Ваньо Шарков: Общинските съветници също трябва да се избират мажоритарно

Интервю на депутата от СДС Ваньо Шарков , зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване и член на временната комисия, която трябваше да установи дали има нарушения в организацията и провеждането на парламентарните избори на 5 юли за в-к "Новинар"

- Г-н Шарков, какви бяха изводите на временната комисия, която трябваше да установи дали има опорочаване на парламентарните избори и какви препоръки даде на депутатите тази комисия?
- Временната комисия направи проверка на всички сигнали по време на изборния процес и особено в изборния ден. Разбира се, очакванията като че ли бяха за повече работа на тази комисия и едва ли не да се произнесем доколко са достоверни сигналите. В крайна сметка се запознахме със сигналите, проведе се среща с представители на всички институции, които са отговорни за прилагането на изборното законодателство. Констатирани бяха редица пропуски по отношение на изборното законодателство. Като пример мога да дам образуването на изборни секции в чужбина, което става при три възможности, но една от тях е особено интересна - да се откриват секции, забележете, по лично усмотрение на посланика, което е недопустимо.
Не би трябвало да съществува такава възможност. Когато беше приеман този законопроект обаче, тогавашното мнозинство реши да е така.
- Има ли основание за касиране на резултатите от изборите в определени секции и това би ли могло да повлияе на крайния резултат от вота?
- По този въпрос може да се произнася Конституционният съд. Не мога да се меся в работата на други институции и да казвам дали би могло.
- Какви промени трябва да се направят в изборното законодателство според вас?
- Това са неща, които в интерес на истината не бяха дискутирани по време на заседанията. Всички онези сигнали и всичко, което ние като комисия сме видели от различните ведомства, би трябвало да се вземе предвид при изготвянето на ново законодателство. Ние предложихме в решението на парламента да се запише, че срокът за изработване на изборно законодателство е най-късно в края на пролетната сесия на Народното събрание. Имайте предвид факта, че по-малко от две години остават до редовните местни избори. След това ще се провеждат и президентски избори. Ние в момента нямаме синхронизирано изборно законодателство между различните видове избори. На частичните местни избори беше даден ден за размисъл, защото законът не е променен. А през лятото на парламентарните избори нямаше ден за раз-мисъл. Поне тази известна глупост отпадна. В интерес на истината хората на местните избори се питаха ще има ли ден за размисъл. Това е една от причините да се побърза с изготвянето на ново изборно законодателство. Основният въпрос, който трябва да се реши, е накъде отиваме - към общ изборен кодекс или отно-
во ще прекрояваме изборните закони.
- Освен деня за размисъл какво друго трябва да се промени в закона за местните избори и за президентския вот?
- Всъщност има няколко важни проблема, върху които трябва да се вземе решение. Първият е проблемът за формата. Ако се изработва изборен кодекс, трябва да се започне веднага, защото работата щ е продължи по-дълго време. Трябва да има синхронизиране между отделните техники за различните видове избори. Второ - трябва да се промени и мажоритарният вот. Трябва да се отговори на въпроса дали той трябва да бъде в псевдомажоритарния вид, в който съществуваше на последните парламентарни избори, или трябва да се отиде към преференции с много нисък праг. За мен вторият вариант е по-удачен. Трябва да въведем този преференциален праг и при избирането на общински съветници. Там, където общинските съвети са огромни, както е в столицата, 2/3 от общинските съветници остават анонимни, а съветниците всъщност са хората, които взимат важните решения.
- Трябва ли да се дадат повече правомощия и самостоятелен бюджет на районните кметове, които вече се избират пряко?
- Това е също един от проблемите, по който трябва да се помисли при изготвянето на изборното законодателство. Този въпрос касае закона за местното самоуправление. Това са доста сериозни неща. Това беше и причината за нашето настояване дебатът да започне по-рано. За съжаление все още не виждаме готовност за това, но смятам, че причината, от една страна, е оставеното тежко наследство, а, от друга - изработването на бюджета заследващата година в условията на икономическа криза. Затова съм оптимист, че след Нова година ще седнем на масата на преговорите и ще започнем да работим за изчистване на изборното законодателство. Необходими са и текстове за постоянна изборна администрация, за да не се допускат неточности и нередности в провеждането на вота.
- По време на дебата по доклада на временната комисия от ДПС заявиха, че от доклада излиза, че всяка парламентарно представена партия е купувала гласове. Така ли е?
- Това е удобно твърдение за ДПС, защото те четири години купуваха гласове по време на всякакви видове избори в страната. В доклада на комисията е посочено къде има райониране на нарушенията по различни политически сили. Например "Лидер" имат най-много сигнали за нарушения на изборите в Югозападна България, БСП имат в Северна и Централна България, ДПС в Югоизточна България.
- Пропуснахте Синята коалиция.
- За Синята коалиция има най-малко сигнали за наруше ния. Ние нямаме опит и практика в купуването на гласове. Всъщност в исторически план не си спомням нито един подобен сигнал за подобно нарушение.
- Как си обяснявате факта, че преди изборите от ГЕРБ обещаваха, че приемането на нов изборен кодекс ще бъде първият законопроект на парламента, а всъщност дори няма работна група, която да прави проекта?
- Обяснявам си го с факта, че реалността, с която се сблъскаха, след като спечелиха такова голямо мнозинство в българския парламент, се оказа много по-различна от това, което очакваха. Разбира се, че констатациите, които те са направили по време на предизборната кампания показва необходимостта от промяна на изборното законодателство. Но влизайки реално в изпълнителната власт, те имат да решават съвсем други проблеми и да взимат много бързи решения, особено за финансите. Това е причината за забавянето.
- Вие сте един от най-добрите експерти в здравеопазването, които са народни представители. Какво трябва да се случи в сектора през следващата година?
- Едно от най-важните неща, които трябва да се случат в здравеопазването, е да се започне един рестарт на здравната реформа, особено в болничната сфера. Осем години нищо не се правеше в тази насока и след такъв застой е много трудно да се постави началото. Трябва да има ясна концепция и стратегия за това какво трябва да се случва в болничната помощ. Иначе в момента такава концепция се изгражда и по нея започва да се работи. Идеята е да се насочват финансовите средст- вземането на решения.
ва към местата, в които се оказва качествена и достъпна медицинска помощ. Тази концепция е вярна и аз смятам, че с нея би могло да се подобри изцяло системата на здравеопазването. Друг е въпросът, че не трябва да се допуска в периода на осъществяването на тези стъпки да се допуснат груби грешки.
2010 е годината, в която трябва да се направи подготовката за реформиране на системата от 2011 година. Трябва да се даде възможност на лечебните заведения да изпълнят определени критерии, да се постараят условията и качеството на лечение в тях да стане по-високо, за да може през 2011 година те с един добър старт да започнат участието си в реформирането на системата на болничната помощ.
- Какви грешки може да се допуснат?
- Основната и най-важната грешка, която може да бъде допусната, е да се отложи реформата - да не се направи нищо и да се каже, че всички промени ще стартират например през 2012 и 2013 г. Освен реформирането на болничната сфера задължително трябва да има пълно участие на гражданските и пациентските организации в процесите на вземане на решения и в контрола по изпълнението на тези решения, защото, ако те нямат достъп до контрола, винаги ще остава съмнението за нечисти сделки, направени зад гърба или на лекарите, или на пациентите, което беше допуснато през последните години. Това трябва много бързо да бъде отстранено. Виждам наличие на желание за такова нещо, след признаването на една от пациентските организации и допускането й до участие при вземане на решения.