Мартин Димитров: Защо не се работи по алтернативни проекти за газоснабдяването на страната

 Участие на председателят на СДС Мартин Димитров в предаването на Нова телевизия "Здравей България".

Мартин Димитров, лидер на СДС

Водещ: Тук в студиото е съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров. Добро утро.
Мартин Димитров: Добро утро.
Водещ: Вие бяхте един от най-критикуваните хора вчера по време на второто четене на актуализацията в бюджета заради промяната в отношението към това, което предлагат управляващите. На какво се дължи всъщност тази промяна, е въпрос, който предполагам всички си задават. Защо единият път сте за, единият път - не, и имаше ли нещо, което се случи между двете гласувания?
Мартин Димитров: Първо, когато те критикуват БСП и ДПС, си на правия път, и колкото по-силни са тия критики, си толкова по-правила. А когато Овчаров и Станишев те критикуват, значи си направил някакво велико дело и нещо добро за България. Общо взето, за мен така стоят нещата. А иначе по конкретния въпрос. Трябваше да има актуализация, трябваше да има промяна на разходната и приходната част на бюджета, защото дефицитът ставаше по-голям. Обаче какво стана? Правителството направи актуализация на бюджета с цел завишаване на разходната част и съответно завишаване на дефицита, което ни направи уникалната и единствена страна в ЕС, която прави актуализация, за да увеличава разходите. Това, като го видяхме, като видяхме, че нашите предложения не се подкрепят, нямахме друг избор, освен да гласуваме против разходната част на правителството, предложена от кабинета. Защото това задълбочава кризата, това е очевидно.
Водещ: А вие не знаехте по време на първо четене, че ще случи това, така ли?
Мартин Димитров: Между първо и второ четене казахме ясно, че правим своите предложения, те бяха четири страници. Ако нашите предложения бяха приети, а те не бяха, нямаше да ги има тия проблеми. Водещ: А защо не ги приеха вашите предложения, какво е вашето усещане?
Мартин Димитров: Защото, причината, която виждам аз, е, че кабинетът смятам, че трябва да харчи по този начин. Не го смята за риск, не го смята за опасност. Много показателно е, че денят, в който казахме, че ще гласуваме срещу разходната част на правителството, излезе и доклад и мнение на ЕК, които казаха същото в много по-експертен вид. Че този дефицит е опасност, че нещата не отиват на добре, че трябва да бъдат взети спешни мерки за ограничаване на разходите. А днеска излезе доклад на Виенския институт за международни изследвания, хора, с които аз съм работил в миналото между другото и са доста качествени. Те казват, че няма план за излизане от кризата. Което също е доста сериозен аргумент, да.
Водещ: Да, вестник „Дневник" на първа страница го бяха публикували. Въпреки това изглежда странно отстрани една партия, която така или иначе подкрепя управляващите, в един момент да им обърне гръб. Това някакъв сигнал ли е генерален или просто конкретен казус?
Мартин Димитров: Ще го кажа още по-директно. Ако един човек иска да скочи от шестия етаж, тези, дето го подкрепят, не са му приятели всъщност, те не му мислят доброто. Като някой тръгне да скача от шестия етаж, този, който не иска да му се случи нещо лошо, му казва, абе виж, виж, тука е високо, не е хубаво да се скача, резултатът няма да е добър, по-добре да не скачате или ако скачате, поне няколко етажа по-надолу да се слезе, оттам да се скочи по-добре. Това е ситуацията.
Водещ: А защо смятате, че Бойко Борисов иска да скочи от шестия етаж?
Мартин Димитров: То е безотговорно някой да иска да скочи отвисоко и да е опасно за неговото здраве и здравето на държавата и ние да казваме, абе, скачай. Нали разбирате колко безотговорно би било. Това сме казвали от самото начало. Когато кабинетът прави нещо разумно, ще го подкрепим, когато обаче се прави нещо, което не е добро за самия кабинет и за държавата, няма как да очаквате да подкрепим. Точно това означава увеличението на разходите в бюджета. Все по-големи дефицити, все по-голямо недоверие от страна на международните партньори, инвеститорите и ще затъваме в кризата. Вижте какво стана около нас, вижте Гърция, вижте Румъния, тоя сценарий ние...
Водещ: Е точно това те управляващите ги дават като пример, че не сме стигнали дотам. Казват, ето, ние сме по-добре от тях.
Мартин Димитров: Засега не сме стигнал, слава Богу. Въпросът е утре да не стигнем. Искаме гаранции, че утре няма да отидем там. Каква е гаранцията? Гаранцията може да бъде само в правилните мерки, които до момента за съжаление ги няма.
