Ергин Емин: Децентрализацията е манна небесна за десницата

Интервю на секретаря по Регионална и местна политика на СДС, Ергин Емин за Агенция "Всеки ден".

Г-н Емин, от СДС коментирахте децентрализацията като антикризисна мярка. Да я смятаме ли за спешна?

На събирането на кметовете, издигнати от СДС, говорихме как антикризисните мерки могат да бъдат подкрепени и кои от тях действително заслужават това. Общо взето подкрепяме антикризисните мерки на правителството, особено в частта икономии от разходи на общините, но те желаят в страната да се осъществят действителни реформи. Всъщност децентрализацията е една продължителна реформа, не може да стане от днес за утре, и ние много добре знаем това. Но изглежда се изисква от страна на правителството воля за децентрализацията. Защото кой, когато държи цялата власт, ще децентрализира точно нея?

Припомнете началните стъпки на този процес в България.

Децентрализацията в България започна с фискалната й част - фискалната децентрализация. След поправка в Конституцията, се даде възможност на общините да определят размера на местните данъци и такси. Трябваше да бъдат извършени още промени, още от времето на Милен Велчев, когато беше финансов министър и председател на първата комисия за децентрализация. След това нищо по-съществено не се случи.

С това си остана тази реформа - само със самостоятелно решение на местните данъци и такси.

Комисията се събира веднъж в годината, определя някакви правила и по-нататък не заседава. Отделните работни групи написаха стратегия за децентрализация, която е до 2015 г. и в момента тече общо взето експертната оценка около тая стратегия, написана от работни групи. Ние желаем децентрализацията да бъде антикризисна мярка изобщо в България, защото тя може да бъде една кауза за продължаване на реформите в България, като властта и много голяма част от фискалната и функционална част на децентрализация може да слезе до хората. Какво означава това? Първо - усвояването на еврофондовете е на много ниско равнище. Но може да се увеличи по примера на новоприсъединилите се държави като Полша, Чехия, Унгария, които след децентрализацията децентрализираха и оперативните програми.

Тоест започнаха да усвояват ефективно еврофондовете.

Да. Еврорегионите получиха възможност да разпределят и усвояват европарите. България понеже, както погледнете евростат, е един регион - една страна, един регион. Има една програма на ЕС, гласувана от ЕНП преди 17 години и тя е за междурегионално териториално сътрудничество. Тази програма ЕС за този период до 2013 г. е разпределила 350 млрд. По тази програма си сътрудничат еврорегион с еврорегион, както трансграничното сътрудничество между България и нейните съседки. Но България по тази програма не може да взема средства, защото нямаме еврорегиони. Ако имахме Северен централен еврорегион, заедно можеше да се партнира за усвояване на средства с Южния централен региони. Така можеше да се направи тунела под Шипка.

Поради неналичието на еврорегиони в момента, не можем да усвояваме такива средства. Досега управляващите не смятаха, че децентрализацията е номер 1 в България. Бяха предприсъединителните програми, бяха усилията ни да станем членки на ЕС и НАТО. Но след като тази кауза вече е осъществена, а тя беше кауза на нацията от зората на демокрацията, останалата част трябва да бъде самата структурна реформа, по отношение на териториалното деление. Затова СДС от много години насам, във всички програми сме казвали, че децентрализацията е манна небесна за десницата. Само десницата може да даде децентрализиране. Така че трябват още малко усилия - десницата в името на ГЕРБ и Синята коалиция да се обедини около тези процеси по отношение на функционалната й част. А това значи регионализация, образуване на българските еворегиони, минаване през промяна в Конституцията. Ние вече при петата поправка сме предложили една такава промяна на Конституцията - как да бъдат самите региони на базата на сегашните региони на планиране. Нека има дебат - някой да предложи някакви други региони. Обаче това е най-належащо, всичкото минава през нов закон. СДС е готов с нов закон за местното и регионално самоуправление, защото регионализацията е регионално самоуправление - извеждане на второ ниво между местната и централната власт, и то ниво изборно.

Поискахте областните управители да се избират пряко - като кметовете.

Избор на областен управител и областен съвет. Фактически това, което колегите от другите асоциации и сдружения на общините искат - само финансовата децентрализация да продължи, няма как да продължи по отношение на общините, защото не всички общини могат да отговорят на това. Защото данъкът на физическите лица в някои общини може да се събира, където има работещи предприятия, а в по-голяма част от общините - над 160 - изобщо няма никакъв бизнес и няма къде да се събере този данък. Тогава какво ще се разпределя, а разпределителните функции може да се поверят на регионалното управление. Регионалното самоуправление е най-належащата антикризисна мярка в момента за правителството. И няма да изискват средства.

Но ще участваме в дебат, ако политическата общност го изисква - а той е дебатът за това какво Народно събрание искаме. Тези неща, които сме говорили при нашите 24 идеи, които ще променят България. Това бе през 2003 г.

Не мога да не ви попитам за контрабандата на цигари. Защо се твърди, че нелегалните канали се увеличават?

С увеличението на акциза на цигарите ще се достигне до момента български тютюни, които влизат в българските цигари да не се продават на нашите пазари, защото ще са толкова скъпи, че вратите ще се отворят за чуждите тютюни.

Тоест това са контрабандните канали.

Разбира се. Контрабандните канали от времето на НДСВ постепенно се увеличават, и увеличавайки се, достигнаха до това ниво. Мисля, че властта знае как, има механизми да спре точно тези контрабандни канали.

Говорят за покровителствани от депутати контрабандни канали.

Това не знам. Ще кажете вие, журналистите, защото вие намирате истината. Самото вдигане на акциза доведе до вдигане на цената на българските цигари и доведе до колапса на "Булгартабак".