Надежда Нейнски: Кабинетът прилага двойни стандарти

 Интервю на евродепутата от СДС за в-к "БАНКЕРЪ".

Г-жо Нейнски, смятате ли за реалистична прогнозата на Бойко Борисов за присъединяване на страната ни към Шенген през септември?

- За да отговорим на този въпрос, би следвало първо да потърсим причините за това, че очакванията на правителството за присъединяване през март очевидно няма да се сбъднат. Отговорът на ЕС беше много ясен и той е свързан с неизпълнението на политически и технически изисквания, които не дават достатъчно сигурност на европейските държави, че България може да бъде солиден защитник на външната им граница. Намирам за спекулативни интерпретациите, че става въпрос за субективно отношение на една или друга европейска държава, че сме недооценени - понеже имаше и такива реплики.

И те излязоха от устата на министър-председателя и министъра на вътрешните работи, които се опитаха да направят внушението, че, видите ли, България е изпълнила абсолютно всички изисквания, но Франция ни завижда, Германия не ни оценява, а останалите държави не отдават дължимото на България. Като човек, който дълго време се е е занимавал с една много сходна тема - свалянето на шенгенските визи, мога да твърдя, че доверието, което е задължително условие за падането на такива ограничения, се базира както на изпълнението на техническите изисквания, така и на политическото доверие.

А политическото доверие не се изчерпва само с размяна на визити и потупване по рамото. ЕС е особено чувствителен по отношение на притока на нелегални емигранти, на високия процент български проститутки, които заливат европейските държави, и на още редица обстоятелства, които показват, че България все още не функционира нормално като държава. Това дали България ще влезе в Шенген през септември, зависи единствено и само от България. Зависи единствено и само от способността на правителството да приведе необходимите и неопровержими доказателства на ЕС, че е в състояние да пази външните граници на съюза.

Не съществува ли опасност Шенген да бъде използван като претекст за полицейщина - тенденция, която се забелязва и в законодателните инициативи на ГЕРБ?

- Подобно опасност за съжаление съществува. Спомнете си реакцията при лансирането на идеята на правителството за спецсъдилищата не само на редица политици, но и на правозащитните организации, които предупредиха за риска държавата да се изкуши от връщането към полицейски практики от тоталитарното минало. Неслучайно и Венецианската комисия изрази отрицателно становище по предложенията на българското правителство и се наложиха промени на законопроекта. Самата идея за спецсъдилищата, без да съм юрист, намирам за доста странна, тъй като те се създават за около стотина дела.

Единственият аргумент в подкрепа на идеята е, че тези знакови дела срещу организираната престъпност се бавят в нормалните съдилища, но причина за бавенето им е ненадлежното събиране на доказателства. Тоест няма съд - независимо дали той е специализиран, или нормален, който да осъди и най-големия престъпник, без да бъдат представени неопровержими доказателства за вина. А несъбирането на такива доказателства винаги предизвиква въпроса дали това се прави умишлено, т.е. дали не е скритата форма, под която се търси алиби за един или друг престъпник, или просто е престъпна небрежност от страна на органите, които събират доказателства.

Другата важна тема на правителството от последните седмици е отзоваването на посланиците, които се оказаха свързани с Държавна сигурност. Мненията на обществото не са еднозначни. Каква е вашата позиция?

- Намирам, че се правят изключително неуместни опити да се представят част от хората, които са били свързани с бившата Държавна сигурност като добри, а други като лоши и да се твърди, че едните са работили за държавата, а другите били доносници. Подобно разграничение не може да се прави. Убедена съм, че хората, свързани с бившата Държавна сигурност, нямат работа на висши позиции в българската държава.

По отношение на посланиците е достатъчно да си зададем въпроса: самостоятелна ли беше българската външна политика преди промените? Очевидно не. България беше част от една система, обвързана пряко със СССР. Не е нужно да си бил политик, за да знаеш, че тази система обслужваше интересите на Съветския съюз и на тогавашния блок на Варшавския пакт. Логично при това положение е, че тези дипломати няма как да работят за българските национални интереси - те са работили за идеологическата система, от която са били част.

Извинявайте, вие бяхте външен министър и работехте със същите тези хора. Защо не направихте това, което сегашното правителство се опитва да направи, след като позицията ви е същата. Не беше ли по-добре тези хора да се разделят с дипломацията преди членството на България в ЕС?

- Убедена съм, че това трябваше да се случи много по-рано. Надявам се обаче да помните и какви бяха причините да не се случи. Нашето управление направи първото усилие да бъдат отворени досиетата. Беше съставен списък от хора, чиито досиета да излязат наяве. Тогава Конституционният съд (КС) излезе с решение, с което не се даваше възможност да бъдат отворени досиетата на хора, които са само картотекирани. Така една голяма група остана недосегаема. КС се произнесе, че не бива да бъдат отваряни досиетата на президента и на магистратите от КС.

Впоследствие се разбра, че половината от членовете на Конституционния съд са били свързани с Държавна сигурност. Всичко това беше направено, за да бъде запазена зависимостта на тези хора от тяхното минало, както и възможността да им се дърпат конците, така че от различни възлови места в държавата да обслужват интереси, извън тези на демократична България. Като външен министър в голяма степен бях потърпевша от тази политика и зависимости.

