Михаил Михайлов: ГЕРБ опитва да подменя историята

 Интервю за в-к "Труд" на депутата от СДС Михаил Михайлов.

- Д-р Михайлов, от „Синята коалиция" обявихте Изборния кодекс на ГЕРБ и „Атака" за закон на статуквото. Защо?
- Да, защото нищо съществено не променя. Например ГЕРБ избягаха от преференциално гласуване - да се даде възможност хората, а не партийните номенклатурчици, да редят листите. С 20% праг за преференция изборът на гражданите отново ще е партийният вожд първи, секретарят втори... Ако има нулев праг и задължителна преференция, няма да има привилегировани - може да си 10-и в листата, но да станеш първи, защото си мобилизирал хора да гласуват за теб.
- ГЕРБ твърдят, че това може да доведе до купуване на гласове.
- То и сега може да се купуват гласове! Нали това се случваше на всички избори? За мен българският народ се води от мисълта на последствията. Случва се нещо и почваме да се тюхкаме - как можахме да го допуснем! Като с падналата сграда в София. Повечето стари сгради от години се вижда, че всеки момент ще се срутят! Но се сещаме, като стана трагедия. Така и с изборите - всички дружно твърдяхме, че последните избори са били най-манипулираните, най-корпоративните, най-купените, сега изведнъж им вдигаме оценка „6". Какво друго значи да напишеш изборен кодекс, в който почти нищо не променяш?
Има някакви дребни технологични неща - ще се гласува само с кръстче, със син химикал, нямало да се снима... Майтап работа! Технологията не е важна. Направи задължителна преференция, машинно и електронно гласуване, дай чистота на финансирането на партиите. Това са кардинални неща. А ГЕРБ се занимават дали в една листа хората ще се конкурират че и така да е, нали партийната листа печели от това?
- От вас дойде идеята да се въведе т.нар. плаващ мандат за парламентарните избори. Обяснете какво значи и ще убедите ли колегите си да ви подкрепят.
- С тази идея всъщност ще се стимулира най-важното избирателната активност. Казваш на хората - в нашия район - Пазарджик или Русе например, вече няма да има сигурни 8 депутати. Може да са 10, но може да са и трима. Това зависи от избирателите - ако излезете да гласувате, ще бъдете по-до- бре представени. И това ще го казва всяка партия, защото ще има интерес. Ще се мобилизират много повече хора. Освен това плаващият мандат е много по-справедлив. Във всички райони депутатите ще бъдат избирани с приблизително еднакъв брой гласове. Смята се лесно - например има 5 млн. гласували, делиш на 240 мандата - цената на 1 мандат е около 20 000 гласа. В Русе сега има 8 мандата. Да, но ако има 220 000 пуснати бюлетини - мандатите ще са 11. След това се разпределят по партии. Сега е точно обратното - стимулират се райони, в които са гласували по-малко хора. Подкрепа за идеята има и в СДС, и в ДСБ. Разбира се, в по-малките региони хората са по-скептични към такава промяна. Но не трябва да се подхожда на принципа кое на мен ми е удобно. Тази система може да ощети и Русе, откъдето съм избран аз. Но какво от това, ако е по-справедливо?
- Да не се получи обаче масово присъствие на депутати от София, Варна, Пловдив...
- В малките населени места не е проблемът в активността, а в това дали са останали хора там. Това вероятно ще излезе при преброяването на населението догодина - на много места просто хората ги няма.
- Вие сте против идеята на ГЕРБ членовете на ЦИК да вземат решения с обикновено мнозинство, а не с 2/3, както е сега. Защо?
- Това значи, че ако ЦИК се избира както досега, има опасност ГЕРБ и „Атака" сами да си вземат решенията. И да правят каквото си искат. А това не го е имало никога - дори по времето на Жан Виденов. Но не е само това - на ЦИК се дават твърде много правомощия, дори да решава кой ще се явява на избори и кой не. Не сме съгласни и с много други неща - например отказа от вот с машини за гласуване. Колкото и да струват те - на първия вот ще се избие инвестицията от спестените пари за хартия, за печат... ГЕРБ пак говорят врелинекипели как можело да има манипулации, да се разбие софтуерът... Какъв проблем - 200-милионна Бразилия въведе електронен вот. А там малограмотното население е много повече, отколкото тук!
- Според съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Тодор Димитров и десни, и леви „скачат" срещу кодекса, защото това е най-политическият закон и ГЕРБ са засегнали много интереси. Така ли е?
