Лъчезар Тошев: Ако разрешим генномодифицирани тютюн и роза, ще сринем поминъка на стотици хиляди

Депутатът от Синята коалиция Лъчезар Тошев в интервю за Всеки ден.
Г-н Тошев, какво всъщност се цели с промените на Закона за генномодифицираните организми? Защо те предизвикват толкова сериозни опасения и протести?

Законът беше гласуван на първо четене, като беше подкрепен от депутатите на ГЕРБ - 88 и един от "Атака". Всички останали не подкрепиха законопроекта, но имаше много отсъстващи, заради което успя да бъде гласуван в пленарна зала.

Този законопроект предвижда изменения и допълнения на действащия закон за генномодифицираните организми, приет през 2005 г. на базата на един много широк консенсус между различните политически групи. Тогава се прецени, че въпросът е от общо значение. Той е много важен и за производителите на определени стратегически за България селскостопански продукти като тютюн, маслодайната роза, лоза - т.е. производството на вино, на плодове и зеленчуци и затова в 39-то Народно събрание се постигна консенсус да се наложи забрана за пускане в производство на генномодифицирани култури от тези видове. По този начин се гарантираше, че българското производство ще бъде защитено от атаки и ще може да намира добър пазар. Тези култури дават поминък на стотици хиляди хора в България и не бива да се поставя под риск техния поминък. Преди около 10-ина години имаше случай на солунското пристанище, когато фирмата "Филип Морис", която произвежда цигари, блокира една голяма пратка български тютюни заради интервю на български професор, че в България има генетично модифициран тютюн. Бяха направени проби и се установи, че тютюнът не е генетично модифициран и пратката продължи своя път. Но фирмата „Филип Морис" и други такива производители си дават сметка, че хората не желаят да купуват продукти, съдържащи генетично модифицирани организми или такива, съдържащи части от тях.

Какъв е реалният риск от употребата на такива продукти? Навлизането им на пазара предизвикват силна съпротива от страна на потребителите.

Има предубеждения. Хората не желаят да ги купуват. А ако не желаят да ги купуват, това лишава от поминък тези, които произвеждат такива култури, та дори култури, които не са модифицирани, но има съмнения, че са. Производителите могат да загубят своите пазари.

Какво представляват всъщност генномодифицирани организми?

Генномодифицираният организъм не е обикновен хибрид, получен със стандартните селскостопански техники - на селекция и пр. Това е създаване практически на един организъм, в който са внесени гени от друг, напълно различен организъм. Това е възможно да се направи чрез методите на генното инжинерство. Тези гени се пренасят по изкуствен начин. Взима се ген от единия организъм и се вкарва в другия. Той придава обикновено някакви нови качества на този организъм. Но това не е всичко. За да може да се установи къде този трансфер е извършен успешно и къде не, към принасяния ген трябва да се добави още един, който се нарича маркерен ген. Такъв ген например е генът за антибиотична резистентност. Той се залепва за първия ген и се внася в модифицираната клетка заедно с него. Клетките, в които успешно е извършен трансферът, когато се поставят в среда със съответния атибиотик, оцеляват, а там, където този трансфер не е извършен успешно и те не носят този ген за резистентност- загиват. Така се вземат само тези клетки, където преносът на гена и заедно с маркерния ген е извършен успешно. Изглежда много добра идея, но преди 10-ина години се установи, че вирусите могат да играят роля на неконтролирани приносители на тези гени от един организъм в друг, т.нар. хоризонтален пренос. Не чрез кръстосване и получаване на резултат в следващото поколение, както е при селекцията а чрез пренос с вируси. Установи се, че бактерия, която живее в коремчето на пчела, носи в себе си ген за антибиотична резистентност, който се намира в генетично модифицирана царевица от съответния район. Това доказа, че е бил извършен такъв пренос на ген. Това означава, че пренос може да стане не само в бактериите, живеещи в пчели, но и в други организми. Такъв пренос може да направи бактерии, вкл. живеещи в човек, устойчиви на съответните антибиотици.

Извършителите на тези експерименти казват, че те използват такива маркерни гени за антибиотична резистентност за много редки антибиотици, които не се използват вече в хуманитарната и ветеринарната медицина. Но контрааргументите са, че винаги може да настъпи спонтанна мутация и под натиска на средата в присъствие на съответния антибиотик, съответната бактерия да стане резистентна и към него. Така хора, които носят в себе си бактерии с такава резистентност без да знаят това и им се наложи да се лекуват с антибиотици, може да се окаже ,че тези антибиотици не им действат. Друг аргумент против е, че при производство на определени вещества от генетичномодифицирани организми в прекалено големи количества, могат да доведат до свързване на две молекули от съответното вещество в т.нар. димери, към които човек да придобие алергия. Това е много рядко, но никога не се знае къде ще се случи и при кого.

