- Г-жо Нейнски, защо организирате конференция за бъдещето на АЕЦ „Белене"? Поканили сте днес в парламента представители на правителството, НС, дипломати, евродепутати. Дали форумът няма да е поредната „говорилия"?
- Целта е да се припомнят фактите, свързани с проекта. „Белене" е една от най-горещите дискусии у нас, но все още на много хора им убягват фактите. На кръглата маса трябва да си зададем правилните въпроси. Искаме да дадем възможност за максимално отворен дебат, в който да се включат всички заинтересовани. От една страна, управляващите, които рано или късно трябва да вземат решение за централата, от друга - опозицията, която досега е решавала, експертите, непра-вителственият сектор. Важно е присъствието на посланиците на ЕС, Русия, САЩ. Срещата е отворена и за медиите, чрез които хората ще получат информация.
- Кои са правилните въпроси за АЕЦ "Белене"?
- Първият е за икономическата рентабилност на проекта, какво ще струва на България, какво сме похарчили, какви неустойки бихме платили, ако се откажем. Какво е отношението към предлагания от Русия заем и какви последствия би имал в дългосрочен план. В момента вицепремиерът Симеон Дянков категорично твърди, че не можем да си позволим този проект. Но други гласове в кабинета дават зелена светлина на централата. Поне за мен не е ясна позицията на властта.
- Премиерът обяви, че ще продължим проекта при наличието на сериозен европейски инвеститор.
- Това беше съобщено след срещата му с евроко-мисаря по енергетика г-н Йотинген, но ще очакваме от правителството повече информация.
Факт е, че има разноговорене и противоречиви мнения. Те варират от това, че този проект е икономически изгоден, до тезата, която защитаваме в СДС, че електроцентралата ще ни зароби финансово и ще преформу-лира целите ни. Важен е въпросът, свързан със сигурността, рисковете на енергийната зависимост, сеизмичните проблеми. Една от причините за замразяването на АЕЦ „Белене" преди години бяха сериозните опасения от земетресения в района. Третият кръг въпроси са свързани с геополитиката. „Белене" ще бъде първата руска атомна централа в държава- членка на ЕС, с всичко произтичащи от този факт последици.
- По-малък ли е сега европейският натиск върху България по повод строежа на „Белене" и евентуалното руско финансиране? Спомняме си колко активни бяха от Брюксел за закриването на реактори на „Козлодуй".
- ЕС е особено чувствителен на темата сигурност. Освен екологичната сигурност тя предполага гаранции за енергийните доставки за членовете на общността. България е може би най-зависима в енергийно отношение. Ние имаме интерес да диверсифицираме и източниците, и трасетата. Да имаме максимална взаимовръзка с държавите от ЕС. Проблем е, че все още общата
енергийна политика на съюза не е факт и това прави ситуацията много по-двусмислена и несигурна за страна като България. Все още нямаме солидна основа, на която да се опрем, за да гарантираме категорично националния си интерес. Разговарях с комисаря Йотинген, който пожела да поздравя конференцията. Поиска на следващата сесия на Европарламента през май да го запозная с резултатите от дискусията и да поговорим за бъдещето на енергетиката ни.
- Вие сте евродепутат в управляващата ЕС фракция на ЕНП. Има ли разлика в отношението към България след идването на ГЕРБ на власт?
- Има желание да се даде максимална подкрепа на правителството за реализация на неговата програма. В момента Европа дава доверие в аванс с очакването да види резултати от заявките, които ГЕРБ даде в началото на мандата си. Защото приятелството и партийната солидарност са важни, но най-важни са конкретните резултати. Очакваме с голям интерес новия доклад за страната ни, където наред с експертните оценки ще има и политически. При положителна оценка доверието може да се претвори в конкретни стъпки за размразяване на пари.
- Вече се чуват мнения, че безспорно нужната битка с престъпността и корупцията изместват нуждата от спешни мерки срещу кризата. Споделяте ли подобни критики?
- В момента се движим по ръба на много сложна ситуация. Тя може да се нарече търсене на възмездие. Но възмездието е субективно понятие. Най-важното е да има законност и през нея да се отговори на обществената потребност от справедливост. Правителството изправя обществото пред дилемата кое да избере - сигурността или запазването на човешките права.
И аз като всеки нормален човек подкрепям битката на кабинета с престъпността и корупцията, но съм особено чувствителна към средствата, с които тя се води. Спомням си за подобен дебат в САЩ след терористичните атаки над Ню Йорк. В тежката битка с тероризма беше важно да не се прекрачат границите и ефективността да не води до нарушаване на човешките права и превръщането в полицейска държава. У нас на моменти ситуацията граничи с абсурда. Водещият мотив е: „Хайде да ги хванем, така им се пада" .
Но независимо от това, че на хората им е дошло до гуша, отговорност на политиците е да не прекрачват границата. Действията им и резултатите от тях не бива да пораждат съмнения, че е нарушена законността. Знам
какви са контрааргументите а какво става с правата на жертвите на тези престъпления. Всички имаме права - и жертвите, и тези, които са извършили престъпление. Те също имат право на справедлив процес и все пак на запазване на човешкото им достойнство. Затова е нужен много сериозен дебат за промените в НПК, които бяха наложени от мнозинството и към които СДС има сериозни резерви.
