Мартин Димитров: Трябва да удържим ниското ниво на данъците

Интервю на председателя на СДС Мартин Димитров  за предаването на "Нова телевизия", "На четири очи".

Водеща Цветанка Ризова: Сега продължаваме разговора. Тук е вече лидерът на СДС и съпредседател на "Синята коалиция" Мартин Димитров. Здравейте, г-н Димитров!
М. Димитров: Добър ден!
Водеща: Започвам с последната новина: днес в късния следобед е имало пресконференция в Министерския съвет на държавния енергиен регулатор, на която обаче и премиерът е присъствал и според мен нещо като в ролята на Крали Марко, като Батман, като човек, като пазител на всичко. Ние започнахме с това, стартирахме предаването, нека все пак да кажа, ако някой е пропуснал това нещо в новините. Оказа се, че е излязал одитът на трите електроразпределителни дружества, назначен преди няколко месеца от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Борисов обяснява присъствието си. . . за да махне натиска върху регулатора присъствал на днешната пресконференция. Той казва: огромни лобитски кръгове ще окажат и оказват огромен натиск. Започваме данъчна проверка в електроразпределителните дружества и в НАП. Кои са тези лобистки кръгове, които оказват такъв натиск, че шефът на регулатора не може да даде една пресконференция сам, а премиерът Борисов трябва да присъства като Крали Марко?
М. Димитров: Ние първи от СДС казахме преди месеци, че има енергиен октопод, спомняте си. И този енергиен октопод не е само по този проблем. Да, трябва да има проверки, истината е, че до момента не е правена пълна проверка на тези енергоразпределителни дружества. Такава пълна проверка не е правена и трябва да бъде направена. В момента работим по промени в Закона за енергетиката, които ще позволят да бъдат правени по-чести такива пълни проверки, и включително от данъчните власти. Имахме среща скоро с ДКЕВР. Това беше публична среща, на която казахме, аз и колегите от икономическата комисия, че ще застанем плътно зад регулатора за това да не се увеличава или да се увеличи минимално цената на тока и да се вземат мерки за по-малко нарастване цената на природния газ, защото в кризата, ако се случват такива събития, това удря много лошо икономиката. Обаче защо такава проверка не се направи за "Белене"? Защо търсим октопода само тук? Нека да погледнем по- внимателно и да видим къде има октоподи. Защо не се направи проверка за тези 2 милиарда лева, изхарчени за "Белене"? И къде е тази проверка?
Водеща: Не знам. Г-н Димитров, вие сте председател на икономическата комисия. Вие имате огромна, как да кажа, институционална власт, за да започнете някаква проверка.
М. Димитров: Законодателна, законодателна.
Водеща: Е, добре, но Народното събрание е институция все пак, и то първата власт в България. Сега, признайте си, че в качеството си на председател на такава важна, основна комисия бихте могли нещо да направите, ако искате.
М. Димитров: И ще продължаваме да настояваме. Ние по отношение на проверките, можем само да настояваме. И ще продължим да настояваме. Ще викаме органите, ще ги питаме, защото трябва да излезе истината. Като се говори за енергиен октопод, да не се гледа само встрани, само едно петно или само едно място. Хайде да видим сега по-мащабно, да видим. . . Защото в една страна като Германия, Австрия, Франция, ако някой беше изхарчил 2 милиарда лева за проект, който го няма, или там има гьол, както беше казано, и няма нищо, щеше да има много сериозни проверки, много сериозни наказания. Тука няма нищо. Тука се казва: ами, изхарчили, имали пари - изхарчили. А тези проверки не се правят от парламента или икономическата комисия и законодателната власт.
Водеща: Но вие бихте могли да сезирате прокуратурата в качеството си на шеф на икономическата комисия.
М. Димитров: Ние я сезираме постоянно, сезираме я постоянно.
Водеща: Не може само Борисов да ходи и да сезира.
М. Димитров: Аз съм готов като Борисов да застана с когото и да било той да прави проверка. Аз да стоя до него, както е тази ситуация. Готов съм навсякъде да стоя. Но тези проверки трябва да бъдат направени. Този енергиен октопод трябва да бъде показан на хората. Защото хората масово и целенасочено са заблуждавани с години в България. Ето сега им обясняват, че им трябвало "Белене", защото нямало да има ток. Няма такова нещо. Истината е, че в момента България използва между 60 и 70 процента от мощностите.
