Надежда Нейнски: Пари от резерва да отиват за съфинансиране по проекти на ЕС

Интервю на евродепутата Надежда Нейнски за БГНЕС.

В момента България е страна, от която се очаква наистина да навакса загубеното време през последните няколко години и да даде ясни и неопровержими доказателства, че добрите думи и заявки могат да се мултиплицират в успешна практична политика, заяви евродепутът и бивш министър на външните работи Надежда Нейнски в интервю за БГНЕС.

"В този смисъл бих казала, че България е под сериозно наблюдение дали се изпълняват ангажиментите. Ние имаме и добри и успешни страни от сегашната политическа ситуация, има и такива, които все още будят притеснение. На фона на общата икономическа криза, действията на България се следят внимателно и поради това, че като страна-членка на ЕС и още нещо - че е в близост до една държава в момента, която стана симптоматична за проблеми в съюза - Гърция, нашите партньори се стремят наистина да диагностицират, ако мога така да нарека, процесите още от рано.

Гърция даде нагледен пример за това, какво не трябва да се прави в една държава, как не трябва да се живее на кредит и как не трябва да се интерпретират по балкански начин фактите за реалната икономика и за финансите,

защото истината е, че данните, които Гърция беше подала през годините не отговарят на реалното положение в страната, при което се оказа, че дефицитът на Гърция е изключително висок и това застраши не само Гърция, но това застраши и останалите държави в ЕС, защото това е система, която е взаимосвързана", каза Надежда Нейнски.

Според нея това определено в момента е тема номер 1 за ЕС, има от най-мрачни прогнози, до оптимистични прогнози. Евродепутатът смята, че опасност за еврото няма.

"В Комисията по бюджета, в която съм член, много се коментира този въпрос. Даже се коментираше съвсем наскоро и с представители на националните парламенти идеята за много по-близка връзка и съгласуване между националните бюджети с бюджета на ЕС. Тоест

има една тенденция и гласове в ЕС, които искат много по-сериозен контрол върху начина, по който се изработват и се приемат националните бюджети.

Противниците на тази теза казват, че не трябва ЕС да се бърка в националната политика, но като всички неща това е и така, и не е, защото те от една страна, нямат право наистина да се бъркат в начина, по който да се построят националните бюджети, но от друга страна проблемите вече в националните бюджети малко или много, да не кажа много, рефлектират в общия европейски бюджет.

Смятам, че като цяло този проблем, който възникна с Гърция, ще действа много отрезвително и ще доведе до много сериозни промени, включително и в еврозоната като начин на контрол, като много по-задълбочен поглед върху процесите в отделните държави", заяви Нейнски.

Според евродепутата от Синята коалиция една от много дискутираните теми, е това дали да се пипа резервът. "Аз смятам, че позицията на Синята коалиция в това отношение е много категорична, че

фискалният резерв може да се пипа единствено и само за реформи, а не да се наливат пари в сектори, които не са реформирани, които на практика малко или много са онези, които са застрашили финансовата стабилност в момента в държавата.

Второто нещо, което е дискутирано - това е по отношение на дефицита - колко и какви нива на дефицита трябва да бъдат поддържани. И тук ще отворя една скоба - как се отчита този дефицит - дали се отчита по европейските принципи и стандарти или се отчита по българските и балканските начини. Тоест темата с Гърция тук е много актуална - дали част от държавите, особено в Юга, не се изкушават да прикриват част от дефицита си, примерно като държавата не се е изплатила на фирмите, а ако се изплати реалният дефицит, ще бъде много по-голям. Или договори, които са сключени, но не са осъществени плащания и които ако се осъществят тези плащания, също ще повлияят реално на дефицита. Много голям е спорът по отношение на дефицита, но аз ще кажа нещо надявам се принципно и то е - ще започна от ЕС. Във финансовата рамка до 2013 година за България са предвидени 11 млрд. евро. Тези 11 млрд. евро, голяма част от програмите, за които са предвидени, изискват съфинансиране, тоест

България трябва да участва в тези програми с определен процент. Аз смятам, че в това отношение трябва държавата да предвиди пари, за да могат да бъдат усвоени тези 11 милиарда евро. Тоест ето ви един случай, в който наистина си заслужава да бъдат взети пари от държавата", казва Нейнски.

Тя смята, че държавата не трябва да влага пари в този момент в различни мегаломански проекти, а да се направят реформите в социалната сфера, реформите в здравеопазването, в образованието, в държавната администрация - и то те трябва да бъдат моментално проведени, още докато е висока подкрепата в правителството.

"И трябва да се инвестира подкрепа в реформи, а не тази подкрепа да се търси самоцелно. И в този смисъл, смятам, че освен реформите, трябва да се ограничат максимално разходите и да се води много внимателна финансова политика, за да не се стигне наистина първо, до много голям бюджетен дефицит и до така дискутираната тема за споразумение с МВФ, което в сегашните условия, вероятно и условията ще се влошават все повече и повече с бавенето на реформите", заяви Надежда Нейнски.

 "Проследих с особен интерес темата за това дали има натиск върху медиите или по-скоро не темата, а дебатът, който ми се вижда отстрани много странен", каза още  евродепутатът и бивш министър на външните работи Надежда Нейнски в интервюто за БГНЕС.