Водещ: Добре, какво конкретно трябваше да направят хората от правителството, за да получат вашето одобрение? Кое е нещото, което те не свършиха?
Мартин Димитров: Две основни неща, те са записани в четири страници, десетки предложения, но две основни неща. Първо, ограничаване на разходите тази година и реформи към по-голяма ефективност, така че дефицитът да е под 3 %, европейският критерий е този.
Водещ: А как да се ограничат разходите?
Мартин Димитров: Ами цялата раздута, ще ви кажа нещо простичко. Всички разходи на държавата 2007 г., в консолидираната програма, бюджет, са 22 млрд. лева. Сега са над 27 млрд. Което какво означава? Преди кризата, на по-високите цени 22 млрд. са стигали за всички разходи на държавата, сега са над 27 млрд. Как стана? Разду ги тройната коалиция. Тройната коалиция разду разходите, подписа необезпечени договори, подписа големия шлем, това са проекти без осигурен един лев финансиране. Защо, за да се стигне до тази ситуация, капан за следващия кабинет?
Водещ: Вчера казахте това е капан, в който настоящият кабинет е на път да падне. Това сте визирали.
Мартин Димитров: Това е капан, огромни разходи. Трябва да бъдат върнати на предишните нива - това става с реформи, това става с една твърда политика, но по-добре да вземем тези мерки, отколкото да рискуваме стабилността на икономиката и на държавата. Това е изборът, който трябваше да бъде направен.
Водещ: Много пъти се чуха гласове, че тази корекция на бюджета няма да е единствената за годината. Вие какво мислите?
Мартин Димитров: Има такава опасност, защото, когато увеличаваш разходната част и дефицита, няма как да бъдеш спокоен и е възможна следваща актуализация. Дано да не стигнем дотам. И по-лошото, защото ме питахте какво искате. Другото, което искаме, е 2011, следващата година, това, което иска и ЕК, само че нашето искане е дори по-сериозно, в смисъл, че искаме бюджетът да бъде широко балансиран. Догодина да не ги пренесем всичките тези проблеми от тази година в следващата. Това е другото, което ни притеснява. Иначе стават хронични дефицити, хронични проблеми и къде ще му се види краят. 2011 искаме реформите така да ги ориентираме, че да имаме един широко балансиран бюджет, ЕК казва дефицитът да е под 3 %, за да почнем да излизаме от тази криза. Иначе къде ще му се види краят.
Водещ: Въпросът е дали някой ви чува, това е по-интересното.
Мартин Димитров: Чуват ни със сигурност. Въпросът е дали ни слушат. Че ни чуват, ни чуват, всички ни чуват. И мисля, че в следващите месеци ще се развият така събитията, че за доста неща ще бъдем прави.
Водещ: Обвиниха ви от БСП, че не знаете дали сте към управляващите, към опозицията, че това е нещо изключително лошо да не знаеш точно къде се намираш.
Мартин Димитров: От първия ден сме казали, че сме коректив. Когато се случва нещо хубаво, подкрепяме, когато се правят грешки, сме категорично против. А иначе БСП могат да си обвиняват когото искат в каквото искат.
Водещ: А в крайна сметка от вашите депутати имаше ли някой, който да гласува „за"?
Мартин Димитров: По отношение на разходната част на бюджета 100 % всички гласуваха „против". Иначе за други неща, които са нормални, сме ги подкрепили.
Водещ: ДСБ обаче бяха заедно с ГЕРБ, така ли?
Мартин Димитров: Не, не, всички депутати от Синята коалиция гласуваха за разходната част по един и същи начин „против".
Водещ: Добре, да ви дръпна малко от темата за бюджета, защото разбрах горе-долу какво сте имали предвид и какво не се е случило. Минало все пак една година от управлението, айде не от съставянето на кабинета, но от изборите, каква е вашата оценка за всичко това, което се случи? По-скоро положителна или по-скоро отрицателна?
Мартин Димитров: Някак си виждам аз един застой, за тази година не случи нищо от най-важните неща, които трябваше да се случат. Да, започна борбата с корупцията, нещо положително, борбата с организираната престъпност, тя трябва да бъде доведена докрай, до присъди, това е нещо, което всички ние оценяваме като добро. Започна, случва се. В икономическата сфера обаче не мога да кажа, че има кой знае какви резултати. Защото капанът, който беше заложен, все повече щраква и той оставя все по-малко ходове за наляво-надясно, за лавиране.