Водеща: Ама, следващите два блока като трябва да ги изключим от "Козлодуй"? Оставаме само с два.
М. Димитров: Ето, като един добър журналист усетихте най-важния въпрос. Ама да не. . . а да направим така техния живот да е по-дълъг - това е най-важната национална цел: пети и шести блок на "Козлодуй" да работят много още, максимално още. Могат да работят още много години, ако се вземат обаче подготвителни мерки за тяхното прелицензиране. Тука усещам, че не всички са на този акъл, не всички са на това мнение. И нарочно тази тема се забравя и не се говори по нея, а това е най-важната тема.
Водеща: Кой трябва да поеме инициативата за удължаване на срока?
М. Димитров: Понеже питахте какво правим като икономическа комисия, сме пратили на всички писма, искания, да се вземат всички мерки, да се докладват пред комисията, 5 и 6 блок да сме сигурни, че ще работят още много години. Те могат още много години да работят. И тогава, познайте - тогава "Белене" не ни трябва. И тогава се оказва, че тази централа някой иска да я строи с цел износ на ток. Идва въпросът - за кого се изнася този ток, за кого? Кой ще го купува?
Водеща: Зад него са се крили обаче, нали така?
М. Димитров: Или се печели, или се губи. А може да се окаже ситуация, при която няма кой да купува, защото това е ситуацията. Аз питам винаги: кой ще го купува този ток? И никой не може да ми даде простичък отговор. Да назове две-три страни. Викат Балканите, казват Балканите. Ама, кои балкански страни? Кой ще го купува този ток? Няма такова нещо. И при положение че в България за вътрешната консумация, за това хората да имат ток, не им трябва "Белене", защо ще я правим тази централа? И сега говорят за референдум. Представете си хората да кажат - да, искаме във всеки областен град централа, тогава какво правим. То става като сега.
Водеща: Не, не, това, разбира се, с референдума е много сложно и трудно, така, зададен въпрос.
М. Димитров: Да ви задам ли аз въпрос за референдума?
Водеща: Задайте го.
М. Димитров: Не, ето не е труден и сложен. Искате ли 8 милиарда лева да не отидат за здравеопазване и образование, а да отидат за "Белене"? Ето това е въпросът към българския народ. И ако кажат да - окей, но аз се съмнявам, че ще кажат да. Аз смятам, че има мислещи хора в България. . . И помните ли генно модифицираните организми. В началото имаше малка подкрепа тезата за чистото биологично производство. Накрая обаче хората чуха нашите аргументи и накрая над 90 процента от обществото беше против генната модификация. Тоест същото е с "Белене". Като чуят хората информация, като разберат за какво става въпрос, ще си
променят мнението.
Водеща: Добре, обаче вие какво усещате? Между другото аз не можах много добре да се ориентирам в последните дни. Каква е позицията според вас, от всичкото говорене на г-н Борисов, на г-н Първанов, на г-н Трайков, т.е. усещате ли какво е решението на тази тема?
М. Димитров: Аз смятам, че няма решение, и смятам, че правителството по тази тема се колебае. Ние много пъти ги призовахме към по-голяма твърдост. Това до момента, което е направено, поне има публичност, защото доскоро се обясняваше на хората, че това струвало, "Белене", 3-4 милиарда евро, сега се оказва че струва по-скоро 10 милиарда лева или най-малко 5 милиарда евро. Тоест поне тази заблуда беше премахната.
Водеща: Добре, но от друга страна, от друга страна, г-н Димитров, има съпътстващи неща - отварят се работни места, производство, което ще бъде засилено. При нас само за фалити чувам и само за уволняване на работници.
М. Димитров: Г-жо Ризова, според вас, особено в условия на криза, прави ли се фабрика или мощност, за която не е ясно какъв й е пазарът? Инвестират ли се милиарди, вие бихте ли вложили някакви лични пари в нещо, на което не е ясно дали има на кого да продава? Бихте ли вложили ваши лични пари? Аз не бих вложил в нещо, което няма пазар, не е ясно кой ще купува. Като няма пазар и няма такава необходимост, просто не се прави. И този анализ, ние затова настояхме да има енергийна стратегия и след нея да се говори по темата "Белене", защото, пак ви връщам към това, в момента имаме неизползвани мощности. В момента България използва 60-70 процента от мощностите, които има в момента. Тогава, ако имаше сега "Белене", това знаете ли какво би означавало? Още един огромен разход, който трябва да се покрива през цената на тока, т.е. по-скъп ток, без да има необходимост от допълнителна мощност. Вижте колко е просто и колко е лошо едновременно с това.
