Д-р Ваньо Шарков: В медицината няма място за регулирана конкуренция

 Интервю на депутата от СДС Ваньо Шарков за в-к "Класа".

 - Г-н Шарков, запознахте ли с приетата в сряда от правителството нова здравна стратегия?

- За съжаление не, защото пълният текст го няма в нито един сайт. Обадихме се да я поискаме от Министерството на здравеопазването - обещаха да ни я изпратят, но още я нямаме. Така, че поне аз съм запознат единствено с казаното от министър Стефан Константинов по време на брифинга му в Министерството на здравеопазването, както и с медийните публикации и коментари.

- Появиха се коментари, че с модела, който е предложен - една НЗОК, се укрепва тоталитаризмът на здравната каса и все по-нататъшното източване на средствата за здраве на населението. Съгласен ли сте с тези тълкувания?

- Всички хора, които разбират от здравеопазване, всички, които се явяваха на предишните избори със свои програми, говореха, че трябва да се промени монополът на НЗОК. Както и че в здравната система трябва да навлязат по-широко доброволните фондове. Изведнъж в тази концепция министърът на здравеопазването казва, че касата остава само една и ще бъдат направени някакви стъпки за подобряване на доброволното здравно осигуряване. Какви ще са тези стъпки, все още не е ясно. Важното в новата българска стратегия е, че никой не посяга на солидарния модел, което е добрата крачка. Въпросът е в другите твърдения, които се появиха, а именно - регулираната конкуренция. Доколкото разбрах самият министър не е обяснил какво има предвид под регулирана конкуренция. Свободната конкуренция е тази, която е базисна, основна за пазарната конкуренция. И свободната конкуренция е тази, която може да позволи здравните заведения в надпреварата помежду си да гарантират по-добро здравеопазване, по-качествена здравна грижа за пациентите. Това от една страна. От друга страна, при наличие на повече от една здравноосигурителна каса или фондове - те могат да се конкурират в предлагането на по-широк пакет и същевременно да осигуряват по-добро заплащане на изпълнителите на здравна помощ. Тук изобщо няма място за регулирана конкуренция, защото така на практика държавата ще се намеси пряко в тази сфера и това означава връщане към едни отминали времена, когато имаше бюджетно финансиране.

- Предстоят и доста сложни трансформации за болниците, които от търговски дружества трябва да се превърнат в публични дружества. Какво ще стане с многомилионните дългове на болниците?

- Това е един от основните проблеми, защото всъщност огромната част от тези задължения от над 350 млн. лева са главно на държавните болници. Това произтича от факта, че огромната част от пациентите с тежки заболявания минават през тези лечебни заведения. При това положение трансформацията, за която говори министърът, предполага процедура за ликвидация. При ликвидация на болница-търговско дружество и съответно при наличието на дългове към доставчици или други партньори, трябва да се запитаме дали те няма да поискат запориране на сметките. Може би трябва да се помисли по-сериозно каква е целта - говорим за държавните болници. Собствеността остава държавна. Контролът и в двата случая е от страна на държавата. И в момента бордовете на тези държавни болници-търговски дружества се назначават от министъра на здравеопазването. В бордовете участват представители на Министерство на здравеопазването. Да се твърди, че те лошо управляват заради формата търговско или публично дружество - изглежда малко несъстоятелно.

- Ако тази стратегия се реализира, ще задържи ли многото лекари, отиващи да работят зад граница заради по-доброто заплащане?

- Аз съм съгласен, че заплащането на лекарите в болничната помощ, особено на редица места извън столицата, трябва да бъде увеличено, за да бъдат задържани. Заплащането на лекарите в спешната помощ обаче също трябва да бъде увеличено, защото там в най-голяма степен не достигат квалифицирани лекари.

- Една от промените, за които се говореше и преди, беше замяната на клиничните пътеки с така нар. Диагностично-свързани групи. Това стъпка в правилната посока ли е?

- Това наистина е стъпка в правилната посока. Виждаме, че се дава цяла година, за да се подготви цялата система за преход към ДСГ и това ще стане факт от 2012 г. Диагностично-свързаните групи ще дадат възможност за осъществяване на по-качествено лечение и в същото време за прекратяване на източването на средства от НЗОК. Другата стъпка в правилната посока, предвидена в стратегията, е въвеждането на интегрираната информационна система. Тя е нещо, което много отдавна трябваше да бъде направено, защото тази система е важен елемент от качествения контрол върху цялото здравеопазване.