Здравеопазването в България не е усмихнато, а има нужда от решителност

Здравеопазването в България е в най-трудния етап от своето развитие, защото промяната на съветският модел започната преди десет години от СДС загуби импулса и след двете предходни безхаберни управления изостана значително от европейския път. Всяка от управляващите партии в тройната коалиция се опитваше да наложи своите възгледи, но погледнато от медицинска или демографска страна ситуацията продължава да е силно тревожна и нестабилна - пациентите са недоволни, медиците протестират, правителството засега все още няма изразена способност за реформи, данните за раждаемост и смъртност са ужасяващи от години, а страната ни продължава да крепи последното място в Европа по всички здравни показатели. Днес в обществото се оформя ясен консенсус за необходимите промени в здравеопазването, почти всички партии повтарят думата „здравна реформа", но липсва ясно изричане на конкретни мерки и действия. Дебата около избора на новия здравен министър красноречиво показа тоталната немощ на опозиционните партии. Те се задоволиха да задават въпроси, на които не знаят отговорите и единствено Синята коалиция заяви категорично какво трябва да се направи и определи това като условие за дадената подкрепа.

На първо място, днес, всички лекари, пациенти, а и политиците се нуждаят от ПРЕДВИДИМОСТ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА РАЗВИТИЕТО НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА. Това би осигурило желания от обществото и лекарската гилдия дългосрочен ефект, и може да бъде постигнато с приемането на адекватни на ситуацията промени в здравната стратегия отговарящи на потребностите от качествена медицинска помощ. Върху тази база трябва бързо да се насложи националната здравна карта,  която да гарантира достъпа на пациентите до лечебните заведения. Това е реформа и тя изисква вземането на нелицеприятни или тежки решения, изисква дебати и търсене на максимално възможния консенсус, допуска малки и временни отстъпления, но не и загуба на вярната посока. Предвидимостта на резултата от реформаторските решения и последователното им налагане могат да гарантират постигането на дългосрочен добър резултат. Днес вече не е достатъчно управляващите от ГЕРБ да говорят за политическата си воля и самодостатъчност, а да поставят здравната стратегия за дебат, да извадят националната здравна карта и да докажат, че знаят какво да направят. Болните и лекарите вече не искат популистка политика, искат решения, за които да не им се налага да съдят държавата в която живеят.

Второто, от което има спешна необходимост е ДОСТАТЪЧНО И СПРАВЕДЛИВО ЗА ПАЦИЕНТИТЕ И РАБОТЕЩИТЕ В СИСТЕМАТА ФИНАНСИРАНЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.  Държавата продължава да не си изпълнява задълженията и не внася пълната здравно-осигурителна вноска.  Тук слава богу Синята коалиция успя да постигне пробив с промени в закона, с които макар и от 2013 година това недоразумение ще бъде прекратено. Управляващите трябва да престанат да твърдят, че детското здраве е приоритет, трябва да се види очевадния факт, че хората над трудоспособна възраст са най-често нуждаещите се от медицински грижи и държавата да започне да внася за тях здравно-осигурителните вноски в размера в който ги плащат работещите българи и техните работодатели! Това ще гарантира част от финансовата сигурност на системата! България продължава да е на последно място в цяла Европа по % от БВП отделян за здраве и на този фон да взимаш от здравните вноски и да ги вкарваш във резерва на НЗОК е съвсем близо до престъплението. БСП и тройната коалиция го направиха с 400 милиона лева, а ГЕРБ с 800 милиона. Тази грешка не трябва да се прави трети път и ако социалистите си мълчаха, а новите управляващи се оправдаха с наследената дупка в бюджета, то за следващата година няма да има оправдание и парите за здраве трябва да отиват точно за него и за нищо друго.

Третото, което новият министър трябва спешно да реши е НАВРЕМЕННОТО И В ЗАКОНОВИЯ СРОК РАЗПЛАЩАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНО ИЗВЪРШЕНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ. Унизителната ситуция в средата на април да са ти разплатени половината от признатото и изработено за януари трябва бързо да бъде преустановена. Щом Националната агенция за приходи ежемесечно преизпълнява събираемостта на здравните вноски с около 18-20% значи държавата пак излиза лошия длъжник към здравното осигуряване. Ако тук се прибавят и задълженията на недобросъвестни работодатели от 200 милиона лева още към края на септември 2009 година и сметката постепенно ще започне да излиза. Всеки, който е причина за малкото събрани пари за здраве трябва поименно да бъде посочван, защото здравно-осигурителния ни модел стъпва основно върху принципа за солидарност и всеки който потъпква този принцип трябва да е известен за българското общество. Това сигурно малко интересува онези които не са получили заплати или фирмите, които чакат пари от болниците, за да не фалират, но е въпрос на справедливост. Тази справедливост трябва да бъде възстановена от министър Борисова-всеки който е работил качествено и почтено да си получи възнаграждението за това в срока посочен от закона.

Всичко това обаче е свързано с четвъртото, което трябваше вече да е започнало - ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ОТ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ. Може би точно това е сферата за която министър Борисова е права да се бърза бавно. И точно тук има ясна необходимост от предвидимост и последователност, от ясни критерии и правила, но и от гаранции за всеки пациент, че ще получи необходимата, достатъчна по обем, навременна и качествена болнична помощ. Тук реформата ще е и най-трудна, но едва ли имаме добри здравни грижи в болници под прозорците на които пасят овце и крави или работещите не помнят кога и къде са завършили образованието си. Преструктурирането е възможно обаче след изработването и унифицирането на всички медицински стандарти, след приемането на клиничните пътеки за продължително лечение и задължително след подобряването на системата за спешна помощ. От нейната осигурена мобилност и окомплектованост с добри специалисти вече ще зависи гарантираният достъп на всеки нуждаещ се качествена здравна грижа. Професор Борисова, вече като министър трябва да извади системата от клишето „Парите следват пациента" и да сложи началото на промяна, при която финансовите средства следват качеството на медицинската помощ.

