Време е за СДС

Преди 20 години трите букви върху синьото знаме изкараха милиони по улиците и площадите на България.

Милионите тогава не знаеха, че Съюзът на демократичните сили - СДС - е инжектиран с бавно действаща отрова от Държавна сигурност по сценарий на комунистическата клика.

Милионите искаха Свобода, Демокрация, Справедливост - това бе тяхното СДС, това СДС те очакваха да изведе българите от сладникавата гадост на соцблатото, да върне  в храма на обществото изхвърлените икони на човешките права, свободата на словото, частната собственост, законността.

Мнозина от създателите и лидерите на онова СДС искаха и работеха за същата надежда - честно и чисто. Но отровата действаше. Агенти на държавна сигурност уж раздаваха седесарски шутове, а всъщност правеха идеята за посмешище, а  палячовщината на мнимите седесари бе поднасяна на публиката като свободомислие.

Появиха се търговци на сини индулгенции. Тръгна пазарът с депутатски листи, кметски, министерски и посланически постове. Работниците на СДС - онези честните и чистите къде разбрали, къде не, бяха овъргаляни в корупционната кал, а милионите от площадите, които продължаваха да не знаят кой е написал тази пиеса, се прибраха и зачакаха някои да ги спаси.

И тогава синият Юда, който по 10 ноември 1989 година пишеше статии в Работническо дело, напусна Съюза на демократичните сили, за да не остане никакво съмнение, че се е интересувал само от кесията и сребърниците.

В следващото, надявам се последно действие от пиесата, наречена „Преход", на сцената се редуват царе, мутри, турци и разбира се комунисти, много и най-различни.

А междувременно България влезе в НАТО и Европейския съюз. Което даде възможност на политиците значително да  увеличат брутния корупционен продукт в страната. Като прибавим  реставрацията на комунистическите порядки и ценности в политическото говорене и действие напоследък, картината става много сходна с тази от 1989-та.

И ако все още има чисти и честни, а съм сигурен, че има и те не са малко, нека се съберат и направят отново Съюза на демократичните сили в България.

Време е за СДС - без ченгета и политически търговци, без сътрудници на Работническо дело и трапезни активисти.

Българите отново се нуждаят от Свобода, Демокрация и Справедливост. Площадите са празни, но много бързо ще се напълнят, ако най-после единствената политическа сила, която държи ключа за демократичното развитие на държавата, си  спомни за хората от тези площади и отиде при тях и не само при тях.