Спомняте си драматичните събития около кандидатстването ни в НАТО - в протестите участваха и български дипломати, които протестираха срещу политиката на правителството. Това са хора, които продължават да бъдат свързани с различни интереси и когато идеологията вече е отстъпила на заден план, те обслужват корпоративни интереси. Лошото е, че такива хора има на ключови позиции и в съдебната система, и в митниците, и в Министерството на вътрешните работи.

Как си обяснявате факта, че външният министър Николай Младенов имаше възможност да направи предварителна проверка на дипломатите, които бяха назначени от правителството на ГЕРБ, а това не бе сторено и сега ще трябва да отзовават и тях?

- Трудно ми е да си го обясня. Последното, което може да се каже за това правителство, е, че не разполага с информация. То прилага политиката на двойния стандарт. При разговор с мой колега от ГЕРБ, след като изложих мотивите си за хората, свързани с бившата ДС, той каза: "Добре, след като толкова държите, ще махнем Божидар Димитров." Отговорих му: "Ето, това е философията, която ви движи - вие ще го махнете, защото обществените настроения в момента са такива, а не защото сте убедени, че трябва да го махнете.

Въпросът е защо го назначихте, след като знаехте, че е свързан с ДС." Един от българите, живеещи в чужбина, се пошегува след назначаването на Божидар Димитров така: "Преди ДС отговаряше за нас тайно, сега вече отговаря явно." Не е убедителна репликата на премиера, че поемал гаранции за този човек. Той може да поема гаранции за член на семейството си или за някого, който не е свързан с управлението на държавата. Нямам и обяснение защо ГЕРБ не провериха дипломатите, които назначиха, при положение че имаха такава възможност.

С какви кадри ще бъдат заменени отзованите дипломати и няма ли опасност от следващите да се срамуваме още повече, но по други причини?

- По времето на четиригодишния си мандат на външен министър проведох конкурси в министерството, които бяха първите за системата. Дойдоха да работят тридесет млади и много добре подготвени хора. От тях сега са останали едва трима. Очевидно другите не са получили шанса да се развиват, а бяха блестящи млади хора, но са били смачкани и обезкуражени от статуквото на системата, свързана с ДС.

По "ваше време" се твърдеше, че дори секретарката ви е назначена на дипломатическа работа. Не сте ли съгласна, че политическите назначения в тази сфера вече показаха, че са рискови?

- Не е имало подобно назначение. А що се отнася до политическите назначения, те засягат посланическите постове и имат много ясна политическа квота. Политическите назначения говорят много за характеристиките на властта.

Да приемем, че акцията с дипломатите приключи така, както правителството настоява. Не е ли редно обаче след като отново се връщаме към лустрацията и парламента, и МВР, и митниците, и съдебната власт да се разделят с агентите на ДС, които и продължават да заемат ключови постове?

- Категорично смятам, че това трябва да се случи. Отварянето на досиетата не е акт на реваншизъм, а прекъсване на зависимости. Хората, свързани с бившата ДС, са мините на една политика, защото те винаги могат да бъдат задействани и да гръмнат в краката на всяко правителство.

Вярвате ли, че президентът ще направи тази решителна крачка?

- Както е казал народът: "Гарван гарвану око не вади." Още повече че вече е намерена спасителната формула "за лошите и добрите". Това е обмислено алиби, с което ще се опитат да омаловажат обвързаността с ДС, представяйки я като работа за националния интерес. Смятам, че президентът ще се опита да направи всичко възможно да блокира този процес. Затова и президентските избори, които ще са след десет месеца, ще бъдат много важни. Те много ясно ще покажат разделителната черта между минало и бъдеще и между различните визии за развитие на България.

Вие наистина ли вярвате, че в българската политика има оцеляло ляво и дясно?

- В момента разделението в България е между демократично и недемократично.

Къде позиционирате ГЕРБ?

- За мое голямо съжаление ГЕРБ напоследък все по-често се изкушават от недемократичното. Дебатът, който невидимо се появи за двайсетте години на прехода, е дебат, който неочаквано раздели България на демократична и недемократична. Интересен факт е, че никой преди ГЕРБ не се беше опитвал да омаловажи 20-те демократични години от развитието на страната ни. С всички условности, проблеми и грешки на прехода България успя да извоюва своето демократично настояще, да реформира икономиката си, да влезе в ЕС и НАТО, да свали визите и да тръгне по пътя на своето европейско развитие. Опитите да бъдат зачеркнати тези 20 години и да бъдат представени като години на корупция и престъпност могат да имат за цел само едно - да се върнем към "по-доброто" време, времето на Живков.

Виждате, че това е и тезата на "Атака". Нещо повече - в едно от последните си интервюта по телевизията Борисов упрекна СДС, че по време на тяхното управление били реституирани детски градини и сега той ги възстановявал, строейки нови. Важно е да се отбележи, че процесът на реституция целеше възстановяване на собствеността на хората - собственост, изработена, а не присвоена. Собственост, насилствено отнета от тях по времето на комунизма. Всъщност демократичната власт върна на хората заграбеното от комунистите. И опитът реституцията да бъде представена като кражба е груба манипулация. Което кореспондира и с тезата за порочността на прехода.

Разговора води Павлина Живкова