Димо Гяуров: За някои и хулиганското поведение е политика

 В края на миналата седмица 16 народни представители избягаха от работа, за да се отзоват на фалшива покана за презентация, след която да получат скъпи телефони. Акцията, организирана от в. "168 часа" и Би Ти Ви, за пореден път напомни, че липсват писани етични норми за народните представители и санкции за нарушения. Веднага след случката депутатът Димо Гяуров от "Синята коалиция", член на парламентарната комисия по конфликт на интереси и парламентарна етика, заяви, че звеното реално няма правомощия да се занимава със случая заради липсата на нормативен акт. Още в началото на тази година той обяви като приоритет на комисията идеята да бъде приет етичен кодекс на депутатите. Напомни още, че е раздал на парламентарните групи проект, но липсва политическа воля за приемането му. "Дневник" разговаря с Гяуров по тези теми преди вчерашното заседание на парламентарната комисия, която трябваше да изслуша полакомилите се депутати.

- В последните седмици отново стана актуална темата за липсата на етични правила за народните представители, а и на санкции при нарушения на нормите. Според вас доколко те могат да се регламентират и как?
- Не възприемам напълно тезата, че напоследък е станал актуален въпросът за етиката и за правилата за поведение в Народното събрание. Всекидневно възникват такива казуси. Смятам, че никак не е добре да се пишат правила и норми по конкретни казуси, медийни събития и още повече под обществен натиск.
Тук опираме до генералния въпрос - има ли необходимост от писани правила или поведението на различните професионални общности и най-вече на депутатите следва да бъде регламентирано с някакъв писан текст и конкретика. Има различни разбирания. Според някои това е излишно и поведението на народния избраник би трябвало да се ръководи единствено от неговите разбирания за морал. А отговорността му би трябвало да се свежда само до отговорността му пред избирателите.
Ние направихме опит да систематизираме някакви правила и да ги обобщим в проект за етичен кодекс. Видя се обаче през тези 8-10 месеца, че няма политическа воля в това Народно събрание, както и във всички предишни, за създаването на такъв нормативен акт. В предишния парламент имаше дори комисия за изработването на такъв кодекс, но за целия 4-годишен мандат тя успя да сътвори само един, доста нескопосан по мое мнение, проект.

Как си обяснявате, че всеки път при конкретни казуси се обяснява, че няма написани правила, а вече 10 години такива норми не са приети?
- Отново се връщам на думите си, че не е задължително винаги да има писани правила. Има неписани. И не е необходимо санкциите за неспазване на неписаните правила да бъдат непременно финансови и да бъдат разписани.
Най-просташкият начин е да се резне една надница, за да санкционираме. Моралната норма затова е морална, не може да бъде писана. И затова отговорността я носи всеки за себе си и резултатите от тази отговорност имат друго проявление. Най-важната санкция е на избирателя и най-важното проявление е на избори.

-Като казвате санкция от избирателите, трябва ли тя да е само по време на изборите на 4 години? Президентът Георги Първанов например лансира идеята да се обсъди механизъм за отзоваване на депутати.
- Не съм чул какво е казал президентът, но ако го е казал, това демонстрира непознаване на конституцията. Подобно нещо би могло да бъде регламентирано само след промяна в основния закон. Инициирането на подобни изменения би било безсмислено начинание на този етап, защото няма воля и за такава промяна в това Народно събрание.

-Какво все пак може да бъде регламентирано нормативно, когато се говори за етика на депутатите? За какви нарушения трябва да е ясно, че депутатите биват санкционирани?
- Могат да се обхванат само краен брой ситуации, не може да се разпише всичко. Идеята е най-грубите проявления да попаднат в този кодекс. Ние изброихме в проекта десетина неща, които депутатът не би трябвало да върши както в пленарната зала, така и извън нея, няколко пожелания с какво да съобразява действията си и опит за регламентация какво и как трябва или не трябва да получава.
Народните представители трябва да бъдат санкционирани например за много грубо и скандално поведение. Като си давам сметка, че тази формула е достатъчно неясна. За да се избегне субективизъм, би следвало санкцията да се налага не от председателя на Народното събрание или от малка група народни представители, а от пленарната зала, и то с квалифицирано мнозинство.
Но пък, за да не се занимава парламентът с дребнотемия, би следвало случаите да бъдат разглеждани в парламентарна комисия и тя да направи извод има ли основания въпросът да бъде отнесен до пленарната зала.

-И все пак какви санкции трябва да бъдат предвидени?
- Като се започне от финансовите наказания в размер на някаква част от месечното възнаграждение и се стигне до отстраняване от пленарно заседание или от работата на парламентарни комисии. Въпреки че глобата от една депутатска заплата например ни най-малко не може да бъде спирачка. Още повече че понякога неетичното или хулиганското поведение е също правене на политика според разбиранията на определени политици.

-Според вас за отсъствия от пленарната зала трябва ли да се носи някаква по-висока санкция?
- Не. Народният представител не е натискач на копчета. За съжаление в този парламент под давлението на ГЕРБ се установява такова разбиране, но то е дълбоко неправилно. Депутатите имат множество ангажименти извън залата - срещи с избиратели, участия в дискусии, конференции, посещения на ведомства.

-Как ще коментирате последния случай, при който 16 депутати напуснаха работните си места, за да се отзоват на фалшива покана за презентация, на която да получат подарък - луксозни телефони?
- Склонен съм да мисля, че колегите са проявили наивност и дори може би глупост. Вероятно част от тях не са си дали сметка, че не биха могли да получат подарък на такава стойност, какъвто им е обещан, тъй като правилникът разрешава подаръци в размер на две трети от заплатата. Но по-важното е, че всъщност те не са извършили абсолютно никакво формално нарушение на нито едно писано правило, поради което няма никакво основание за формално обсъждане на тяхното поведение и налагане на каквото и да било наказание.
Ако вашите колеги бяха купили някакви телефони и ги бяха подарили на депутатите, можеха да проследят дали ги предават в Народното събрание, както изисква правилникът. Но тъй като депутатите не са получили тези "подаръци", ние не можем да говорим с хипотези и не можем да знаем дали те биха нарушили правилника.

-Тоест дори и при промени в правилника или приемане на етични правила, този случай няма как да бъде обхванат?
- Нямаше да бъде обхванат, защото по принцип няма нищо лошо в това народният представител да получи подарък. Дайте си сметка, че понякога подаръци се дават чисто протоколно.

-Все повече зачестяват скандалите около ГЕРБ. "Синята коалиция" пък зачестява с критиките към кабинета. Как ще коментирате реакцията на премиера, който определи изявленията на десни политици като "глупости" и обвини групата, че се бори за постове?
- Не смятам, че зачестяват критиките, те са съответни на грешките на управлението, бих си позволил да кажа - на глупостите на управлението. Заявихме, че ще бъдем разумен партньор, а според мен най-важната страната на партньорството е да предпазиш партньора си от груби грешки. Това се опитваме да правим.
А що се отнася до тезата, че критикуваме отделни министри, защото искаме техните министерства, съм склонен да отдам подобна реплика на премиера на твърде ранния час и на евентуалната му обърканост. Не искам да си мисля, че е изрекъл умишлена лъжа. 

Интервю на Юлиана Колева