Лъчезар Тошев: Няма пълна, но има няколко забрани, които правят невъзможно отгглеждането на ГМО

Интервю на народния представител от СДС Лъчезар Тошев за "Всеки ден".

Г-н Тошев, казвате, че обществото ликува от решението на парламента за ГМО.

Четох във вестниците, че хората са се прегръщали на балконите.

Има ли основание за такава радост с гласувания закон и може ли да се смята, че има тотална забрана на ГМО в страната ни?

Де юре няма наложена генерална забрана, но има няколко забрани, които в съвместното си действие практически правят невъзможно нито отглеждане на ГМО за селскостопански цели, нито изпитания. Независимо дали създадени сортове от български учени, или от чужди учени, които търсят къде да ги изпитват. Всички тези възможности са затворени. ГМО в България може да има само в лабораториите, във фармацията, там, където се произвеждат инсулин, антибиотици, интерферон.

По цял свят е така.

И тук е така. Ние нямаме нищо против. Напротив - този закон засили изискванията за работа с ГМО в контролирани условия. Затова ние първата част от закона я подкрепихме, това го заявихме и в самото начало. Спорът беше за отглеждане и освобождаване на ГМО в околната среда. Досега действащите забрани не само останаха, но бяха засилени, тъй като открихме, че в чл. 80 - където имаше най-много дебати, спорове, има пропуск.

Този член беше опасната вратичка в закона?

Да. Пропускът е свързан с дефиницията какво означава пускане на пазара и този пропуск беше отстранен, след като парламентът прие едно мое редакционно предложение със 144 гласа "за", един "против" и 3-ма "въздържали се."

Синтезирайте с няколко думи приетото предложение.

В новата редакция, член 80 гласи, че се забранява както отглеждането, така и освобождаването в околната среда на ГМО в защитените територии. По закона за защитените територии това са национални паркове, природни паркове, резервати, поддържани резервати, защитени местности, също защитените зони по Закона за биологичното разнообразие, които заедно са около една трета от територията на страната. Второто изискване е в зона от 30 км. от тези територии, от техните граници също да не може да се отглеждат ГМО, нито да се освобождават в околната среда. Плюс това добавихме, защото обещахме и на Съюзите на пчелари, че в радиус от 10 км. от пчелини не може да се отглежда ГМО, и на 7 км. от площи с биологично земеделие също.

Тези отстояния достатъчни ли са, за да не се заразява чистата, биологична продукция?

Да, напълно. Проверих, дори днес получих карта на защитените територии от Министерство на околната среда и водите в отговор на мой парламентарен въпрос. Неправителствените организации пък извършиха по своя линия сравняване на тези зони, което е повече от достатъчно. Плюс това остават и другите забрани, които са специфични- за специалните култури - тютюн, маслодайна роза, лоза, пшеница, плодове и зеленчуци, за които дори не се разрешава дори в България да се правят експерименти за създаване на такива генетичномодифицирани сортове, разновидности на тези култури.

ГЕРБ оттеглиха решението си за мораториум, може ли да се каже, че направиха жест към закона?

ГЕРБ подкрепиха тези промени. След 4 месеца дебати, се постигна консенсус в парламента. 144 "за", 1 против и 3-ма въздържали се, съответства на 97 % против в обществото, и 3 % "за". Т.е. съотношението в обществото и съотношението в парламента практически е едно и също в парламента.

Ако си послужим с примера на СДС, нека да ви попитам - ако в България се внесе един генномодифициран картоф, означава ли, че не може да бъде засят никъде?

Ние не сме спрели продажбите на генномодифицирани храни, това е друго нещо. Този закон не се занимава с храните. Има си отделен закон за храните, като с този закон изменихме един закон за етикетите. Но също мина през комисия и предстои да влезе в пленарна зала предложение, което сме внесли - на първо място Ваньо Шарков, аз съм втори и други депутати от Синята коалиция. Предстои да се гласува, за да се довърши това, което започнахме с този закон, като там се предвижда в детските храни да няма ГМО, в училищата и заведенията около тях да няма продажби на храни с ГМО.