Постепенно стигаме до петата задача в подреждането, но може би номер едно по необходимост-СТРОГ КОНТРОЛ, А НЕ СЪУЧАСТНИЧЕСТВО. В 80% от случаите НЗОК ежемесечно и дори ежеседмично контролира и санкционира за точки и запетаи, но не и за постигнати резултати, едни и същи лекари или болници, но в същото време има общопрактикуващи лекари, специалисти, лаборатории или медицински центрове  и дори болнични лечебни заведения, които дори без да бъдат подложени на проверка са супер изрядни. Едва ли това не прави впечатление или за това знаят всички, но не и контролните органи на касата. Има ли контрол на разхода на публични финансови средства? Има, но е едностранен, непрозрачен, зависим и корупционен. Има ли контрол на постигнати здравни показатели, контрол на качеството на дейността-категорично няма, защото НЗОК се превърна в орган на министерството на финансите, глобява за да осигури заплати на проверяващите и да реализира собствени приходи. Все по-необходимо става въвеждането в действие на дълго отлагаганата и все още липсваща информационна система на НЗОК паралелно с осъществяването на качествен контрол на изхода на системата. Не финансов, защото той няма пряко отражение върху здравно-демографските показатели, а медицински. Липсата на информационна система прави корупцията възможна. Тук за да успее новият министър на здравеопазването трябва да срещне категоричната подкрепа и на НЗОК и на цялото правителство.

Шестото, което вече дразни и пациентите и здравите български граждани е ГАРАНТИРАНАТА ПРОЗРАЧНОСТ НА ЛЕКАРСТВЕНАТА ПОЛИТИКА. Тоталното отсъствие на антикорупционни правила в лекарствената политика дава възможност на лоши управленци за лично облагодетелстване, а на фармацевтични фирма да гребат с пълни шепи от публичните средства за здравеопазване. Съвсем разбираемо и двете страни имат финансова изгода от тази мъгла и непрозрачност. Министър Борисова точно тук ще се сблъска със задкулисни интереси и пари под масата, но и точно тук тя може да покаже воля и да се противопостави на всички, които я подозират в обвързаност и защита на корпоративни интереси. Тази битка изгори и бившия министър Божидар Нанев, макар и той да си тръгна с все още недоказана вина. Пациентските организации, категорично трябва да имат място в процедурата на договаряне на тези медикаменти, но не трябва да се допуска те да се създават заради това си право или само за да защитават решенията на министерството. Казионните организации не са помогнали на никого в историята на страната ни.

Макар и на седмо място, но с постоянно нарастваща сила е необходимостта от АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА. В здравното ни министерство има служители, които с години пишат стратегии или отчитат дейност в зависимост от политическата конюктура, заради едни или други управляващи. Те имат папки с лява, дясна или центристка политика и ги вадят, за да демонстрират лоялност при всяка смяна на властта, но нямат папки с политика в подкрепа на българските лекари и пациенти. Има поговорка, че не е страшно да си глупав и мързелив, но е унищожително да си глупав и работлив. Необходимостта от административна реформа е повече свързана с наличието на структури с дублиращи се функции, които само чакат деня на заплатите. Отговорността за тази реформа е изцяло на професор Борисова и тя трябва да превърне в работещ екип цялото министерство, а всеки с други задачи и мисли да си търси нов път за развитие.

Носени по течението и водени от инерцията, двете правителства на БСП, ДПС и НДСВ оставиха още много несвършени задачи-СПЪНАТАТА СЛЕДДИПЛОМНА КВАЛИФИКАЦИЯ И СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА НА ЛЕКАРИТЕ, ПОСТОЯННАТА СМЯНА НА МОДЕЛА НА ФАРМАЦЕВТИЧНИЯ ПАЗАР, ОТСЪСТВИЕТО НА СТИМУЛИ ЗА ЗАПАЗВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КАДРОВИЯ ПОТЕНЦИАЛ В БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ЛИПСАТА НА ДИАЛОГ С ПРОФЕСИОНАЛНО-СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, НЕПОДПИСВАНЕТО НА НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР. Наследената от правителството на СДС икономическа и финансова стабилност при започната реформа в здравеопазването ги прикова за осем години в лоното на бездействието и им позволи да харчат безметежно и безпаметно. Новият министър, професор Борисова, има тежката задача да убеди всички в способността си да извърши необходимите реформи и за това има нужда от категоричната подкрепа на целия Министерски съвет и лично на премиера, който пое цялата отговорност за нейната номинация. Синята коалиция даде подкрепа за реформаторска здравна политика, но тази подкрепа не е безусловна. Нашата подкрепа не е личносттна, а принципна и отговаряща на общото ни членство в Европейската народна партия. Синята коалиция има необходимия експертен потенциал, уменията, познанията и реформаторската воля. Европейската промяна в българското здравеопазване не е започнала през 2009 година след изборите, но може да продължена сега, десет години след началото й. Ако това не започне да се случва нито ГЕРБ ще успее, нито професор Борисова ще продължи да има подкрепата ни.