Реформи може и без пари да се правят

Напоследък правителството на Борисов е критикувано заради липса на реформи в структуроопределящите сектори на икономиката. Заради определението на финансовия министър Симеон Дянков, че бюджетът на държавата е като "малка пица", мнозина приеха реформите единствено само като съкращаване. За повечето икономисти обаче реформите са начин на мислене, нова визия за икономиката, нов поглед към живота на обикновения българин.

Един от митовете, които се създават през последната година, е този, че реформи може да се правят само с пари. А когато това не е достатъчно - с много пари.

Истината обаче е съвсем друга. Пример за реформа, която не гълта, а спестява пари на държавата, е административната.

Данни от Националния статистически институт показват, че за периода от 2001 до 2008 г. заетите в държавно управление и задължително обществено осигуряване се увеличават от 95 825 на 131 575 души.

Т. е. в мандатите на правителствата "Сакскобургготски" и "Станишев" има едно изключително сериозно разрастване на бюрократичния апарат, което касае не само брой хора, но и бюджети, сгради, техника и т. н.

Факт е, че през този период населението на България непрекъснато намалява, в същото време има и някакви наченки на електронно правителство.

За да се удовлетворят претенции на коалиционни партньори обаче, броят на бюрократите непрекъснато растеше. Да не говорим за разрастването на сграден фонд, почивни бази, автопарк и други придобивки - всичко това за сметка на българския данъкоплатец.

Преди около век социологът Макс Вебер доказва присъщата на всяка администрация склонност към разрастване. Въпросът е дали в България има воля тази тенденция да бъде пречупена.

Друг пример за реформа, която не само спестява, а дори може и да носи приходи, е тази за концесиониране на железопътна инфраструктура вместо държавното й субсидиране.

Повечето жп гари в България са в отчайващо състояние и могат да бъдат отдадени на концесии, вместо да гълтат пари на българския данъкоплатец.

Красноречив пример за ползата от такава политика са летищата в Бургас и Варна, които бяха концесионирани преди няколко години. Тогава държавата получи фиксирана сума при сключване на договорите, а за срока им на действие ще получава 20% от годишните приходи на аеропортовете.

За отбелязване е, че става дума именно за приходите, а не за печалбата, която е лесно манипулируема счетоводно.

В същото време концесионерът изгражда цялостна нова инфраструктуравключително нови терминали, като през цялото време държавата не губи правото си на собственост. Нещо повече - тя получава тези новоизградени активи след изтичане на концесионния договор.

По този начин летищата носят реални приходи на държавата, без тя да се ангажира с каквито и да е инвестиции и субсидии. Същата политика може да се приложи по отношение на жп гари и дори железопътни линии. Дори бегло сравнение между Централната автогара и Централната жп гара в София е достатъчно, за да бъдат видени ползите от частния мениджмънт на инфраструктурни обекти.

Други примери за реформи, които носят приходи, са приватизация на губещи и неефективно управлявани предприятия, както и закриването на малки болници, които не предоставят качествени медицински услуги и дори нямат налични специалисти. За осъществяване на второто има определени заявки от новия здравен министър.

Приватизационният процес обаче изостава изключително много и приходите от него през 2010-а ще са несравнимо по-малки от заявеното, включително от заложените в държавния бюджет.

Изводът е, че за провеждането на реформи е необходима преди всичко воля и дългосрочна визия.

Оправданието с "малката пица" е напълно несъстоятелно, тъй като за реализиране на горепосочените реформи не са необходими средства от бюджета. Да не говорим, че за всички 20 години на прехода само в бюджет 2009-а имаше повече пари.

Ако трябва да направим сравнение с 2007-а (последната година, преди сегашната криза да засегне България), тогава бюджетът беше с около 5 милиарда лева по-малък.

Тоест ГЕРБ няма как да оправдаят липсата на реформи през последната година с недостиг на средства.

Пари има, те не са по-малко от тези през предходните 20 години, а е и факт, че далеч не всички реформи изискват наливане на допълнителни средства. Напротив - в голяма част от случаите незабавният ефект на реформите е именно спестяване на пари.

В крайна сметка покривът трябва да се ремонтира, докато тече, защото иначе цялата къща може да рухне.