Мартин Димитров: Правителството прави голяма грешка с образованието

Интервю за в-к "Труд" на председателя на СДС Мартин Димитров. 

- Г-н Димитров, задава се трета поред зима, в която България ще е в задушаващата прегръдка на кризата. Бюджетът догодина залага растеж, но хората едва ли ще го усетят веднага. Какво очаквате да се случи в икономически и политически план?

- Зимата ще бъде тежка. За жалост правителството не бе достатъчно решително, за да ни измъкне бързо от кризата. Предстоящите месеци ще бъдат повратна точка и тест доколко управляващите могат да си изпълнят програмата. Общественото недоволство ще расте и ще бъде титанично предизвикателство за всички партии.

- Докъде може да стигне общественото недоволство?

- Заложени са много мини. Затварянето на „Брикел" и преминаването на още няколко предприятия в особен режим ще роди убийствено недоволство. Правителството прави голяма грешка с образованието. Войната със Софийския университет е абсолютно ненужна. Няма значение какви хора ръководят и преподават във ВУЗ-а. Знам, че част от тях са с леви убеждения. Ректорът май се е затичал зад проекта на президента Георги Първанов. Но въпреки това -такива конфликти са недопустими. Като дърпаш котката за опашката, не знаеш кога ще те одраска. Обществото е непредвидимо - никога не е ясно кога ще избухне. Социалното недоволство е като бомба със закъс-нител и има опасност да се взриви скоро.

- Обвинявате правителството в нерешителност. Какво можеше да стори и
какво не е късно да направи?

- От метафората на премиера става ясен проблемът: „Нямаме пари - затова не правим ремонти. Когато семейството е в недостиг, не си оправя кухнята". Логиката е точно обратната - трябват ни реформи, защото не ни стигат парите. Моята кон-траметафора е: на българското семейство не му стигат парите вече трета година и ако не се съкратят всички излишни разходи, то ще фалира. Виждам у премиера неразбиране на същността на проблема. Вижте какво прави Великобритания - изключително мащабна реформа в администрацията. А у нас - нищо.

- Липсата на реформи до какво води?

- Инвеститорите, особено едрите, гледат анализите за бизнес средата. Първото впечатление е добро - България има ниско данъчно облагане. Но където се национализират частни пенсионни фондове, големи инвеститори не стъпват. Винаги идва въпросът: ако има някаква национализация, коя ще е следващата. Докато „Атака" бръщолевиха тези идеи, не беше страшно, понеже нищо не зависи от
тях. Даже изглеждаше забавно. Но когато се прави от правителството, е опасно. В Европа никой не си позволява подобна фриволност. Пенсионни фондове с проблеми има и в други страни, но никой не играе така грубо.

- Като цяло в пенсионните фондове и в Сребърния фонд има много пари, но като че ли те не се използват по най-добрия начин. В същото време икономиката има нужда от свежи инвестиции. Защо част от парите не отидат за инфраструктура?

- Въпросът още не стои драматично. Проблемът е, че до момента сме усвоили 7% от европейските фондове. А парите са за магистрали. И е важно да се използват по предназначение,иначе ще ги изгубим окончателно. Нещо повече - ако до 2013 г. караме със същата усвояемост, ще ни намалят парите за следващия период. Ще кажат: „На българите явно пари не им трябват". Ако в Ирландия имаше 7% усвояемост, това щеше да бъде тема №1 за държавата. Не ми стига министър Томислав Дончев да повтаря, че всичко е наред. Не е така. Еврофондовете са големият резервоар. И трябва спешно да се изгради административен капацитет, ама не на думи. Къде е логиката да има милиарди, на които пише „За България". А ние да не подготвим проекти. Правителствата ще се сменят, докато въпросът не бъде решен. Сергей Станишевсе провали тотално. Томислав Дончев имаше успехи, но са недостатъчни.

- Смятате ли, че заложеният от Министерството на финансите 3,6 % икономически ръст догодина е постижим?

- Като правим оценки за бъдещето, е важно да разчитаме на консервативен сценарий. Всеки човек, който си планира доходите, избира реализма. А в бюджета прелива от оптимизъм. Резултатите ще са такива, ако всичко се развие по най-добрия начин. Но това е рисковано, защото в бюджета няма буфери. И понеже правителството вижда, че се изчерпват вътрешните ресурси, започва спекулации: да вземем резерва на здравната каса и да се използва на общо основание, да се вземат парите от фондовете и да се използват на общо основание. Посоката не е правилна.