Водеща: А нещо друго просто обаче може да се зададе и аз не го изключвам като вариант. Бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров казва, днес предупреждава, че тъй като това има и геостратегически характер, тази централа, вие знаете много добре - руски блокове в страна от Европейския съюз, това е огромно постижение за Русия, никак не е изключена газова война, в нова Украйна да се превърнем. Ами, ако газовите договори ни изтичат, ако наистина това е цената на газовите договори, ако ни спрат кранчето руснаците?
М. Димитров: По тази логика трябва да се подписват всички договори с Русия, за да не би някой да се обиди някъде, защото това казвате вие.
Водеща: Не, това казва Петър Димитров, но аз не смятам, че е несъстоятелно, при условие че е бил министър.
М. Димитров: Но не ми се струва сериозно, защото крайно време е България да започне да си защитава националния интерес - това казваме ние. Не може постоянно - Русия иска договор, и без да ги четат, защото тези хора не ги и четяха, тройната коалиция, направо ги подписваха. Тази политика беше много грешна, тя трябва да престане. А колкото до това, нека да не се подценяваме. Първо, България трябва да стане част от европейската политика в енергетиката, т.е. общоевропейска политика в енергетиката, това трябва да искаме. И второ, Русия има и нужда от България, защото транзитът на руския газ минава през България, т.е. да не казваме, че те могат да си въртят кранчето, както си искат.
Водеща: Ама, той и през Украйна минаваше и накрая всички останахме на студено. Руснаците очевидно не се колебаят, когато става дума за сериозни неща.
М. Димитров: Извинявайте, г-жо Ризова, сметка, че Русия понесе много тежки загуби от тази криза. И изводите, които ние трябва да си направим, са в следната насока: първо, България да не бъде зависима само от една страна, която и да било тя. Да не бъде зависима само от Русия, да имаме алтернативи.
Водеща: Прави ли се нещо, ето, пак ви питам, аз през цялото време говоря с вас като шеф на икономическата комисия, не забравяйте.
М. Димитров: Ето, ето, сега ще ви кажа. Сега ще кажа какво се прави.
Водеща: Какво се прави?
М. Димитров: Правят се алтернативните връзки с Гърция и Румъния. Работи се по тях. . .
Водеща: Докъде са стигнали?
М. Димитров: Темпото е добро по отношение на Румъния, има известно забавяне по отношение на Гърция. Ние постоянно натискаме това да стане по-бързо, т.е. да има алтернатива. Някой, като дръпне кранчето, както вие казахте, да не стоим на студено, а да имаме алтернатива, да не може никой да ни поставя условия. Аз не говоря срещу Русия в никакъв случай, ние трябва да си защитаваме обаче интереса. Не може някой отвън, който и да било той, да ни налага условия, ние да мълчим и просто да ги приемаме. Това е тотално неприемливо.
Водеща: Добре, аз обаче въпреки всичко смятам, че г-н Димитров казва нещо, което може би знае. Не вярвам да блъфира и мен продължава да ме бъде страх от една такава вероятност.
М. Димитров: А не трябва да ви е страх, не трябва да ви е страх. Не трябва да ви е страх, защото, ако ни е страх и постоянно се поддаваме на натиск, който ни се оказва отвън, ще ни натискат все повече.
Водеща: Започнаха първите сигнали. Отзован е търговският аташе на Русия в България.
М. Димитров: Трябва да имаме по-твърда политика.
Водеща: Заплашват ни "Южен поток", че ще минава през Румъния. Всички първи сигнали идват.
М. Димитров: Винаги, винаги в живота има заплахи, има опасности и рискове. Това не може да става причина България да се огъва постоянно и да изпълнява исканията, които поставя Русия. Трябва да си имаме национален интерес и това да се каже публично и да имаме публични, ясни, категорични позиции. Не можем да се огъваме повече по този начин. Защото какво става накрая? Забележете, и това ще бъде една от темите, които тази седмица СДС ще изнесе като факти. Имахме от СДС, от нашето правителство, един изключително изгоден договор за транзит на природен газ през България, сключен с Русия. Овчаров беше притиснат, този договор се промени и сега от 1 юли цената на газа ще скочи с 20, 20 и кусур процента се очертава. Ето, до това води огъването под натиска на Русия, до това води, когато не си защитаваш интереса. Това е резултатът - почваш да плащаш много скъпо. Затова трябва да се научим и България да има категорични позиции да си пазим интересите. Не може никой да ни казва какво да правим.