Водещ: Последните преговори за цените на газа и за доставките смятате ли, че са част от този капан.
Мартин Димитров: Това е част от този капан, разбира се, че са част от този капан.
Водещ: И продължава да щраква все повече.
Мартин Димитров: Вижте, отново има нещо просто. 2006 г. се предоговаря договор за транзит, който е изключително изгоден за България. България се отказва, правителството на тройната коалиция се отказва от изгодния договор, който беше гаранция за ниските цени в България, и тогава не предоговаря договора за доставки, което да гарантира доставките за България. Т.е. нещата, които пряко ни касаят, не се случват, а нещата, от които България губи, са веднага свършени от правителството на тройната коалиция. Което показва за мен и план. Показва, че България се докарва в тази ситуация и някой да каже, ако сега не подпишете едновременно няколко проекта, т.е. те да бъдат разгледани в пакет и да бъдат извивани ръцете на което и да било следващо правителство да продължи определена политика, няма да имате нов договор за газа или ще бъдат по-тежки условията.
Водещ: Това не е ли някакъв политически шантаж?
Мартин Димитров: Това целенасочено е направено. Никой не трябва да се лъже, целенасочено е направено. Което и правителство да дойде на власт, да му бъдат извивани ръцете по този начин.
Водещ: А как реагирате на това, което се случи, че веднага след срещите за газа американският посланик за България Джеймс Уорлик излезе и каза своето мнение по въпроса как България трябва по някакъв начин да мисли и за други варианти. А след това пък моментално последва реплика от страна на президента Първанов.
Мартин Димитров: Много интересно и любопитно е, че когато определени хора казаха, че България е троянският кон на Русия в ЕС, нямаше такава емоционална реакция на президента, той тогава замълча. Което може да означава съгласие. Не знам, вероятно това означава. Сега чувам изключително гневна реакция от негова страна към посланиците да не се мешат по тоя въпрос. И знаете ли, това, което най-много ме дразни мен, е, че не си отстояваме националния интерес и позволяваме на всякакви хора, решили 2006-а, отказали се от изключително изгодния договор за България, после събудили се една сутрин, подписали договор за "Белене". Без да е ясно за какво ни трябва. За всеки един договор трябва да има простия въпрос - За какво ни е този проект? Ето сега "Южен поток". Колко бил важен. "Южен поток" е пак тръба, която идва от Русия, просто заобикаля Украйна. Ясен и интересът на Русия, да има две алтернативни тръби. Ако имат проблеми с Украйна, да минава газът през заобикалящата тръба. Интересът на България е обаче? Ще дадем доста пари за тоя проект, той е доста скъп между другото, ще се изплаща с години, десетки години. Но имаме ли диверсификация, имаме ли друг източник? Нямаме. Вместо да форсираме връзките с другите страни, така че ако ни бъде спряно кранчето буквално да имаме алтернатива, да не стоят хората на студено, нов проект, който е със същия източник. Е какво печелим от това? И по тия проекти не се отделя, дето се казва, и пет минути да се помисли какъв е интересът на България. Да ви кажа честно, това страшно много ме дразни.
Водещ: На мен пък ми прави впечатление, че от едната страна, ето вие казвате не се защитава интересът на България, от друга страна, представители на БСП също казват не се защитава интересът на България. В момента се опитва да се развали едно нещо, което е направено, като отношения с Русия и гарантирани доставки и се опитва да се защитават чужди интереси. Дори тук в това студио се визираше, че се опитваме да защитаваме интересите на Турция по някакъв начин.
Мартин Димитров: На Турция? Тук ме изненадахте много. Винаги съм знаел, че БСП имат голямо въображение, но това вече надмина моите представи за възможни реалности. Както и да е. Затова човек трябва да стъпи здраво на земята и да може да прави елементарни сметки. И на всеки такъв проект, като кажат и като чуят хората, че някой го предлага, трябва да има елементарния въпрос какво печелим от тази работа? Какво печелим? И да ви кажа честно, отговорът на този въпрос е много сложен всъщност.
Водещ: Току-що казахте, че е просто, сега казвате, че е сложно
Мартин Димитров: Не, не, сложен е за хората, които го говорят тия неща. Те почват да говорят някакви странни работи, за Турция, за трети, за пети страни. Ето примерно давам ви пример с "Белене". Аз ги питам за какво ни е "Белене", не могат да ми отговорят и почват да казват ама там вече са вложени пари. Викам добре, това го разбирам, че вече са вложени, кажете ползата сега за България, да го уточним този въпрос. Няма отговор, няма сериозен отговор на този въпрос.
