Надежда Нейнски: Кандидатът ни за президент да е ясен достатъчно рано, иначе е неуважително към хората

Интервю на eвродепутата Надежда Нейнски за "Всеки ден". 

Г-жо Нейнски, как съчетавате ангажиментите си в Европарламента и СДС тук, където е твърде динамично? Виждаме ви активна и на двата фронта. Сега пътувате към Габрово да подкрепите синия кандидат за кмет Ива Николова...

Стремя се максимално работата ми в Европейския парламент да има фокус върху подпомагане на българския политически обществен и икономически живот. За мен в тази връзка местните избори, сега конкретно тези в Габрово, са един от начините тази европейска политика да покаже на хората по какъв начин може да се промени тяхното ежедневие. При избора, който ще направят след по-малко от 2 седмици ще се чуят нови идеи, нови концепции за развитието на общината и ще се влезе в конкретен дебат по отношение на това как Габрово да се развива през следващите години.

Възможностите в това отношение, поставени пред общините са сериозни, стига да се използват адекватно. Защото в период на кризата може би едни от най-засегнатите са общините. И това в съчетание на ниския процент на усвоени средства по еврофондовете, за съжаление, създава на общините почти пълна невъзможност да се защитят интересите на хората, които живеят там. Имаме конкретни идеи в Габрово, които се надяваме чрез нашия кандидат Ива Николова да успеем да реализираме.

Ива безспорно притежава енергичност и хъс, плюс журналистическа критичност. Дали това е достатъчно, за да се справи с предизвикателствата, ако успее да се пребори?

Ива има няколко много сериозни предимства. Първото е, както споменахте - изключителната й енергичност. Тя е човек, който стои много близко до хората, защото и вие журналистите, знаете, че през всичките тези години сериозните критики, отправяни към българските политици са, че живеят в някакъв собствен свят и не винаги онова, което на тях им се вижда приоритетно, е приоритет и за хората. Смятам, че нейната практика като журналист и всичките й публични изяви са показали, че тя има много силна чувствителност относно обществените проблеми. Второ - тя като жена по естествен начин има и тази чувствителност, която помага на жените в трудни ситуации да не предават жизненоважни позиции. Убедена съм, че в това отношение габровци ще срещнат в нея наистина един човек особено чувствителен по отношение на техните проблеми и мотивиран да ги реши. А и бих казала, че тя е подкрепена от една коалиция от партии, които са реформаторски и които през годините са показали, че милеят за развитието на страната и на практика са показали възможност за промени.

Нека се върнем към темата на темите - кризата. Вие поддържате ли острия тон, с който СДС има дързостта да разговаря с управляващите. Или сте за по-умерения? Другият партньор на ГЕРБ демонстрира безусловна подкрепа и не си позволява критики.

Смятам, че този остър тон е здравословен, защото тук няма място и няма време за размяна на любезности по теми, които засягат съдбата и перспективите на страната и на хората, които живеят в нея. И в този смисъл никой няма да ни прости нито политическо лицемерие, нито неглижиране на онова, което се случва или не се случва в страната. Нашият стремеж е наистина да мотивираме управляващите да вземат адекватните и точни мерки, които да помогнат на хората да преживеят този тежък период на кризата. В този смисъл нашите критики по отношение на актуализацията на бюджета са сериозни и те са напълно аргументирани. В дебата, който ще протече и в пленарна зала, ще изложим тези аргументи и се надяваме те да бъдат чути от управляващата политическа сила. Колкото до другите, които безрезервно ги подкрепят, винаги съм изразявала мнението, че за мен този брак по сметка между ГЕРБ и "Атака" е абсолютно неразбираем. Още повече, че двете политически сили имат крайно различни идеологически виждания относно икономическото развитие на страната.За мен безусловната подкрепа е абсолютно неразбираема от страна на "Атака".

Много често лидерът на СДС Мартин Димитров упреква управляващите, че не чуват мерките, които им предлагате за справяне с кризата, и то от доказани експерти. Мотивът ревност към авторството ли е или просто гледната им точка е друга, ако се съобразим с определението на председателя, че ГЕРБ е центристка партия.

Засегнахте много сериозен въпрос. Има два варианта - или ГЕРБ да е центристка и популистка партия, и тогава това вече създава определен идеологически дебат между дясното и центристкото. Относно другият вариант, който предположихте - ревност, смятам, че ако има такава ревност, тя е по-скоро проява на незрялост. Защото ние не сме в училище да се ревнуваме едни други по отношение на мерките. Ние сме хора, които, надявам се, имаме сериозно отношение към политиката. А политиката има смисъл само, когато променя живота на хората към по-добро. Така че партньорското е да се чуваме едни други и да търсим най-добрите решения. Иначе позицията " Всичко мога, всичко знам", не е довела до нищо добро нито едно правителство в нито една държава. В дебата, както са казали по-умните от нас, се ражда истината.

