Мартин Димитров: Бюджетът ще бъде актуализиран

Мартин Димитров, Лидер на СДС и Председател на Парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм в интервю за в-к Банкеръ

-Г-н Димитров, смятате ли, че трябва да се вдигне прагът за регистрация по ДДС от 50 000 на 100 000 лева?

- Категорично не подкрепям това предложение. Логично е да се стремим постепенно -броят на фирмите, които са регистрирани по ДДС, да става все по-голям. И който познава добре европейската директива, знае, че нейната цел е обхватът на данъка да се разширява, а не да се свива. Регистрацията по ДДС е и право, и задължение, носи както ползи, така и неудобства. Според мен прагът за регистрация не трябва да се пипа в никакъв случай. Особено сега, това би довело да нарастване на сивата икономика.

-Според вас каква е причината финансите на страната да са в сегашното незавидно състояние - събрани са 7.55 млрд. лв. по-малко от предвиденото, а са похарчени едва 4.86 млрд. лв. по-малко от прогнозираното?

- На първо място, предишното правителство в края на своя мандат изхарчи много пари, а това беше голяма грешка, за която предупреждавахме многократно. Освен това държавата не се възползва адекватно от възможностите, които имаше, докато икономиката на страната отбелязваше растеж. В Библията има много хубава притча: през седемте плодородни години се събират и се трупат запаси, за да може през седемте гладни години нацията да издържи. А България имаше повече от седем хубави години. Точно затова настоявахме бюджетните излишъците да отидат в Сребърен фонд, който да бъде като буфер в ситуация на криза. Ако в него имаше например 8 млрд. лв., те можеха да бъдат инвестирани в ниско-рискови, но все пак прилично доходни книжа по целия свят. И тези доходи можеха да бъдат използвани за увеличаване на пенсиите, вместо сега да се чудим откъде да вземем пари. Ето един устойчив механизъм - не се изразходва ядрото на този фонд, а само неговата доходност.

-Останала съм с впечатление, че в последните години именно СДС не одобряваше трупането на големи фискални излишъци. Като че ли само през 2008-а бяхте на друго мнение и подкрепихте голямото превишение на приходите над разходите?

- Ако ни бяха послушали и бяха намалили по-сериозно данъчната тежест,
вероятно излишъците щяха да са по-малки, но това не е съвсем ясно. Със сигурност обаче кризата щеше да бъде поета по-леко, защото инвестициите щяха да са повече. Това е едната грешка. Другата е, че не бяха премахнати достатъчно голям брой административни пречки пред бизнеса. Предишното правителство напълно целенасочено блокира над 1000 проекта, от които поне половината са в минната сфера, другите бяха в енергетиката. От това блокиране на проекти обаче загубихме свежи пари и приток на инвестиции. За да подредя нещата и да видите, че няма никакво противоречие, те изглеждат така: ние бяхме „за" и все още сме „за" големи данъчни намаления (но когато имаш пари, е по-лесно да го направиш). Това нямаше да доведе до много по-малки излишъци, а напротив - щеше да спомогне за намаляване на сивата икономика. Последиците от кризата щяха да бъдат по-малки. Излишъкът можеше да не се харчи, а да отиде в сребърен или друг буферен фонд.

-Говорите за допълнително намаляване на данъчната тежест. Колко още може да бъде намалявана тя. Страната ни е с едни от най-ниските ставки в общността?

- Именно! Вътре в Европейския съюз има огромна конкуренция за това кой ще привлече инвестиции. В условия на криза, когато инвестициите в глобален план са десетки пъти по-малко, тази конкуренция става все по-ожесточена. Въпросът е какво можем да предложим повече от другите. Единият вариант е по-ниски данъци, другото (за което нищо не сме направили). Това премахване на административните и бюрократичните пречки. Този механизъм изобщо не трябва да се подценява.

Колко е в момента преразпределението на БВП през бюджета?

-Около 41-42 процента.

- Така. А в ЕС за много от държавите този показател е около 35-37 процента. Изводът е, че има още възможности за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, след като у нас преразпределението е 42 процента.
-От ГЕРБ се хвалят, че благодарение на техните антикризисни мерки имаме такъв малък дефицит? Само че, според статистиката, 5 млрд. от приходите не са събрани именно през втората половина на 2009 година... Вие какво мислите?

- Не е много коректно да се правят подобни констатации. Кашата беше забъркана от предишния кабинет. финансовият министър Симеон Дянков просто взе една ножица и започна да реже всичко, което прецени, че може да бъде отрязано. Това обаче не беше подплатено с функционален анализ на ефективността от тези съкращения. Точно тук е мястото за допълнителни подобрения. Бюджет 2010 ще бъде актуализиран, въпреки че вече е гласуван и приет. Дали ще има една или повече актуализации, ще видим. Важно е в средата на годината да се помисли внимателно кои разходи могат да отпаднат и това да не доведе до по-лошо качество на публичните услуги. Смятам например, че има цели дирекции в министерствата, които не функционират правилно и могат да бъдат преструктурирани.

-В този ред на мисли, какво е това ново звено във финансовото министерство, за което по време на гласуването на актуализацията на бюджет 2009-а говорехте, че е необходимо да се създаде?

- Посъветвах министър Дянков да направи едно звено, което да оценява кой, какво и как го прави. Това трябва да важи за всички в бюджетната сфера, за всяко едно министерство и дирекциите му, за да се види каква работа точно вършат. Важно е това да се направи като външна оценка от Министерството на финансите. Смятам, че тогава ще се разбере, че има цели дирекции, които могат да бъдат закрити.