Водеща: Абе, че може - може по принцип, защото сме наистина много малка страна и няма как да живеем като диви зверчета в края на Европа.
М. Димитров: Може да е малка, но член на Европейския съюз и с изключително стратегическо географско положение, което можем да използваме. Това правят другите страни - диверсификация, да не си зависим само от една тръба. Когато имаш избор, всички знаят, че имаш избор, и не могат да те натискат по този начин.
Водеща: Ето сега втора тема, която пак изникна. Такъв бурен уикенд ни се яви. Менда Стоянова е казала, че много е вероятно да бъдат увеличавани данъци в края на годината или другата година, да се измени плоският данък, ако не се премахне, поне да се увеличи, доколкото четох, 14-15 процента. Мисля, че пред "Дарик" радио го е казала.
М. Димитров: Една от причините да вляза в политиката беше плоският данък. СДС за първи път предложи в България в парламента въвеждането на плосък данък.
Водеща: Дотук добре, че е ваше предложение.
М. Димитров: Забележете, има само един данък, от който в момента в криза растат приходите. Може ли да познаете кой е?
Водеща: Плоският?
М. Димитров: Точно плоският. Само от него приходите растат над предвиденото в бюджета. Друг такъв няма. При това положение да се увеличава плоският данък или въобще в криза да се увеличават данъци е грешна политика. И сега ме питате, вероятно въпросът ви ще бъде: тогава, като не стигат парите, какво да се направи. Има много важен отговор, който не се. . .
Водеща: Нито един данък ли няма да ни реши проблема? Преди този въпрос, който щях наистина да ви задам, да ви задам един подвъпрос. Наистина ли няма данък, чието вдигане да донесе някакво или чувство за справедливост, защото някои хора смятат, че е несправедлив плоският данък, или пък някакви приходи. Защото казват, ако е вярно, доколкото слушах г-н Орешарски, 2 милиарда са липсите. Така ли е?
М. Димитров: Така. Сега, първо, плоският данък е справедлив, защото той е 10 процента към всеки доход и когато доходът е по-голям, и самата сума, която се внася в бюджета, е по-голяма. Беше причина за сериозно намаляване, за свиване на сивата икономика. Сега, какво трябва да се направи, тема, по която не се говори, затова искам да ви обърна специално внимание. 2007 г. общите разходи на държавата, т.е. преди кризата, в консолидирания бюджет бяха 22 милиарда лева. Сега общите разходи на държавата преди актуализацията са 27 милиарда лева, т.е. простичко. . .
Водеща: Напротив, обърнахме внимание, че разходите са повече, отколкото миналата година.
М. Димитров: Точно така, с 5 милиарда лева. От 2007 г. до 2010 г., от 2007 г. до 2010 г. общите разходи на държавата растат с 5 милиарда лева.
Водеща: Защо?
М. Димитров: Защото тройната коалиция ги разду през бюрокрация, през нови агенцийки, през нови чиновници, през какви ли не щуротии. Сегашното правителство няма смелостта и твърдостта да върне разходите обратно на предишното им ниво. Това е проблемът, т.е. не трябва да се мисли за по-високи данъци, в никакъв случай. Напротив, трябва да държим тези данъци, дори ако можем, някъде да ги намалим, а трябва да върнем разходите на нивото преди кризата. Това е целият проблем и никой не го казва и не мога да разбера защо никой не го казва.
Водеща: Напротив, много икономисти казват, че трябва да се режат разходи, но това не е. . .
М. Димитров: Ама, не толкова конкретно, колкото ви го казвам аз. Защо е можело 2007 г. всички разходи на държавата да се покрият с 22 милиарда лева, а сега да не може?
Водеща: Може би е бил по-евтин животът.
М. Димитров: А, не съм съгласен. Напротив, сега при кризата спаднаха много разходи. Напротив, сега спаднаха много разходи, така че напълно е възможно. . .
Водеща: А с какво например това правителство, което се заявява като дясноцентристко, да кажем, нали, преди беше по-дясно, сега казват, че са дясноцентристко, но това няма никакво значение, каква е логиката да не искат да го разберат това? Аз винаги съм се чудила защо да не искаш да направиш нещо, което е полезно за държавата и за теб като правителство.
