Надежда Нейнски: Трябва да се стъпва върху направеното

 Интервю на евродепутата Надежда Нейнски за предаването на Нова ТВ "Здравей България".

Водещ:    Добре дошли отново в студиото на "Здравей, България". Продължавам нататък със следващия ни гост. Това е г-жа Нейнски. Добре дошла. Здравейте.

Надежда Нейнски:    Благодаря ви. Здравейте.

Водещ:    Ще си говорим за това дали България губи шанса за влизане в Шенген с оглед на последните изказвания и последните събития у нас, вие като евродепутат достатъчно добре знаете каква е атмосферата. Смятате ли, че има заплаха за шанса за България да влезе в шенгенското пространство?

Н. Нейнски:    Аз не бих начертала такава апокалиптична картина. За мен въпросът не е дали, а кога. Всъщност това винаги е бил въпросът относно неща, които са свързани с цялостното развитие на България и особено в сферите на сигурността, така че според мен не е въпросът дали изобщо ще влезем, а кога ще влезем и ако може еднозначно да се отговори на този въпрос, това, което за мен Европа ни казва, че България ще влезе в Шенген тогава, когато даде неопровержими доказателства, че държавата функционира като система. Неслучайно казвам като система, защото в демократичния свят функционира законодателна, изпълнителна и съдебна власт, не само изпълнителна или само МВР, защото това, което се коментира, че са изпълнени всички технически условия за членството ни в Шенген, дори и това да е така, знаем всички, че решенията се взимат от съвета, от Европейския съвет и всъщност това са политически решения. Този винаги спор, който съществува в България, дали едно решение е политическо, той стана актуален, включително и по повод на едно изказване на вътрешния министър, че България незаслужено е влязла в Европейския съюз, т.е. че е взимано политическо решение. Всички решения са политически, защото се взимат от политици и в случая от държавните глави. Знаете, че тези решения се взимат с единодушие, така че при изпълнени критерии, което е задължително, но недостатъчно условие, предстои много сериозната политическа страна и в това отношение аз бих казала, че за мене е необяснимо отсъствието някак си, поне видимо, на българската дипломация, защото точно българската дипломация прави връзката между изпълнените технически критерии и онази политическа част от, така, от политическа компонента, която ще направи възможно взимането на решенията по отношение на България, така че. . .

Водещ:    Ама, ето все пак нова година наближава, а пък това беше срокът, който беше поставен, ако не ме лъже паметта, в началото на 2011 г. ни уверяваха, поне тук в България, че това нещо ще се случи неминуемо.

Н. Нейнски:    Да. Аз си спомням, че това беше дори цел, поставена и от предишното правителство. Аз неслучайно казвам, че очевидно тези четири държави, които имат все още резерви по отношение на сроковете, които България си е поставила за Шенген, очевидно те не са убедени, че държавата функционира по верния начин.

Водещ:    Франция, Германия, Холандия, коя е четвъртата. . .

Н. Нейнски:    Финландия.

Водещ:    Финландия.

Н. Нейнски:    Да. Дания, Финландия, Франция. . . Чакайте, че и аз забравих...

Водещ:    Аз и Германия сложих вътре, защото си спомням. . .

Н. Нейнски:    А, Германия. . . не, Германия не еднозначно. Германия не е еднозначна, но има по принцип като цяло резерви. . . Именно пак казвам относно начина, по който функционират отделните институции в България, изтъкват се различни аргументи. Ако се спрем на това, което отбеляза Франция, и много често се коментираше преди време дали ромският проблем, който неотдавна възникна, може по един или друг начин да повлияе на взимането на политическото решение, от формална гледна точка няма такава връзка, но очевидно за политическите решения всичко се има предвид, още повече, че това показва, че държавата не е в състояние да пресрещне определени очаквания. Някои казват тези проблеми ги имат и други държави. Сигурно е така, но знаете, че в Европейския съюз има редица програми, които включват възможности за интеграцията на малцинствата и ако България реално не покаже, че познава пътя, по който може да започне да се работи по този въпрос, и аз тук отварям само една скоба.

Мисля, че във вашето предаване преди време този въпрос отново се коментираше - остана неясно например кои са онези структури, които са организирали тези пътувания на ромите в чужбина. Защото нека да не се лъжем, тези хора, които очевидно са притиснати от немотията и от проблемите в страната, за да могат да познават европейското законодателство и да знаят, че могат да се възползват от него, очевидно зад тях стоят. . .

