Цанко Цветанов: Пред СДС в момента стоят много важни задачи

Интервю на заместник-председателя на СДС за "Днес+"

 Г-н Цветанов, как оценявате датата 10 ноември?
- За мен 10 ноември е много спорна дата. Знаете, че без 10 ноември нямаше да има 7 декември. От дистанцията на времето събитията се оценяват по съвсем друг начин. Какво имам предвид, на 9 ноември гражданите на тогавашната Германска демократична република срутиха Берлинската стена. Оттам нататък комунистическата върхушка в България тръгна да прави т.нар. перестройка. Тоест можем да свържем тези две дати - 9 и 10 ноември.

Добре информирани служби на българската компартия спретнаха преврат на Тодор Живков, който беше отстранен като генерален секретар на БКП. Това беше първият сигнал за имитация на промяна. След това, на 17 ноември беше организиран митинг от БКП за подкрепа на промените. По тази причина за мен по-важна дата е 7 декември - рождената дата на Съюза на демократичните сили. Тогава беше учредено СДС, но за това ще отделим повече време като наближи тази 20-годишнина.

- Ако се върнем към 10 ноември, Вие какво си спомняте от този ден?
- Спомням си пленума на БКП, изказването на Славчо Трънски, заклеймяването на Тодор Живков. Миналото не трябва да се забравя, то трябва да се анализира след определен период, обаче за мен по-важно е бъдещето, в смисъл бъдещето на десницата.

- Ще Ви питам и за това, но имало ли е според Вас някакъв сценарий или сценарии за случващото се оттогава насетне?
- Аз не съм бил тогава в епицентъра на събитията, но анализът, който съм правил лично за себе си, показва, че сценарий е имало. В един определен момент обаче този сценарий, направен от комунистическата партия, излиза от контрол. Тоест събитията в България е трябвало да се развият по определен начин в течение на времето, като първата стъпка е била отстраняването на Тодор Живков от поста, който е заемал. След създаването на СДС обаче сценарият, създаден от БКП и Държавна сигурност, до голяма степен се обърква.

- Г-н Цветанов, свърши ли т.нар. преход?
- Дали е свършил преходът ми е трудно да кажа, въпреки че съм мислил по този въпрос. Какво се случи? случи се това, че Съюзът на демократичните сили беше само 4 г. на власт, макар че преди това имаше правителство на Филип Димитров. През тези 4 години СДС успя да направи такива промени в държавата, които вече са невъзвратими - влязохме в НАТО, благодарение на СДС сме и в Европейския съюз. Да не забравяме, че антинатовските митинги ги оглавяваше настоящият президент Георги Първанов, а после именно той подписа договора с алианса. Всички тези промени, които се случиха в българската държава са именно благодарение на Съюза на демократичните сили, в един момент процесите станаха необратими.

Оттук нататък започнахме да се питаме дали завърши преходът, тоест дали постигнахме това, което искахме. Има ли още кауза СДС? Аз смятам, че има, защото вече условията са нови. Преди стъпвахме на един чист антикомунизъм, докато в момента е трудно да се говори по този начин, особено на младите хора, някои от които може би едва ли си спомнят кой е Тодор Живков, едва ли си спомнят купоните за бензин, или това, че България беше заприличала на дискотека заради режима на тока; когато има ток, няма вода и т.н. Всичко това те не го знаят и няма как на тази основа на тях да им се обяснява защо БСП, нашият главен политически противник не трябва да е във властта. Видяхме и опитите на тройната коалиция по някакъв начин пак да ни тласнат във влиянието на руската зона.

- За много хора в началото СДС беше символ на надежда и промяна, какво е СДС сега?
- Пред СДС в момента стоят много важни задачи. Всички тези партии от промяната, които бяха учредители на СДС или по-късно се присъединиха, изчерпаха кредита си на доверие. Това се вижда и на местно ниво, представители в Общинския съвет от старата десница са само представители на СДС и ДСБ. Същото е и положението в настоящия парламент, където от старата десница е само Синята коалиция, в която има 10 депутати от СДС и 5 от ДСБ. Мисълта ми е, че трябва да се намери някаква формула на участие в бъдещото управление на страната. Най-голямата партия вдясно това безспорно е ГЕРБ, членове са на ЕНП и т.н. Но една партия ли само трябва да има в дясно, център-дясно, или повече от една.

