Концепцията на правителството е изначално объркана

Помня, че при първото ми отиване с министър-председателя Костов в Брюксел, когато ние споменахме, че искаме най-скоро да започнем преговори по влизането ни в ЕС, те ни казаха: "Та вие излизате от криза, имате огромна инфлация, заплатите и пенсиите ви са по няколко евро, за какъв ЕС говорите... вие сте на светлинни години от тази възможност..."

- Казвате, че напоследък има раздвижване във вашия кабинет, на какво се дължи?

- Не бих казала, че е изненадващо, защото хората, които идват, идват от нужда. Обикновено в приемни и офиси хората идват, когато имат да поставят някакъв проблем, и за съжаление в повечето случаи проблемите са сериозни - свързани с икономическото положение, с липсата на работа, но и част от тях са с идеи.

- Но това не е ли работа на правителството?

- Всяко правителство идва на вълната на надежди и на очаквания, тоест очаква се нерешени и затлачени проблеми да получат своето решение при смяната на управлението. Навсякъде е така. Хората винаги дават един толеранс, може би различен за различните правителства, но, общо взето, между една и две години хората очакват поне да започнат да се разрешават проблемите. Ако това не се случи, първо, следва един период на тревожност, на хората дори някак не им се вярва, че не се разрешава нищо. Това е съвсем човешко, защото когато си натоварил някого с голямо очакване и след това въпросното очакване не се реализира, ти не искаш да признаеш пред самия себе си, че си излъган, и започваш да търсиш вариант да си решиш проблемите. Това в някаква степен се превръща в социология и за мен фактът, че хората все повече и повече търсят Синята коалиция, е много показателен и това я идентифицира като надеждата за тях.

- Потърсих ви по повод реформите. Защото правителството на СДС правеше реформи. Сегашното също трябва да прави реформи... Нека първо ги сравним като дълбочина и сложност. Всъщност г-н Бойко Борисов каза, че досега на практика не са правени реформи...

- Проблемът в България е, че много хора идват с идеята, че всичко започва от тях. Обективният наблюдател от дистанцията на времето може много лесно да прецени какво беше свършено през различните периоди и различните правителства. Истината е, че дори и най-големите душмани (както се казва) на реформаторската десница днес признават, че между 1997 - 2001 г. бяха направени най-сериозните и най-болезнените реформи. И казвайки тук думата "болезнени", искам да разясня, че има една принципна разлика между правителството на СДС и сегашното. Тази разлика дори не е единствено във волята за промяна - което може да се коментира, защото те винаги твърдят, че имат воля, включително и ЕС каза, че вижда такава, но във възможностите.

Защото правителството на ОДС имаше зад гърба си стабилно мнозинство. Аз много пъти заявявах и пред медиите точно това, че когато си натоварен с очаквания, за да можеш да реализираш реформи, ти трябва да си осигуриш стабилно мнозинство. Затова за мен до ден днешен остава необясним фактът защо, след като европейската практика е политическите партии от едно и също семейство да направят коалиция, особено когато нямаш стабилно мнозинство, това не се случи тук. Стабилно мнозинство с партии - членки от едно семейство, което означава сходни виждания по всички проблеми, ще ти даде възможност за много по-голямо, дори реформаторско мнозинство, както и политически възможности, често пъти непосилни за една политическа сила. Вместо това обаче беше създадено правителство на малцинството, което в различните ситуации разчиташе на различна подкрепа, но - ако използваме техния израз - "на безусловната подкрепа на „Атака".

Моят въпрос е кое е онова, което сближава „Атака" с ГЕРБ?! При положение че ГЕРБ е партия - членка на ЕНП, а „Атака" е националистическа формация. Нещо повече - вижданията на „Атака" в сферата на икономиката са диаметрално противоположни от тези на ЕНП. Питам се какъв е смисълът от тази, макар и нескрепена с подпис, но реална коалиция... Това във всички случаи те ограничава в определени реформи, както се вижда, или пък те тласка към реформи, които нямат нищо общо с дясното мислене, защото желанието да се приватизират пенсионните фондове няма нищо общо с мисленето на десницата.

Това по какъв начин различните правителства решават пенсионната си реформа е в националните правомощия, тоест ЕС не може да се намеси и да каже "направете го не така, а иначе", но вече политическото семейство, ЕНП, е логично да съблюдава спазването на дяснополитическа линия, докато национализирането на фондовете, което беше предложено, не е такава линия. В тези неща аз виждам в много голяма степен опит да се угоди на един партньор в политиката, който - пак казвам - за мен е необяснимо защо е потърсен...