Водещ:    Някой все пак трябва да им го е обяснил това.

Н. Нейнски:    Е така, доста подготвени хора, които се опитват да ги инструментализират, само че това инструментализиране се обръща срещу всички в държавата. И тук е ролята на МВР да види кои са тези хора, които са... или структури, или организации, които използват ромската общност, за да могат наистина очевидно да печелят добри пари.

Водещ:    Няколко пъти казвате МВР и престъпността, а всъщност борбата с престъпността ли може да бъде най-големият препъни камък за България при влизането в Шенген?

Н. Нейнски:    Аз неслучайно казах функционирането на държавата, защото. . . Ето, примерно, както. . . Примерът, който аз дадох, с ромите е точно един пример за това, пак ще кажа, въпросът е много сложен за решаване, но знаците, които България дава относно методи, механизми, които ще използва, и пак повтарям, това трябва да бъдат демократични механизми, защото изкушението, когато имаш проблем да използваш не особено демократични механизми, винаги съществува, дори за държави в Европейския съюз, но когато си наблюдаван под лупа, когато наистина се прави оценка на начина, по който приетото от теб законодателство функционира в държавата, всички неща имат значение.

Водещ:    Като казвате всички неща, не знам дали изслушахте разговора ми с министър Трайков допреди малко в нашето студио, какво смятате за тази ситуация около АЕЦ "Белене"? Ние и друг път сме имали възможност да я коментираме, но все пак нещата се придвижват лека-полека, крачка по крачка, и този проект като че ли ще се осъществява, след като вече се разбраха за "Южен поток".

Н. Нейнски:    Знаете ли, аз го слушах много внимателно министър Трайков и така и не можах да разбера какво точно се случва с проекта. Това е цялостното ми обобщение на разговора, а имаше много. . .

Водещ:    Значи аз не съм си свършил работата както трябва.

Н. Нейнски:    Имаше. . .

Водещ:    Аз така го разбирам.

Н. Нейнски:    Или може би министър Трайков е много изкусен в, така, в умението си хем да каже нещо, хем всъщност нищо да не стане ясно, от гледна точка на същината на разговора. И аз веднага казвам няколко неща, които за мен са били определящи, включително по време на пребиваването на руската делегация неотдавна, т.е. българската страна научи много повече от руската, да кажем, българските граждани научиха много повече от руската страна, отколкото от собственото си правителство, което...

Водещ:    Така е.

Н. Нейнски:    . . . е парадокс. Нещо повече, тук се коментираха, примерно, неща, че в правителството, вие попитахте министър Трайков в крайна сметка има ли противоречие в правителството относно АЕЦ "Белене", неволно или не вие поставихте пръста точно в рана. Не може в едно правителство да има различни становища, когато вече се преговаря с другата страна, т.е. правителството, за да може да влезе в преговори, то трябва, логично е, дори хората, които не се занимават с политика, знаят, че трябва да има единна позиция. Трето, председателят на НС г-жа Цачева се изказва по проекта, което е нейно право и като политик тя може да вземе отношение, но аз се питам защо тя не постави въпроса, че мандатът за преговори, темата за АЕЦ "Белене" трябва да бъде обсъдена в НС? България е парламентарна република, и аз съм водила преговори, и нашето правителство е било в ситуации на много сложни взаимоотношения с различни държави и аз помня, че за всяко нещо, което засягаше, особено както е случаят, и националния интерес на България, се искаше мандат от НС. Значи логиката на хората е такава, ако ти няма какво да криеш, ако наистина защитаваш националния интерес, защо да не използваш най-силния инструмент в една парламентарна република. Най-силният инструмент в една парламентарна република е да внесеш, така, параметрите на преговорите и да получиш мандат от НС. По този начин това вече става. . .

Водещ:    Ама те народните избраници бяха наричани мързеливци, или нещо в тоя смисъл.

Н. Нейнски:    И стигна отново до това, което говорим, с проблема с Шенген, а именно, че държавата, демократичната, подчертавам, държава функционира по определени правила. В нея решенията на едно правителство са колективни. В една парламентарна република мандатът за преговори се дава от НС. Ако нещата не функционират по този начин, значи има проблем. И понеже, пак се връщам на темата с Шенген, Холандия, Франция, Финландия, Дания, държави, в които има традиционни демокрации, очевидно за тях този проблем е съществен и те виждат, че начинът, по който функционира в България, не им дава достатъчно неопровержими доказателства, че нещата могат да се случат по начина, по който се очаква в демократична Европа.