"Имаше много коментари и аз по-скоро споделям коментара и мнението на онези, които казват, че при така зададена задача, няма как да се получи друг отговор.

Темата с медиите, според мен, има един фундаментален въпрос, който трябва да бъде зададен. И това е въпросът за собствеността на медиите,

защото тук се коментираше наскоро собствеността на банките, което разбира се, трябва да е ясно за страната. Има съответните институции, които трябва да дадат и съответните отговори.

Никой до този момент не е поставил въпроса за собствеността на медиите. Никой през всичките тези години не е коментирал темата с реформите в медиите. Нещо повече, това се счита за тема-табу.

Аз си давам сметка, че говорейки тези неща, малко или много навличам ако не негативизъм, то поне интерес по отношение на това, което казвам в момента. Но истината е, ако си сложим ръка на сърцето, през тези години се говореше за реформа навсякъде - в правоохранителните органи, в армията, в икономиката, във финансите, но никога в медийния пазар. И тази неяснота, която съществува в медийния пазар, разбира се, рефлектира в определени зависимости между политиците и медиите. Дали ще го наречем цензура, дали ще го наречем автоцензура, истината е, че никой не иска да има проблеми с властта.

Нито една медия не иска да има проблеми с властта, защото не знае или по-скоро знае по какъв начин това ще й се отрази. И аз смятам, че това е един много тревожен процес, който се задълбочава и неслучайно България в докладите и в САЩ, а и в ЕС, не е сред държавите, които се гордеят с медийна свобода.

Смятам, че ако използвам този израз, там е заровено кучето, защото ако имаме достатъчна медийна свобода, ако има възможност за изразяване и за чуване на другото мнение, много от процесите в обществото ще се успокоят, ще бъдат улеснено решаването на проблемите. Докато

в момента от медиите се очаква, общо взето да аплодират властта.

Някой ще каже, че винаги е било така. Това, че е било винаги, не значи, че трябва така да продължава. И ако коментираме, че ще коригираме в много отношения много неща, аз смятам, че е редно да се замислим за свободата не само на онези, които притежават медиите, но и на журналистите, които работят в тези медии, които са принудени да съблюдават определено, да го наречем, поведение, за да си нямат неприятности. В този смисъл,

дебатът между президента и премиера на тази тема ми се вижда безумен, честно да си призная. Защото и двамата са ухажвани от медиите и спрямо двамата медиите гледат да нямат проблем. Така че кой е по-ухажваният от двамата в един период от време в сравнение с другия, за мен не решава проблемa фундаментално, напротив, той го задълбочава" казва Надежда Нейнски. Според нея важен е гражданският дебат в обществото и то не само по този проблем.

По въпроса има ли опасност България да се превърне в полицейска държава, Надежда Нейнски заявява, че е особено чувствителна на тази тема.

"Смятам, че границата между това да се бориш с престъпността и да защитиш човешки права, е много лесна за преминаване. Помня, че този дебат беше проведен в щатите, когато се извършиха терористичните нападения срещу кулите в Ню Йорк и тогава обществените настроения бяха в посока на това, че могат да бъдат в някаква степен пренебрегнати дори човешки права, стига да сме достатъчно ефективни в борбата срещу тероризма. И може би, тази теза има своето основание. Но същевременно знам, включително и от моите родители, които са живели в доста страшни периоди в България, че границата е много лесна за пресичане и че пътят към Ада е постлан винаги с добри намерения. Така че, аз като човек демократ, няма значение дали съм дясна или лява, говоря като човек демократ, аз искам от моята държава и от моето правителство достатъчна гаранция, че тази граница няма да бъде премината" казва тя.

"Тоест, хората трябва да са сигурни, че правата им са защитени, което аз не съм убедена, че докрай е вярно в момента. Вярно, полицията в момента има много висок рейтинг, всички адмирират действията на полицията и тук отварям една скоба да кажа, че тези действия на полицията ако не са последвани от адекватни представяния на доказателства, които да издържат в съда, стават единствено и само медиен шум. Тоест ние всички искаме правителството и държавата да се справи и с организираната, но и с битовата престъпност, но същевременно очакваме наистина събраните доказателства срещу всичките тези банди, на които аз вече не мога да им възпроизведа имената, да издържат в съда. Сигурно в съда има много корумпирани, сигурно обаче и в прокуратурата, сигурно и в полицията има корумпирани, така че процесът на правораздавателните и правоприлагащите органи, на реформите в тези органи, трябва да върви паралелно. Ако само едното се реформира, а другото не, не могат да се насочат единствено и само стрелите в една посока, държавата трябва да подреди двора си, за да очаква хората да я уважават.

Иначе страхът не е респект или по-скоро страхът от това, че държавата те следи, че внимава, че съблюдава къде си и какво правиш, това е едната страна на нещата, но тук има голям риск този страх да върви паралелно с другия страх, че държавата може да злоупотреби с власт, че държавата може да злоупотреби със сила. И това е, което казвам аз за защитата на гражданските права, защото има много сигнали и от неправителствени организации в различни градове на страната, които са идвали при мен в моя офис, тук в София, които точно това са ми казвали: ние не сме сигурни, дори и ако направим нещо, не сме сигурни, че държавата ще ни защити, а това е много опасно", заявява Надежда Нейнски.

БГНЕС