Надежда Нейнски: Към България има голямо очакване от страна на ЕС

Интервю на евродепутата от СДС Надежда Михайлова за в-к "СЕГА"

Подобри ли се образът на България в Брюксел след първите сто дни на новата власт?
- Основната дума, с която може да се определи поведението на ЕС спрямо нас, е "очакване". Към България има голямо очакване. Което е бонус, защото се изразява в окуражителни жестове спрямо България, но и много голяма отговорност. Защото ако големите очаквания не бъдат оправдани, реакцията към страната ни ще бъде много сериозна. Брюксел се стреми да даде възможност на новото правителство да покаже способността си да извърши всички онези реформи, които предишното не успя и които станаха причина за спирането на така необходимите ни пари от европейските фондове, както и за разрушаването на международния имидж на България.
- Размразените европейски пари и допълнителната помощ за закритите ядрени реактори знак за доверие към новото правителство ли са, или просто сега приключиха процедури, задействани от предишния кабинет?
- Определено са знак на доверие към новото правителство. За да са успешни реформите, високата обществена подкрепа е задължително условие. Брюксел в голяма степен очакваше да има стабилно мнозинство, което не се случи в България и бе съставено правителство на малцинството. Независимо от парламентарната подкрепа в период на кризи и големи очаквания за реформи едно гъвкаво мнозинство крие известни рискове. Виждате, че при определени ситуации правителството разчита на различни парламентарни групи. В този смисъл предсказуемостта и дългосрочната визия, които биха произтекли от едно политическо споразумение за съставяне на мнозинство в рамките на ЕНП, щеше да бъде по-добър вариант. Но волята на ГЕРБ беше друга. Сега очакванията са, че този избор е бил базиран върху някакъв конкретен анализ, който няма да попречи за провеждането на реформите.
- В Брюксел задават ли ви често въпроса какво прави една националистическа партия като "Атака" в това гъвкаво мнозинство, което управлява България?
- "Атака" е партия, която не се ползва със симпатията на Европа. По простата причина, че на националистическите партии, особено на Балканите, не се гледа с добро око. Тези формации в ЕП изобщо не участваха в преговорите за избор на президент и външен министър на ЕС. Грубо казано, никой не ги слага в сметките при преговори и не разчита на тяхната подкрепа. Буди недоумение и фактът, че правителството на ГЕРБ разчита на "безусловната подкрепа" на "Атака", а е много по-сдържано по отношение на подкрепа от страна на "Синята коалиция", в която влизат две партии - членки на ЕНП. Тоест има въпросителни. Но на този етап общественото доверие осигурява подкрепата и на Брюксел за правителството.
- Не ви ли се струва твърде компромисна тази европейска позиция? Изглежда, че всяка националистическа формация, която подкрепя ЕНП, автоматично се превръща в добра?
- Не бих казала. Много често в България се изтъква опитът на Италия с националистическата партия на Фини. Но създаването на управляващата коалиция между Берлускони и Фини не беше безпроблемно. Освен това по отношение на демократичния път, който е извървяла, Италия е много преди България. Отношението към подобен тип партии със спорна визия по отношение на Европа е по-толерантно, отколкото към чисто националистическите партии на Балканите, при споменаването на които веднага изниква спомена за войни и конфликти. В ЕС битува схващането, че национализмът е "черна прокоба" на Балканите и подобен род коалиции се считат за крайно опасни. У нас формално няма коалиция между ГЕРБ и "Атака", но има подкрепа на националистическа партия за правителството. И всеки си задава логичния въпрос кое сближава една партия - член на ЕНП, с националистите, при положение че двете формации имат толкова големи различия по отношение на европейското членство на България и въобще на визията за евроатлантическа интеграция. Има известна несъвместимост, един вид брак по сметка, който всички наблюдават по какъв начин ще се развие.
- Каква е вашата лична оценка за първите 100 дни на правителството?
