Изпълнителна срещу Съдебната власт: къде да се търси разрешението на конфликта

 Статия на Петър Славов - секретар по Правни и конституционни въпроси на Съюз на демократичните сили за в-к Седем.

Тлеещият конфликт между висши представители на изпълнителната власт и съдийското съсловие се разгоря с нова сила след отмяната на мярката за неотклонение „задържане под стража" за т.нар. група на „килърите". Последваха доста обидни коментари и квалификации по отношение на българския съд от страна на членове на правителството. Висшите магистрати също не останаха длъжни и отново „върнаха топката" на МВР и прокуратурата с обяснението, че не могат да съберат и представят годни по Наказателно-процесуалния кодекс доказателства, а представяните „оперативни данни" на МВР нямат никаква стойност пред съда по закон.

Много обяснения и анализи вече бяха направени не от един или двама експерти за това кой е крив и кой-прав в този конфликт. На последния обаче краят не му се вижда, дори напротив-репликите стават все по-остри и е налице реална опасност от разгаряне на междуинституционална война, от която основният печеливш ще бъде, естествено, престъпността.

Какво говорят фактите и къде би могло да се търси разрешението на проблема:

1.                       Управляващото мнозиснство на ГЕРБ и Атака сякаш забравя, че те са тези, които „създават правилата на играта" посредством законите, които приемат в НС. От законодателните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които управляващите наложиха и които бяха многократно манифестирани като „решителна крачка" в борбата с организираната престъпност /за назначаването на запасен защитник, за възмоността съдът да произнесе присъда само на базата на СРС-та и показанията на анонимен свидетел и т.н./ не е налице очакваният резултат. Друг е въпросът, че повечето от тези промени са предмет на дело No.9 и Конституционния съд наесен ще се произнесе дали не противоречат на основния ни закон /дотогава обаче те действат/.

2.                       Управляващите от ГЕРБ, макар и да разполагат с гарантирано мнозинство заедно с Атака в НС, не успяват да приемат работещи законови механизми, за да реализират политиката си в областта на правосъдието и вътрешния ред. Освен проблемите, посочени по-горе, друго тяхно „основно оръжие" срещу организираната престъпност и корупцията - Законопроектът за т.нар. „специализирани съдилища" - срещна повсеместни критики поради съществените си недостатъци /за същия се установи, че не е съгласуван и с ЕК чрез Венецианската комисия/ и въпреки изразеното намерение на управляващите да бъде гласуван преди парламентарната ваканция, не бе приет.

3.                       Друг съществен пропуск на управляващите от ГЕРБ е, че въпреки многократните призиви от юристи на Синята коалиция, управляващите продължават да оставят по неясни съображения непопълнена парламентарната квота на Висшия съдебен съвет /ВСС/ след оставките на магистрати, уличени в нерегламентирани връзки в скандала „Красьо черничкия". По този начин хем оставят състава на този орган непълен, хем изискват от него високи резултати в контрола му върху дейността на магистратите.

4.                       В тази връзка не бива да се забравя, че именно ВСС ще бъде органът, който следва да назначи ръководителите и съдиите и прокурорите от т.нар. „специализирани съдилища" и „специализирани прокуратури" /ако ГЕРБ приеме законодателните промени/,а един слаб ВСС очевидно няма как да излъчи силни органи. Отново Синята коалиция многократно и безуспешно предлага на управляващите да се извършат законодателни промени /вкл. като има изработен и конкретен законопроект/, като се заложи 2/3 мнозинство за избор на членове на ВСС от парламентарната квота, по който ред да се попълнят липсващите магистрати до пълния му състав, а за в бъдеще по този начин да се избира цялата парламентарна квота и да се спрат веднъж завинаги политическите пазарлъци и вмешателства в работата на съдебната власт /по това предложение неотдавна положителни становищя изразиха редица авторитетни юристи, а също и Главният прокурор/.

5.                       Не на последно място управляващите е редно да положат усилия както за повишаване на капацитета на разследващите органи в МВР /по данни от организираната през м. май Кръгла маса по проблемите на престъпността в НС, повече от 2/3 от времето за приключване на едно наказателно производство са ангажирани от дознанието, т.е. МВР в досъдебната фаза. Като друг съществен проблем се очерта битовата престъпност, от която в МВР се регистрират по-малко от 1/5 от извършениете престъпления, а спрямо така регистрираните, разкриваемостта е под 50%!/. Това може да стане както чрез обучения за служителите за повишаване на квалификацията, така и чрез предвиждане на допълнителни стимули за добра работа и не на последно място-чрез осигуряване на адекватни условия на труд и материална база. Последното би било полезно и за повечето съдии и прокурори от районните съдилища и прокуратури, които са принудени да работят по 5-6 човека в кабинети за двама, без климатизация, на остарели компютри, разпадащи се бюра и т.н.

Изводите, които следват от така направения анализ са няколко:

1. • Създаденият  конфликт между изпълнителната и съдебната власт е вреден за държавата и отслабва нейния капацитет и възможности да се справя адекватно с престъпността.
   • За преодоляване на конфликта са необходими повече действия и по-малко нападки и упреци между властите. В сътрудничество със следствието и Прокуратурата, изпълнителната власт следва да ангажира целия си капацитет-МВР, ДАНС, т.нар.Комисия „Кушлев" и т.н. с оглед провеждане на качествено разследване, ангажиране на навременни обезпечителни мерки върху предмета или резултата на престъпленията, но най-вече-събиране на годни доказателства преди предприемането на „силови" действия срещу уличените в престъпления лица. Допълнително са необходими както адекватни законодателни промени /за което управляващите биха могли ако не да търсят, то поне да се възползват от предлаганата подкрепа и конкретни мерки от Синята коалиция-вж. по-горе/, така и в конкретни мерки за повишаване капацитета и качеството на дознанието в МВР и условията на работа както на следствените органи, така и на съдиите и прокурорите;
   • Недопустимо е упражняването на натиск върху българския съд по начина, по който се опитват да го правят висши представители на изпълнителната власт. По този начин по никакъв начин не се решават проблемите на досъдебното производство. Управляващите не бива да забравят, че създаването на „зависим съд" от силните политици на деня днес, ще има лоши последици за тях утре, когато народът ги свали от политическата сцена. А тогава новите „силни", по примера на популярния анекдот, нищо чудно да стоварят цялата отговорност и вина за заварените проблеми именно на техните предшественици /по примера на кабинета „Станишев"/.

* Авторът е юрист и икономист по образование, с дългогодишен юридически стаж като адвокат в сферата на гражданското и търговското право. Специалицирал е във Великобритания, Франция и Германия в областите „Публичня администрация", Правораздаване", „Финанси и банково дело". Владее немски, английски, френски и руски език. Сътрудник към Парламентарната комисия по Икономика, енергетика и туризъм,  Секретар по Конституционни и правни въпроси на СДС.