Дали понякога сините се чувстват пренебрегнати?

Ние не изпитваме чувство на пренебрегнатост, а на загриженост. Защото пак казвам - нашето отношение към политиката и случващото се в България е много сериозно и ние не седим в позата на обидени и пренебрегнати. Ние сме ангажирани с това, което става в страната като дясна политическа сила. И пак повтарям - като коалиция от политически партии, които на дело са показали, че могат да реформират страната. Така че ние изпитваме ангажимент към хората в България да изразим нашата позиция, а вече отговорността е на правителството - дали то ще се вслуша в тази позиция. Защото в крайна сметка негова ще бъде отговорността и за успеха, и за провала.

Как ще реализирате отличаваща я от другите политика, след като обещахте самостоятелен кандидат и за кмет, и за президент? Не от вчера валят упреците от симпатизанти, че партията ви разми индивидуалността си в коалицията с ДСБ, а и заради подкрепата на управляващите.

Искам да разгранича двете неща. Първо - смятам, че проектът Синя коалиция беше и е успешен. През всичките тези последни месеци - в кампанията на изборите за Европарламент и парламентарните избори ние видяхме, че хората виждат нюансите в разликите на двете политически сили. Те обаче ни възприемат по най-естествен начин да бъдем в коалиция и очакват от нас наистина да изразим ясно и категорично да бъдем коректив на сегашното управление в страната. Това включва както подкрепа на разумните решения и на неща, които са в полза на съдбата на страната и хората в нея, така и макар и твърда, но ясна и отчетлива критика по мерки, които не намираме за уместни и които считаме, че ще доведат по-трайни проблеми за България.

В последната година като се забеляза опит за по-ясно разграничаване, като че "отлепяне" на СДС с отделни политики, с по-различен тон, отколкото в периода на правене на коалицията и малко след това, когато между двете партии не се усещаха никакви разлики?

Да, ние концептуално имаме едни и същи виждания за развитието на България, но може би в начините за постигането понякога се различаваме. Аз съм радетел за това да бъдат максимално съгласувани позициите между двете политически сили в рамките на коалицията. Смятам, че това са обществените очаквания и мисля, че този механизъм на съгласуваност и партньорство във времето ще се подобри и изглади.

Имате ли вече конкретни идеи за кандидати за президент и кмет?

Това е в процес на обсъждане в момента. Знаете, че както в СДС, така и в ДСБ, както и днес, има среща на ръководствата на двете политически сили. Но по време на тези регулярни срещи се обсъждат не само конкретни стратегии, както е в случая за частични местни избори в Габрово или за позициите в НС, но и постепенно се избистря концепцията относно предстоящите местни и президентски избори. Знаете, че позицията на СДС е, че трябва да се явим със самостоятелни кандидатури, защото много е важно по време на политическия дебат в двете кампании да бъдат заявени позиции и виждания за развитието на България.

Някои хора предположиха, че Синята коалиция ще издигне вашата кандидатура.

Не, не съм видяла да се спряга моето име. Смятам, че имената тук не са от значение, по простата причина, че важното винаги е било в посока на това да се избистри концепцията за това какви цели си поставяме, по какъв начин смятаме, че ще ги реализираме. А вече концепцията кои ще бъдат хората-носители на тази стратегия, идва на по-късен етап. Но аз съм на мнение, че кандидатите ни както за местните, така и за президентските избори трябва да бъдат максимално ясни в достатъчно ранен период от време, за да може да се проведе адекватна кампания. Защото моята практика на политик показва, че е неуважително към хората да се разбират имена в последния момент и да разчитаме, че те ще получат подкрепа, независимо едно или друго име колко е популярно. В крайна сметка това е може би най-сериозният политически дебат - дебатът за президент, пък и не по-малко важен е този за местните избори и трябва да се проведат в достатъчен период от време.

Ще приемете ли да застанете на кандидат-президентската писта, ако партията ви вземе такова решение?

Не мога да коментирам в такъв ранен период от време подобна тема, защото зависи от много и различни обстоятелства. Това е дебат, в който ще участвам като политик, който има дълъг стаж в СДС. Смятам, че в този момент най-важното е СДС и Синята коалиция като цяло да си изясни отношението към сегашното управление, стратегията и вижданията си оттук нататък като политическа конфигурация. Оттам нататък функция на всичко това ще бъде и шансовете за местните, и президентски избори. Без да бъде ясна политическата линия и да има консолидация, нито една кандидатура нито в местните, нито в президентските избори не би била успешна.

