Надежда Нейнски: Трябваха дебати за качествата на еврокомисаря ни

Интервю за в-к "Труд" с евродепутата Надежда Нейнски

- Ще подкрепите ли Румяна Желева за еврокомисар?
- Да. Ние сме от едно и също политическо семейство - Европейската народна партия (ЕНП). Нормално е като неин член и като българка да я подкрепя.
- Еднозначна ли е подкрепата за нея в ЕНП?
- Надявам се. Имаме политическо решение, но какви въпроси могат да възникват при изслушването в Европейския парламент (на 12 януари - б. а.) е трудно да се предскаже. Стремежът на ЕНП е следващата Европейска комисия да е изключително силна. Задачите пред ЕС изискват високо ниво на компетентност.
- Парламентарният лидер на ЕНП Жозеф Дол призна, че очаква проблеми при изслушването на Румяна Желева. Вие очаквате ли и с какво ги свързвате?
- Доколкото става дума за съмнения относно конфликт на интереси, свързани с бизнеса - нейния и на съпруга й. За нея самата е важно тези въпроси да бъдат изяснени. Убедена съм, че ще й бъде осигурена възможност да се защити и да даде достатъчно убедителни отговори, така че да затвори тази страница.
- Можеше ли България да има по-добра кандидатура за еврокомисар?
- За всяка изборна длъжност е добре да има дебати и различни кандидатури.
Правителството реши да номинира Желева. Това е негово право и то изцяло пое отговорността за нейната кандидатура.
- Това ли е единствената кандидатура, която успя да извади голяма партия като ГЕРБ заедно със съюзниците ДСБ и СДС?
- Очевидно, да. ГЕРБ наложи своята кандидатура. И пак казвам - това е тяхно право. В същото време смятам, че беше по-добре да има дебати, за да има възможност да се търси най-доброто решение за качествата и ресора на българския еврокомисар. Това е моята представа за демократичен избор. Самата аз приех номинирането ми от СДС като възможност да участвам в такива дебати.
Правителството реши да номинира Желева и с това практически дебатът се изчерпа.
- Тоест изобщо не започна. А България можеше ли да получи по-добър ресор?
- Всеки ресор може да е добър, ако се изпълни с конкретно съдържание. Резервите, изказани за ресора на Желева, се свързват с това, че той ще е помощен, т. е. подчинен на върховния представител по външната политика Катрин Ащън. Не мога да не отбележа, че България беше направила много по-амбициозни заявки - енергетика, разширяване и др. Сещам се и за Румъния, която взе един изключително сериозен портфейл - селското стопанство.
- В интервю за "Труд" веднъж госпожа Желева каза, че "трябва да поставим България в центъра на европейската политика". Вие как разбирате това?
- Аз смятам, че България трябва да знае силните и слабите си страни. България е показала експертиза и умение да провежда политика на Балканите, особено в периода между 1997 и 2001 г. Този опит ще е полезен в разширяването на ЕС към Западните Балкани, в диалога му с Русия за енергийните коридори и в изграждането на общата европейска енергийна политика. В останалата част от европейската политика, където тепърва ще трупаме опит, трябва да сме лоялни партньори.
Против съм България да се подценява, но също и да се надценява по начин, който да изглежда несериозно отстрани. Важно е да имаме чувство за мярка.
Да знаем къде сме и същевременно да опитваме поне една стъпка повече. За мене беше положително, че Румъния например предложи бившия си външен министър Адриан Северинза външен министър на ЕС. Той е изключително качествен дипломат и кандидатурата му беше достойна проява на самочувствие от страна на съседите ни. Чрез него те казаха - ето, и ние имаме хора, подходящи за тази позиция и е въпрос на време те да я заемат. Смятам, че за Румъния това беше бонус и България трябва да се държи също по този начин.
- Сутрин, когато отворите вестника, или вечер, когато пуснете телевизора, къде виждате България в Европа и Европа в България?
- Ние вече се съизмерваме с европейските стандарти. Можем да си казваме свободно мнението, да пътуваме като останалите европейци, децата ни могат да учат като техните деца, правим бизнес със западните държави, имаме партньори между тях - неща, които по-възрастните у нас си спомнят, че не бяха възможни преди години.
Същевременно Европа продължава да бъде отдалечена по отношение на стандарта на живот. А хората измерват принадлежността към Европа именно със стандарта. Най-голямата цел на всяко българско правителство трябва да е да доближи българския стандарт до европейския.
Човек е така устроен, че престава да цени това, което вече е получил, смята го за даденост. Когато подписахме договора за присъединяване към ЕС, аз си казах, че връщане назад вече няма. И това е може би най-хубавото, което се случи на България за последните няколко години. Истинското присъединяване към Европа за българина обаче ще бъде, когато добие чувството, че живее достойно. И това трябва да е основният политически дебат в българското общество - как да извървим пътя дотам най-бързо. Като си дадем сметка кое е накарало Европа да ни приеме - извън географското положение. Според мен това може да е активната ни политика в Югоизточна Европа.
- "Атака" в момента се очертава като най-верен парламентарен съюзник на ГЕРБ. Това създава ли според вас някакъв проблем на България?
- За мен лично този "брак" е необясним. ГЕРБ е член на ЕНП. Външният министър в правителството на ГЕРБ е избран за заместник-председател на ЕНП. Няма нищо, което да сродява ЕНП с националистическите партии. Когато предишният австрийски канцлер Волфганг Шусел, за да си осигури мнозинство в парламента през 2000 г., направи коалиция с крайнодясната партия на Йорг Хайдер, ЕНП изолира правителството на Австрия. За мен не е алиби твърдението на ГЕРБ, че нямат формална коалиция с "Атака". Самият факт, че имат съвместни законодателни инициативи, че "Атака" заявява, че безусловно подкрепя ГЕРБ, че ГЕРБ търси тази подкрепа, е очевидно някакъв ангажимент. Кое е това, което сближава ГЕРБ повече с "Атака", отколкото със Синята коалиция?
- И какво е то в случая?
- На този въпрос трябва да отговори министър-председателят.
- Той се опитва да угоди на "Атака" или подлага на натиск ДПС?
- По-скоро се опитва да отговори на съмненията, че ГЕРБ търси партньорство с ДПС.