Моето лично мнение е, че трябва да има повече от една, тоест не трябва да се отнема правото на гражданите да избират. Знаете как беше преди 10 ноември, ако се върнем на тази дата, имаше член първи в Конституцията, който гарантираше правото на управление на БКП. Единствено в полза на десницата би било в дясното политическо пространство да има и други политически сили, които обаче да не са конфронтирани помежду си и най-вече с ГЕРБ, а да си помагат по всякакъв начин, относно кадри и опит, за да може България да излезе от това блато, в което е благодарение на тройната коалиция. Най-големият успех е, че успяхме да свалим от власт тройната коалиция, като естествено най-голямата заслуга е на ГЕРБ, тук няма никакво съмнение, но не бива да се неглижира и нашата работа в тази посока.

- Вие казвате, че трябва да има повече партии вдясно освен ГЕРБ, но дали ще оцелеят?
- Аз затова смятам, че трябва да има формула за управление, колкото и грубо да звучи. Ние, старата десница имаме още малко кредит на доверие, казвам още малко, защото в местния парламент сме трима представители от 51, в парламента на България са 15 депутати, което е ясен знак от страна на избирателя, че все още ни вярва. Преди известно време по инициатива на СДС на местна почва беше създаден политически консултативен съвет, където главната идея беше важни политически решения за развитието на града да се вземат с консенсус. С други думи всички партии в център-дясно, които не са представени в Общинския съвет, да имат връзка с тези, които са представени и да се изработват общи позиции. Много добре заработи този политически консултативен съвет, но поради ред обстоятелства проектът се провали.

- А реалистично ли е да се създаде ново мнозинство в местния парламент с ваше участие, на старата десница?
- Напълно реалистично е според мен, но за нас, за СДС е много важно каквото и мнозинство да се направи, то да е на принципна основа. Знаем колко е шарен Общинският съвет. Ако ние участваме в мнозинство с ГЕРБ и други политически партии, ние ще участваме само и единствено на принципна основа. А това означава отговорност пред гражданите на Варна, прозрачност при управлението на общинските фирми и във всяко едно отношение - при приемането на бюджета и т.н.

Проблемът е, че в местния парламент са представени много политически сили, включително и бизнес партии. Аз не казвам, че не можем да бъдем партньори с тях, но всичко трябва да е на програмен принцип, трябва да споделят ценностите и принципите на СДС. Не да се прави някакво мнозинство, само и само да се промени статуквото в някаква посока. И ако трябва да платим някаква цена относно тази промяна, под цена имам предвид нашите политически принципи, ние няма да го направим.

- Пак наближават вътрешни избори в СДС, имате ли свой фаворит за лидер?
- Лично мое мнение е, че един от проблемите в СДС това са постоянните вътрешнопартийни избори, в които се намираме. Да не се връщам много назад, но след като не можахме да вкараме евродепутат, Петър Стоянов си подаде оставката като председател. След него председател стана Пламен Юруков и той направи промени в устава, вследствие на което в момента председателят се избира от всички членове, тоест не както при другите партии да се избира на конференция. Преди една година избрахме Мартин Димитров и сега пак избираме председател. Нашата енергия до голяма степен отива там, или, както се казва, парата отива в свирката, а има къде по-важни проблеми. Хубавото е, че сега председателят ще го изберем за 4 г.

Да се надяваме, че няма да се стигне до някакви ситуации с подаване на оставки и изобр на нов председател. За да може да бъде оценен един човек и за да може той да покаже на какво е способен, е необходим един по-голям период от време. А що се отнася до фаворита, мисля, че всички кандидати са стойностни хора и всеки един поотделно като личност заслужава да бъде председател. В личен план, ако ме питате, за себе си не съм направил избор. Мартин Димитров е млад човек, успя да изкара партията от тази ситуация с регистрацията, направихме коалиция; Румен Христов е един улегнал човек, бил е секретар на Петър Стоянов; Любо Петров също млад човек с амбиции, кметн на район в София; Иво Цанев беше секретар по сигурността преди разцепването на парламентарната група, която той напусна в знак на протест.