Защото с етикетите се дава възможност на потребителя сам да избере дали да купи или не храна с ГМО. Това остава така, стига надписът да е ясен. Но децата не могат сами да решават, затова по-добре да няма изобщо. А пък ако родителите искат да им дават вкъщи такава храна, имат право. Но няма да има в детските храни и да се продават в училищата. Това предстои да мине, защото получи единодушна подкрепа в Комисията по здравеопазване. Това е един много дълъг дебат, който започна още през 2000-та година. И това е поредният етап, който в момента завършва с национален консенсус. Ние винаги завършваме с национален консенсус, независимо от споровете. Но това не е краят на историята. Тъй като предстои този дебат да се пренесе в Европейския парламент на Надежда Нейнски да се даде право на страните сами да решават дали да отглеждат ГМО или не получи отговор от Комисията и тя до лятото ще внесе такова предложение. Тогава този въпрос ще влезе в Европейския парламент. Т.е. не смятам, че сме приключили с тази тема, тъй като предстои на европейско ниво също да се проведат такива дебати. В ЕС има повече от 10 държави, противници на ГМО и няколко, които имат позиция, която е колеблива, но по-скоро към против. В крайна сметка се надявам, че и там ще дадат право на страните сами да си решава този въпрос. Искам да подчертая, че Европейският съюз не е Съветският съюз и се съобразява с мнението на своите членове и граждани.

Но ние не изчистихме ли проблема с приемането на закона?

За България този въпрос е решен, но не сме наложили обща забрана. Ако бъде променена директивата, тогава няма нужда от частични забрани, които да се припокриват така, че да се затвори територията на страната, но може да се наложи обща забрана. И ние ще предложим да има обща забрана, когато това стане допустимо.

Чакаме с желание да се промени директивата, за да можем да обявим пълна юридически защитена забрана за отглеждане на ГМО и за освобождаване на ГМО в околната среда за изпитания. Т.е. да няма ГМО в околната среда, за това се борим.

В момента не се ли отглежда например генномодифициран ориз?

В България - не. Такъв ориз се отглежда в Китай, в който има повишено количество на витамин А. В ЕС са пуснати за отглеждане, след пускане в изпитание един вид царевица и един вид картоф, който няма да се използва за храна, нито на хора, нито на животни, а за получаване на енергия, т.е. на биоетанол предполагам чрез ферментация. За тези два вида, пуснати в ЕС, но с наложени предпазни клаузи от други страни, ние задължихме със специален член от закона министърът на земеделието, след като излезе закона в "Държавен вестник", да наложи от наша страна също предпазна клауза на тези два вида. Но ние имаме и друга защита - това е територията, в която не може да се отглежда. Тя е направена така, че покрива зоните, за които говорихме, а не е обявена като обща забрана, защото общите забрани не са допустими. Но важното е, че няма да има къде да бъде отглеждана. Дори да може по закон, няма да има къде, защото сме забранили цялата територия. По този начин сме заобиколили невъзможността да сложим обща забрана. Сложили сме няколко други, не една.

Защо са необходими повече от една забрани - ако не действа едната, да следва другата. Нещо като верижна защита?

Този подход беше приет и през 2005 -та година, когато още не се знаеше как ще се развият нещата. И досега смятам, че ще имаме добри резултати. В България, за разлика от други страни в ЕС, където вече продукцията е замърсена с ГМО, в България - нашата продукция ще бъде запазена чиста и занапред.

И това ще стане предимство в ЕС, а не недостатък. Защото всички, които искат да купуват чиста от ГМО храна, няма да имат тази възможност, но ще могат да купуват българска, която ще бъде чиста. Затова смятам, че това решение на парламента е стратегическо и има историческо значение за бъдещото развитие на България. Тъй като оставяме на следващите поколения възможност да превърнат това решение в предимство в ЕС, а не в недостатък.

Валерия Йонкова

ОЩЕ ПОЗИЦИИ НА СДС ОТНОСТНО ГМО