- Правителството започна амбициозно и на широк фронт да отговаря на изискванията на ЕС за борба с корупцията и организираната престъпност. Но най-важни ще са резултатите. Добре е да се изготви конкретен план за действие за целия четиригодишен мандат и на базата на тази програма да се структурира мнозинство. В такъв случай съм убедена, че успехът ще е неминуем. Ако обаче няма яснота за пътя, по който се движи това правителство, и то не си осигури стабилна парламентарна подкрепа, доверието в него бързо ще се стопи. А ни чакат много тежки месеци. Вижда се и по параметрите на бюджета. Всички казват, че това е един балансиран бюджет, но истината е, че той е много консервативен и рестриктивен.
- Как вие преценявате избора на Херман ван Ромпой и Катрин Аштън за президент и външен министър на ЕС. Икономи или реални лидери си избра Европа?
- Аз много внимателно следях дебата и смятам, че това беше много логичен финал на преговорите. В момента Европа е изправена пред няколко предизвикателства. Първо - успокояването на съюза след голямото разширяване. Второ - преодоляване на финансовата и икономическата криза. На трето място идват отношенията с Турция и темата за ново разширяване към западните Балкани. Четвърто - отношенията с големите фактори на международната сцена - САЩ, Русия, Китай. Темата Ирак. Всички тези въпроси предполагат съюзът да работи като единно тяло с много добре балансирани интереси. В този смисъл ролята на европейския президент, който няма изпълнителни функции, е преди всичко да спазва тези баланси. От него се изискват изключителни дипломатически умения. 27 държави, които имат различни интереси и история, различно ниво на икономическо развитие, са много сложно управляема система. В този смисъл белгийският министър-председател е може би най-добрият избор поради факта, че той успя да покаже на практика способността да балансира между различните общности в собствената си страна. Той успя да реши политическата криза в Белгия, като обедини фламандската и валонската общност. Показа на практика какво означава висша европейска дипломация. Колкото до избора на британската баронеса Катрин Аштън, тя е един смел експеримент за ЕС, тъй като за първи път такава висока позиция се поема от жена. Нейната амбиция и доста коравият й характер дават добри сигнали за успех на тази мисия. Което показва, че ЕС излиза от досегашния си образ на стара, богата госпожа, която живее охолно и спокойно, и показа, че не се страхува да рискува. Това е нещо ново за ЕС и показва определено развитие на политическата мисъл в Европа.
- Стара дама, но авантюристка...
- В период на криза ако човек не е малко авантюрист, може да се окаже голям губещ. Обикновено в такива периоди хората са по-склонни да се затворят и да водят консервативна политика от страх да не сбъркат. Аз смятам, че това е грешка и че в период на криза трябва да се действа смело и да се експериментира.
- Интересувате ли се от съдбата на СДС?
- Разбира се, че се интересувам. Това е целият ми политически живот. И преди съм казвала, че аз членувам в СДС не с членска карта, а със сърцето си.
- Предстои нов избор на лидер. Според едни Мартин Димитров ще остане, според други кормчията трябва да се смени. Недоволни от сегашното състояние на партията намекнаха, че "председателският пост в СДС не е тренажор за начинаещи политици"... Кое е доброто решение?
- Удивена съм от това как хора в СДС имат изключителен двоен стандарт и четат евангелието като дявола. В различни периоди в зависимост от това какво ги устройва, те твърдят взаимно изключващи се неща. Преди се казваше, че СДС има нужда от нови лица. Сега пък твърдят, че председателският пост не е тренажор за новаци. СДС трябва да е наясно какво иска. Аз винаги съм твърдяла, че няма нови и стари лица, има можещи и неможещи. Преценката трябва да се дава по заслуги, а не по стаж. Колкото до сегашния лидер - той беше част от новото поколение, което влезе в СДС, и аз имам самочувствието на човек, допринесъл за това. Той много амбициозно и от душа се опита да бъде един от двигателите на партията. И неслучайно получи такава широка подкрепа на предишните избори за лидер на СДС. Някои го упрекват, че е близък до Костов, други - че се противопоставя на Костов. Според едни е близък с ГЕРБ, според други - недостатъчно. За мен един човек, за да бъде лидер, трябва да има характер. Вярно, че Мартин Димитров все още не се е наложил като популярно лице, но за това се иска време. Той обаче показа характер в много труден за СДС момент, когато на партията бе отказана регистрация преди изборите и проведе тежка битка. Затова го подкрепям.