М. Димитров: Сега ще ви дефинирам, според мен най-големия проблем.
Водеща: Кой е той?
М. Димитров: България е на кръстопът. Последното кръстовище. Единият път наляво, левият път, той не случайно е ляв, води към Румъния и Гърция, към нестабилност и проблеми. Другият път води към стабилност и към излизане от кризата. Каква е разликата между двата пътя? Тази актуализация, с която ние между първо и второ четене ще внесем много критични бележки и предложения за съкращаване на разходи, трябва да намали разходите. Това е основната цел. И да намали дефицита. А те на практика увеличават разходите, увеличават дефицита. Откъде идва проблемът?
Водеща: Кажете, откъде идва?
М. Димитров: В последно време организирани групи хора, примерно тютюнопроизводителите, събират се и започват да стачкуват, казват - дайте сто милиона. Други се събират и казват - спортна зала, дайте и тук сто милиона. Трети казват - дайте сега Лувър, хайде там 20 милиона. И така се натрупват нещата, че дефицитът расте, разходите растат и нещата не вървят. Това трябва да престане. Първо, не може да се дават пари, които са необосновани. Защо примерно тютюнопроизводителите да вземат 116 милиона, а всички други, които гледат плодове, зеленчуци, какво ли не, да не получат, защо? Защо едните да може, а другите да не може? И понеже няма честен отговор на този въпрос. . . Защо да намалиш парите за здравеопазване, както те ги намаляват, а да дадат на тютюнопроизводителите 116 милиона? Каква е логиката?
Водеща: Ами, ще измрат хората, казва премиерът Борисов.
М. Димитров: А, не, не. Това не го приемам. Не го приемам.
Водеща: Те нямат друг поминък, те нямат други доходи, г-н Димитров.
М. Димитров: Ама, абсолютно несериозно. Знаете ли колко други хора нямат други доходи в България - хиляди и стотици хора, но не получават нищо. Защо едни да получават, защото имат ДПС, което да лобира за тях, защото това е истината и да си кажем истината в очите. Те имат ДПС, което лобира за тях, явно и пред сегашното правителство. . .
Водеща: Ами, добре се справи, добре се справя, браво, лобирайте и вие за вашия електорат.

М. Димитров: Ние лобираме за нашия електорат, но лобираме за справедливост. Не трябва да се лобира за една група хора, която да бъде в преимуществено положение спрямо всички останали. Трябва да се работи така, че всички хора да си подобряват доходите или активните хора да си подобряват доходите. А не едни и същи хора с десетки години да получават пари за сметка на всички останали. Това просто не е честно. Това просто не е честно и такива неща не трябва да има. Затова този кръстопът, трябва да намалим дефицита и трябва да има. . .
Водеща: Вие ще дадете ли конкретни предложения? Защото така, да, и аз мога да казвам, намалявайте, намалявайте. Нещо черно на бяло, връчено на министър Дянков, на Борисов?
М. Димитров: Черно на бяло, първата антикризисна програма в България беше дело на СДС и "Синята коалиция".
Водеща: Беше отдавна. Сега нещата са променени с актуализацията на бюджета.
М. Димитров: Така. Сега между първо и второ четене направихме, черно на бяло предложения, за намаляване на разходите ще бъдат предложени от нас и внесени в парламента, и подложени на гласуване. И нека да видим как ще гласуват другите партии по тях.
Водеща: Ако не се променят обаче параметрите, да ви задам вече и политическия въпрос, в някаква посока, която вас ви удовлетворява, имам предвид не само като политик, но и като икономист, как ще гласува вашата политическа сила?
М. Димитров: Ние ще гласуваме само за намаляване на разходите между първо и второ четене. Всичко друго не ни удовлетворява, тъй като, ако държавата ще тръгва към. . .
Водеща: Ще имате ли смелост да гласувате против например?
М. Димитров: Ние сме смели хора и нищо не ни притеснява.
Водеща: Смели ли сте?
М. Димитров: Да, знаете ли защо? В България има стабилност заради валутния борд, който СДС въведе. Няма да допуснем никой да разхлаби тази стабилност, да рискува тази стабилност. Никой няма да позволим. И ако виждаме нарастващ дефицит, виждаме, че нещата отиват на зле, няма да бъдем част от този сценарий по никакъв начин. Не се съмнявайте. Ние до момента подкрепяме и ще подкрепяме разумните мерки, но няма да подкрепяме раздуване на разходи, раздаване на пари в тази тежка ситуация.
