Михаил Михайлов: Има пропаст между политици и граждани

С Михаил Михайлов, депутат от Синята коалиция, разговаря Рени Нешкова
- Г-н Михайлов, Синята коалиция нееднократно алармира, че има опасност за зърнения баланс. Бихте ли обяснили какво ще предприемете по въпроса?
- С г-н Костов внесохме предложение за изменение в Закона за зърното днес (27 януари -бел.ред.), които се отнасят до създаването на зърнен резерв, за да се гарантира един резерв от 300 000 тона хлебна и 250 000 тона фуражна пшеница. Идеята ни е следната - да влязат тези промени за поддръжката на такъв специален резерв като задължителни и да се гарантира спекулативното повишение на цената на зърното, а оттам и на хляба, както със слънчогледа и ред други продукти. С тази законодателна промяна казваме, че държавата трябва да се намеси в спекулативното повишение на цените с тази законодателна промяна. Тя ще бъде оръжие в ръцете на правителството да регулира това спекулативно повишаване на цените на зърното.
- Какво ви отговориха вашите опоненти сред зърнопроиз-водителите?
- Казаха, че цената расте в световен мащаб заради кризата на зърно в Украйна, наводненията в Австралия, заради повишаване цената на петрола и т.н. Но цената на пшеницата на борсата в Будапеща не се покачва, повишава се в България - от 70 стотинки цената стана 90, сега ще стане 1.20-1.30 лв.
- Не е ли по-здравословно пазарът да определя цените?
- Нека пазарът да определя цените, но държавата има механизми да не бъде безучастен наблюдател на това, което се случва. Да не забравяме, че ние сме най-бедната държава в Европейския съюз, и чрез контролните си органи държавата трябва да наблюдава какво се случва. И там, където има заплаха да се получи зърнена криза, държавата може да се намеси с един такъв специализиран резерв, какъвто ние предлагаме. В момента има условия да се получи зърнена криза и затова алармираме да се подготви държавата за следващата реколта.
- При толкова много видове хляб как ще стане определянето на някакви базисни цени? Всеки производител може да оправдае цената на изделието с мними или истински екстри в хляба. И тогава какво значение има цената на пшеницата и как ще е възможен контролът на цените?
- Точно така е. Моят голям упрек към министъра на земеделието, който непрекъснато ходи по магазините, готви по телевизията, реже ленти и какво ли не, е какво всъщност се случи с измислянето на стандартите за някои храни. Имаше едни луканки и трайни колбаси, които преди въвеждането на тези стандарти бяха на цени 14-15 лв., а сега гонят 25-30 лв. Казвали са ми много приятели и познати, че не са усетили някакво подобрение на качеството след въвеждане на стандартите. Може би има някакво минимално подобрение, но то не отговаря на цената, която в много случаи мина 60% увеличение.
- Някой може да възрази и да каже, че с въвеждането на стандартите се гарантира по-голяма сигурност, защото с поставянето на регламенти търговците могат да бъдат санкционирани при нарушение.
- Но стандарти винаги си е имало. Това, че не се е спазвал българският държавен стандарт, е съвсем друг въпрос. Проблемът е в контролните органи, които могат да принудят производителите и търговците да предлагат качествена продукция. Но трябва ли под претекста, че вече ще правим по-качествени неща, да вдигнем цената 6070%. Докога ще продължава това? Големият проблем е въвеждането на дългосрочна стратегия в министерството на земеделието. По никакъв начин не се стимулират производителите на биопродукция, тези, които се връщат към традиционните ценности.
- Но не може да отречете, че се засилва търсенето на земеделски биопродукти. Тоест напълно е възможно стимулирането да става естествено, на пазарен принцип, а ролята на държавата да се свежда единствено върху контрола и санкцията на недобросъвестните.
- Става дума, че биопроизводителите са последните, на които се отпускат средства по отделните програми. Те се сблъскват с една стена в министерството, то не е отворено за идеите на екологичното и биоземеделието.
- Това не е ли вид протекционизъм, който като десни политици вие не би трябвало да подкрепяте?
- Ние направихме една среща с хората, които се занимават с би-оземеделие. Всъщност те искат просто държавата да не ги спъва, да не им пречи. Мина доста време от тази среща и от земеделското министерство освен декларации, че ще се работи в тази насока, че ще се усвояват средства за този вид модерно земеделие, няма никаква друга реакция.