Има ли доказани случаи на алергия при хора, употребили продукти, съдържащи генномодифицирани организми? Има ли заведени дела по такива казуси?

Алергии се получават и в много други случаи, но не може предварително да се прогнозира това. Няма как да се знае предварително, само се знае, че има такава възможност. Тази информация предизвиква предубеждения у хората, които избягват да купуват генетично модифицирани организми или продукти, които са получени от тях. Ако те избягват да ги купуват, това означава, че пазарът на съответната продукция, идваща в случая от нашата страната, може да бъде застрашен. И това е един от нашите аргументи - да искаме в България определени култури да останат незасегнати с генетични модификации, да няма смесване и да няма подозрения към това, дали нашата продукция е ГМО - чиста или не.

Бойко Борисов и ГЕРБ заявиха, че новото правителство ще се бори за разширяване на биологичното производство,т.е.традиционно земеделие без ГМО и пестициди, което е най-модерното земеделие днес и с най-голяма пазарна ниша за България. То има и най-висока цена на продуктите за износ в чужбина, но се иска сертификат, удостоверяващ, че то е произведено по този начин. Ако ние в България пуснем широко производство на генетично модифицирани култури, няма да можем да гарантираме такова биологично производство. Още повече, че в закона отпада един текст, който задължава министъра на околната среда императивно да отказва разрешение за засяване на определена територия с генетичномодифицирани организми, ако в съседство има биологично производство. От някои неправителствени организации в комисията по околната среда ни беше посочено, че на две места в Източна България е намерено замърсяване на реколта от нормалната царевица с генномодифицирана.

Тоест ако близо до нормална култура има генномодифицирана, тя "заразява" част от нормалната?

По някакъв начин се е случило. Не е изяснен още този случай. Но ако се появяват 2-3- зърна на 1000 в партида, която трябва да бъде чиста, това поставя въпрос за гаранциите за биологичното производство в България. Производителите на розово масло ни уведомиха със специално писмо до г-жа Цачева, че за да се изкупува розовото масло от България, от тях се изисква то да има сертификат, че не е получено от генетичномодифицирани рози.

Тоест няма да ни купуват розовото масло, ако то е получено от ГМО?

Ако те не могат да гарантират, че тяхното производство се получава от рози, които не са модифицирани, тогава няма да им купуват розовото масло, защото после тези, които го купят, няма да могат да си пласират продукцията.

Хората по света се смущават и избягват храните с ГМО.

В Европа във всеки случай има големи резерви.

По-разпространени ли са такива продукти на пазара в САЩ?

В Щатите има генномодифицирана царевица, която се произвежда в големи количества. Но това е една страна, в която може да се отглежда такава царевица, а има други територии, където да няма. Ние искахме в България също да има зони, където да не се отглеждат ГМО, но понеже България е много малка страна, това означава да се покрие почти цялата територия на страната. Затова ние можем да останем една зона в страната, където производството е главно биологично. И това ще ни е от полза!

Тогава, при всички тези резерви защо се прие на първо четене да отпаднат забраните за производство и достъп до пазара на толкова генномодифицирани продукти като царевица, маслодайна роза, тютюн, грозде и т.н.

Аргументът на правителството да внесе този законопроект е, че той трябва да съответства напълно на европейската директива по тази тема и да се синхронизира нашият закон с изискванията на директивата. С една част от нещата ние сме съгласни. Подкрепяме решението, че при т.нар. контролирани условия контролът трябва да бъде много строг.

Ако трябва, нека да бъде и още по-строг. Но що се отнася до пускане в околната среда и производството на ГМО в селското стопанство, тук не сме съгласни и не можем да го подкрепим. Аз изтъкнах в моето изказване, че новият договор на ЕС, приет в Лисабон и в сила от януари т.г., с един допълнителен протокол засилва ролята на националните парламенти, които могат да участват в решенията на ЕС като изпращат становища при при изготвянето на съответните директиви. Тоест ние в ЕС не членуваме просто като изпълнители на решенията в Брюксел, а ние сме част от Брюксел. Нашият парламент вече може да изпрати в ЕП мнение, и дори заедно с други парламенти и да поискаме с изменени е в тази директива тези наши интереси да бъдат защитени. Защото в ЕС, който не е Съветския съюз, се прилага семейният принцип - решенията трябва да бъдат добри за всички.

На нашия пазар продават ли се генномодифицирани продукти и как да разберем консумираме ли такива храни?