Водещ: Е, как, твърденията, че през 2017 г. България ще остане в страшна енергийна криза, ако няма "Белене".
Мартин Димитров: Така, обаче официалните документи за потреблението и производството на ток, официалните прогнози не показват такова нещо.
Водещ:Ами защо не ги извадите да ги покажете.
Мартин Димитров: Извадили сме ги и сме ги показали на всички. В официални, аз нямам официален документ на правителството, който да показва такава наближаваща криза. Няма такова нещо. Това, което казвате, са слухове и представени факти от заинтересовани страни. Сериозен документ на правителството, че ще има криза в енергетиката 2017, няма, няма такова нещо. Т.е. строи се "Белене", без да е ясно за какво. И като ги питам аз за какво, те казват ще изнасяме ток, ама за кого, не е ясно. Което е абсурдно, разбирате ли. Затова нека не говорим само за "Белене". Ще ви кажа следното нещо, много е важно за всеки един такъв проект да си знаем интереса. Вместо да се мисли за "Южен поток", която е втората руска тръба, да направим връзките с Турция, с Гърция, с Румъния.
Водещ: Видяхте ли, че стигнахте до Турция.
Мартин Димитров: Защото е съседна страна, това е единствената връзка. Всичко друго е несериозно. С Гърция, с Румъния. За да можем да имаме поне някаква независимост и някакви алтернативи.
Водещ: А за колко време според вас би се случило такова нещо?
Мартин Димитров: За една-две години това може да бъде направено. В момента няма голям напредък.
Водещ: Ами да, аз това щях да кажа, че толкова време само се говори, нищо не се прави, в крайна сметка така като кажете за две години ще стане, никой няма да повярва.
Мартин Димитров:Аз ви питам защо не се правят тези проекти, защо не се правят тези проекти, а изключително много се залага на това да се водят преговори с Русия и да не се направят алтернативи. Аз искам да има алтернативи, казвам ви го като български гражданин. Не искам да съм зависим от нито една страна само, искам да имам поне някакви алтернативи. То няма абсолютна независимост, но поне някаква независимост, някакви алтернативи. Защо да бъдем зависими от една тръба само, защо? Защо? Това е все едно да можеш да си купуваш хляб само от един магазин. Защо?
Водещ: Е това е все едно да можеш да ползваш парно само от „Топлофикация".
Мартин Димитров: Да, и това не е хубаво, хубаво е да имаш алтернативи за всичко.
Водещ: А ще има ли алтернатива според вас на тоя наболял проблем, като сме заговорили за него?
Мартин Димитров: Трябва да работим за това да има възможно най-много алтернативи, дори да е „Топлофикация", но да може „Топлофикация" да купува от различни места, това също е алтернатива в някакъв смисъл.
Водещ: А това важи и за политиката, нали, да има много алтернативи.
Мартин Димитров: А, разбира се, трябва да има и политически алтернативи със сигурност.
Водещ: Смятате ли, че има в момента дупка в политическото пространство, която трябва да бъде запълнена от някакво движение, партия или нещо друго?
Мартин Димитров: То ще има движения, аз чувам и президента, който, между другото много е интересен въпросът, че той почва да прави движение, ама би трябвало поне да изчака да му мине мандата и след това да се захване, иначе не е много сериозно. Хем да е президент, хем да прави движение. Обикновено президентите не правят движения, те са президенти. Защото виждам такъв контекст във вашия въпрос.
Водещ: Не, аз ви питах по принцип, но вие сам го насочихте натам.
Мартин Димитров: По принцип виждам едно положително развитие. Имаше твърде много популизъм в България през последните години от хора, които идват и казват идвам и ви решавам проблемите, както царят каза, за 800 дни. И целият народ стана и отидоха и гласуваха за него. Виждам промяна.
Водещ: Сега не беше ли горе-долу същото?
Мартин Димитров: ГЕРБ направиха също много сериозни обещания. Виждам промяна, хората вече разбират, че на подобни, бих казал лековати обещания, не трябва толкова да се вярва, виждам малък все пак прозорец, зараждащ се прозорец за нормална и сериозна политика, което е много важно за мен. Т.е. да не се вярва на такива обещания по принцип за всичко и за всички. Дано това да се развие оттук нататък.
Водещ: Това е един чудесен финал на нашия разговор. Мисля, че би било много добре, ако се окажете прав за по-голямата част от нещата, които казахте. Благодаря ви много за участието в „Здравей, България".
Мартин Димитров: И аз благодаря за поканата.