- Г-н Михайлов, политиката със зърното беше една от критиките към правителството и изборът да се гласува с "въздържал се" в отминалия вот на доверие. Струва ми се, че за пръв път в историята на вотовете имаше разделение не само сред симпатизантите, но и сред членовете на Синята коалиция за начина, по който трябва да се гласува в парламента. Защо се получи това разминаване?
- Не е точно така, защото не знам кои хора го казват това нещо. Например в Русе, където бях на срещи с ръководствата на СДС и с ДСБ, повече от 90% от хората заявяваха, че не трябва да се подкрепя правителството. Трябва да направя уточнението, че това се отнасяше за вота на недоверие, който опозицията готвеше, преди правителството да поиска за себе си вот на доверие.
- Но това все пак са ръководствата на сините. Какво коментират хората при срещите си с вас?
- Същото го говореха и хората. Един гражданин, който дойде в приемната по съвсем друг проблем, каза следното: "Г-н Михайлов, вие стоите на едно и също място по електорално доверие, защото нямате ясна политическа физиономия. Стоите в разкрачено положение в последните 6-7 месеца."
- Но не стана много ясно гласуването подкрепа ли беше или обратното за правителството? Средните положения като че ли не вършат работа по определението на този русенец, за когото споменахте.
- Моята теза беше, че вотът " въздържал се" означава, че не подкрепяме това правителство. Но все пак смятаме, че това правителство е по-добро от тройната коалиция. Това е вотът " въздържал се" и това беше възможното. Проблемът на гражданското общество са гражданите. По време на една гражданска акция на площада излязоха 40-50 души, а в интернет подписите бяха хиляди. Има една апатия за реалното участие на гражданите във формирането на мнение за случващото се в държавата. И може би проблемът на политиците пък е в това, че през всичките тези години не са включвали и гражданите във вземането на решения. И тази апатия днес извади старото " Всички са мас-кари", което не е нищо повече от отчуждение между политици и граждани, има една пропаст.
- Като че ли липсва голямата цел, която да обединява десните. Лидерът на ДСБ Иван Костов каза, че атаката срещу правителството идва от ония среди, които искат на всяка цена да се реализират у нас руските енергийни проекти. И въпреки тази констатация сините не подкрепиха правителството. Не смятате ли, че такива ходове объркват електората?
- Отговорът е много прост -защото в тази година и шест-се-дем месеца тези проблеми не бяха решени от правителството. Ние даваме оценка на това, което се е случило, а не на това, което се декларира от трибуната, че ще се случи. Не може да се дава безкрайно доверие за намерения.
- Какво мислите за протестите на производителите на тютюни? Икономически или политически е протестът им и кой го направлява?
- Нашата позиция по време на определяне на бюджета за 2010, както и този за 2011 година беше категорична: държавата не трябва да финансира това производство. Още преди шест години заявихме, че трябва да се върви към алтернативни производства. Дали ще се преквалифицират, дали ще се заемат с строителство или алтернативно земеделие е работа на правителството. Но не такава е политиката на ДПС. В местата, където се отглеждат тютюни, живее голяма част от електората на движението и непрекъснато се опитват да трансформират реалните икономически проблеми на това население в политически. Правителството на ГЕРБ и министър-председателят трябва да си зададат въпроса какво да се направи с проблемите на тези хора. Аз съм съгласен с министър Дянков, който казва, че няма да се субсидират тези хора, но трябва да се стигне и по-нататък.
- Но защо специално за тютюнопроизводителите?
- Не трябва да е само за тях, а отговорността на държавата да е към всички, но на пазарен принцип - произвеждаш, продаваш. Може би тази седмица ще влязат едни поправки, които касаят либерализиране производството на тютюн. Ако сте обикновен производител, да можете да го предложите и в чужбина, тоест на свободния пазар. Досега имаше картелно споразумение и фирми, което фиксираше цените и държеше тези хора в зависимост.
- Има ли вече някаква яснота около сините кандидатури за президент?
- До средата на март най-късно трябва да сме готови с кандидатурите. Трябва да търсим една обединена гражданска кандидатура, която трябва да отговори на най-важните въпроси на обществото - какво се случва с личната свобода, с реформата в съдебната система. За демократа най-важна е личната свобода и свободата на словото.
- Някои сини симпатизанти подхвърлят идеята, че трябва лидерите да се кандидатират. Какво смятате?
- Моето лично мнение е, че е по-добре кандидатурата да е непартийна.