- Напротив - никой не скача, защото нищо не променя този закон. Ограничава ли купуването на гласове, ограничава ли корпоративния вот? Всичко си е същото! И този проект, и бюджетът, и пенсионна реформа показват неувереността на правителството. Не се вижда воля, не се вижда усилие за реална промяна.
- Отношенията между „Синята коалиция" и ГЕРБ съвсем се обтегнаха след „добрите думи" на Бойко Борисов за времето на Тодор Живков. Излязохте с гневна декларация. Защо?
- Когато нямаш памет, се появява деформация на ценностите. И младите хора са най-уязвими. Появява се въпросът добро или зло беше комунизмът. Какво имаше тогава -. празни магазини - само с хляб, мляко и месо. Чакаш Нова година, за да ти отпуснат портокали и кокакола... Това ли е хубаво? Или че сме построили „Кремиковци"? Тогава нямаше духовни и религиоз-
ни ценности. Затова отваряме този дебат. Хората трябва да имат памет. Затова и предлагаме да се направи музей на жертвите на комунизма. Да можем да заведем децата си да видят как са били мъчени хора, как са ги давали на прасетата... Както се ходи в „Освиенцим". Като се сблъскаш от дете със злото, още тогава ще си кажеш: „Аз не съм от страна-
та на злото.
- Защо Борисов, а и Сидеров заложиха на носталгията по миналото?
- За Сидеров е ясно „Атака" е ултралява партия, иска национализация, да изгони всички чужденци... Но така да говори премиер от дясна партия, член на ЕНП? Десните партии правят друго - те преструктурират икономиката, правят реформи, уповават се на християнските ценности. Да обясняваш колко хубави били магистралите от комунизма... Какво значи това? Историята не е 200 км магистрали и 200 болници. Историята са хилядите съсипани и погубени човешки животи, хиляди хора, живеещи в страх, че нещо може да се случи със семейството им, защото някой е разказал политически виц. Въпросът днес е какво избираме -общество на страха или общество на надеждата.
Бойко Борисов дойде на власт, защото носеше надежда. Че ще обедини всички сили и ще се излиза от кризата. Така правят големите лидери - събира се цялото кралско войнство и се правят реформи. И хората си казват - ще затегнем коланите, това е правилната посока. Както го направи ОДС след Виденов. Вместо това сега надеждата отстъпва на страха, че нищо не се случва, а вместо това има опит да се подменят ценности. Този опит не само не трябва да бъде слушан. Не трябва да бъде произнасян изобщо.
- Някои биха ви опонирали, че не е виновен този, който реабилитира миналото, а тези, които не сте оправдали надеждите им в демокрацията?
- Въпросът за прехода е голям и не може да се говори общо - беше много лош или много добър. Общественият живот е като човешкия - неизбежно има лъкатушене. През 1991 г. прохождахме. Естествено, имаше грешки и в селското стопанство, и къде ли не, но това беше първото прохождане. Бяхме като малко дете. Да, то пада, блъска, чупи. След Виденов започнахме отначало. ОДС направи много неща, много не направи, но посоката беше вярна. Това е най-важното. Кабинетът на Сакскобургготски и дори на тройната коалиция не промениха тази посока. Защото тя е безалтернаивна. Сега питаме къде е посоката. В криза това е ключов въпрос. Защото виждаме какво се случва с
Ирландия, Гърция... Ау нас къде са реформите? Нямало било пари? Дават се 100 млн. лв. за подслушване, над милиард за МВР. Това постна пица л и е? Това си е направо мешана скара и здраво ядене!
- Пратихте писмо на ЕНП срещу ГЕРБ заради Живков. Какво очаквате?
- Важно е как ще реагира ЕНП. Чух някой да казва, че това не било работа на ЕНП. Не е вярно. Това е абсолютно вътрешен въпрос. ГЕРБ, СДС, ДСБ сме членове на европейската десница. Това е едно семейство. И какви са ценностите ни, кое ни обединява, в какво вярваме е именно разговор в семейството. Затова искаме да чуем какво мисли ЕНП. Защото ако приемем, че антикомунизмът вече не е актуален, ако се приеме, че Тодор Живков е велик лидер, въпросът е дали наистина нямаме място в семейството.
- Бихте ли напуснали ЕНП, ако няма санкция срещу ГЕРБ?
-Да. Но това е моето лично мнение, в СДС не сме обсъждали въпроса. Силата на ЕНП не бива да се мери в това колко депутати и премиери ти дават партиите членки. Това е аритметика. Не. Най-важни са корените и ценностите, които всяка партия в семейството отстоява.
- Е, не е ли дошло време „Синята коалиция" да реши подкрепя ли още ГЕРБ, или излиза в опозиция - разминаванията ви вече са ценностни, не цифри или алинеи в някой закон.
- Според мен, ако наистина премиерът застава зад тези носталгични въздъхвания и спомени за Тодор Живков, ние нямаме основание да подкрепяме такова управление.

Интервю на Лилия Цачева.