Ваньо Шарков: Кабинетът изпитва панически страх от протести и взима решения "на крак"

 Интервю на  Ваньо Шарков, депутат от СДС и зам.-председател на комисиято по здравеопазване в Народното събрание за в-к "Новинар" .

-Г-н Шарков, технически възможно ли е с пари за здраве да са плащани пенсии, както обяви премиерът Бойко Борисов?
- Дори технически да е възможно, е изключително незаконно. Парите, които са събрани от здравноосигурителни вноски и се намират в БНБ като преходен остатък или т.нар. резерв, могат да бъдат изразходвани, и се надявам да е така, само с решение на Народното събрание и само за разплащане на дейности, извършени в сферата на здравеопазването.
- Вие вече споменахте, че всъщност НОИ и резервът на НЗОК са на една сметка от 2006 г.
- Затова казвам, че е технически възможно. Проследяването на това кои пари се харчат от тази сметка е възможно да бъде направено и контролирано единствено от Министерството на финансите. Затова казвам, че е технически възможно. Но това е силно незаконно. Ако има доказателства за подобно нещо, извършено от предното управление или в началото на сегашното, то тези данни трябва да отидат веднага в прокуратурата, за да се предприемат конкретните мерки.
- Премиерът е обещал за следващата година да не се формира излишък от парите за здравеопазване. Какво означава това?
- Това означава, че премиерът подкрепя внесения от нас законопроект за здравното осигуряване, който преди две седмици беше гласуван в здравна комисия, с който ние казваме, че средствата, събрани от здравноосигурителни вноски могат да бъдат разходвани единствено и само за разплащане на медицински дейности от страна на НЗОК към изпълнителите на медицинска помощ. Законът е приет на първо четене в комисията по здравеопазване с пълно единодушие. Единствените, които бяха против, са Министерството на финансите. Време е това да се случи в България, защото идеята на преходния остатък беше да се гарантира финансовата стабилност на НЗОК и тя да бъде защитена от икономически, финансови или здравни кризи. В момента в НЗОК има над 1,3 млрд. лв., които са достатъчни да гарантират тази финансова стабилност и повече няма нужда парите на българските граждани от здравноосигурителни вноски да отиват за нещо друго освен за сферата на здравеопазването.
- Как ще се отрази наливането на тези 2 млрд. лв., които обеща премиерът, в една система, която все пак е нереформирана?
- Големият проблем тук има няколко страни. Първата е, че системата наистина е нереформирана. Това трябваше да бъде осъществено в рамките на тази година и да не продължава повече финансирането на лечебни заведения, които осъществяват некачествена медицинска помощ, недостатъчна по обем, или изобщо не извършват такава. За това нещо обаче се иска политическа воля и малко разум. За да бъде осъществено това нещо, означава на практика в някои населени места да бъдат преструктурирани лечебните заведения от болници за активно лечение в болници за друг вид лечение - специализирани или други, или дори да бъдат закрити. Говорим само за лечебни заведения, които не оказват качествено лечение и нямат персонала, който може да извършва такива дейности. Но за да се случи това, първо трябва да бъде модернизирана системата на Спешна медицинска помощ, за да могат гражданите в тези населени места да не усетят липсата на лечебното заведение, а на тях да им бъде подобрен достъпът до най-близкото лечебно заведение за болнична помощ, където могат да получат качествено лечение. Двата процеса са взаимно свързани. От друга страна, системата не е реформирана, защото липсва контрол от страна на НЗОК. Делегираните бюджети, които бяха реализирани за първи път по време на управлението на ГЕРБ, заместват контрола, който трябва да осъществява НЗОК. В началото на годината по наше предложение имаше анекс към Националния рамков договор и се гарантираше, че лечебните заведения за болнична помощ ще получат изработеното от тях, дори да е над делегираните бюджети, след извършване на проверка от страна на НЗОК и удостоверяване и доказване, че такова лечение действително е проведено и такива пациенти са били в това лечебно заведение. В крайна сметка по-късно това беше отменено. Продължава обаче използването на делегираните бюджети, като инструмент за финансов натиск върху лечебните заведения за болнична помощ, което е изключително неуместно. Вместо това касата можеше да си свърши задълженията.