Водещ:    А какво стана с писмото до ЕНП, което беше изпратено от "Синята коалиция" във връзка с т. нар. реабилитиране на Тодор Живков и неговия режим, знаете ли някакви подробности, как са реагирали там?

Н. Нейнски:    Знам, че се очаква коментарът и отговорът на писмото, но аз тук използвам въпроса ви, за да, така, да го развия и да кажа следното. Въпросът в България, както и с това писмо, не е кой е "за" и кой е "против" Тодор Живков. В крайна сметка той е част от историята. Оценката за него всеки я е дал, включително и се дава в момента. Той е покойник и наистина периодът ще бъде оценяван, включително и от историци, не само от политици. За мен обаче въпросът е много по-сериозен и този въпрос засяга темата с това как оценяваме последните 20 години, най-новата българска история. За мен е притеснително, че оценката на сегашните управляващи, от ГЕРБ и от "Атака", за тези 20 години е като за недобри години за България. И за мен е притеснително от гледна точка на това, че тези последни 20 години с всичките си условности, вероятно с многото си проблеми, така или иначе в тези години България отвоюва правото си за демократично и свободно развитие. България успя да реформира икономиката си, да направи съществените реформи. България стана член на ЕС, стана член на НАТО, свали визите. Тоест тези всички неща са резултат наистина на демократичното развитие на страната. И аз се питам срещу кое по-точно в тези 20 години са те? Ако има проблеми с корупция или с престъпност, ето те сега имат цялата възможна власт всички хора, които персонално, които са нарушили закона, могат да бъдат изправени пред българското правосъдие. Темата с тромавия български съд също не може да бъде извинение и не можем да очакваме, че Европа през мониторинга ще ни казва или ще ни размахва пръст как да направим едно или друго нещо, защото, пак казвам, се връщам на темата с парламента. Когато имаш мнозинство, когато дори може да съставиш конституционно мнозинство, защото няма политическа сила, дори и най-безсмислената, която когато й се внесе публичен пакет с промени и предложения за реформа в съдебната власт, да не подкрепи тази реформа, ако тя е свястна и ако тя наистина е в полза на хората, ако щете, защото ще бъде публично представена и всеки ще брани политическия си имидж. Тоест те имат възможност да направят реформата в съдебната система, за да я направят по-функционираща. Моят апел към тях е наистина да ориентират силите си в тази посока. Тогава България наистина ще стои още по-тежко в очите на своите партньори и тогава ще видим, че голяма част от нещата, които ни се виждат нереализуеми, ще бъдат реализирани. И аз само давам примера със случая с българските визи, към които знаете, че имам отношение. Когато България водеше последната фаза от преговори с ЕС, включително с Гюнтер Ферхойген, който тогава беше комисарят, ние в началото излязохме със същия аргумент, всички критерии са изпълнени. МВР си беше свършило отлично работата. Цялата държава беше изпълнила съответните сектори и условията, които трябваше да бъдат изпълнени за свалянето на визите, обаче го имаше онова "но", постоянното "но" в срещите ни на ниво министри на външните работи, министри на вътрешните работи, държавни глави. И всъщност тази последна политическа фаза, в която ние успяхме да убедим Европа, че доверието, което ще ни бъде дадено, за да паднат окончателно визите, си заслужава, защото системата и държавата ни функционира добре, нормално, че ние всъщност сме страна, която сме успели и не само да приемем, но да прилагаме европейското право, тя беше ключова за свалянето на визите.

Водещ:    Между другото извадихме си едни неща от една ваша статия, която четох, в която казвате, че според днешното управление за последните 20 години само се е крало и се е приватизирало, че демокрацията е равна на престъпност и корупция, че членството ни в Европа е незаслужено, че чуждестранните инвеститори трябва да си ходят, че европейците не ни обичат, че Русия единствена, както винаги, ни мисли доброто.