- Това е вашият въпрос, а имате ли отговор?

- Според мен единият от възможните отговори е, че се създава гъвкаво мнозинство с цел да си запазиш възможности за всякакви ходове. Обаче поливалентността в политиката за мен лично може в краткосрочен план да ти дава някакви дивиденти, но в дългосрочен план създава трайно разрушаване на доверието. Това, което виждаме при сегашното правителство, е постоянна смяна на решения - един министър казва едно, след това друг казва друго, премиерът идва и казва трето... все едно че се тества общественото мнение и като се види дали е позитивно или негативно в зависимост от това се взима соломоновското финално решение.

- Като се основете на вашия опит като част от реформаторско правителство, в края на краищата кой носи отговорност и кой взема решенията? Дали Симеон Дянков, от когото всички синдикати се оплакват, дали Цветанов... Кой прави реформата и кой носи отговорност за нея?

- Според мен е изначално сбъркана концепцията за правителството, защото лично за мен (понеже говорим за моя опит и опита на нашето правителство) големите въпроси на реформите в България трябва да бъдат обсъждани в парламента, а не да бъдат институционализирани в такъв формат със синдикати и работодатели, защото по този начин се стига до синдикален диктат, който ти определя политиката в ключови моменти, когато от теб се изискват реформи, които невинаги са популярни сред синдикатите...

Правителството, от което аз бях част, имаше визия за това какво трябва да бъде направено в България и ние носехме колективна отговорност за случилите или за неслучилите се неща. Спомням си, че още по онова време се правеше опит да се разграничи вътрешната от външната политика и аз неведнъж съм казвала, че не може да имаш успешна външна политика, ако нямаш успешна вътрешна, защото външният министър по същество продава политически извършеното в държавата, той може да лобира за едно или друго решение, може да наклони везната по едно или друго решение, но в крайна сметка без едно критично ниво от извършени реформи и решения, взети колективно от правителството, не може да има качествен отскок, а този качествен отскок беше извършен и на практика.

Това, от което лично мен много ме заболя, беше опитът да се оспори, включително и по отношение на членството ни в ЕС, зад което членство не стои просто работата на външно министерство, зад него стои работата на цялото правителство - икономическа стабилност, работата на МВР... тоест рекапитулацията на един огромен труд беше подценена. Това, че България стана член на ЕС, беше не по силата на някакво великодушие от страна на ЕС, а на покрити критерии. Естествено че ние продължаваме да се усъвършенстваме и да се доразвиваме в различни правителства с различен успех, но фундаментът, базата беше поставена именно в периода 97 - 01 г., всички си спомнят от каква ситуация излезе България в 1997 г.

Помня, че при първото ми отиване с министър-председателя Костов в Брюксел, когато ние споменахме, че искаме най-скоро да започнем преговори по влизането ни в ЕС, те ни казаха: "Та вие излизате от криза, имате огромна инфлация, заплатите и пенсиите ви са по няколко евро, за какъв ЕС говорите... вие сте на светлинни години от тази възможност..." Добре, обаче това се оказа възможно в рамките на няколко години, което показва, че в политиката няма невъзможни неща, ако имаш - пак казвам - стабилно мнозинство (то е най-големият ключ!), ако имаш също и яснота - не да търсиш човек с идея за реформа, а да имаш концепция за реформата и да имаш човек, в разговора, с когото да откриеш сходство на възгледите и той да приеме да извърши тази реформа и да има куража да я извърши.

- Не съм съвсем уверен, че хората разбират, нито дори, че помнят това, което извърши СДС. Между другото, аз също имах чувството, че СДС не защити смисъла на своите реформи веднага след като падна от власт. И това е една от причините сегашното правителство да се притеснява да прави реформи. Като вижда какво се е случило с онези, които са се осмелили да ги правят навремето...

- Веднага ви отговарям - защитата на правителството е СЪЩО колективен труд. Не може който и да било и каквото и влияние да има да реабилитира и защити един капитал, който е колективен труд. Мисля, че това, което направи възможен пробива от страна на политическите ни опоненти, е разколебаването и в някаква степен разноговоренето по една сериозна тема.

В това отношение както представянето на концепцията на едно правителство е колективен труд, който всички изпълняват, по същия начин защитата или реабилитацията (защото тогава ставаше въпрос за реабилитация, защото атаката срещу нас беше изключително голяма), трябваше да бъдат колективни. За съжаление обаче не стана така. Но да не се връщаме в миналото.