Ние имаме в закона изискване в етикетите това да се отбелязва. Ако има продукт, получен от генетичномодифицирани организми, това да се отбелязва на етикетите. Имаме изискване в закона за това и има много строги наказания. Ако видите какви са наказанията в закона, ще се убедите. Глоба за нарушение на забранителните членове под един милион лева няма. Това е най-строгият закон по тези въпроси в Европа. Защото от решаването на този въпрос зависи голяма част от поминъка на българското население.

Тоест при ГМО в изброените култури хората няма да имат какво да работят?

Смятам за очевидно, че ако културите им са генномодифицирани или са смесени с такива култури те няма да имат поминък, защото няма да имат пазар. Пример за това е скандалът след този слух за българските тютюни преди десетина години. Това също се отнася и за маслодайната роза. Има хора, на които това е единственият доход и той не трябва да се поставя под въпрос.

Това ли е основният аргумент?

Това е съществен аргумент, защото трябва много внимателно, прилагайки принципа на предпазливост, който е залегнал и в европейската директива, ние да действаме по тези въпроси. България е първата страна, която ратифицира протокола от Картахена за био безопасност още през 2000 г. към Конвенцията на ООН за биоразнообразието. Той третира ГМО. Ние бяхме първата страна в света , защото още тогава имаше голяма чувствителност към тази тема. Вие виждате, че всички останали групи в Народното събрание вчера отказаха да подкрепят тези промени. Ние бихме искали една част от нещата, които са свързани с работа в контролирани условия да приемем, но не и отпадането на забранителните текстове и санкциите. По тези неща ще продължим да търсим решение, което да защити нашия интерес и желанието да имаме биологично производство в България, и да не отстъпваме вече завоювани пазари за нашите продукти.

Купуваме ли си в момента продукти с генномодифицирани организми?

Ако има пуснати такива в Европа, те могат да се продават и в България, но трябва да е отбелязано на етикета. Задължително е например, ако някой е внесъл в България продукт, в който има известен процент съставки получени от ГМО, това трябва да бъде написано с ясен текст на етикета - „съдържа ГМО", за да могат хората да изберат съзнателно искат или не този продукт.

Широка практика ли е в Европа да се продават такива храни ?

Продават се, но не се купуват много. Хората имат резерви към тези храни. Може да са неоснователни в някои случаи, да имат предубеждения, но накрая като теглим чертата, резултатът ще бъде един и същ. Ако не се продава продуктът, няма да имат приходи хората, които го произвеждат.

Има ли по-фрапантен случай на реакция към такива храни, на хора, влошили здравето си от тях? Жалби към някой производител на такива храни?

Има случаи на алергии. Но това е индивидуално. Има публикации на тази тема, поради получаване и на малък процент димерни молекули от определеното вещество.

Представители на неправителствени организации, протестиращи срещу генномодифицираните продукти, говореха, че вафлите, които децата си купуват, съдържат ГМО. Това не е ли опасно, ако е така?

Трябва да пише на етикета, ако има такива случаи и тогава всеки си избира. Те не са забранени, когато са пуснати в продажба, но хората трябва да имат право на избор.

Защо изобщо трябва да бъдат създавани такива организми, които да усъвършенстват продуктите?

Такива организми се създават с определени цели. Има например царевица, устойчива към определен хербицид. Когато се третира цялата територия с определен хербицид, тревата умира и остава само царевицата, което спестява плевенето. Или пък царевица, която се модифицира, за да е устойчива срещу един паразит - стъблопробивач. Тя става устойчива на него и така се повишават добивите, но и в двата случая, които цитирам маркерният ген е за антибиотична резистентност.

И затова в самата директива точка 22 в началната й част поставя този въпрос, за маркерните гени за антибиотична ризистентност. При нас предложението на правителството е да се разреши да се използват маркерни гени за антибиотична резистентност, ако става въпрос за антибиотици, които не се използват в момента в хуманната и ветеринарна медицина. Но както ви казах - това е един много голям въпрос. Аз съм категорично против отварянето на вратата за такива маркерни гени, дори по този начин. Има и други видове маркерни гени - това не са единствените. В България до сега е забранено да има ГМО, съдържащи такъв вид маркерни гени.

В САЩ и Европа продуктите, които виждаме така съвършено еднакви - подредени по големина, еднакви по цвят - генномодифцирани ли са?

Не всички.

Как се постига този ефект тогава?

Има си начини за постигане. Но има генномодифицирани домати, които са устойчиви на омекване например. Но към тях обаче се внася не само този ген, но и маркерен ген. И трябва да видим какво е това преди да решаваме. Трябва да има много точно описание, това беше изискване в закона - да се обясни какво точно е направено, как е създаден този организъм, какви допълнителни части съдържа освен този принесен ген, какъв друг ген е вкарана в него за маркиране.