Н. Нейнски:    Е не са ли техни твърдения, за съжаление казвам аз. И срещу това аз се изправям, пак казвам, че успяхме да отвоюваме правата на малцинствата, че успяхме да реформираме икономиката си, че се промени собствеността, защото, включително това, което се говори за приватизация, има промяна на собственост. Ако има нарушения, ако има неща, които наистина не са направени, както трябва, ами има съд, има възможности, пак казвам, процедури демократични във всяка държава този, който е нарушил закона, да бъде изправен пред правосъдието. България сваля визите не незаслужено, а в резултат на изпълнение на определени условия, и хората, които са работили за това, не само външният министър и външно министерство, това е цялото правителство, Министерство на вътрешните работи, част от тези хора работят и включително в момента в българската държавна администрация и подценяването на техните усилия според мен е напълно незаслужено, защото аз много добре знам как те работиха. България, за да стане член на ЕС, трябва да даде, дори вече хората в цялата страна, без да се занимават с политика, знаят, неопровержими доказателства за функционираща пазарна икономика, за осъществени ключови реформи в ключовите сектори, да дадат визия за това как ще се развива България. На базата на тази оценка, на тези доклади и на политическото доверие към България бяха свалени визите. България започна, завърши успешно преговорите си с ЕС, т. е. нещата трябва да бъдат оценени. Трябва да се стъпва върху направеното, за да можем наистина този континюитет, това развитие в страната да буди доверие в партньорите ни.

Водещ:    Обаче аз имах възможност да питам и г-н Костов тук, в нашето студио, сега ще ви питам и вас. С това писмо в крайна сметка не изглеждаме ли малко пак такива типични балканци, които се клепат едни-други пред баткото, който трябва по някакъв начин да издърпа ушите?

Н. Нейнски:    Не, не изглеждаме и веднага ще ви кажа защо. Това, което вие ме питате, ми напомня нещо, което за мен е, така, много сериозна камбана в Европа. Вчера, по памет цитирам, г-н Барозу е направил едно изказване, в което казва, че в момента в Европа се надига вълна на популизъм и, забележете, национализъм и екстремизъм, които са изключително опасни. И усилията на демократичните семейства, на ЕНП, на левите, на либералите, трябва да бъдат насочени към това наистина европейското мислене, европейският проект, европейското законодателство наистина в очите на хората да бъдат успешните проекти, защото ако се създаде вакуум, обществото никога не търпи вакуум, дали е българското или е европейското общество, ако ние не съумеем да убедим хората, че пътят, по който вървим, е правилният път и че той ще им донесе реална промяна в живота, те ще потърсят месиите, те ще потърсят хора, които невинаги ще им дадат правилните решения, или най-малкото аз твърдо вярвам в това, че ходът на историята не може да бъде върнат назад, нито ще има втора Берлинска стена, нито може да има втори Тодор Живков, нито могат да се върнат някакви крайни движения в Европа и в света. Но че може да се забави развитието на света, на Европа, и в частност на България, е очевидно и че има хора, които ще се възползват от трудностите, за да могат да предизвикват регреса, това е очевидно. И нашето писмо към ЕНП не е в посока на това, пак казвам, кой е лош и кой е добър, защото те достатъчно добре могат да виждат, а една аларма по отношение на това, че в страните от Централна и Източна Европа, посткомунистическите държави, носталгията по миналото е реална заплаха, защото, когато ти отречеш 20 години и кажеш, че тези години, 20-те, не са били добри години за България, логично идва носталгията по Живков, така аз го символизирам, носталгията по времето, както те казват, по което пускаха банани. Ами вижте какво стана само преди 2 дни... А значи няма такова нещо като безплатни обеди и вечери, никога повече няма да бъде, носталгията... хората по естествен начин, когато срещат трудности, си казват, да, преди имаше възможности, примерно бяха по-ниски цените, или примерно аз познавам точно тези тези, които се развиват, по времето на Живков какво е имало и какво е нямало, или както се каза, и по негово време много беше построено. Ами то и по времето на Хитлер и Сталин много е построено, ама това ли са поводите ни за сравнение, нали, нека да не се връщаме в такива, така, крайно носталгични настроения, защото те няма да ни доведат до нищо добро. Според мен това, което се случва и за което алармира Барозу в момента Европа, и пак казвам, това е първият представител, и то на толкова високо ниво, който предупреждава Европа какво се случва. Той е председателят на Европейската комисия. Освен това той е член на ЕНП. И този човек казва, внимавайте, задава се популизъм и национализъм. Знаете, Балканите е гнездо на национализъм. Ние имаме още толкова проблеми наоколо и ако наистина не сме почтени и към нас, и към народа, който ни е избрал, просто една сутрин може да се събудим в съвсем друга България.

Водещ:    Не е най-приятният финал на нашия разговор...

Н. Нейнски:    Е, предупреждение...

Водещ:    Е но се надяваме да не се случва точно така.

Н. Нейнски:    Разбира сеЕ

Водещ:    Благодаря ви много, г-жо Нейнски, за този разговор.