- Споделяте ли мнението на депутати, че цари хаос с внесения в парламента бюджет за 2011 г.?
- Хаосът цари, защото програмата на управляващите не се изпълнява. Никой не знае дневния ред на правителството. Да сте чу-вали някога премиерът да е говорил за национализация? Не, само Волен Сидеров. Премиерът каза, че няма да вдига данъци, а повишава осигуровки. Няма план, не знаем накъде отиваме.

- Какво предлагате?

- Първо - приемане на фискален борд. Да се запише в Закона за устройството на държавния бюджет, че правителството харчи толкова, колкото събира. В изключителни ситуации парламентът да гласува дефицит до 3%. Нещо, което направи
Германия, на път са да го сторят Естония и Унгария. Сигналът е силен - казваш на света, че ще си оправиш бюджета.

- Категорично сте против дефицита?

- Особено срещу хроничния. Време е за ясен план за
реформаторски действия. Да дойде премиерът в парламента, да поиска дискусия и подкрепа от депутатите. В криза се действа така. Дори БСП и ДПС да не харесат мерките, нека предложат други. Народното събрание е двигател, извор на реформи. А у нас парламентът научава последен. Колегите, например, не знаеха за национализацията на фондовете. Като ги питах обсъдихте ли я предварително, те гледаха гузно.

- Като не идва премиерът, тропнете по масата, съберете експерти и действайте. Какво чакате?

- Внесохме още през март антикризисна програма с 30 ключови мерки. Написахме стратегия „България 2020", която е представена на обществото за дебат. Спирачката за страната е, че кабинетът започна да мисли краткосрочно, как да изкара до октомври 2011 г., когато са следващите местни и президентски избори.

- Това значи да забравим вече за реформи, така ли?

- Ще бъде трудно. И затова ние с още повече усилия ще настояваме за мерки. Но да вземаме пример не от Уго Чавес, а от европейските страни.

- Слабо натискате кабинета?

- Напротив. Ще гласуваме „против" бюджета на общественото осигуряване и „въздържали се" за бюджета. Ако ни искат за партньор с тази политика, ни губят.

- Как ще коментирате внесените промени в данъчните закони?

- Нека да почнем с осигурителната вноска. Тя не трябва да се вдига, дори и с малко. В света сега има два типа страни - които намаляват данъци и които ги увеличават. Това е сигнал за инвеститорите. Затова не
трябва д^ се пипат осигуровките. За много предприятия, които са на ръба, това ще бъде причина да минат от тъмната страна. Вдигането на осигурителните прагове също не е разумно. Cajvio ще увеличим сивата икономика догодина. Помните как предупреждавахме да не се вдига акцизът на цигарите, защото ще доведе до страхотна контрабанда. Аз съм непушач, но като обикалям пазарите в София, и мен ме примамват с контрабандни цигари. пълно нахалство!

- Откъде да се вземат тогава пари за дефицита в НОИ?

- Въпросът е неправилен. Важно е целият консолидиран бюджет да е вързан. Недостипьт на НОИ не би ме притеснил, ако в общия бюджет има излишък. Дълго търсех кой в правителството е генератор на левите политики и го открих: Тотю Младенов. Национализацията тръгва оттам, увеличението на осигуровките. Младенов се превръща в проблем за реформите.

- За данък лукс какво мислите?

-Данъчните оценки са далеч от действителността. Кашата ще бъде огромна. От акции re c хеликоптерите излезе поуката, че огромни палати сa c ниски данъчни оценки. И какво ще стане -нашият електорат, дясно-мислещите хора, които са в центровете на градовете, ще бъдат ударени с данък лукс. А големите тарикати с големите къщи в крайните квартали и вилни зони - на тях нищо чудно дори да им намалят данъците. Интересна тенденция забелязвам - ГЕРБ почна борба срещу интелектуалците. Първо БАН, после Софийския университет, а сега натоварва с по-големи имотни данъци интелигенцията. 

Интервю на Христо Николов