Как гледа ЕНП в Брюксел на идеята ви за самостоятелни кандидатури? Те неведнъж изразяваха по-скоро предпочитания за кандидатите на ГЕРБ. Не очакват ли да подкрепите техни кандидати?

България не е единствената страна, в която има повече от една партия-членка на ЕНП и ЕНП се отнася с уважение към участието на всяка политическа формация, независимо дали е партия или коалиция в политическия дебат. Няма нищо по-нормално от това политическите сили или коалиции да правят заявки по време на избори. В противен случай се обезсмисля тяхното присъствие в политиката. Присъствието на една политическа формация в политиката се аргументира и защитава от визията й за развитие на страната. А ние, смятам, че не само имаме правото да покажем такава визия след политическата си биография, но имаме и достатъчно подготвени хора и ресурс, който може да бъде мобилизиран за България.

Има ли все още шанс СДС да си върне оттеглилите се десни избиратели? След като това не стана с конфигурацията Синята коалиция плюс, трябва ли да изгрее нова дясна звезда, или както се формулира най-често - нов десен субект?

Три са факторите според мен. Първото е принципът на опита и грешката и наблюдението на това, което се случва в България. Второто е много сериозен анализ на пътя, през който сме минали и даването на верните отговори на верните въпроси. Тоест да си направим извод на всичко това, което се случи. И смятам, че при типичната и категоричната политическа линия има всичкия шанс да си върне загубените избиратели, защото хората искат да има предсказуемост. Особено в период на криза най-важното за хората е това да има предсказуемост в политическото поведение на една формация. Не един ден да се взима едно решение, другия ден - друго. Да имат усещане, че една политическа сила може да защити интересите им, човешките им права и перспективата за развитие на техните семейства. Мисля, че това са политическите жалони на една успешна политика и имаме всички основания да смятаме, че Синята коалиция е в състояние да се пребори отново за доверието.

Тоест няма нужда от ново СДС?

Не, не. Определено не считам, че деленето на нови и нови формации или това, което беше много популярно на времето да се нарича нов морал, нови лица, нови формации... Всички видяхме, че тези наложени клишета доведоха до много поражения за България и не обосноваха смисъла, в името, на който беше прононсирано, че се създават. Не видяхме нито нов морал, нито нова политика, нито новите лица успяха да защитят своята заявка. Важното в политиката е да бъдеш проверен във времето, хората да знаят в различните ситуации как действаш и какво могат да очакват от теб и дали си последователен в политическите си тези. Може би ключът в политиката е един политик да бъде пред очите на хората и да се следи дали неговите възгледи имат последователност, или се сменят според полъха на вятъра.

И един въпрос към вас като евродепутат. Трусовете на световната криза разклатиха ли устоите на ЕС и изостри ли отношенията между страните-членки?

Без съмнение световната криза е голямо предизвикателство за Евросъюза. Извън реформите на ЕС, разширяването, сега се добави предизвикателството на икономическата криза, която постави Евросъюза в ситуация, незапомнена през последните години. Ето сега видяхме, че последните години бележат най-ниските нива за еврото. Това е голямо предизвикателство за Еврозоната и повдига много въпросителни, които икономистите тълкуват по различен начин. Аз обаче съм убеден европеец, и смятам, че Евросъюзът, поставен в кризисна ситуация, ще покаже най-силните си страни и това ще бъде и тест за неговата жизнеспособност.

Смятам, че това действа много отрезвяващо и много здравословно, включително и за страните-членки, които като всяка конфигурация от богати субекти, в един момент започват да подминават и омаловажават рисковете. Кризата показа, че всичко може да се случи навсякъде и в този момент се създава много по-голямо чувство за солидарност между държавите-членки. До този момент за мен тезата за солидарността беше повече от програмните документи на ЕС, сега я виждам на практика и дори със скърцане на зъби или дебати помежду си, те знаят, че за добро или лошо, ние всички сме свързани и сме в една и съща лодка. И трябва да намерим възможностите не само да стабилизираме лодката, но и тя да опъне платната и да продължи напред. Защото в света има нови, агресивни, млади и свежи икономически субекти и структури, които влизат в сериозна конкуренция с Евросъюза и той трябва да бъде на ниво.

Интервю на Валерия Йонкова, "Всеки ден"