Водеща: Понеже сме към финал, аз непрекъснато ви връщам към това, че вие сте председател на икономическата комисия. Имам чувството, аз говорих и с премиера Борисов, когато ми гостува тук, че за реформи, за промени се говори у нас в кризата. Всъщност кризата е икономическа, а непрекъснато за всичко се говори от финансовия министър. Ние с фискални средства борим една тежка икономическа криза. Аз не чух нещо, което да е насочено към производството. Гледах в няколко телевизии, в няколко вестника четох репортажи - фалират заводи, заводи, които произвеждат нещо, които произвеждат хляб. Защото човекът казва - увеличават ми газта, увеличават ми не знам какво, всичко ми се увеличава. Има ли някакво икономическо решение, което да не е свързано само с тези пари хикс, които се чудим дали да ги извадим от фиска, дали да ги преместим. Някаква икономическа стратегия за решаването на
проблема.
М. Димитров: Аз ще ви кажа в ограниченото време, което имаме, каква е стратегията. . .
Водеща: Наистина това е финално. Каква е стратегията, но икономическата?
М. Димитров: Представете си тези хора, които са пред фалит, сега да им вдигнат данъците. Това в никакъв случай не трябва да се случва. И другото нещо - еврофондовете трябва да започнат да идват в България. Това са свежите пари, които ще помогнат. . .
Водеща: Те не идват ли?
М. Димитров: Ами, малка част идват, това е истината, малка част идват.
Водеща: Защо?
М. Димитров: Ами, защото просто има проблеми с административния капацитет, има още проблеми с Европейската комисия. Еврофондовете сега са едно от спасителните решения, които на всяка цена, по най-бързия начин трябва да дойдат в България. Това е второто нещо. И третото, трябва да покажем, защото целият свят в момента гледа Балканския полуостров заради Гърция и Румъния, трябва да покажем, че сме по-различни от гърците. Трябва да покажем, че удържаме дефицита. Това е въпрос на доверие. Загубим ли го това доверие, ще загубим инвестиции.
Водеща: Все ми се струва, че е много по-финансово. Има ли икономическа стратегия страната ни за това от какво се нуждае, кои производства да подкрепя. . .
М. Димитров: Нещата са свързани, г-жо Ризова.
Водеща: А има ли го това нещо?
М. Димитров: Свързани са нещата.
Водеща: Мен наистина ми се плаче, като гледах тези репортажи.
М. Димитров: Сега ще ви кажа ключовия, ключовия въпрос.
Водеща: Разбирате ли, хиляди работници отиват. . . И то нещо - хляб. . .
М. Димитров: Да, да, и ще има. . .
Водеща: . . . хлебозавод да фалира, това не е завод за. . .
М. Димитров: И ще има, и забележете, и забележете, да, хиляди има безработни. . .
Водеща: . . . стомана.
М. Димитров: . . . и ще има нови хиляди безработни, ако не бъдат взети мерки. Кой е най-ключовият въпрос? Намалихме някои данъци - да, това доведе до растежа, доведе до инвестиции в България. Ако при първата криза се пречупи правителството или парламентът и вземе да увеличава данъци, това е основният икономически и финансов въпрос, сме загубили всичко. Загубили сме доверието, загубили сме предвидимостта, всичко е било напразно. Затова сега най-важното е да удържим тези ниски данъци, те да бъдат удържани, за да може хората да продължат да правят бизнес в България, да идват и да останат в България. Това е ключовият въпрос.
Водеща: Много кратки отговори само, не мога да не ви попитам. Вие как се разбирате с министър Трайков?
М. Димитров: Работим относително добре.
Водеща: Добър министър ли е?
М. Димитров: Рано е да даваме оценки. За неговата работа ще мога да ви дам категоричен отговор, като видя какво става с "Белене".
Водеща: А работите ли активно двамата, защото в крайна сметка вашата работа би трябвало да е много обща?
М. Димитров: Много ми е трудно да ви отговоря на този въпрос. Опитвам се да работя активно с него. Опитвам се.
Водеща: Виждам, че изобщо на тези въпроси ви е трудно. Благодаря ви за този разговор, г-н Димитров.