Вълчо Чолаков: СДС не е само партия на прехода, а на настоящето и бъдещето

 Интервю на заместник председателя на Съюза на демократичните сили Вълчо Чолаков за "Всеки ден"

Г-н Чолаков, става дума за новата генерация в СДС, водена от Мартин Димитров. Вие, като неин представител пък сте зам.- председател на партията. Как се чувства един млад политик на ръководен пост сред демократите?

Интересно е, че всеки един стар седесар, който ни срещне по улицата и ни познава, а има много често такива случаи. Спира ни и ни казва: "Моето момче, чакай сега аз да ти разкажа какво беше." И се започва разказ на улицата или някъде другаде. Има неща, които сме ги слушали стотици пъти едва ли не се чувствам като полуочевидец на някои събития. Нормално е хората да разказват, има различни версии на различни факти и събития, но общо взето вълнението, с което разказват хората, е едно и също.

Това е хубаво.

Оттам ние, по-младите, макар че аз съм доста по-голям от Мартин Димитров, около 10-ина години...Хубавото при нас е, че успяхме да направим някаква подмяна на политическото поколение и може би затова СДС не е само партия на прехода, а на настоящето и бъдещето, за разлика от другите партии в бившите соцстрани.

Според вас сериозен пропуск ли е при младите липсата на минало в СДС, особено важно за тази партия? Говорим за времето на промяната, на огромните митинги, на сините емоции.

Въпросът е малко подвеждащ. Съдържа в себе си предположение, че един човек, за да работи успешно, трябва да е на 200 години, за да си спомня какво е било преди. Младостта не е порок, порочно е, когато не се учиш от грешките на тези, които са минали преди теб по този път. Всъщност за мен това е положително при младите хора - че не помним толкова силно това, което се е случвало по време на прехода. По време на прехода, СДС и дясното е било създадено като антитеза на комунизма. Това е нещо, което е минало - борбата с комунизма и сега е само част от нашата доктрина, но не е водеща. Тъй като антикомунизмът не е водещ според мен, защото нещо "анти"не може да бъде водещо. Смятам, че с този етап от живота на СДС е приключено, макар че бутонът на червената лампичка си стои и предупреждаваме, ако има опасност някъде. И работата за европейските ценности, колкото и да звучи като клише, е това, към което се стремим. Това трябва и е водещото в нашата политика.

Да разбирам ли, че старите седесари са по някакъв начин обременени с товара на миналото? Вчера Константин Тренчев сподели, че е уморен, защото целият преход му е минал през главата.

Как една дейност, с която се занимаваш дълго време, довежда като резултат до някаква рутина, практика, изчерпване на идеи, творчески възможности. Това е във всяка една сфера в живота. Така че нормално е следващото поколение да дойде с нова енергия, нови виждания, но пък в същото време няма как да зачеркнеш миналото и няма как да не го знаеш. То е задължително.

Мартин Димитров много държи да говори като очевидец на събития отпреди 20 и повече години и се получава много забавно. Тогава той е бил на 12 години.

Не знам. Въпрос на изказ, на начин на употреба на българския език и неговите времена. Не съм се замислял, но едва ли е някакъв технически похват, който използва Мартин, за да бъде по-интересен. Но всеки разказ в първо лице, единствено число, сегашно време е по-въздействащ.

В новия НИС на СДС има добра комбинация на поколенията - от една страна сте вие, Любомир Ковачев, Димитър Иванов, от друга - Румен Христов, Светозар Шуманов и т.н.

Това е чудесно. Защо да не бъдат? Мен лично това ме радва и ми дава кураж, защото има преливане на поколенията. Не може да кажем - вие, по- старите - вън, ние младите всичко знаем и можем. Абсурд. Напротив - трябва да има плавен преход от по-старото поколение към новото, трябва да има приемственост. Не може и не трябва да отричаме постиженията, които старите са постигнали. Трябва да се учим от тях. Има правила, които важат и за всяка една професия и в живота изобщо. Още повече в политиката. Но нещо друго положително, което се случи във връзка с избора на двамата нови представители в НИС - получи се нещо като доста добра консолидация в НС.

Между поколенията ли?

Между поколенията, да. И хората, които имат различни виждания за политиката на СДС, получи се консолидация. Почти консенсусно бяха гласувани и двете предложения за двете кандидатури - главен секретар и началник на предизборния щаб.

Въпреки антитезите по ключови въпроси в партията, се обединихте.

Задължително е да има антитези, но показахме, че като културни, възпитани хора, мислещи, стратегически можем да се обединяваме зад решения. Това е правилната посока. И понеже разбрах, че се честити на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти, хубав празник ви желая!