- Как ще се променят нещата с въвеждането на прогнозни бюджети?
- Прогнозният бюджет е форма на исторически бюджет. На базата на броя на пациентите, които са минали през предишната година по различни клинични пътеки и какви средства са изразходвани за тяхното лечение, съответно се прави бюджетът за тази година. Прогнозният бюджет не е този, който може да замени контрола на НЗОК. Огромните финансови средства изтичат в големите лечебни заведения, където се прави голямата медицина. Малките общински лечебни заведения не могат да оказват на необходимото ниво качествена медицинска помощ, но там не се източват големите средства. Там отива малък процент. 22 болници в цялата страна харчат около 600 млн. лв., а останалите 300 болници харчат около 200 млн. лв.
- Вие подкрепяте ли предложението за доплащане и възможно ли е без такова да се оказва качествена здравна помощ?
- Доплащането е инструмент, който може да бъде използван едва след като бъдат освободени парите от здравноосигурителни вноски. Не е почтено да караш българските граждани да си плащат вноските, да ги прибираш в БНБ и да не ги пускаш в системата на здравеопазването и да им казваш, че те трябва да си доплащат. В същото време не е ясно какво точно доплащат - 20% от кое - от стойността на клиничната пътека, от определената от лечебното заведение стойност на лечението? Трябва да бъде направено нещо съвсем различно и много простичко - остойностяване на медицинските дейности, нещо, за което беше поет ангажимент от страна на Министерството на финансите и даже беше изработена промяна в Закона за лечебните заведения. Това обаче не се случва. Трябва да се реши какъв е основният пакет, който се заплаща от страна на НЗОК за лечението на всеки български гражданин. Ако трябва този пакет да бъде намален, онова, което се плаща, трябва да е на 100%, а не на 60 или 70 процента.
- Доколкото си спомням, вие защитавате тезата, че трябва да се отблокира резервът на НЗОК. Това какви рискове носи в условия на криза?
- В момента дори не е необходимо да се отблокира резервът. При увеличението на здравноосигурителните вноски от 6 на 8%, което беше направено от тройната коалиция, тази разлика от 2% трябва да бъде пусната в системата на здравеопазването. Забележете, БСП увеличи здравноосигурителната вноска, но всъщност от приходите отделиха 401 млн. лв. и ги пратиха в преходния остатък или резерва в БНБ. ГЕРБ с бюджета за 2010 г. увеличиха базата, върху която самоосигуряващият се гражданин плаща здравноосигурителните си вноски и отново това увеличение, заедно с предишното, вече под формата на 700 млн. лв. отиде в преходния остатък. Трети бюджет ще бъде гласуван с увеличени здравноосигурителни вноски и с увеличена база. Достатъчно е тези пари да влязат в системата на здравеопазването.
- Споделяте ли мнението на бизнеса, че решенията за 3% увеличение на вноската за пенсия и обещанията за лекарите всъщност се прави под уличен натиск?
- Имам усещането, че в управлението има панически страх от всякакъв вид протести и затова се взимат понякога решения "на крак", без да бъдат допълнително обмислени и финансово гарантирани, което е опасно в условията на икономическа и финансова криза. Надявам се, че до промяната в съответните закони, които не са внесени в НС, нещата ще бъдат премислени и ще се стигне до онези решения, които хем да гарантират финансовата устойчивост на страната, хем да има необходимите средства за реализиране на политики в здравеопазването, социалната сфера, образованието и културата. Необходима е балансирана политика и балансиран дефицит.
- Няколко пъти изпращате сигнали към ГЕРБ, че търпението ви се изчерпва относно здравната реформа. Какъв срок поставяте за оттеглянето на доверието си?
- Тук не става въпрос за срокове като време, защото реформата не е нещо, което можем да кажем, че ако започне утре, ще завърши след два месеца. Разбира се, има тежки решения, които трябва да бъдат взимани в реформирането на здравната система. Има решения, които трябва да бъдат вземани не под обществения натиск, а след поемането на политическа отговорност за тях. Едно от тези решения е възстановяването на НЗОК, което трябва да бъде направено в най-кратки срокове.
- Може ли няколко взети решения "на крак" и под уличен натиск да доведат до политическа дестабилизация?
- Мисля, че при това мнозинство и при тази безпрекословна подкрепа на някои политически сили, не е възможно.

 Интервю на Миглена Славова