустимостта на всяко от подадените заявления за присъединяване може да бъде увеличен от сегашните 14 на 30 дни. Причината е, че мрежовите компании очакват голям брой заявления, подадени в кратък период след публикуване на одобрените зони за присъединяване. От тази гледна точка двуседмичният срок не изглежда съвсем реалистичен.

Има и предложение за въвеждане на единен срок за задължително изкупуване по преференциални цени на различните видове енергия от ВИ. Предлаганите в закона срокове са съответно 25 години за слънчева и геотермална енергия и 15 години за останалите видове ВЕИ.

Има и идея мрежовите компании да не са длъжни да изкупуват от производители енергия, която производителите ползват за собствени нужди. Към момента те имат право на избор дали да потребяват произведената от тях енергия или да я продават по преференциална цена, а за собствено потребление да използват енергия, произведена по конвенционален начин.

Според чл. 20, ал. 1 „Дейностите по монтиране и поддръжка на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и повърхностни геотермални системи се извършват от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация за това". Става дума за т.нар. „монтажници", чийто професионален статус ще бъде детайлно уреден в наредба. Възможно е тук обучението, сертифицирането и допълнителното квалифициране да бъдат поети от браншова организация, каквато е Камарата на строителите, вместо от държавна институция, която няма съответното ноу-хау в тази сфера.

И най-накрая - къде се намира България при изпълнение на националните цели и какво става, ако не ги изпълним?

Към момента България изпълнява националната цел от 16% наполовина. Това обаче е заради използването на биомаса и ВЕЦ, които съществуват от десетилетия. Тоест през последните години страната ни не е направила сериозни стъпки към изпълнение на целта. Още веднъж подчертавам, че, ако не успеем, ще се налага да внасяме енергия от ВИ и в крайна сметка пак ще платим цената.

Енергията от възобновяеми източници е бъдещето. Тя има своите безспорни предимства, някои от които вече изтъкнах. Трудно е да се каже дали след десетилетие ще сме постигнали целите, заложени в новия закон, но ако не успеем, провалът за България ще е много голям. Факт е, че новия закона за ВЕИ не е водеща тема в дневния ред на българското общество, но ефектите от него за икономиката ни би бил огромен. Дано политическата класа вземе най-удачните решения.