- Имате предвид спорните текстове, които президентът даде на КС?
- Именно. По тези текстове дори СДС и ДСБ застъпиха различни позиции. Но това не е слабост. Това само показва колко сериозен е дебатът. Колкото по-откровено се проведе той, толкова по-малък е шансът да сбъркаме. Защото дори на някого тези текстове сега да му се струват удачни, утре могат и да се изродят и да има непредвидими пс>следици.
- Споделяте ли тезата на премиера, че всичко до момента в държавата е било схема за кражба?
- Абсурдно е подобно твърдение. Ако тази теза беше вярна, България никога нямаше да стане член на ЕС и НАТО. И това не е клише или декларация. Изискванията за ЕС са драконовски. Никога визите за българи нямаше да паднат, ако страната ни не беше показала ефективност в битката с престъпността и коругшия-га. Никога! Желанието за подмяна на истината за миналото и поставянето на всички под общ знаменател е доста опасна тенденция, която не бих искала да коментирам, но ме навеждат на изводи, които се разминават с направени от ГЕРБ публични заявки. Обективният прочит на миналото е много важен. Днес най-важното са реформирането и единодействието между различните институции и власти. За да бъде проведен справедлив процес, са нужни надлежни доказателства. Сигурно има много корупция в прокуратурата и в съда, но едва ли някой се съмнява, че такава няма в полицията. Ако дори една от брънките в системата не се реформира и остане слаба, целият процес ще бъде бламирай. Ако мога да си позволя съвет - да се търсят успешни модели от партньорите ни за реформирането на правоохранителните и правораздавателните органи.
- Свърши ли според вас времето, в което правителството може да се оправдава с тежкото наследство?
- Правителството и цялата държава са поставени в сложна ситуация. Безспорно наследството на тройната коалиция е много тежко. Но не може месеци наред да слушаме оправдание с предишната власт. Хората не очакват това. Наред с желанието им за справедливост все по-често и повече ще се чуват гласове, които искат гаранции за сигурност в бъдещето. Като започнем от пенсионерите и социално слабите и стигнем до бизнеса, от чийто успех или неуспех в голяма степен зависи икономиката ни. Бизнесът е този, който може да гарантира нови работни места и прилив на свежи пари. Критиките на Синята коалиция са много сериозни, но напълно добронамерени. Може би за първи път всички искат това правителство да успее. Допускам, че дори и тройната коалиция го иска, защото живеят в същата държава и също имат бизнес. Това е изключително позитивна политическа конюнктура за кабинета, който трябва да чува и партньори, и опоненти.
- Как ви прозвуча недоволството на Бойко Борисов, че не сте му се обадил и и не сте му пратили антикри-зисните си мерки?
- Ако има желание, има начин. Ако няма желание, винаги има извинение. Елементарно ми се вижда да давам доказателства кога сме представяли мерките си и пред кого. Когато един държавник е изправен пред толкова сложни проблеми, той търси максимално широк кръг идеи, от които да избере най-доброто. Търси също максимално широка парламентарна подкрепа. От 20 г. съм в политиката и знам, че няма друга здрава логика. В момента премиерът разчита, че може да се справи само с обществената подкрепа. Това предпоставя неговото поведение. Той казва: „Аз съм показал какво мога, нося отговорността, народът ме обича." Но народната любов е най-несигурното нещо в политиката. Днес я има, утре я няма. При тази сериозна криза тя може да изчезне като пролетен сняг.
А кризата е като на война . Трябва да влезеш в нея със структурирана армия и със спокойствието, че няма да има вътрешни предателства. Вместо да си защити максимално гърба, премиерът казва: „Който иска, да ме подкрепя."
- Той твърди, че е готов за предсрочни избори.
- Ще го попитам дали е искрен. Дали не е твърде рисковано да правиш подобна стъпка в момент на тежка икономическа криза? Къде търси своите партньори? Какво означава: „Като не ме подкрепи Синята коалиция, ще се опра на „Атака". Това за мен е едно от най-неуместните решения. Причината е чисто политическа и е свързана с програмата на „Атака", която е националистическа. В сферата на икономиката нейните виждания са коренно противоположни на тезите на десницата. И аз питам-кой всъщност прави компромис? Дали „Атака" прави пълен завой, или ГЕРБ ще се приближи до нейните виждания? Но и в двата варианта резултатът ще е доста странен хибрид. И освен това питам нещо много просто - кому е нужно това, при положение, че ГЕРБ има партньори със сходни виждания? Ако обаче нашите идеине се претворятвдей-ствия в рамките на мандата, подкрепата ни е напълно безсмислена.
- Ще оцелее ли Синята коалиция за президентските и местните избори?
- Аз съм категорична, че Синята коалиция трябва да се развива като проект и в бъдеще. Тя показа устойчивост. От това ще зависи съдбата на традиционната реформаторска десница. Трябва обаче да има повече съгласуване в парламентарната дейност на коалицията, за да се избегне разногово-ренето. На президентските избори трябва да се явим като коалиция със самостоятелен кандидат. Разбира се, трябва да имаме общи действия и на местните избори.
- Не е ли по-реалистично и дори по-практично да застанете зад кандидат-прези-дент на ГЕРБ?
- На едно състезание всеки участва за победа, но не по-малко важно е и да се открои визията на традиционната десница за бъдещето на България.