-Една актуализация на новия бюджет няма ли да ни представи в лоша светлина пред европейските ни партньори?

- Не, не бих казал. Рискът е другаде и аз вече предупредих публично за него. Не бива да се допуска голям дефицит. Ясно е какво ще стане сега - ще има огромен натиск за харчене на пари и ако правителството му се поддаде и започне да харчи, ще направи голяма грешка. Един голям дефицит ще покаже пред целия свят, че България не е стабилна. Можем да кажем, че до момента поддържането на нисък дефицит в условия на криза е най-силната ни страна и това трябва да бъде продължено на всяка цена. Едно е Великобритания да има голям дефицит. Там има стабилна работеща икономика, има традиции. Големият дефицит в България ще означава, че се връщаме към времената на Жан Виденов.

-Вие какво разбирате под голям дефицит? Критериите от Маастрихт допускат той да е до 3% от БВП.

- За мен над 1 % от БВП е среден дефицит, а над 5% е много голям. Ще ми се да не се стига дотам и в най-лошия случай да сме в границите, които допуска общността. Ако аз трябва да поставя целта - дефицитът трябва да бъде под 1 процент.

-Не смятате ли, че дефицитът в бюджета трябваше да бъде по-голям, защото, според банките, неизплатените задължения към фирмите са над 1.5 млрд. лв., а не както твърди финансовият министър - около 400 млн. лева. Това е около 2% от БВП и ако тези пари бяха включени в бюджетните разходи, пак щяхме да отговаряме на критериите от Маастрихт.

- Това е един от въпросите, които аз държа да бъдат изяснени в най-ско-ро време. В момента никой не е наясно какви са задълженията на държавата към фирмите. Въпреки че много министри твърдят, че са изчистили задълженията си. Има обаче и нещо друго. Какво се разбира под „задължения към фирмите"? За мен това означава, че дадено дружество е свършило работа, за която не му е платено. Не е ясно обаче какво става с проектите, които още не са започнати, и финансовите ангажименти, поети към тях. Дали те също се водят за задължение...

-Според вас не трябваше ли по-рано да се актуализира бюджетът за 2009 година?

- Искахме веднага след като новото правителство дойде на власт, да бъде актуализиран бюджетът. Според мен това трябваше да стане най-късно до края на септември. Пак казвам, много е важно да се разбере действително какви са задълженията на държавата към фирмите. Защото е възможно за част от проектите, за които се смята, че има злоупотреби, да не бъде платено, но за това си има отделни процедури. Ясно е, че за поети от фирмите ангажименти, които не са изпълнени, няма да се плаща.

-Да, това е ясно. Но, ако депутатите от опозицията все пак се окажат прави и реалният дефицит надхвърли трипро центната граница, може да се стигне до отлагане на влизането ни във валутно-курсовия механизъм ERM II. А както знаем, за него формални критерии няма - всичко зависи от благоволението на останалите страни.

- Според методологията на Евростат е възможно всички неразплатени задължения да бъдат включени към дефицита. Вярвам, че дори той да е по-голям, пак няма да надхвърлим 3-процентната граница. Ще бъде обаче неприятно, ако според данните на Евростат се окаже, че дефицитът ни е по-голям от този, който сме заложили в бюджета за 2009-а, защото ще изглежда, че се опитваме да скрием нещо.

-Според вас какво ще е изпълнението на разчетите за 2010-а, след като през изминалите месеци се видя, че в хазната са влезли едва 60% от планираните за годината приходи?

- Говорих си преди време с един социолог, който е направил един много интересен икономически анализ. Той е проследил изпълнението на БВП и изпълнението на приходите за 2009 година. Според неговото изследване изпълнението на БВП е по-добро, отколкото това на приходите в хазната. Това означава само едно - увеличаване на сивата икономика. Разликата между единия и другия показател е около 7-8 процента. Като увеличиха и осигурителните прагове, те допринесоха допълнително за нарастването на сивия сектор. Очаквам през 2010-а това да е голям проблем. По време на криза на хората им е трудно, много от тях се колебаят дали да не закрият фирмите си и увеличаването на осигурителните прагове ще е допълнителен проблем за тях. Добре че поне съкратихме сроковете за възстановяване на ДДС. Притеснява ме и безработицата през 2010 година. По-добре беше да не се увеличават осигурителните прагове, да намалим данъка върху едноличните търговци, отколкото да оставим фирмите да фалират и така да доведат до увеличаване на безработицата, а след това да им провеждаме социална политика. Това е изключително скъпо.

-Според вас на какво разчита правителството? Ясно е, че догодина оборотите на фирмите ще са по-малки, печалбите ще се свият, съответно и корпоративният данък ще е по-малко, същото важи и за ДДС? Какво ви дава основание да смятате, че има скрити резерви в бюджет 2010-а?

- Това, което трябва да направи правителството, е да докара големи инвеститори. По този начин ще се осигурят нови работни места и може да бъде избегнат предвиденият спад. Икономиката ни е толкова малка, че и трима големи инвеститори ще са й достатъчни, за да се осигури нулев растеж на БВП, вместо да отбележи спад от 2-3 процента. Тук са резервите. Освен това се прогнозира спадът в икономиката да е по-малък от заложения. Въпреки това очаквам от Дянков да доведе инвеститори.