- Да не се връщаме, но все пак всички помнят търканията от онова време. Не знам доколко политически и доколко лични, бяха те но...

- Истината е, че, както и да го наречем, тези търкания направиха възможни много неща, за които след това всички ние съжалявахме, защото отслабването на реформаторската десница създаде вакуум, в който се настаниха субекти, които, нека го наречем дипломатично -  имаха спорен ангажимент към пътя, който ние бяхме поели.

- Личи си, че сте навлезли в европейското говорене, даже се възхищавам на това дипломатично говорене. А дали е дошло време да бъдат превъзмогнати онези настроения?

- Нямаме друг избор. Ако по някакъв начин всички ние носим отговорност за онова, което се случи, още по-голяма ще е отговорността, ако виждайки реално последиците от това, не предприемем необходимите действия за стабилизирането и реализирането на проекта „Синята коалиция". Аз определено считам, че този проект трябва да бъде развит. Първо, защото вярвам в него и, второ, считам, че той не може да бъде печеливш, ако се замрази във варианта, в който е. Той трябва да има своето развитие, своята стратегия, той трябва да бъде дългосрочен проект.

Това са очакванията на хората. Аз се срещам с десетки, стотици хора къде ли не - едно от неудобствата, но и предимствата да бъдеш популярно лице е, че всеки те спира и ти казва и хубавите, и лошите неща - и мен ме спират хора, които са загрижени и имат позитивно отношение към всички нас. Те дори не искат по някакъв начин да им обяснявам каквото и да било; те искат да им се даде перспектива. Това е огромен ангажимент!

Смятам, че предстоящите президентски и местни избори са много сериозно изпитание, към което реформаторската десница трябва да се отнесе с необходимата отговорност, защото мисля, че големият дебат на президентските избори ще бъде дебатът за това каква България си представяме. Освободила съм се от клишето, че като сме станали членки на ЕС и НАТО, нещата някак от само себе си вече са се решили. За мен дебатът на президентските избори ще бъде геополитически. Категорично! И претендирам, че традиционната десница има правото, капацитета и най-важното - се отличава от останалите по своята коренно различна визия за България. Тя е много по-последователна, много по-принципна и отстоявана в продължение на 20 години. Тя касае въпроса как да се развива България и като член на ЕС, и по отношение на такива ключови за страната ни и за Европа теми, каквато е енергетиката. Защото темата АЕЦ „Белене" се оказва разделителната черта между Синята коалиция и всички останали.

- Да разбирам ли, че като казвате геополитически дебат, имате предвид най-вече един проект, който отразява някакви връзки с Русия ?

- Не някакви, а доста сериозни. За мен този проект е икономически неизгоден - казвам го без дипломатичност! Самият факт, че толкова се настоява за неговата реализация, ми навява мисълта, че има други извъникономически аргументи този проект да се случи. Разговаряла съм с комисаря по енергетиката и знам, че на този етап няма сериозен европейски инвеститор, който да проявява интерес към него.

- Премиерът все очаква отнякъде да се появи такъв...

- Ние всички очакваме, но както се казва, от очакване пари не се взимат, въпросът е какво ще се случи, а чакането във всички случаи показва, че се търси някакъв смилаем вариант за неговото реализиране.

- И че инвеститорите все още не са хукнали към този проект?

- Безспорно! Ако всичко онова, за което те ни говорят, че в крайна сметка този проект е изключително добър за България, и ако е икономически изгоден, нали се сещате, че както сме страна - членка на ЕС, инвеститорите ще се избият кой да се включи в него. Фактът, че няма такава опашка, показва най-малко, че има съмнение в неговата изгодност. За мен не е аргумент това, че са похарчени милиони левове, това не означава, че трябва да похарчим още три пъти по толкова.

- А за президентските избори Синята коалиция при всички случаи ли ще участва със свой кандидат?

- Да, определено. Смятам, че трябва да участва със свой кандидат, а мисля, че такова е и решението.

<span>Каре : </span>  -  Хората все повече и повече търсят Синята коалиция.  -  И най-големите душмани (както се казва) на реформаторската десница днес признават, че между 1997 - 2001 г. бяха направени най-сериозните и най-болезнените реформи. - Според мен е изначално сбъркана концепцията за правителството -  Рекапитулацията на един огромен труд беше подценена -  Темата АЕЦ „Белене" се оказва разделителната черта между Синята коалиция и всички останали... Това, че са похарчени милиони левове, не означава, че трябва да похарчим още три пъти по толкова.