И в крайна сметка за кои продукти ще се позволи използването на генномодифицирани организми?

Каквото реши залата, това ще бъде окончателният закон. Все още нищо не е решено окончателно.

На първо четене обаче отпаднаха забраните за генномодифициране на царевица, маслодайна роза, пшеница, овощни зеленчуци и др.

До сега беше забранено, а дори в годините след 2005 г. беше забранено да се правят и опити с такива. Ще ви изброя културите, за които правителството предлага да отпаднат забраните на първо четене - тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Това е текстът на закона - чл.79 .

Предлага се да отпадне параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби, който гласи: "На територията на страната се забранява извършването на генетични модификации с маслодайна роза, лоза и тютюн, с изключение на научните изследвания при условията и по реда на глава 3-та. Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетичномодифицирани животни.

И тези забрани всъщност отпаднаха.

На първо четене се гласува да отпадне, но все още предстои второ четене.

А може ли да остане във варианта, приет сега?

Надявам се, че нашите колеги от ГЕРБ ще видят реакциите на другите парламентарни групи. От "Атака" един гласува "за" и един се въздържа. Останалите отсъстваха от залата.

И Синята коалиция е против...

Ние подкрепяме правителството на ГЕРБ, но искаме и нашите съображения да бъдат взети предвид. Няма да бъдат лоши в никакъв случай. И второ искаме нашият парламент да се възползва от Лисабонския договор и да влезе в диалог с ЕС на базата на протокола относно ролята на националните парламенти, който е приет като част от договора. Това е специалната процедура, която досега не бе в сила и не беше валидна. Ние можем да бъдем и първият парламент, който да започне да прилага тази процедура. Защото нашият парламент от 1 януари т.г. може да участва в решенията на ЕС чрез механизма на този протокол.

Тоест ние не сме длъжни да приемаме 1 към 1 практиката на европейските страни, ако за нас това е неприемливо?

Ние сме длъжни, но можем да участваме в изработването на европейското законодателство, така че и нашата гледна точка да стане част от общото европейско решение. Ние сме длъжни да хармонизираме законите си с изискванията приети от всички, но трябва да гледаме и нашия интерес. В ЕС ние имаме 18 евродепутати в ЕП, имаме глас в Съвета на министрите - във всичките му състави. Имаме и ще имаме европейски комисар. И нашият парламент има права, следователно ние имаме инструментите нашето мнение да бъзе защитено в ЕС. Още повече, че много страни в ЕС, имат същите становища като нас. Ние не сме сами в ЕС по въпроса за ГМО.

Имат ли според вас бъдеще тези храни и дали след време ще залеят пазара?

Бих искал да подкрепя предложението на Бойко Борисов България да стане зона за производство на биологични селскостопански продукти. Под биологично се разбира произведени по природен начин, без намеса на генетични модификации, пестициди и др.такива. Това е най-модерното в селското стопанство днес.

Само заради европейската директива всъщност се внасят такива предложения?

Изпълнява европейската директива, но в крайна сметка имаме възможност за маневриране и трябва да се възползваме.

А възможно ли е да ядем генномодифицирани храни, без да знаем, че са такива?

Това е забранено, казах вече, че има много строги наказания, ако няма ясни етикети със съдържанието на продукта. В целия ЕС това е забранено. А и нашите глоби са невероятно високи. Ако глобата е 1 милион всеки, който иска да наруши забраната трябва да се замисли сериозно! Няма нарушения според мен, но никога не можем да сме напълно сигурни. Ако има сигнали, трябва веднага да има реакция.

Ето някои от наказателните разпоредби - "Който освободи генномодифицирани организми в околната среда или пусе на пазара генетично модифицирани организми или в комбинация от тях в нарушение на забраната по чл. 79, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер 1 млн. лева. Има същия текст и по чл. 80. И по отношение забраната на чл. 81 за ГМО с маркерни гени за антибиотична резистентност- ако се пусне такъв в околната среда , също се наказва с 1 млн. лева. Това са невероятно високи глоби, които би трябвало да стреснат нарушителите.

Това е добра превенция.

Да, това е доста добра превенция и не вярвам в друг закон да има такива високи глоби. Нашият е най-строгият закон изобщо. Защото това е важно за страната ни. Може да има страни в ЕС, където не се произвежда маслодайна роза или тютюн и за тях този въпрос да не стои, но трябва да се съобразят и с нашите интереси. За нас това производство е традиционно.

Тоест България може да се оформи като зоната на биологичните, на чистите продукти в Европа?

Което иска и ГЕРБ. И ние тук можем да си подадем ръка и да намерим решението, което да бъде новият национален консенсус по този въпрос.